Решение № 767 от 08.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Бургас, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100501041 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на ВиК ЕАД-Бургас -ищец по гр.д. № 974 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 831/14.04.2025 год. ,с което са отхвърлени исковете на въззивника за приемане за установено по отношение на ответната Община – Бургас ,че последната му дължи сумите 517 93лв. – главница за потребителски ВиК услуги по фактури ,издадени през периода 25-05.2021 г.-25.10.2023 г. с отчетен период 31.03.2021 г-25.09.2023 г- за обект на потребление –в гр. *** кв. *** ул. *** № **/ с аб.№ 945854,с титуляр на партидата Н. Я. Х. / и 62,25 лв. – обезщетение за забава за периода 24.06.21г-07.12.23г.;124,29 лв.-главница за потребени ВиК услуги по фактури ,издадени през периода25.05.21г-25.01.22 г.

,с отчетен период 27.03 27.12.2021 г. за обект на потребление в гр. *** кв. *** ул. *** № **/аб.№ 945948 с титуляр на партидата-н-ци на Е.В.М. и 31,22 лв. – обезщетение за забава за периода 24.06.21г.-07.12.2023г. ;124,29 лв.-главница за потребени ВиК услуги по фактури , издадени през периода 25-05.21г.25.01.2022 г. с отчетен период 26.03-30.12.2021 г.,за обект на потребление *** 1 кв. *** ул. *** ** / аб. № 944490 , с титуляр на партидата Ф. Ж. С./ и 30,66 лв.

– обезщетение за забава за периода 24.06.21г-07.12.23 г. ,както и законна лихва за забава върху трите главници ,начиная от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане,които вземания са предмет на заповед от 14.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 7557/2023 г. по описа на БРС

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за необосновано и неправилно,издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила ..

На първо място се сочи ,че съдът е приложил неправилно материалния закон ,като не се споделят съображенията му относно правното значение ,което е придал на факта на откриване на партиди на процесните имоти ,както и с приложното поле на Наредба № 9/14.09.1994 г за ползване на ВиК системите Материално-правната легитимация на ответната Община няма отношение към факта на откриване на абонатната партида при водния оператор ,а в категорично установеното право на собственост върху процесните парцели ,обективирано в съдържанието на приложените актове за общинска собственост .В нито един от нормативните актове не се придава такова правно значение на факта на откриване на партида ,каквито изводи е обосновал в съда в мотивите към обжалваното решение.Откриването на партида се свързва със счетоводно –отчетническа функция,служейки основно за създаване на контакт и връзка между поставения н конкретен водоснабден имот измервателен уред и лицето ,което отговара за заплащане на доставените ВиК услуги .Условията ,които придават качеството н потребител на ВиК услуги на конкретно физическо лице /или юридическо / безспорно са свързани с факта на притежание на правото на собственост или друго вещно право върху водоснабдения имот/цитирана е съдебна практика/ В хода на производството не са събрани доказателства ,опровергаващи законовата презумция на чл. 91 ЗС /че собственикът на земята е и собственик на постройките върху нея /,като се е установи ,чепрез процесния период именно Общината е собственик на водоснабдените имоти .С новата Наредба 4/2004 гза условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи /с която е отменена старата Наредба № 9 /собствениците и лицата ,които притежават вещни права върху конкретни имоти са приети за 2 единствен и достатъчен критерий да придадат качеството „потребител на ВиК услуга“на физическо или юридическо лице .Тази логика е възприета и от закононодателя -§1ал.1 т.2 от ДР на ЗРВКУ,приет през 2005 г От приетата по делото СТЕ се е установило ,че в процесните имоти е доставяна вода в количества и по ред,съорзано посочения в представените извлечения от електронните карнети на абонатите ,която услуга не е била заплатена.Предвид факта на осъществени доставки на питейна вода именно през този период ,през който правилата на Наредба № 9/1994 г. са загубили своето действие ,в сила са били нормите на приетата през 2004 г. Наредба № 4,при което именно собственикът на поземлените имоти като титуляр на вещното право се явява страна по облигационното правоотношение със съответния доставчик на ВиК услугата .Не е установено по делото ответната Община да е уведомила оператора за извършено отчуждаване на построения върху имотите й обект ,въз основа на което да се приеме ,че извършеното върху имотите строителство –предмет на водоползване ,е в полза на трето лице –потребител на ВиК услуга /съгл. чл. 61 ал. 1 от ОУ на ВиК оператора ,действащ към пероида на осъществените доставки , пр промяна на собствеността навият или предишният собственик са длъжни да подадат до вИК оператора в 30 –дневен срок от датата на проманата заявление по образец за закриване ,промяна или откриване на партида ,като представят и документ за придобиването или прекратяването на правото на собственост.Затова не се поддържа тезата на първоинстанционния съд ,че за възникването на облигационното правоотношение правнорелевантен е моментът на откриване на партидата и след като партидата била открита преди 2000 г. ,то действаща била Наредба № 9/1994 г.,която пък изисква писмена форма за ключване на договор за доставка на ВиК услуги между оператора и потребителяюридическо лице ..След отманата на Наредба № 9 не е необходимо сключване на писмен договор и за всички последващи доставки ,за които липсва писмен договор ,следва да намерат приложение новите правила –а именно ,че е достатъчно да се установят собствениците и лицата ,които притежават вещни права върху конкретни имоти ,за да се презюмира наличието на облигационна връзка между тях и ВиК опараторите .Тези критерии са единствени и достатъчни да придадат качеството на „потребител на ВиК услуги“ на физическото или юридическото лице.И тъй като липсват данни за друг ,различен от ответника , носител на някакви вещни права върху изградените 3 върху имотите постройки ,то претенцията на оператора е насочена върху собственика на поземления имот ,тъй като това е лицето ,което при липса на други вписани в имотния регистър лица,е единствен носител на вещни права в имота ,включително и на постройките върху него.Именно Общината се е поставила в ситуация в имотите да бъде изразходено количество вода ,поради това,че е позволила изграждането на постройки без да са уредени взаимоотношенията с лицата , изградили незаконни постройки .ВиК добросъвество е изпълнило задължението си да достави вода до процесните имоти /доколкото водата за питейно- битови нужди е основна жизнена потребност –чл.3 ЗРВКУ/,а Общината се опитва да избегне заплащането на тези услуги,осъществени в обществен интерес.

Затова се счита изводите на първоинстанционния съдза незаконосъобразни ,доколкото последният не е приложил действащата правна уредба .Невеждат се доводи и за допуснати съдопроизводствени нарушения .Неправилно е прието ,че Общината не е страна по процесното облигационно правоотношение ,въпреки презумцията на чл. 92от ЗС ,като оборването й е в тежест на този ,който твърди друго – в случая Общината.Такова доказване не е извършено по делото ,а съдът е достигнал до неправилен извод ,че „ищецът е възприел като свои абонати длъжниците – физически лица –третите лица помагачи ,на чието име е открил партида за всеки от водоснабдените имоти и срещу които длъжници е издавал фактури за потребени услуги „./цитирана е подсробно съдебна практика на ВКС и БОС/.Затова именно се счита ,че като не е спазил правилата за разпределяне на доказателствената тежест и като е приел за доказани факти ,които не са установени по делото и не са доказани от страна ,която се ползва от тях ,съдът е постановил решението си и при процесуални нарушения

Моли се за отмяна на решението и се постанови ново ,с което се уважат предявените искове .Не се сочат нови доказателства .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирани лица против подлежащ на обжалване акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемата Община я оспорват ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Счита 4

,че доводите на въззивника били взаимно изключващи се и противоречиви .Ищецът изцяло изключвал приложимата нормативна урудба по предоставянето на ВиК услуги,не сочи кои точно норми са приложими и съответно кои точно предписания не са спазени от ответната Община.Не сочи от кой точно момент счита ответника за свой потребител-за нов или стар потребител Ако се счита ,че това е станало от момента на придобиването на имотите ,то те са придобити въз основа на закона ,удостоверено от актовете на общинска собственост ,които път са издадени през 2004 г.Затова правилно е прието от съда ,че в случая следва да се приложи Наедба № 9/1994 г. и следва да е налице сключен писмен договор между страните ,за да има облигационно правоотношение между тях.Ако считаше ,че предоставя услуги по новите правила , ищецът е следвало да открие партиди на Общината ,като не е представено изрично съгласие на собственика по чл. 2 ал. 3 от ОУ на ВиК.Затова ответникът-въззиваем продължава да твърди ,че следва да има сключен договор за предоставянето на ВиК услуги –както преди ,така и след 2004 г.,за да възникне валидно правоотношение /като се цитиран нормативнинорми от различни нормативни актове / и че не може да предоставя услуги на трети лица без изрично съгласие на собственика ответника,освен това ответникът никога не е издавал фактура по надлежния законов ред на юридическото лице-Община Бургас .Сочи се ,че ищецът не е доказал предоставянето на ВиК услуги в дворните места в кв.Победа Установено е по делото ,че ищецът не е търсил съдействие от ответната Община .Цитирана е също съдебна практика на БОС .

Моли се за потвърждаване изцяло на решението.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Предявени са били обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.чл. 288 ТЗ вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ,като се е претендирало от ищцовото дружество установяване по отношение на ответника ,че съществува вземането на ищеца на сумите :517 93лв. – главница за потребителски ВиК услуги по фактури ,издадени през периода 255 05.2021 г.-25.10.2023 г. с отчетен период 31.03.2021 г-25.09.2023 г- за обект на потребление –в гр. *** кв. *** ул. *** № **/ с аб.№ 945854,с титуляр на партидата Н. Я. Х. / и 62,25 лв. – обезщетение за забава за периода 24.06.21г07.12.23г.;124,29 лв.-главница за потребени ВиК услуги по фактури ,издадени през периода25.05.21г-25.01.22 г. ,с отчетен период 27.03 27.12.2021 г. за обект на потребление в гр. *** кв. *** ул. *** № **/аб.№ 945948 с титуляр на партидата-н-ци на Е.В.М. и 31,22 лв. – обезщетение за забава за периода 24.06.21г.-07.12.2023г. ;124,29 лв.-главница за потребени ВиК услуги по фактури , издадени през периода 25-05.21г.- 25.01.2022 г. с отчетен период 26.03-30.12.2021 г.,за обект на потребление *** кв. *** ул. *** ** / аб. № 944490 , с титуляр на партидата Ф. Ж. С./ и 30,66 лв. – обезщетение за забава за периода 24.06.21г-07.12.23 г. ,както и законна лихва за забава върху трите главници ,начиная от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане,които вземания са предмет на заповед от 14.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 7557/2023 г. по описа на БРС.