Решение № 60 от 19.03.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Разлог, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200590 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба депозирана от инж. К.И.Г., в качеството му на кмет на о.Р., с адрес *, с/у НП №*/29.10.2025 г. на Дир. на БД„ЗБР“, с което на жалбоподателя на основание чл.200а, ал.2, пр.2 от ЗВ, е наложено адм.наказание: „глоба“ от 500.00 лева за нарушение на чл.44, ал.1, във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗВ.

Жалбоподателят по изложените в жалбата доводи, моли оспореното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че цитираната в процесното НП норма на чл.200а, ал.2 от ЗВ, е бланкетна и препраща към други разпоредби от закона, а деянията по нея от обективна страна са две, като същите са поставени в положение на алтернативност. Твърди се, че първата хипотеза очертава съставна нарушение от длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по закона. Докато при втората хипотеза авторството на противоправното деяние е на длъжностното лице, което допуска друго лице да не изпълни задълженията си по закона. Сочи се, че при първия фактически състав е налице пряко бездействие от длъжностното лице, а при втория е налице допустителство - бездействие спрямо друго лице, което пряко е задължено да изпълни свои задължения по закона.

Посочва се, че в случая уточняващото законово задължение в процесното НП е индивидуализирано от АНО като пряко задължение на кмета да издаде разрешение за водовземане. В този смисъл се релевира, че в случая кмета не може да издаде разрешение за водовземане без същото да е поискано, нито пък може да процедира съгласуване, преди да е подадено заявление. Ето защо се твърди, че липсва извършено противоправно деяние както от обективна, така и от субективна страна.

Отделно от горното, подчертава се и обстоятелството, че за проверявания обект, кмета е издал разрешение за водовземане на титуляра по концесионния договор. Твърди се, че същото е влязло в сила седем дни преди проверката. Посочва се още, че о.Р. не е уведомена за сключването на посочения в НП договор за наем.

Сочи се още, че в НП е вменено извършването на нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ, като се твърди, че такова нарушение не може да бъде извършено, тъй като разрешения за водовземане не се издават служебно. В този смисъл се прави извод, че вмененото противоправно деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна.

1

В хода на съд. производство жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Г.Г. от АК -Х., която поддържа изложените в жалбата съображения, въз основа на които иска атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

АНО - дир. БДЗБР, ч/з процесуалния си представител ю.к. Р.П., изразява становище в ход по същество, че НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Прави искане за присъждане на юрк. възнаграждение.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни док-ства, и служебно провери правилността на обжалваното НП, намира за установено следното:

На 30.07.2025 г. е извършена съвместна проверка от служители на БД„ЗБР“ и представител на о.Р. на Сондаж №1 на НМВ-ИДС„Е.-м.„С.В.- р.М.“, с.Б., о.Р., в ПИ с идентификатор №*** по КККР на с.Е., о.Р., вр. с контрол по изпълнение на условия, вписани в Разрешително за водовземане от минерални води №*/03.07.2025 г., с титуляр „В.т.В.“АДСИЦ-С., издадено от кмета на о.Р..

В хода на проверката е констатирано, че от Сондаж №1 на горепосоченото находище се извършва водовземане за водоснабдяване на обществена минерална баня и пералня с 2 външни басейна и тоалетна. Установено било, че към момента на проверката същите се експлоатират от наемателя - „К.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес *. В хода на проверката е било предоставено и копие на договор за наем, сключен на 19.12.2024 г. м/у „В.т.В.“АДСИЦ-С., в качеството му на наемодател и „К.“ЕООД-с.Е., в качеството му на наемател.

НМВ-ИДС„Е.-м.„С.В.-р.М.“, с.Б., о.Р., о.Б.е предоставено за безвъзмездно управление и ползване на о.Р., с Решение №* от 10.02.2011 г., изменено с Решение №225 от 07.10.2014 г. на Министъра на ОСВ, с което освен права се регламентират и задължения по отношение управлението на ресурсите.

За извършената проверка е съставен на място Констативен протокол №*/30.07.2025 г.

При анализ на документите, проверяващите установили че към момента от О.Р. няма издадено разрешително за водовземане от горепосочения Сондаж №1 на наемателя „К.“ЕООД по реда на ЗВ, а именно по чл.44. ал.1 и от органите по чл.52 от същия закон, както и няма постъпило в БД„ЗБР“ Заявление за съгласуване на параметрите на водовземане от кмета на о.Р., съгласно чл.52, ал.3 от ЗВ.

Тъй като е установено нарушение на чл.44, ал.1, във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗВ, а именно за водовземане от минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държ. собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, разрешителното се издава от кмета на общината след решение на ОбС, на кмета на О.Р. е съставен АУАН №*/29.09.2025 г., за това, че К.Г. - кмет на О.Р., в качеството му на длъжностно лице, на 30.07.2025 г. е допуснал водовземане на минерална вода от НМВ-ИДС„Е.-м.„С.В.-р.М.“, Сондаж №1, с.Б., о.Р., о.Б., без законово основание, а именно издадено Разрешително за водовземане по чл.44. ал.1 от ЗВ.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП №*/29.10.2025 г. с/у К.Г. в качеството му на кмет на О.Р., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено същото нарушение на чл.44, ал.1, във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗВ, поради което и на основание чл.200а, ал.2, предложение 2-ро от ЗВ на К.Г. е наложена имуществена санкция от 500.00 лева. НП е получено на 29.10.2025 г., а жалба е депозирана в законоустановения срок на 05.11.2025 г.

Горната фактическа обстановка не е спорна за страните и се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни док-ства, като същите са непротиворечиви и изцяло взаимно допълващи се.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Относно допустимостта и основателността на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес, посочено като нарушител в НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е и 2 основателна по следните съображения:

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган съгласно възможността по чл.201, ал.2 от ЗВ, като това е станало и в съответствие с изискванията на установената за това процедура.

АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН, предвид изложената по-горе хронология при описание на фактическата обстановка и като такъв се явява правно основание за издаване на НП, което е станало в 6-месечен срок от съставянето на акта.

Не е спорно по делото, че жалбоподателя инж. К.Г. е кмет на О.Р., и като такъв има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.85 от ЗАНН, вр. чл.93, т.1 от НК.

Безспорно е и обстоятелството, че НМВ-ИДС„Е.-м.„С.В.-р.М.“, с.Б., о.Р., о.Б., е било предоставено за безвъзмездно управление и ползване на о.Р. с Решение №50 от 10.02.2011 г., изменено с Решение №225 от 07.10.2014 г. на Министъра на ОСВ, като от този момент по силата на §.133, ал.9, т.2, б.„в“ от ПЗР на ЗВ, именно за кмета на общината е възникнало задължение да издава разрешителните за водовземане по чл.52, ал.1, т.3, б.„а“ ЗВ.

В настоящия казус с процесното НП на жалбоподателя е вменено извършване на нарушение на чл.44, ал.1, във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗВ, като на основание чл.200а, ал.2, пр.2 от ЗВ, е санкциониран за това че в качеството му на длъжностно лице – кмет на О.Р. на 30.07.2025 г. е допуснал водовземане на минерална вода от НМВ-ИДС„Е.-м.„С.В.-р.М.“, Сондаж №1, с Б., о.Р., о.Б., без да е налице законово основание за това, а именно издадено Разрешително за водовземане по чл.44. ал.1 от ЗВ.

В този смисъл съдът намира, че правилно е определен субектът на адм. нак. отговорност, а именно длъжностното лице К.Г., в качеството му на кмет на О.Р., който в това му качество е оправомощен да издава разрешителни за водовземане от процесното находище на минерални води. Действително, тези актове по силата на посочената норма се издават след решение на ОбС, поради което и жалбоподателят е следвало да иницира такава процедура, предвид изпълнение на задължението си, което законодателят му е възложил с разпоредбата §.133, ал.9, т.2, б."в" от ПЗР на ЗВ, във вр. чл.52, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗВ.

Съгласно чл.44, ал.1 от ЗВ, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в конкретно посочените в разпоредбата хипотези, сред които не попада процесния случай.

Предвид посочените относими разпоредби от ЗВ, които са вменени като нарушени от страна на жалбоподателя и начина на формулиране на нарушението, което е изложено единствено по констатациите от извършената проверка, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП реално липсва предявено адм. нак. обвинение. Това е така, тъй като при направеното словесно описание е налице празнина по отношение на съставомерен елемент от нарушението, а именно, посочване, че жалбоподателят не е изпълнил конкретно законово задължение.

Направена е единствено констатация, че се извършва водовземане без издадено разрешително за това. Този недостиг на изложени факти и обстоятелства при описание на деянието сериозно ограничава правото на защита на нарушителя, предвид направеното словесно отразяване за „допуснато“ от кмета, като длъжностно лице извършване на водовземане, без издадено разрешително за водовземане.

Императивните правила на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изискват даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката на съставомерността - съдът да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в адм. фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани с/у фактически и правни констатации, които не са му били предявени още в началната фаза на производството.

Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което дава самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.

3

Видно от процесното НП, на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ, във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.„а“ ЗВ. От възпроизведеното по-горе съдържание на тези норми категорично се установява, че те имат бланкетен хар-р, тъй като не въвеждат достатъчно конкретно правило за поведение въз основа на което самостоятелно да се реализира отговорността на дееца.

Не е спорно обстоятелството, че по силата на §.133, ал.9, т.2, б.„в“ от ПЗР на ЗВ, за кмета на общината е възникнало задължение да издава разрешителни по чл.52, ал.1, т.3, б.„а“ ЗВ. В този смисъл във всички случаи при индивидуализиране на нарушението, освен горепосочените бланкетни разпоредби АНО е следвало да посочи и разпоредбата на §.133, ал.9, т.2, б.„в“ от ПЗР на ЗВ, която ясно очертава процесните задължения, които не са изпълнени от кмета на общината.

Като е вписал само бланкетната норма, която е нарушена, без да е допълнил същата с §.133, ал.9, т.2, б.„в“ от ПЗР на ЗВ, АНО не е изпълнил задължението си да посочи ясно, точно и в пълнота нарушената правна норма, което винаги представлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които не е изпълнил. Липсата на ясно и пълно индивидуализирано обвинение за неизпълнение на конкретни задължения е довело до непълнота на адм. нак.то обвинение и съответно до съществено процесуално нарушение.