Решение № 44 от 14.08.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Карнобат, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20262130200115 по описа за 2026 година УСТАНОВИ:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК: 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Прилеп № 33, представлявано от инж. Веселин Русев- управител, срещу наказателно постановление № 26 / 28. 04. 2026 год., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, с което на жалбоподателя за нарушения на чл. 48, ал.1, т. 11, вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1533, 88 евро, на основание чл.

200, ал. 1, т. 27 и чл. 200, ал. 4 от Закона за водите. В жалбата се изнасят твърдения за нарушени материално правни и процесуални разпоредби на закона и необоснованост на НП. Дружеството жалбоподател желае съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от юрк. В., която подържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, както и за присъждане на разноски.

Наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща 1 представител. Преди датата на съдебното заседание е изпратено становище от същия, с което се желае делото да се разгледа в негово отсъствие, оспорва жалбата срещу наказателното постановление, като се считат изложените в същата доводи за неоснователни. Желае се жалбата да бъде отхвърлена и обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Контролът на водите в РБългария се контролират от БДЧР за областите Варна, Бургас и Сливен. Водите на комплексните и значими язовири в страната, които се използват за водоснабдяване се контролират от министъра на МОСВ. БДЧР е част от МОСВ, което упражнява контрол върху язовирите и начина им на ползване. Ежемесечно министърът на ОСВ определя месечен график за използване на водите от язовирите и определя лимит за всеки язовир и за всяка област. Ползвателите търговски дружества или физически лица са длъжни по Закона за водите да притежават разрешително от МОСВ.

Не се спори по делото, че „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК: 103002253 е титуляр на Разрешително за водоползване № 003804 / 23.

01. 2006 г., издадено от Министъра на околната среда и водите (МОСВ), продължено с Решение № 49 / 27. 04. 2020 г. на Заместник министъра на ОСВ, за водовземане от повърхностен воден обект язовир „Камчия", с цел питейнобитово водоснабдяване и краен срок на действие 23. 01. 2030 г. .

На 05. 01. 2026 г. е извършена контролна проверка на място и по документи от експерти на БДЧР по изпълнение на условията по издаденото разрешително. Извършена е била проверка на обект ИУ в ревизионна шахта на кантон „Дъскотна“, находящ се в землището на с. Дъскотна, община Руен, обл. Бургас, собственост на „В и К- Варна“ООД от свидетелят Кр. П.- гл. експерт в Дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция за Черноморски район гр. Варна, ИРМ Бургас във връзка с установяване на извършеното водовземане през месец декември 2025 г. от язовир „Камчия“, за питейнобитово водоснабдяване на област Варна, съгласно утвърдения от МОСВ месечен график за ползване на водите на комплексните и значими язовири, 2 при която е констатирано, че за м. декември 2025 г., „В и К Варна“ООД е водовзело общо водно количество 2337200 куб. м.. След съставянето на КП № 12 / 2025 г. от представители на „В и К Варна“ООД и „В и К“ ЕАД Бургас, на базата на отчетите на измервателните устройства при ИП „Китка“ и ИП „Дъскотна“ са определени подадени количества питейна вода от системата „Камчия“ за времето от 01. 12. 2025 г. до 31. 12. 2025 г. включително от 2286000 куб. метра, което е превишение на лимита с 166000 куб. метра от разрешения обем по режимен график – 2120 000 куб. м. .

Количеството на приетата питейна вода за област Варна, част от селата на община Руен и гр. Обзор се измерва с монтирано измервателно устройство, тип УЗР, марка „S.“ с ф. № 61/31-2. Водомера е контролен, не е сертифициран. Същото се намира в землището на с. Китка и е контролно. На територията на с. Дъскотна , община Руен, обл. Бургас е монтирано измервателно устройство тип УЗР, марка „С.“ с ф. № S/N 487/2017, кантона, където е монтирано се обслужва от В и К Варна. Въведен е дневник където се записват ежедневните показания на измервателното устройство за месеца.

Както според показанията на св. П., така и от представеният КП № 12 / 30. 12. 2025 г. е видно, че на 30. 12. 2025 г. се е събрала комисия включваща представители на В и К Бургас и В и К Варна, които на база отчетите на измервателните устройства при ИП „Китка“ и ИП „Дъскотна“са определили подадените количества питейна вода от система „Камчия“ за В и К Варна за времето от 01. 12. 2025 г. до 31. 12. 2025 г. в размер на 2286000 куб. метра, което и количество е прието за реално, като от действителните показания на измервателните устройства са били извадени количествата подадена питейна вода за селищата от община Руен и гр. Обзор.

Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № Б-6 от 05. 01. 2026 г. съставен от св. инж. Кр.П..

На база така установеното,от свидетелят П. в присъствието на двама свидетели на 20. 02. 2026 г. е бил съставен АУАН № 001813. На 06. 03. 2026 г.

АУАН е бил връчен на упълномощен представител на нарушителя.

Съставеният АУАН е подписан, като в графата за обяснения/възражения е записано: Запазваме правото си за обжалване в законоустановения срок.

На база така съставеният АУАН на 28. 04. 2026 г. от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е издадено наказателно 3 постановление № 26, с което е приел, че жалбоподателят В и К Варна ООД на 05. 01. 2026 г. при язовир „Камчия“ изграден на река Луда Камчия, на около 3 км. над с. Камчия, община Сунгурларе, област Бургас не изпълнил условие „Лимит на ползваната вода“ във вр. с т. 1 от раздел „ Условия за водовземане“ от Приложение № 1 от Разрешително № 003804 / 23. 01. 2006 г. продължено с Решение № 49 / 27. 04. 2020 г. , като е превишил разрешения воден обем за м. декември 2025 г. от месечен график на водите на комплексни и значими язовири, утвърждаван от Министъра на околната среда, който график е неразделна част от разрешителното, с което е нарушил чл. 48, ал. 1, т. 11, във вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закон за водите във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 27 и чл. 200, ал. 4 от ЗВ.

За така извършеното нарушение АНО е наложил на дружеството нарушител имуществена санкция в размер на 1533, 88 евро.

В наказателното постановление изрично е посочено, че извършеното от нарушителят деяние съставлява административно нарушение, извършено при условията на повторност. Посочено е и нарушението, което обуславя този извод, а именно административно нарушение от същия вид –превишаване на водния обем от месечния график на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от МОС, който график е неразделна част от разрешителното на титуляря “Водоснабдяване и канализация“- Варна ООД от контролен орган –Директор на БДЧР е наложена санкция по издадено НП № 39 / 22. 07. 2025 г., като същото е влязло в сила на 05. 08. 2025 г. , на която дата имуществената санкция е била изплатена на основание чл. 79б от ЗАНН в 14 дневен срок от получаването и. Посочено е също така, че съгласно § 1, ал. 1, т.

22 от ДР на ЗВ, „повторно“ е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление за което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

АНО е обосновал и размера на определената в НП административна санкция с разпоредбите на чл. 200 , ал. 1, т. 27 и чл. 200, ал. 4 от ЗВ.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените доказателства по делото и разпита на актосъставителя К. П..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът след като разгледа всички възражения изложени в жалбата 4 намира, че същите са неоснователни и съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. Материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от Закона за водите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на административно наказание на жалбоподателя.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН да направи и писмени възражения по него, от което дружеството жалбоподател да не се е възползвало.

Съдът намира, че атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено през месец декември 2025 г. и е констатирано по време на проверка на 05. 01. 2026 г.

От приетите за установени факти следва, че „В и К“ Варна ЕООД не е спазило месечният график за използване на водите на комплексните и значими язовири (какъвто е язовир Камчия) за месец декември 2025 г., утвърден от Министъра на околната среда и водите, неразделна част от Разрешително за водоползване № 003804 / 23. 01. 2006 г., издадено от Министъра на околната среда и водите (МОСВ), продължено с Решение № 49 / 27. 04. 2020 г. на Заместник министъра на ОСВ, за водовземане от повърхностен воден обект язовир „Камчия", с цел на водовземане „питейно –битово водоснабдяване“ и краен срок на действие 23. 01. 2030 г. .

С това деяние дружеството -жалбоподател, като титуляр по горепосоченото разрешително, не е изпълнило задължението си да спазва условията на издаденото му по реда на Закона за водите разрешително, в частта му относно лимитите за водовземане, които е следвало да бъдат в съответствие с месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя относно допуснато 5 съществено нарушение на материалния закон, относно датата на извършване на процесното нарушение. В обжалваното НП и в АУАН, въз основа на който същото е издадено е посочена една дата на извършване на нарушението.

Изискването за посочване на дата на извършване на нарушението е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. В случая, датата на извършването съвпада с датата на проверката 05. 01. 2026 г., защото именно на тази дата проверяващия е открил, че дружеството не изпълнява вменените му с разрешителното условия. В допълнение следва да се посочи, че доколкото отчетният период изтича на 31. 12. 2025 г., едва след тази дата може да се извърши проверка за добитите водни количества през месец декември.

Според дефиницията, дадена с нормата на § 1, ал. 1, т. 7 от ДР на 3акона за водите, "водовземането", за което „В и К Варна“ ООД притежава разрешително, обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти и всяко превишаване на разрешения лимит по отношение на значим язовир, какъвто е яз. Камчия, или неспазването на определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 от ЗВ съставлява административно нарушение по чл. 200, ал.1, т. 27 от ЗВ.