Решение № 76 от 03.11.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Балчик, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20253210200181 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”АД, със седалище и адрес на управление в ***, с ЕИК***, представлявано от Изпълнителния си Директор Н. Н., срещу наказателно постановление №42 от 01.08.2025г. на инж.Я.М.Д., Директор на Басейнова Дирекция“Черноморски район“, към Министерство на околната среда и водите,с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена,чрез административно наказващия орган,и е получена с Рег.

№4196 на 25.08.2025г., като е образувано настоящото производство.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в наказателното постановление е установена грешна фактическа обстановка. Твърди, че тъй като не е собственик на ПСОВ-А. не следва да носи административно-наказателна отговорност. Твърди, че са налице условията на чл.28 от ЗАНН за маловажност на случая.

Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.

Редовно призовано дружеството-жалбоподател не се представлява в съдебно заседание от свой процесуален представител.не изразява допълнително становище по жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в съдебно заседание.

Представено е писмено становище получено с Рег.№5393 от 21.10.2025 г. в което страната оспорва подадената възивна жалба. Твърди, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като такова, моли съда да го потвърди изцяло.

По делото, като свидетел е разпитан Ф. Ф. И., автор на Акта за установяване на административно нарушение.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка:

На 28.04.2025 г. е извършена контролна проверка от експерти на БДЧР на място и по документи, по издадено предписание с писмо изх. № РР-6575/А9/ 24.03.2025 г. на БДЧР, 1 съгласно което е издадено предписание на „ВиК-Д.“ АД за подаване в БДЧР Заявление с документи, съгласно чл. 60, ал. 1, ал. 2 и ал. 9 от Закона за водите, за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на пречистени отпадъчни води от ПСОВ-А., в срок до 30 (тридесет) дни от получаване на писмото. Предписанието е получено от „ВиК-Д.“ АД на 26.03.2025 г.. съгласно известие за доставяне.

При проверката на място е извършен обход и оглед на акваторията на Черно море на крайбрежните морски води, при който е констатирано, че в място с географски координати N 43°20'32,59" Е 28°04'14,40“ на централен плаж ***, в района на заведение „К.“, срещу хотел „М.“ извираща вода под формата на „гейзер“ от пясъчната ивица непосредствено преди вълнобоя на морските води.

След проверка на акваторията на Черно море е извършено посещение на ПСОВ-А., при което е установено, че пречиствателната станция работи в биологичен режим.

При извършена документална проверка в досието на обекта налични в БДЧР е установено, че съгласно известието за доставка, предписанието е получено на 26.03.2025 г., което е следвало да се изпълни до 25.04.2025 г. включително (тридесетият ден от получаване на предписанието).

При справка в деловодната система на БДЧР е установено, че до 25.04.2025 г. не е подадено в БДЧР Заявление с документи, съгласно чл. 60, ал. 1, ал. 2 и ал. 9 от Закона за водите, за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на пречистени отпадъчни води от ПСОВ-А. от отговорника на предписанието - „ВиК-Д.“ АД.

Обстоятелствата от проверката са обективирани в Констативен протокол № В-211 от 28.04.2025г. съставен от инж. Ф. Ф. И. - гл. експерт в Дирекция „Контрол” при БДЧР, ***, в присъствието на С.М. - отговорник ПСОВ - А. към „ВиК-Д.“ АД.

На 23.05.2025 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 001744/23.05.2025 г.

Актът е подписан от Д.И.Д. - адвокат на дружеството, като същият е посочил че ще подаде възражение в законоустановения срок.

В законоустановения срок в БДЧР, с вх_№ 26-00-11163/ 30.05.2025 г.

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д.“ АД е представил писмени възражения срещу АУАН № 001744/ 23.05.2025 г., като в същите искат да не се издава Наказателно постановление,тъй като „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д.“ АД не е собственик на ПСОВ - А., съгласно акт за публична общинска собственост от 16.04.2025 г., собственик е О.Б..

Административно-наказващия орган е приел писмените възражения срещу АУАН за неоснователни.

Въз основа на образуваната административна преписка, Административно наказващия орган издава наказателното постановление №42 от 01.08.2025г. срещу дружеството-жалбоподател, като му налага имуществена санкция в размер на 1000лв.

Административно-наказващия орган е преценил, че дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение на разпоредбата на чл.200 ал.1 т.31, във вр.чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва както от събраните писмени доказателства,така и от гласните такива, а именно показанията на разпитания свидетел ,които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по 2 отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана в срок. Наказателното постановление, видно от разписката за връчване е връчено на 05.08.2025г. Жалбата е получена в деловодството на въззиваемата страна на 12.08.2025год., видно от регистрационния входящ номер.

С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.

Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор на Басейнова Дирекция“Черноморски район“, към Министерство на околната среда и водите.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ предвижда наказание за неизпълнение или допускане на неизпълнение на предписанията на контролните органи. От материалите по делото се установява фактът, неоспорен от страните, че е издадено Предписание от БДРЧ, изпратено с Изх.№РР-6575(А9) от 24.02.2025 година на дружеството-жалбоподател, с което са били дадени предписания за подаване на Заявление с документи,съгласно чл.60, ал.1, ал.2 и ал.9 от Закона за водите, за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на пречистени отпадъчни води от ПСОВ-А. в срок от 30 дни от получаването на писмото.Самото писмо е получено на 26.03.2025година.

Посоченото предписание не е било оспорено от страна на дружеството-жалбоподател и същото е влязло в сила, с оглед на което се налага извода, че същото се е превърнало в стабилен административен акт, чието изпълнение е било задължително за адресата, а неизпълнението му съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ.

Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, освен санкционна, е и материална и с посочването й в атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение се явява надлежно мотивирано и подведено под правилната правна квалификация.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че последното не е изпълнило посоченото по-горе предписание. Както бе посочено и по-горе по време на извършената на 28.04.2025 г. последваща проверка, във връзка с изпълнение на дадените предписания било установено, че дружеството не е изпълнило посоченото предписание.

Основното възражение на дружеството-жалбоподател,че същото нее адресат на административно-наказателната отговорност,а това е О.Б.,тъй като същата е собственик на процесната ПСОВ-А..

Видно от представените доказателства, действително въз основа на Акт за публична общинска собственост №556 от 16.04.2025 година, вписан в Службата по вписване на 22.04.2025 година, О.Б. е собственик на ПСОВ-А..

Не е спорен факта, че дружеството-жалбоподател ВиК-Д. е ползвател на процесният обект, както и на цялата канализационна система. Като ползвател, дружествотожалбоподател е активно легитимирано да носи административно наказателна отговорност за неизпълнение на даденото процесно предписание, свързано с оперативната дейност и експлоатация на ПСОВ-А..

3

В този смисъл, според настоящия съдебен състав приема, че оспорването на наличието на активна административно наказателна отговорност за допуснатото административно нарушение е неоснователно и недоказано.

С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително е осъществило състава на описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е приложил съответната санкционна разпоредба, имайки предвид, че разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ предвижда глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за физическо или юридическо лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи, освен ако деянието не подлежи на по-тежко наказание.

В настоящия случай е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател именно по посочената правна норма, имайки предвид, че дружеството е ползвател на посочения ПСОВ-А. и същото е именно дружеството, което не е изпълнило дадените му предписания.

В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки на жалбоподателя имуществена санкция в законоустановения минимум, преценявайки, че липсват обстоятелства, отегчаващи отговорността на дружеството.

Съдът счита,че не са налице условията на чл.28 от НК и споделя мотивите за това изложени от административно наказващия орган.

Случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй като обществените отношения, които този род нарушения засягат са свързани с опазване на околната среда, водните съоръжения и неспазване на съответните технически изисквания за тяхната експлоатация в частност крие сериозен риск за здравето на хората. А по изложените съображения не са налице и условията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

От събраните доказателства в процеса и техния анализ,съдът достига до извода,че се доказва фактическата обстановка,описана в АУАН и наказателното постановление.Съдът приема за доказано,че дружеството-жалбоподател е допуснал описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение. При служебната проверка на АУАН и издадено въз основа на него обжалвано процесно наказателно постановление, съдът достига до извода,че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничат правото на защита на дружеството-жалбоподател и да опорочат обжалваното наказателно постановление, до степен на незаконосъобразност.

По категоричен начин е установено самото нарушение, както и неговия извършител.

Настоящият състав счита, че в случая не е налице маловажност на нарушението.

Извършеното нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.

28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от административно наказателната отговорност.

С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Не са направени искания за присъждане на деловодни разноски,поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.