Решение № 48 от 07.03.2022, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 1319/2021
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 07.03.2022
- Състав
- Сийка Златанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.198м, ал.2 · Закон за водите
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 10, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 11 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл.66, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 56 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
- чл. 113 и сл. · Търговски закон
- чл. 141, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Смолян, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440101319 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К. ИЛ. Т. от гр. Смолян е предявил обективно съединени искове срещу „****“ ЕООД – Смолян, представлявано от Р А Я, както следва: главен с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна и акцесорни с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Заместник управител и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето на оставане на ищеца без работа поради уволнението за периода 15.11.2021 – 15.02.2022 г. в размер на 5 799,10 лв. месечно или общо 17 397,27 лв.
/периодът и размерът са изменени в съдебно заседание/, включително 13 % за професионален опит и стаж /процентът коригиран в съдебно заседание/ и 70 лв. месечно за храна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2021 г. до окончателното заплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнението му, вписано в трудовата му книжка.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:
По трудов договор № 10/30.03.2015 г. ищецът изпълнявал длъжността инженер *** съоръжения, като с допълнително споразумение № 40/ 18.05.2015 г. е назначен на длъжността Заместник управител, която изпълнявал до 15.11.2021 г.. Със Заповед № 28 от 11.11.2021 г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено, 1 като заповедта му е връчена на 12.11.2021 г.. Счита заповедта за уволнението му за незаконосъобразна.
Твърди, че с решения, обективирани в протокол № 32 от 14.10.2021 г. на „***“ ЕАД, с ЕИК **** /едноличен собственик на капитала на ответника/ в ответника е освободен старият управител на дружеството и е избран за нов управител Р А Я за срок до провеждане на конкурс избор на нов управител. Взето е решение да се сключи договор за възлагане на управление с Р А Я, на основание чл. 141, ал. 7 от Търговския закон и да се отразят извършените промени в търговския регистър.
В чл. 11 от дружествен акт на дружеството - ответник са определени правомощията на неговия законен представител и сред тях липсва такова за прекратяване трудови правоотношения, такова няма и в решенията на едноличния собственик на капитала, взети с протокол № 32 от 14.10.2021 г.. Дружеството - ответник не извършва търговска дейност, а единствено и само такава възложена му от държавата в лицето на регулативен орган.
Регулаторните периоди във *** сектора са 5-годишни, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗРВКУ.
Твърди също, че заповедта не съдържа единен идентификационен код, което води до неясното относно правосубектността на издателя. Заповедта е подписана от „инж. управител Р. Я", без да е ясно дали е законният представител на ответника. Атакуваната заповед няма мотиви, нито посочване на наличието на нов договор за управление. На ищеца не е представен нито договор, нито друг документ, удостоверяващ наличие на бизнес програма или задача, обуславящ прекратяването на трудовото му правоотношение на соченото основание. Счита, че не са налице и предпоставките на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда в конкретния случай. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип. Съдебната практика еднозначно приема, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне /производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции/, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях /в този смисъл е Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г.О., ГК/.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение със служител от ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ е сключването на договор за управление на предприятието, но това право може да бъде упражнено от управителя, комуто е възложено управлението след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Договорът за управление се индивидуализира с неговото съдържание и предмет, но и със страните - възложителя и управителя. Затова само управителят може да упражни правото по чл. 328, ал. 2 КТ и то след встъпването му в длъжност, от когато започва за тече срокът за това, когато управителят бива заменен, без промяна в съдържанието и предмета на договора, той /договорът/ не остава същия. Това е нов договор между различни страни. Новият управител не встъпва в положението на предходния управител /както при встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД или при заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД/ и не отговаря нито е обвързан от неговите действия. Правомощията на новия управител 2 не произтичат от чуждия договор, а от новото овластяване. Той е обвързан от предмета и съдържанието на новия договор и независимо от това дали те се различават от предмета и съдържанието на стария, той отговаря за изпълнението на договора, що обвързва него и упражнява свои правомощия по чл. 328, ал. 2 КТ в 9-месечен срок от своето встъпване в длъжност. Той не продължава правомощията на предходния управител, а упражнява свои правомощия, така както не отговаря за чуждия дълг, а самият той е длъжник по новия договор /в този смисъл е Решение № 162 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2016 г., IV г. о./.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че с оспорваната заповед се прекратява трудово правоотношение за заемана длъжност „Заместник управител“, код НКП12195005, за която ищецът има сключен трудов договор единствено и само с „****“ ЕООД, гр.Смолян, който договор е регистриран в Регистъра на трудовите договори в Националната агенция за приходите. В закона няма изчерпателно посочени реквизити за писменото волеизявление за прекратяването на трудовия договор – арг. от чл. 335, ал. 1 КТ. Счита, че непосочването на ЕИК в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не се отразява на нейната законосъобразност. Оспорва като невярно твърдението, че издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение е немотивирана.
Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, каквото е и правното основание на издадената заповед, освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Представя копие от Договор за възлагане на управление на „****“ ЕООД, гр.Смолян № ЧР-02-005/20.10.2021 г., въз основа на който управителят инж. Р Я е разполагала с правото по чл. 328, ал. 2 от КТ да прекрати трудовия договор на ищеца по своя лична преценка. Неоснователно е и твърдението в исковата молба, че инж.Р Я няма правомощия да прекратява трудови договори със служители, тъй като съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ и чл. 11, т. 2 от учредителния акт на „****“ ЕООД управителят организира и ръководи дейността на дружеството, респективно той сключва и прекратява трудовите договори. Съгласно чл.13 от учредителния акт Дружеството се представлява самостоятелно от управителя, а по чл. 2.2. от договора за управление управителят има право да сключва, изменя и прекратява трудови и граждански договори. Поради което и процесната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Признава твърдението, че „новият управител Р А Я е избрана за управител на Дружеството, но - до провеждане на конкурс и избор на управител на Дружеството. Това обаче, не прави новоназначеният управител временно изпълняващ длъжността, както се твърди в исковата молба.
Оспорва предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето, през което е останал без работа поради уволнението му, за неоснователен и по размер, тъй като 6- месечният период, през който работникът или служителят има право на обезщетение, не е изтекъл.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за деловодните разноски.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е работил по трудово правоотношение във „****“ ЕООД - Смолян на длъжността „Заместник управител“, възникнало по силата на трудов договор № 10/30.03.2015 г. и че трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 15.11.2021 г. със заповед № 28/11.11.2021 г. на управителя на „***“ ЕООД - 3
Смолян. Уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради сключен договор за управление на предприятието. Разпоредено е на ищеца да бъдат изплатени обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие от 30 дни и по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 11 дни. Заповедта е връчена на ищеца на 12.11.2021 г..
Според представеното копие от трудовата книжка на ищеца /л. 50-52/ трудовото му рпавоотношение с „***“ ЕООД е прекратено считано от 15.11.2021 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Брутното му трудово възнаграждение за месец октомври 2021 г. - предхождащ уволнението е в размер на 5 799,09 лв., видно от фиша за заплата на л. 53, който размер е приет за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване в съдебно заседание.
Видно от служебната бележка, издадена от ДБТ Смолян, в периода 16.11.2021 – 16.02.2022 г., ищецът е регистриран като търсещо работа лице. Удостоверението за декларирани данни, издадено от ТД на НАП – Пловдив и справката за трудовите договори на ищеца /л. 56 и 57/ потвърждават този факт.
С разпореждане на ТП на НОИ /л. 54/ на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.11.2021 г. до 14.07.2022 г..
С решение на едноличния собственик на капитала от 02.02.2021 г. е приет учредителният акт на „****“ ЕООД в редакцията му от 02.02.2021 г., според който „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „****“ № 2 е юридическо лице по смисъла на чл. 113 и сл. ТЗ, чийто едноличен собственик на капитала е „***“ ЕАД. В правомощията на едноличния собственик / чл. 9/ са всички решения, които по смисъла на ТЗ са от компетентността на общото събрание на съдружниците в ООД, вкл. да определя направленията на дейността на дружеството и да одобрява бизнес – програмата; да избира, назначава и уволнява управители и др.. Съгласно чл. 11 управителят организира и управлява оперативната дейност на дружеството, като организира изпълнението на решенията на едноличния собственик, организира дейността на дружеството, осъществява оперативното му ръководство, стопанисването и опазването на имуществото, сключва трудови до говори със служители на дружеството и др..
С договор за възлагане на управление на „****“ ЕООД – Смолян № РД-0216ф/10.02.2021 г., сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и **** като управител на ответното дружество, последният е приел да управлява дружеството за срок от три години. Възложени са му правомощия да взема решения по всички въпроси, които не са от компетентността на едноличния собственик на капитала, да сключва и прекратяван трудови и граждански договори и др.. Предвидени са основанията за прекратяване на договора, като основното от тях, посочено в чл. 8 е освобождаването на управителя с решение на едноличния собственик на капитала.