Решение № 558 от 17.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120202109 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на "В" ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Ц.В.М. - Изпълнителен директор, срещу Наказателно постановление 37/30.05.2025 година, издадено от Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11, вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1500, 00 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите.

В жалбата се оспорва НП като процесуално-правно и материалноправно незаконосъобразно и необосновано. Очертаните конкретните измерения на допуснатите съществени процесуални нарушения се свеждат в неправилно определяне датата на нарушението 04.02.2025 г., която е несъвместима с фактическото естество и логическа същност на твърдяното нарушение ,свързано с превишаване разрешения воден обем за месец януари 2025 чрез водовземане от яз. Я. В предназначените да подпомогнат тезата за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост оплаквания се изтъква,че е допуснато противоречие с твърдението,че превишеният обем водовземане е 67 000 м3 за м.януари 2025 г.,при което общото източено количество от язовира е 767 000 м3, след като източеното количество за питейно-битово водоснабдяване от В. ЕАД Бургас е само 707 984 м3, т.е. за жалбоподателя не става ясно,защо му се вменява в отговорност надвишено водовземане във вр.с технологичните нужди на язовира. В евентуалност се настоява за преоценка особеностите на деянието и квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН,както и за присъждане на разноски

В съдебно заседание представляващият дружеството - жалбоподател не се явява.Представлява се от адв.И.Ц.,който поддържа жалбата, настоява за отмяна на НП и присъждане разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се представлява от упълномощения юрисконсулти П., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

БРС , след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Отговорността на "В." ЕАД - Бургас е ангажирана за това,че дружеството като титуляр на Разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите (МОСВ), продължено с Решение № 135/31.07.2020 г. за водовземане от яз. Я за питейнобитово водоснабдяване не изпълнява условие по т. „Лимит на ползваната вода“ , във вр. с т.1 от Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение №1 към посоченото Разрешително №0309/26.05.2004 г.,продължено с Решение №135/31.07.2020г.,като превишава разрешения воден обем за м.януари 2025 г. от месечен график на водите на комплексните и значими язовири,утвърждаван от министъра на околната среда и водите, който е неразделна част от разрешителното.

Конкретизирано е в обстоятелствената част на НП,че с Разрешително №0309/26.05.2004 г. в полза на титуляра "В." ЕАД – Бургас е предоставено правото на водовземане от повърхностен воден обект –комплексен и значим язовир „Я“, изграден на р.Д. /Д./, на 3 км югозападно от с.Я, общ.П., под №50 от Приложение 1 към чл.13,ал.1,т.1 от ЗВ- Списък на комплексни и значими язовири.

Съгласно регулирането, въведено с раздел „Лимит на ползваната вода“ от Разрешителното е поставено изискване, водовземането да се извършва в съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири,утвърждаван от министъра на околната среда и водите,който е неразделна част от Разрешително №309/26.05.2004 г., продължено с Решение № 135/31.07.2020 г.

Съгласно съдържащата се регулация в Приложение 1 към Разрешително №309/26.05.2004 г., за водовземане,т 1., титулярят на разрешителното е длъжен да използва отнетото от водния обект водно количество в съответствие с посочената в разрешителното цел, при спазване на посоченото в разрешителното параметри-разрешено водно количество и лимит на ползваната вода и при спазване на всички условия,при които е предоставено правото на използване на водите, което изискване е било нарушено с оглед констатациите от проверка ,обективирани в КП №Б33/04.02.2025 г.,съставен от гл.експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР.

При проверката и съгласно установените данни в КП №Б-33/04.02.2025 г.,е констатирано,че добитите от титуляря на разрешителното водни количества за м.01.2025 г. от яз.“Я“ за „питейнобитово водоснабдяване“ са 767 000 куб. м. при разрешен воден обем по режимен график за м.януари 2025 г. 700 000 куб.м. При това положение контролните органи констатирали на 04.02.2025 г. превишение за м.януари 2025 г. -67 000 куб. м.

Прието е от обективна страна,че с поведението си водоползвателят "В." ЕАД – Бургас на 04.02.2025 г. при язовир „Я“, изграден на р.Д. /Д./, на 3 км югозападно от с .Я,общ.П. „В“ ЕАДБургас,в качеството си на титуляр по Разрешително №0309/26.05.2004 г.,продължено с Решение №135/31.07.2020г. е извършило нарушение на чл.48,ал.1,т.11 ЗВ,като е превишило разрешения воден обем за м.януари 2025 г. от месечен график на водите на комплексните и значими язовири,утвърждаван от МОСВ, който е неразделна част от разрешителното.

Между изложението на основните съставомерни факти в съставения акт и издаденото наказателно постановление съществува смислово единство и логическа приемственост, предвид което съдът приема,че правилно са описани фактически положения относно авторството, вида, и съставомерността на нарушението. В АУАН е възприета правна квалификация на нарушението по 48,ал.1,т.11 ЗВ, която изцяло в обхвата на правомощията по чл.53,ал.2 ЗАНН е прецизирана с посочване цифрова квалификация - 48,ал.1,т.11 ЗВ, вр.чл.53,ал.4,т.3 ЗВ, във вр. с което и на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.200, ал.1,т.27 от ЗВ.

В КП №Б-33/04.02.2025 г.,е описано,че непосредствено преди ПСПВ според Разрешителното издадено от МОСВ, на тръбопровода за измерване на черпените водни количества е монитран УЗР ,сертифициран и пломбиран от Басейнова дирекция с КП№40б/04.02.2020 г.,който също е приобщен към писмената доказателствена база /л.43/. Според КП отнетият воден обем от язовира за м.януари 2025 г. по измервателното устройство е 767 000 куб.м.,а по месечния режимен график за ползване на водите от комплексните и значими язовири е 700 000 куб. м.,което е превишение на лимита за м.януари с 67 000 куб.м. В табличен вид са отразени показателите по целеви критерий от общо източеното водно количество от язовира, а именно: 707 984 куб.м. за питейно-битово водоснабдяване на „В.“ ЕАД Бургас, 59 016 куб.м. за технологични нужди на ПСПВ „Я.поляна“ Събраните и изискани от съда писмени доказателства и приобщените във въззивнито съдебно следствие гласни доказателствени средства чрез разпит на актосъставителя св.К. П. формират автентична и логическа система преки доказателства, чието количественото натрупване преопределя успеха на доказателствения процес и позволява формиране на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

2

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.

34,ал.1 и ал.3

ЗАНН.

Материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от Закона за водите , а нормативната компетентност на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.188,ал.1,т.4 ЗВ и Заповед №50/05.03.2025г. на Директор на Басейнова дирекция- Черноморски район.

В АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за описание на фактическите елементи, естество и обективен характер на нарушението, при запазено хармонично единство между фактически и юридически параметри, с което са изпълнени критериите за процесуална законосъобразност, пълнота и информативност–чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът не споделя възражението във въззивната жалба за неяснота и фактическа несъвместимост с пределите на обвинението на посочената дата на нарушението -04.02.2025 г., съвпадаща с датата на проверката на контролния орган. Изискването за посочване на дата на извършване на нарушението е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. В този смисъл съдът използва като изходен ориентир формираното разрешение в практиката на касационната инстанция по напълно аналогичен от процесуално гледище проблем,според което датата на нарушението напълно логично се свързва с датата на проверката и следва финализирането на текущия период, след който именно момент се преценява неправомерното неизпълнение на условие по т. „Лимит на ползваната вода“ във вр. с т.1 от Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение 1 към цит. разрешително.

В т.см. виж Решение № 1372 от 13.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2128/2024 г. „В случая, датата на извършването съвпада с датата на проверката 03.06.2024 г., защото именно на тази дата проверяващите са открили, че дружеството не изпълнява вменените му с разрешителното условия. Неоснователни са възраженията, че е следвало нарушението да бъде установено през текущия месец май. Доколкото отчетният период изтича на 31.05.2024 г. едва след тази дата може да се извърши проверка за добитите водни количества през месец май.“ Актът е съставен в присъствието на Георги Георгиев, надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на В. Бургас ЕАД да го представлява пред БД "Черноморски район" с правото да подписва и получава съставени срещу дружеството актове за установяване на административни нарушения (лист 20). Правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено или ограничено. От доказателствата по делото е видно, че АУАН е връчен на 14.04.2024 г. в деня на съставянето му и жалбоподателят в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не се е възползвал от правото да депозира възражения.

Неоснователни са и релевираните в жалбата оплаквания за допуснато нарушение на чл. 40,ал.1 и ал.3 от ЗАНН относно свидетелите при съставяне на акта. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел при съставяне на акта. Според чл. 40, ал. 3 от ЗАНН , при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели. В конкретния случай, нарушението е констатирано в хода на проверка, извършена от контролни органи, като видно от констативния протокол същият е изготвен от гл.експерт в Дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция Черноморски район, гр.Варна. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност,което в случая е изпълнено. Така и в аналогичен от процесуална страна казус виж, Решение № 1372 от 13.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2128/2024 г.,в което се приема,че: „Критерият за съществено процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на страните в процеса. В случая липсата на вписан втори свидетел в акта не обосновава тази хипотеза.“ Що се отнася до възражението за липса на идентичност между актосъставителя К. П. и извършилата проверката, обективирана в КП №Б-33/04.02.2025 г. С. Р., неоснователността на подобно възражение произтича от липсата на поставено изискване за абсолютна приемственост и идентичност в субектите, контролни длъжностни лица, осъществили проверката и актосъставителите,съставили АУАН.

Разпечатката съдържа 29 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b13dc263-a86e-4135-ae69-9435b5f1a832