Решение № 358 от 04.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Добрич, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230103608 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, представлявано от изп. директор, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ***, чрез юрисконсулт Е. Т. срещу Г. О. А., ЕГН **********, гр.Добрич, ****. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.203 от ЗВ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца, сумите, присъдени със Заповед №1070/12.07.2024г. по ч. гр. д.

№2172/2024г. по описа на ДРС, а именно: 1) 431.50 евро /843.96 лева/, представляваща дължима сума за използвани водоснабдителни услуги в периода от 27.09.2021г. до 27.05.2024г., за обект: ****, клиентски № *** , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата; 2) 99.51 евро /194.63 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.11.2021г. до 10.07.2024г.; 3) 38.34 евро /75.00 лева/ - за държавна такса – 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 2172/2024г. по описа на Районен съд Добрич.

В ИМ се излага, че ответникът е потребител на вик услуги и като такъм имал открита партида с кл. №*** за обект, находящ се в гр.Добрич, ****, като в имота имало монтиран водомер, съобразно чиито показания се отчитала консумираната вода.

В периода от 27.09.2021г до 27.05.2024г, ответницата е ползвала вик 1 услуги, изразяващи се в доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води от имота. Ищецът бил изправна страна по облигационното правоотношение с Г. А.. Инкасатор ежемесечно отчитал стойността на потребената вода и след това, ищцовото дружество издавало фактури за засичания период на потребление.

Ответницата не е заплащала дълъг период задълженията си към ищеца, за което и били съставени Предписание №053848/01.04.2021г и уведомление № 006425/30.11.2022г, а на 21.05.2024г на А. и била изпратена покана за доброволно изпълнение от 21.05.2024г., връчена и на 22.05.2024г, но заплащане на задълженията не е последвало от страна на потребителя.

Длъжникът Г. О. не е заплатила използвани водоснабдителни услуги за обект: ****, клиентски № ***, представляваща дължима сума за използвани водоснабдителни услуги в периода от 27.09.2021 г. до 27.05.2024 г., за което били издадени 22 броя фактури, на обща стойност 843.96 лв. Поради неизпълнението на задължението на падежите на фактурите, на ответника е начислено обезщетение за забава в размер на 194.63 лева, за периода от 25.11.2021 г. до 10.07.2024 г.

Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК срещу Г. А., по което е било образувано ч. гр. д. №2172/2023г по описа на ДРС и съдът е издал Заповед №1070/12.07.2024г., като е уважил паричните вземания, заявени от ищцовото дружество за следните суми: 1) 843.96 лева, представляваща дължима сума за използвани водоснабдителни услуги в периода от 27.09.2021г. до 27.05.2024г., за обект: ****, клиентски № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата; 2) 194.63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.11.2021г. до 10.07.2024г.

Заповедта е била връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като заповедният съд с Разпореждане №5983/18.10.2024г на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви установителни искове срещу Г. А. в срока по чл.415 от ГПК. Съобщението е получено от заявителя на 24.10.2024г. и в определения едномесечен срок /на 14.11.2024г./, кредиторът е подал настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК, която е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С разпореждане от 18.03.2025г., ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от адв. Н. В. от ДАК /особен представител на Г. А./ на 21.03.2025г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът, чрез назначения му особен представител, е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че ИМ е допустима и вероятно основателна, но оспорва по размер предявеният акцесорен иск за лихвите, тъй-като не било ясно, как са изчислени те.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От приложеното ч. гр. д. №2172/2024г. на ДРС се установява, че същото е образувано по подадено от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Добрич” АД, заявление от 11.07.2024г. срещу Г. О. А., с искане за издаване на заповед за парично изпълнение и изпълнителен лист срещу нея за следните суми: 1) 431.50 евро /843.96 лева/, представляваща дължима сума за използвани водоснабдителни услуги в периода от 27.09.2021г. до 27.05.2024г., за обект: ****, клиентски № *** , ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата; 2) 99.51 евро /194.63 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.11.2021г. до 10.07.2024г.

Съдът е издал Заповед №1070/12.07.2024г. срещу Г. А. за горепосочените суми, като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд е указал на заявителя с Разпореждане №5983/18.10.2024г, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, да предяви искове по чл.422 от ГПК срещу длъжника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

Разпореждането е получено от ищцовото дружество на 24.10.2026г.

В указания на заявителя 1-мес. срок за подаване на ИМ срещу Г. А., ищецът е предявил настоящите искове на 14.11.2024г. Видно от ИМ, процесните парични претенции съответстват по основание и размер на тези визирани в заповедното производство, т.е. налице е пълна идентичност, с което предявените установителни искове, са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Относно основателността на предявените установителни искове:

Уважаването на първата от разглежданите искови претенции по чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД, е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка

(продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът - на потребител; 2/ реалното доставяне на ВиК услуги от доставчика на потребителя за процесния имот; 3/ размера на претендираното вземане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените услуги. С оглед, правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване, относно погасяването на своето задължение.

Ищецът е представил и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “Водоснабдяване и канализация-Добрич“ АД.

3

С цел да установи първите две от горевизираните условия за уважаване на иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , ищцовото дружество е представило 22 броя фактури, приложени по делото /л.6-28/. От съдържанието им става ясно, че за техен издател фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът, който има открита индивидуална партида с кл. №***, /приложено е заявление за откриване на партида с вх. №145/29.01.2020г., удостоверение за наследници с изх. №1164 от 01.04.2016г., издадено от Община град Добрич и Договор за отстъпено право на строеж върху държавно място от 11.05.1983г на л.30-34 по делото/, като от фактурите е видно, че за отчетен период от 27.09.2021г. до 27.05.2024г, А. е получила до имота си, находящ се в гр.Добрич, ****, ВиК услуги и е потребила вода на стойност общо 843.96 лв., която не е заплатена.

Ответникът е представил Предписание №053848/01.04.2021г. /л.53/, от което се установява, че водата в процесния имот не е била заплащана дълго време, с предписание, да се заплати. След като това не е сторено, отделно от това, е било издадено от ищеца и Уведомление №006425/30.11.2022г, а на 21.05.2024г, е изпратена ПДИ до ответницата, получена от пълнолетно лице от домакинството /О. Б./ на 22.05.2024, видно от известие за доставяне от същата дата /приложени по делото на л.29-30, л.35-37/, като заплащане на задълженията към ищеца, отново не е последвало от страна на потребителя на услугата.

От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който, ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът - на потребител.

Не се спори между страните, че в процесния период е имало реално доставяне на ВиК услуги от доставчика на потребителя за процесния имот.

Отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се съдържат в процесните фактури за задълженията на абоната и в карнетните листа за конкретния начин, по който е извършено отчитането.

По делото по искане на ищеца е допусната и назначена ССчЕ. От заключението по нея, изготвено от вещото лице Е. Й. /л.122-129/ се установява, че общият размер на месечните задължения по партидата на Г. О.

А., за периода от 27.09.2022г. до 27.05.2024г. възлиза на 843.96 лева, за който период са издадени 22 бр. осчетоводени фактури. Извършено е частично плащане от ответницата по тях на обща стойност 1.35 лв. на 02.06.2022г, по фактура №0106136509/25.10.2025г.

Остатъкът от задължението на ответницата към ищеца към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ /22.01.2026г./, е в общ размер на 843.96 лв. /главница/ по 22 броя фактури /описани таблица 2/.

Обезщетението за забава в плащането на главното задължение до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. за периода от 25.11.2021г. до 10.07.2024г., е в размер на 198.04 лв. общо. Ищецът претендира по 4 акцесорният иск, сумата от 194.63 лв. Налице е разминаване /от 3.41 лв./ в размера на обезщетението за забава, търсено от ищцовото дружество и от посоченото от заключението на вещото лице. Ищецън не е направил изменение на размера на акцесорния иск на осн. чл.214 от ГПК, Доколкото размерът на лихвата за забава е по-нисък от този, констатиран по ССчЕ, съдът намира, че следва да уважи ищцовата претенция, така, както е предявена за по-малката сума.

Вещото лице е констатирало, че счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено. Издадените фактури са осчетоводени. Същите визират количествата консумирана вода в процесния обект, по всеки отделен данъчен период, посочени подробно в таблица 2 на датите на издаване на фактурите и по цените, визирани за всяка отделна фактура. Записите по тетрадката-карнет съответствуват на данните по издадените фактури за консумирано количество вода за целия претендиран период. В счетоводната електронна система са налични всички фактури със съответните номера и дати на издаване на платеца Г. А.. Процесните фактури по номера, по дати, по периоди на консумация, по количество консумирана вода и по стойност с вкл. ДДС са включени в електронната база данни за дневниците за продажби.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.

С оглед събраните писмени доказателства, съдът приема, че исковете /главен и акцесорен/, са основателни и доказани по основание и размер, поради което намира, че Г. О. дължи на ищеца, сумите от: 1) 431.50 евро /843.96 лева/, представляваща дължима сума за използвани водоснабдителни услуги в периода от 27.09.2021г. до 27.05.2024г., за обект: ****, клиентски № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата; 2) 99.51 евро /194.63 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.11.2021г. до 10.07.2024г.