Акт № 2614 от 03.11.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2614

Перник, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ЙОРДАНОВ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20267160600552 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ с адрес: [населено място], [улица]против Решение № 275 от 19.06.2026 година, постановено по АНД № 1 742 по описа за 2025 година на Районен съд Перник.

С оспореното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № ПО-02-50 от 20.10.2025 година, издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите, във връзка с чл. 53 и чл. 83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания на С. И. В., с [ЕГН], със служебен адрес: [населено място], пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Перник е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511.29 евро /1 000 лева/, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 11, във връзка с чл. 140, ал. 3, т. 2 и чл. 138, ал. 4, т. 5 и ал. 5, т. 1 от Закона за водите, извършено на 28.05.2025 година в [населено място].

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи в поска на това, че на първо място първоинстанционният съд неправилно е тълкувал съдържанието и правната природа на даденото задължително предписание, като се акцентира върху това, че законът не обвързвал задължението на кмета като компетентен орган с предварително приключване на административни или финансови процедури, а му възлага задължение за осигуряване на проводимостта на речните легла в урбанизирана територия. На второ място твърди, че е неправилен и изводът относно обективна неизпълнимост на предписанието в 14-дневен срок, като според касатора това е фактическо действие, което по своя характер може да бъде извършено незабавно доколкото се касае за отстраняване на натрупани земни маси и възстановяване на проходимостта на обекта. На трето място се навеждат доводи за това, че е неправилен изводът за липса на виновно поведение. С оглед на тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореното първоинстанционно решение да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е връчена на ответника С. И. В. – кмет на Община Перник, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е представил отговор на касационната жалба.

В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на касатора, с която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба С. И. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага да се отмени решението на районния съд.

Административен съд – Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КД-04-63 от 01.09.2025 година, съставен от главен инспектор в Дирекция „Контрол“ към БДЗБР и в присъствието на свидетели е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. И. В. в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Перник с [ЕГН] с адрес: област Перник, община Перник, [населено място], пл. „Свети Иван Рилски“ № 1 за това, че при извършена на 22.07.2025 година проверка на участък от дере, преминаващо през урбанизираната територия на [населено място], община Перник с дължина около 100 м., с начало място с географски координати: N 42°34ˈ11.83 и Е 23°10ˈ58.16±2,0 м. и край място с географски координати: N 42°34ˈ13.00 и Е 23°10ˈ56Л50 ±2,0 м , във връзка с контрол по изпълнение на предписание дадено от Директора н БДЗБР, с писмо изх. № КД-06-22(3) от 13.05.2025 година относно осигуряване на проводимостта на участък от дере, преминаващо през урбанизираната територия на [населено място], община Перник с дължина около 100 м., с начало място с географски координати: N 42°34ˈ11.83 и Е 23°10ˈ58.16 ± 2.0 м. и край място с географски координати: N 42°34ˈ13.00 и Е 23°10ˈ56.50 ± 2.0 м, измерени с GPS, в посока на течението му е констатирано, че не са предприети действия по изсипване на отпадъци и земни маси в коритото на дерето и в цитирания участък няма транспортна и земекопна техника, а на терен, граничещ с дерето, са налични струпани земни и скални маси. С цитираното по- горе писмо е дадено предписание на кмета на Община Перник в 14-дневен срок от получаването му, да предприеме необходимите действия за премахване на земните маси от коритото на дерето, с което да се възстанови профила му и осигури проводимостта му, с цел недопускане на риск за живота и здравето на населението при влошаване на метрологичната обстановка. При проверката е установено, че кметът на Община Перник не е предприел действия като компетентен орган по чл. 140, ал. 4 от ЗВ. Актосъставителят е приел, че с така описаното деяние е реализиран съставът на административно нарушение по чл. 140, ал. 11, във връзка с чл. 140, ал. 3, т. 2 и чл. 138, ал. 4, т. 5 и ал. 5, т. 1 от Закона за водите. АУАН е връчен на нарушителя на 19.09.2025 година.

В срока по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН не е депозирано възражение пред наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН с Наказателно постановление № ПО-02-50 от 20.10.2025 година, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ на основание чл. 201, ал.2 от Закона за водите, във връзка с чл. 52, ал. 4 и чл. 53 и чл. 83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания на С. И. В. с [ЕГН], в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Перник, със служебен адрес: област Перник, общ. Перник, [населено място], пл. „Свети Иван Рилски“ № 1 е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 11, във връзка с чл. 140, ал. 3, т. 2 и чл. 138, ал. 4, т. 5 и ал. 5, т. 1 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 275 от 19.06.2026 година, постановено по АНД № 1 742 по описа за 2025 година го е отменил. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентен административен орган, а така също и че при издаването им са спазени изискванията, установени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Приел е, че от обективна страна са налице всички елементи от фактическия състав на вмененото административно нарушение, но е приел, че същото не е извършено виновно. Във връзка с последното са изложени мотиви, че на първо място даденият със задължителното предписание срок от 14 дни бил изключително кратък и на практика изпълнението на задължителното предписание било неизпълнимо. На следващо място съдът е приел, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че Община Перник не е разполагала с необходимия финансов ресурс за разрешаване на възникналия проблем и в търсене на възможност това да се случи е сключен договор от 11.06.2024 година с лице живеещо в прилежащата територия на дерето, което било индикация, че са предприети алтернативни мерки от страна на Община Перник да се почисти проблемния участък още преди осъществената проверка. С тези мотиви е отменил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата от страна на Районен съд Перник фактическа обстановка, като я намира за напълно кореспондираща с представените и приети по делото доказателства, поради което счита, че не следва да е преповтаря.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав обсъжда посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл. второ от АПК.

Както се посочи административнонаказателната отговорност на лицето, в случая кмета на Община Перник е ангажирана за извършено административно нарушение, което е квалифицирано от страна на актосъставителя и наказващият орган по чл. 140, ал. 11, във връзка с чл. 140, ал. 3, т. 2 и чл. 138, ал. 4, т. 5 и ал. 5, т. 1 от Закона за водите. Нормата на чл. 140, ал. 11 от ЗВ предвижда, че при осъществяване на контрол за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 органите по ал. 2 дават задължителни предписания и при необходимост изискват съдействие от органите на Министерство на вътрешните работи, от държавни и общински органи и от юридически и физически лица. Съгласно цитираната правна норма дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5, чието осъществяване се осигурява от областните управители и кметовете съгласно ал. 4, ал. 5 и ал. 6 се финансират и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, при условие че са включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия, и включват премахване на израснали във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета. Отделно от това в чл. 138, ал. 4, т. 5 от ЗВ е предвидено, че постоянната защита включва дейности, възложени на изпълнителя на задължението за извършване на обществени услуги за защита от вредното въздействие на водите и поддържане проводимостта на речните легла, а в ал. 5, т. 1 от същата разпоредба се посочва, че постоянната защита по ал. 4 се извършва в границите на населените места от компетентните органи по чл. 140, ал. 4. Именно в чл. 140, ал. 4 от ЗВ законодателят регламентира, че компетентните органи са кметът на общината и междуведомствената комисия.

Санкционната разпоредба за извършването на това административно нарушение е в чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите, което предвижда, че се наказва с глоба съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по – тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи, като глобата е в размер от 1 000 до 5000 лева.

С оглед на изложеното може да се направи извод, че за да е реализиран съставът на вмененото административно нарушение, то е необходимо да е налице влязло в сила задължително предписание и действието, което е предвидено да се изпълни с него да не е изпълнено в определения срок. В случая не е спорно, че с Писмо изх. № КД-06-22 (3) от 13.05.2025 година на кмета на Община Перник са дадени задължителни предписания от страна на директора на БДЗБР, изразяващи се в това в 14-дневен срок от получаване на писмото е следвало да осигури проводимост на гореописания участък от дерето, като бъдат премахнати земните маси от коритото на дерето, с което да бъде възстановен профила му, с цел недопускане на риск за живота и здравето на населението при влошаване на метрологичната обстановка. С оглед на това настоящият касационен състав изцяло споделя направените от страна на първоинстанционния съд изводи, че вмененото административно нарушение не може да се приеме, че е извършено виновно от кмета на Община Перник, доколкото в хода на проведеното съдебно следствие е представен Договор за изграждане на инфраструктурни обекти от 11.06.2024 година, сключен между Община Перник, в качеството й на възложител и В. С. М., в качеството на изпълнител, с който последният е задължен в срок до 18 месеца да почисти формирано сметище в труднодостъпния терен при спазване на разпоредбите на чл. 35 от ЗУО. Тоест от тази гледна точка, не може да бъде прието, че кметът на Община Перник не е предприел действия във връзка с изпълнение на задължителните предписания, а напротив както правилно посочва и районния съд, действия в тази посока са предприети още преди да бъде извършена проверката, респективно още преди да бъдат издадени задължителни предписания. С оглед естеството на задължителните предписания правилно първоинстанционния съд приема, че даденият 14-дневен срок е необосновано кратък и същият е индикация за превратно упражняване на контролните правомощия, дадени на съответния компетентен административния орган.