Решение № 233 от 07.10.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1276/2025
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 07.10.2026
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112 · Закон за водите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193 · Закон за устройство на територията
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Ботевград, 07.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810101276 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът- С. А. Г. от гр. София твърди, че по силата на НА за дарение на недвижим имот No 25/2022 г. по описа на нотариус с рег. No 371, район на действие PC-Ботевград, е собственик на 1/3 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от Дворно място, представляващо *****, заедно с целия Втори етаж от находищата се в имота двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ответникът е собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, на 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и земята, върху която е построена същата, както и има правото да използва мазата под къщата. Същият е придобил правото на собственост от В. А. и Г. А., които на свой ред са придобили права върху имота от наследодателя си ****, който е първоначален собственик на имота, съгласно Договор за доброволна делба на съсобствен имот от 14.09.1990 г. Излага, че след възникнал конфликт с ответника и съобщение от негова страна, че ще спре водоподаването към частта от имота на ищеца, което преминава през частта на ответника, на 21.08.2023 г. при посещение на имота си установил, че в действителност водоподаването към имота му е преустановено. Сочи, че съществуващата водопроводна мрежа на имота започвала от улицата пред имота, преминавала през дворното място, като в мазата на имота - собственост на ответника, тя се разделяла. Твърди, че за преминаването на водопреносната система, захранваща неговата част от имота, през частта от имота, собственост на ответника, е имало учреден сервитут съгласно чл. 112 от Закона за водите. Поддържа, че сервитутът е учреден по давност, доколкото след съставянето на Договор за доброволна делба на съсобствен имот от 14.09.1990 г. до май месец 2023 г., повече от 30 години водоснабдяването на имота му е ставало през имота, чиито актуален собственик е ответникът. През този период сервитутното право е било упражнявано непрекъснато, 1 спокойно и необезпокоявано, както от собственици на служещия имот, така и от актуалния му такъв - ответника. Вместо да се съобрази с всички учредени върху имота тежести, включително и с учреденото в полза на имота на ищеца сервитутно право за водоснабдяване, ответникът незаконосъобразно е прекъснал водоснабдяването към имота на ищеца, извършвано чрез водопреносната инсталация, преминаваща през неговия имот. Излага, че по дадени му от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с писмо с изх. No 94С-00-18#1/12.06.2024 г. указания, прехвърлил на свое име партидния номер, касаещ водоснабдяването на неговия имот, и след това изградил за собствена сметка нова водопроводна инсталация, която да захранва с вода същия. Сочи, че направил това, за да не остане продължително време имотът му без водоснабдяване, въпреки че има право да снабдява имота си с вода през съществуващата в сградата инсталация, което право ответникът незаконосъобразно е ограничил.
Твърди, че във връзка с незаконосъобразното поведение на ответника претърпял съществени имуществени и неимуществени вреди. Бил принуден да изгради изцяло нова водопреносна инсталация, която да осигури захранването на имота му, от уличната инсталация, което било изцяло за негова сметка, и за която заплатил суми в общ размер на 4 683.17 лв. Посочената сума представлява нанесени му от страна на ответника имуществени вреди, в следствие незаконосъобразните му действия, изразяващи се в самоволното прекъсване на водоснабдяването на имота на ищеца през съществуващата водопреносна система, преминаваща през неговия имот, поради което на основание чл. 45 ЗЗД ответникът му дължи заплащането на обезщетение за нанесени му имуществени вреди в посочения размер.
Претърпял и неимуществени вреди в периода от 21.08.2023 г. до настоящия момент. В периода 21.08.2023 г. - 26.03.2025 г. (когато била довършена новата водопреносна система за имота му), имотът му бил без достъп до течаща вода в него, поради което търпял значителни неудобства. Посещавал имота си много по-рядко от обикновено по причина липсата на течаща вода в него, значително затрудняваща обитаването му. В периода 21.08.2023 г. - 01.04.2025 г. липсата на достъп до течаща вода и трудността за осигуряването й в имота предизвикала силно неудобство за ищеца, представляващо неимуществена вреда, предизвикано от виновното и противоправно поведение на ответника, която подлежи на обезщетение по реда на чл.
45 от ЗЗД. Наред с това вследствие на противоправното поведение на ответника започнал да изпитва и силно чувство на стрес и безпокойство. Причина за притеснението му е фактът, че ответникът продължава със заканите си да му навреди и по-конкретно, отново да спре водоподаването към имота му. Доколкото той веднъж вече е изпълнил тези си закани, то ищецът живее в поС.ен страх, че той може да направи това отново. Поддържа, че вследствие на изживените стрес и безпокойство поведението му се променило значително, изпитва силно притеснение и раздразнение, поС.ен страх, че ситуацията може да се повтори отново. Не посещава имота си често както преди възникването на спора му с ответника, а посещението пробужда спомен за вече случилото се.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му сумата от 4 683.17 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразното спиране на водоподаването към собствения му имот, изразяващо се в стойността на сторените от него разходи за изграждането на нова водопреносна система до имота му, сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие незаконосъобразното спиране на водоподаването към собствения му имот, изразяващи се в изживяно 2 неудобство в периода 22.08.2023 г. - 01.04.2025 г. поради факта, че водоподаването към имота му е било спряно, както и сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие незаконосъобразното спиране на водоподаването към собствения му имот, изразяващи се в изживени стрес и безпокойство, търпени от 22.08.2023 г. до настоящия момент. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- А. А. М. от ****, общ. Правец в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни.
Сочи, че мазето с площ от 15 кв.м. в процесната жилищна сграда е негова изключителна собственост, като през него минава водопроводната инсталация, захранваща собствения му първи етаж от жилищната сграда. В това мазе е изградено водопроводно отклонение, което излиза от мазето и през дворното място, което ползва ищецът, захранва външна чешма, находяща се в западната половина на мястото, която ползва ищецът по силата на уговореното в договора за доброволна делба разпределение на ползването на терена. Твърди, че това отклонение е изградено без каквито и да било строителни книжа и по същество представлява незаконен строеж, обслужващ имота на ищеца, изграден в чужд имот. Наред с това всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и нейното ползване не по установения ред е също незаконно. Сочи, че нормативната уредба установява забрана за преминаване на водопроводни отклонения през чужди имоти, с изключение на случаите, които предполагат нужда и липсата на възможност за друго техническо решение, каквито в частност не се твърдят. Процесното отклонение е незаконен строеж и като такъв премахването му не само не е неправомерно действие, а напротив - предписва се от закона. В случая той е преустановил водоснабдяването на ищеца след предварително му уведомяване на 12.05.2023 г. и след даването на достатъчно голям и подходящ срок, в който същият би могъл да водоснабди имота си по друго трасе. Поддържа, че изчакал повече от два месеца, като до средата на м. юли 2023 г. не бил предприел никакви действия за преустановяване на водоснабдяването по отклонението. В този период обаче, бил многократно заплашван, обиждан на етническа основа, замерян с предмети от ищеца. След поредни отправени му такива от ищеца на 22.07.2023 г., ескалирали до счупване с юмрук на прозорец на дома му и до стрелба с пистолет, преустановил водоснабдяването през отклонението, като единствено затворил спирателния кран, изграден в началото му. Заявява, че на 24.07.2023 г. при посещение в имота установил, че вратата на мазето му е разбита, водата по водопроводното отклонение е пусната, като е отворен спирателния кран, и липсвала негова вещ, за което подал жалба до РП - Ботевград. В края на м. август 2023 г. наистина преустановил водоснабдяването по незаконното отклонение, като спрял крана и прекъснал същото. Заявява, че тъй като се касае за незаконен строеж - водопроводно отклонение, изградено в имот, изключителна негова собственост – мазе, и който подлежи на премахване, а премахването е съгласувано с ВиК София и извършено след предварително предупреждение от близо 3 месеца, то не се касае до противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Оспорва ищецът да е придобил право отклонението от водопровода да се намира в мазето на ответника като сервитутно право - право на водопрекарване по смисъла на чл. 112 от Закона за водите, на основание давностно владение, като такова не му е било и учредявано по надлежния ред.
Сочи, че водопроводното отклонение е изградено много преди страните по делото да придобият собствеността си в процесния имот през 2022 г., като преди това 3 притежаваните от тях имоти са били собственост на лица, които са близки роднини – собствениците- сънаследници по договора за делба ***** /баба на ищеца и леля на праводателката на ответника ****/ и ****, които са брат и сестра, и впоследствие на техните наследници. Независимо в кой предходен момент преди 2022 г. е изградено отклонението, което и той, и ищеца са заварили в имота, това е станало, когато собственици на имота са били лица в най-близки родствени връзки - брат и сестра, респ. наследниците им. Поддържа, че преди делбата през 1990 г. имотът е бил собственост на едно лице - общият наследодател М. А., и е бил захранен с едно водопроводно отклонение, което е наложило в по-късен момент след разделянето на собствеността му да бъде изградено и процесното отклонение. По съгласие на собствениците тогава то е изградено като временно, а не трайно и дългогодишно или вечно решение - докато се направи ново отклонение за втория етаж на сградата, на който както тогава, така и досега, няма изградена водопроводна инсталация, като това временно отклонение захранва само външната дворна чешма в мястото, прилежащо към втория етаж. Твърди, че негова праводателка **** многократно е канила майката на ищеца да изпълнят уговорката да си изградят ново такова за втория етаж и за тяхната част от имота, тъй като мазето е било наводнявано многократно от това отклонение, включително след закупуване на имота от ответника.
Сочи, че използването на това заварено отклонение, изградено в мазето, принадлежащо към първия етаж, не са установени чрез “завладяване” и не представляват упражняване на фактическа власт за себе си, а са от характера на т.нар.
“търпими действия”, които действия имат фактически характер и съдържанието им се определя от волята на страните.
Оспорва иска за имуществени вреди като неоснователен поради липса на деликт, както и причинна връзка между действията му и и претърпените от ищеца вреди, ако са налице такива. Направените от ищеца разходи са в причинна връзка със законовото му задължение за законно присъединяване на имота му към водопреносната мрежа, а не с предприетото от ответника прекъсване на незаконното отклонение. Сочи, че от целия период, за който ищецът търси обезщетение, същият е ползвал имота само в период от 2-3 месеца през лятото на 2024 г. /както всяка година/, а в останалата част от времето, когато не е бил в имота, същият не е търпял неимуществени вреди. Изтъква, че в тези 2-3 месеца, в които лятно време обитава имота, ищецът живее на втория етаж на жилищната сграда, който изобщо не е водоснабден, вкл. не е бил водоснабден и през незаконното отклонение, което не води към този етаж, а прекъсването на водоснабдяването на външната чешма не е променило начина, по който ищецът ползва имота, не му е създало затруднения и не е довело до претърпяването на неимуществени вреди. Претендира разноски.