Решение № 61 от 02.11.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Царево, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20232180200151 по описа за 2023 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по постъпила жалба от П. Р. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 38/ 29.05.2023 год. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, с което на П. Р. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за водите, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателя претендира, че не е извършил описаното в АУАН и в атакуваното НП нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

За ответника по жалбата, представител не се явява.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя.

1

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа стрА. следното: на 13.10.2022 г. по получен сигнал, служители от РИОСБургас, извършили проверка в имот, собственост на жалбоподателя. При проверката се установило, че в имота се извършват сондажни дейности, без необходимото разрешение. Установеното мотивирало актосъставителя на 18.04.2018 г. да състави Акт за установяване на административно нарушение № 000723/ 30.11.2022 год. в който нарушението било описано ясно и точно.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в който фактическата обстановка е описА. по идентичен с АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 58, ал. 1, т. 6 от Закона за водите и санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за водите.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна стрА. следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледА..

РазгледА. по същество, жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителя е юридическо лица- правно образуваниекоето не може да формира субективно отношение към деянието. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя стрА. означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има 2 административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на Басейнова дирекция, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на Басейнова дирекция за Черноморски район- надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Съгласно събраните по делото доказателства, съда приема за безспорно установено, че на посочената дата и място, са били извършвани сондажни дейности в нарушение на закона.

За да бъде обаче наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, което в случая не е така.

Съгласно въведената от АНО санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗВ, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение за уведомяване на компетентните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите и защита от вредното им въздействие - от 200,00 до 2000,00 лв. Като е наложил на физическо лице, наказание „имуществена санкция“ АНО е допуснал съществено, процесуално нарушение, което води до отмяна на атакуваното НП.

Видно е в случая, от норма на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗВ, че за субектите на административното нарушение – физически лица и юридически лица, е предвидена отделна разпоредба и вид санкция, като основание за ангажиране на административно наказателната им отговорност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба в ЗАНН в самостоятелна глава. Тя е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно цитирА.та разпоредба, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на 3 общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Законодателят прави разграничение между глобата и имуществената санкция като правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на ЮЛ и ЕТ и обратно. По отношение на ЮЛ и ЕТ налагането на имуществена санкция няма характер на глобата като реализиране на административно наказателна отговорност, която както вече бе посочено, е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно– чл. 6 от ЗАНН- а вина могат да формират само физическите лица.

Предвид горното съдът намира, че в случая с налагане на имуществена санкция на физическо лице, е допуснато съществено нарушение на материалния закон и след като в случая се касае за физическо лице, то наложеното наказание следва да е глоба, а не имуществена санкция.

По аргумент на разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН и принципа, въведен в административно наказателния процес за законоустановеност на съставите на административни нарушения и следващите се от тях наказания, е недопустимо лицето, привлечено към административно наказателна отговорност да не знае какво точно наказание му е наложено - глоба или имуществена санкция. Поради изложеното съдът намира, че въведеното в ЗАНН изискване, да се посочи вида на наказанието, е императивно и нарушаването му е основание за отмяна на НП.

Поради което съдът приема, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушение, поради което и същото следва да се отмени изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38/ 29.05.2023 год. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, с което на П. Р. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за водите, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5