Решение № 236 от 27.10.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Враца, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500347 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на Община ***, ЕИК ***, село ***, представлявана от кмета на общината – Т. А. Т., чрез адв. И. С., срещу решение № 260006 от 14.04.2022 г., постановено по гр. д № 294/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което по иск на държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие със закона, нищожността на договор за дарение от 13.09.2019 г., вписан в Службата по вписванията гр. Козлодуй с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г., сключен между община *** и държавата, чрез областния управител на област Враца, в частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на имот публична общинска собственост - язовир „***", актуван с АПОС № 13 от 20.04.2006 г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на с. ***, ЕККАТЕ 07497, община ***, област Враца, с площ от 287,148 дка (двеста осемдесет и седем дка и сто четиридесет и осем кв.м.), начин на трайно ползване язовир, съседи: № 018001 Дървопроизв. пл. наел. на братя Д.; № 500114 дървопроизв. пл. наел. на С. и В. С., № 500115 дървопроизв. пл. наел. П. В. Д.; № 500116 дървопроизв. пл. наел. на К. Т. Т.; № 500117 дървопроизв. пл. наел. на В. С. С.; № 500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; № 017005 Пасище мера на кметство ***; № 017008 Пасище мера на с. ***; № 500023 населено 1 място на с. ***; № 017006 Пасище мера на кметство ***; № 500070 Канал на МЗГ - ХМС; № 500069 Водостоп. съор. на община ***; №500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон – Закон за водите /ЗВ/ и Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и на процесуалния закон – при липса на оценка поотделно и в съвкупност на приетите по делото доказателства. В жалбата се възразява срещу мотивите на съда за наличието на правен интерес на ищеца да предяви иск за нищожност на процесния договор. Възражението е обосновано с довод, че ищецът е посочил като ответник Областния управител на област Враца, като съдът неправилно приел, че областният управител не е бил посочен като ответник, въпреки което се произнесъл с неясно определение от 02.02.2022 г. относно субективното присъствие на това лице. Посочва се, че съдът е смесил процесуалното представителство на Държавата по ГПК от два участника в процеса – МРРБ, и законният представител по договора за дарение - Областния управител на област Враца. Релевира се, че на областния управител на област Враца е бил изпратен препис от исковата молба със срок за отговор, какъвто не бил постъпил в този срок по делото. Като процесуално нарушение, обуславящо недопустимост на исковата молба, се изтъква липсата на правен интерес на ищеца. Оспорва се извода на съда, че ДПУСЯ има различен от Държавата интерес. Жалбоподателят сочи, че съдът е оправдал отказа на ДПУСЯ да стопанисва и експлоатира язовир „***“, прикрит с настоящото дело, който и преди сделката по прехвърлянето е бил стопанисван на територията, на която е изграден и с прилежащите му съоръжения. Релевира се, че логика на съда е неуместна досежно приетото, че ДПУСЯ не е страна по договора за дарение, тъй като законът не го допуска, но в същото време приема, че е възможно липсващите територии и съоръжения да бъдат добавени в патримониума му чрез анекс/и. Посочено е, че заключението на вещото лице умишлено премълчава кои от непрехвърлените територии са прилежащи към язовирното езеро, но са собственост на други ведомства. При тези доводи се твърди като безспорен факт, че към датата на сделката – 13.09.2019 г., Община ***, респ. Общински съвет – ***, са прехвърлили това, което притежават, актувано с АОС към датата на дарението. Прави се оплакване, че в с.з. вещото лице не е отговорило на поставените от жалбоподателя писмени въпроси, под № 2 и 3. Възразява се, че няма доказателства за съставомерност на иска по хипотезата на чл.

26, ал. 1 ЗЗД „противоречие със закона“. Приема се за правилен извода на съда, че при сключване на сделката е спазен реда по чл. 19а и чл. 196 ЗВ, но после приел, че прехвърленото не било язовир. Твърди се, че е неоснователно позоваването на тълкувателно решение № 4 от 07.07.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на ОСГТК на ВКС и тълкувателно решение № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които се твърди, че не се забранява анекс към основния договор за дарение, в който смисъл била и промяната в ЗВ от 2018 г. От там се извежда, че изводът на съда за „правно невъзможен предмет“ при дарението от 13.09.2019 г. са в противоречие със собствените му разсъждения и практика. Посочено е, че поради премълчаване от страна на съда кои министерства, ведомства и органи владеят и стопанисват прилежащите терени към язовир „***“, включително какви разрешителни биха дали другите собственици на терени на ДПУСЯ, за да може пълноценно да стопанисва и 2 управлява язовири, се налага допълнителна задача на вещото лице, каквото искане било отправено пред него, но съдът отказал да се произнесе по него.

В заключение, иска се обжалваното решение да бъде отменено, включително в частта му на разноските, които не се дължали от община ***.

С въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

Въззивната жалба е връчена на въззиваемото дружество ДПУСЯ, което в срок, чрез гл.юрк. Д. Я., което в срок подава писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. С отговора, точка 1 от него, е дадено становище на възражението за липса на правен интерес на ДПУСЯ с довода, че такъв подробно е обоснован както в исковата молба, така и в становище вх. № 262959/19.08.2021 г., и се свежда до засягане на правната му сфера с процесния договор, тъй като с него не се прехвърля в пълен обем правото на собственост върху язовира, което затруднява държавното предприятие да изпълнява законовите си задължения да поддържа законосъобразно водностопанската система чрез експлоатиране на всички прилежащи съоръжения, да извършва ремонти и да изпълнява предписания на контролните органи по ЗВ. Посочено е, че след като е съобразил твърденията на двете страни досежно това оплакване, е дал мотивиран извод, че правен интерес за ДПУСЯ съществува. По оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непосочването на областния управител като ответник и комбинирано процесуално представителство, ответникът е дал становище в точка 2 от отговора, че то е неоснователно, защото като ответници със становище вх. № 262959/19.08.2021 г. ДПУСЯ посочил като ответници община *** и държавата, а областният управител бил заличен като ответник в процеса, поради непосочването му като ответник по иска, като вероятно същият бил погрешно включен в списъка по делото като страна. В продължение се твърди, че пасивно легитимирани ответници по иска са страните по договора за дарение – държавата и община ***, посочени като такива още с исковата молба и конституирани от съда. По отношение на процесуалното представителство на държавата, въззиваемото дружество, счита, че съдът е спазил нормата на чл. 31, ал. 2 ГПК, тъй като предмет на иска е нищожност на договор имащ за предмет вещни права върху недвижим имот, в който случай съгласно съдебната практика, на която се позовава, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Посочено е, че дори областният управител да не е бил изразител на представителна власт от името на държавата в процеса, то той е бил призоваван и уведомяван, наред със законния процесуален представител на държавата в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което, според въззиваемото дружество, производството е протекло законосъобразно. Направеното от въззивника оплакване е оспорено и с довод за липса на конкретика относно нарушената норма, използване на неправни термини и смесване на качеството на държавата като ответник и представителството . В точка 3 от отговора е дадено повторно становище по оплакването на жалбоподателя за липса на правен интерес, в което становище се заявява, че правният интерес на ДПУСЯ произтича от извършена сделка в противоречие на закона, а евентуално – с невъзможен предмет, тъй като е прехвърлен имот, който не е язовир по 3 смисъла на ЗВ, в който случай за ДПУСЯ би било невъзможно да управлява язовира.

Възразява се срещу твърдението, че ДПУСЯ прикрива отказ да управлява язовира, тъй като такова задължение е възникнало след сделката и то е могло да се упражнява надлежно само при годен предмет по смисъла на ЗС, чиято собственост е прехвърлена на държавата, а видно от книжата по делото на държавата не било прехвърлено право на собственост върху язовира в неговата технологична цялост. Посочено е, че язовирът се разпростира върху няколко поземлени имота, в част от които Община *** извършвала действия по възстановяване на техническата му годност въз основа на издадено разрешение от гл.архитект на общината, поради което се сочи, че общината е следвало към момента на сделката да изготви цялостна документация за язовира, представляваща част от досието му, изисквано по силата на чл. 14, ал. 6, чл. 116, чл. 203 ЗВ, показваща тези му особености, респ. да го прехвърли в цялост, което не е сторила, както и не е изпълнила задължението си да заяви промяна в КВС, отразяваща действителното му състояние, да състави АПОС и въз основа на това да го впише в СВ, респ. да представи тези документи при сключване на сделката. Твърди се, че общината не е представила тези документи при изповядване на сделката, с което е нарушила ЗВ, а липсата на АПОС дава основание да се заключи, че имотът не е собственост на общината, макар собствеността да възниква по силата на закона – пар. 7, т. 2 ПЗР на ЗМСМА и чл. 19а, ал. 1, т. 1 ЗВ, въпреки което счита, че общината може да бъде държава отговорна за това си неизпълнение на закона. В точка 4 от отговора се възразява, че вещото лице е дало отговор на двата въпроса, които се оспорват във въззивната жалба, като се възпроизвежда съдържанието им. Отречено е твърдяното във въззивната жалба противоречие в мотивите на съда в точка 5 от отговора, като въззиваемото дружество е заявило, че частта, с която общината се е разпоредила в полза на държавата не представлява язовир, поради което разпоредителната сделка противоречи на чл. 30, ал. 1 ЗВ, уреждащ извършване на сделките с язовири да се осъществяват чрез прехвърляне на правото на собственост върху земята, върху която попадат. Въззиваемото дружество споделя мотива на съда, че сделката противоречи и на принципа, заложен в ЗА, свеждащ се до извършване на сделката по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската система. Оспорени са в точка 6 от отговора доводите на жалбоподателя за подписването на анекс към основния договор с аргумент за липса на касателство със спора. Развити са доводи как би се отразило на сделката евентуалното подписване на подобни анекси.

В заключение, моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

Въззивната жалба е връчена и на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, от който няма постъпил отговор в срок.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът община ***, редовно уведомен, се представлява от адв. С., който моли подадената въззивна жалба да бъде уважена, като решението бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът за недействителност бъде оставен без уважение. Твърди, че община *** е прехвърлила 4 онова, което е било нейна собственост, описано в актовете за общинска собственост и касаещо яз. "***". Сочи, че от експертното заключение се установява, че съоръжения на язовира и терени са собственост и най-вече са били изградени на терени, собственост на ОСЗГ, респ. на ДГФ, т.е. терени, които Общината не е в правомощията си да прехвърля на Държавата. Акцентира върху представеното и прието като доказателство от въззивния съд писмо на ДПУСЯ с № УСЯ-8/50/23.08.2022 г, посочвайки, че с него ДПУСЯ е приело да осъществява организацията и техническата експлоатация на язовира, както той е описан в договора за дарение, който се атакува. Навежда довод, че община *** е предала имота във вида, в който е бил към момента на сключване на договора, който е бил приет за стопанисване съгласно представеното писмо.