Закон за рибарството и аквакултурите

Чл. 1

(1) С този закон се уреждат отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми.

(2) Законът има за цел да осигури:

1. устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми;

2. развитие на стопанския и любителския риболов и аквакултурите;

3. прилагане на правилата за отговорен риболов;

4. повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната.

Чл. 2

(1) Рибностопанските обекти са собственост на държавата и общините, на юридически и физически лица.

(2) Правото на собственост върху рибните ресурси в обектите по ал. 1, които са предмет на този закон, принадлежи на собственика на съответния обект или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или на друго правно основание.

(3) Правото на собственост върху рибните ресурси в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми принадлежи на лицето, регистрирано по реда на чл. 25.

Чл. 3

(1) Рибностопански обекти са:

1. естествени води и водни обекти – по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав – по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;

2. изкуствени водни обекти – язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства;

3. специализирани обекти за аквакултури - басейни и други съоръжения, изградени за тази цел.

(2) Рибните ресурси в рибностопанските обекти по ал. 1 се ползват от физически и юридически лица при условията и по реда на този закон и на Закона за водите, както следва:

1. за стопански и любителски риболов се ползват българският участък на р. Дунав, вътрешните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона в Черно море,;

2. за любителски риболов се ползват и крайдунавските и крайморските езера и блата, вътрешните езера и блата, реките и старите речни корита, баластриерните водоеми, бентовете и изравнителите, гребните канали хидропарковете и, язовирите;

3. обектите по ал. 1, т. 2 и 3 се ползват за аквакултури; същите обекти могат да се ползват и за любителски риболов при условия и по ред, определени от регистрираните по чл. 25 лица.

Чл. 4

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите приема Национална програма за рибарството и аквакултурите.

(2) Националната програма за рибарството и аквакултурите включва:

1. анализ на състоянието и тенденциите за развитие на рибарството и аквакултурите, производството, равнището на технологиите, маркетинга, качеството на продукцията, потребителското търсене и други елементи на отрасъла;

2. мерки за опазване на биоразнообразието във водните екосистеми и за устойчиво развитие на рибните ресурси в тях;

3. подпомагане на рибарството и аквакултурите чрез мерки за:

(3) Програмата се финансира от:

1. бюджета на Министерството на земеделието и храните;

2. целеви постъпления от местни и чуждестранни лица или от международни организации или помощи, предоставени по програми на Европейския съюз.

(4) Министърът на земеделието и горите съвместно с министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите, според компетенциите си, ръководят и контролират изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите.

(5) Националната програма за рибарството и аквакултурите по ал. 1 се приема за период до 7 години.

(6) Изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите се отчита ежегодно до месец март пред Министерския съвет от министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на транспорта.

Чл. 4а

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите определя с решение видовете държавни помощи в областта на рибарството съгласно изискванията на правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи.

(2) Министърът на земеделието и горите уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи или съществени промени на съществуващи държавни помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност.

(3) Министърът на земеделието и горите поддържа регистър на разрешените от Европейската комисия държавни помощи и регистър на минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Европейската комисия.

(4) Държавен фонд “Земеделие” прилага разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи и минимални помощи.

(5) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 5

(1) Управлението, наблюдението и контролът върху рибарството, аквакултурите и търговията с риба и други водни организми се извършват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към министъра на земеделието и горите.

(2) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище Бургас и териториални звена.

(3) Дейността и структурата на ИАРА се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 6

(1) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по:

1. управление на Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство” 2007 - 2013 г. съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство в качеството си на управляващ орган;

2. прилагане на Общата политика по рибарство на Европейския съюз;

3. изпълнение на Националната програма за рибарството и аквакултурите съвместно с Министерството на околната среда и водите и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към министъра на транспорта;

4. опазване на рибните ресурси и контрол по спазването на правилата за любителския риболов и рибностопанските дейности;

5. издаване на разрешителни за стопански риболов и регистрация на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми;

6. създаване и поддържане на информационно-статистическа система за рибарство и аквакултури;

7. представяне на Република България в международните организации;

8. разпределяне на квотите на Република България за улов на риба, предоставени по международни споразумения и договори;

9. предоставяне на правото на ползване върху рибните ресурси - частна държавна собственост;

10. други дейности, възложени ѝ със закон или с решение на Министерския съвет.

(2) Индивидуалните и общите административни актове, издавани от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури във връзка с прилагането на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г., могат да бъдат обжалвани по административен ред пред министъра на земеделието като непосредствено по-горестоящ компетентен административен орган.

(3) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури предприема действия за събиране на недължимо платените и надплатените суми по проекти по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г., финансирани от Европейския фонд за рибарство, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в българското законодателство и в правото на Европейския съюз.

(4) Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г., което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ИАРА по реда на глава пета от същия закон.

(5) Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г., извън основанията по ал. 4, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане, издадено от изпълнителния директор на ИАРА по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) Изпълнителният директор на ИАРА одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 4 и 5, като се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“.

(7) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция „Морска администрация“ осъществяват съвместна дейност по регистрацията и контрола на риболовните кораби. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър на риболовните кораби.

(8) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява при необходимост съвместна дейност с Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) за контрол на риболовните кораби, риболова и рибностопанските дейности в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, пристанищата, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, изключителната икономическа зона, българския участък на река Дунав и в другите гранични реки и водоеми.

Чл. 7

Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по опазването на рибните ресурси във водните обекти, ползвани за любителски риболов в района на дейност на нейните структури, както и контрол по спазване на правилата за любителски риболов при условията и по реда на този закон и на Закона за горите.

Чл. 8

(1) Към министъра на земеделието и горите като консултативен орган се създава Научно-технически съвет по рибарство и аквакултури (НТСРА).

(2) Министърът на земеделието и храните определя със заповед състава на НТСРА, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителната агенция по горите, Изпълнителната агенция „Морска администрация“, научни организации в областта на рибарството и аквакултурите, организациите по чл. 10,, и националното риболовно сдружение по чл. 11, ал. 3.

(3) Министърът на земеделието и храните определя със заповед състава на НТСРА, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителната агенция по горите, Изпълнителната агенция „Морска администрация“, научни организации в областта на рибарството и аквакултурите, организациите по чл. 10, признати за представителни, и националното риболовно сдружение по чл. 11, ал. 3.

(4) Министърът на земеделието и горите издава правилник за устройството и дейността на НТСРА.

Чл. 9

(1) Контролът по опазването на биологичното разнообразие на рибните ресурси се упражнява от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите.

(2) Въвеждането на неместни видове и повторното въвеждане на местни видове риби и други водни организми във водните обекти се извършва по реда на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 10

(1) Министърът на земеделието, храните и горите признава организации на производителите на продукти от риболов, организации на производителите на продукти от аквакултури и асоциации на организации на производителите, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (ОВ, L 354/1 от 28 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1379/2013“ и на наредбата по чл. 10г, ал. 1.

(2) Организация на производителите на продукти от риболов и организация на производителите на продукти от аквакултури се учредяват по инициатива на производители на продукти от риболов и/или от производители на продукти от аквакултури за постигане на целите, посочени в чл. 7, и прилагане на мерките по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1379/2013.

(3) Организацията по ал. 2 може да бъде събирателно дружество, дружество с ограничена отговорност, юридическо лице, регистрирано при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или кооперация, с изключение на кооперативен съюз по чл. 54, ал. 3 от Закона за кооперациите.

(4) Асоциация на организации на производителите се учредява по инициатива на признати организации на производителите по ал. 2 за постигане на целите, посочени в чл. 10 от Регламент (ЕС) № 1379/2013.

(5) Асоциацията на организации на производителите може да бъде събирателно дружество, дружество с ограничена отговорност, юридическо лице, регистрирано при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или кооперативен съюз.

(6) За признаване по ал. 1 съответната организация или асоциация подава заявление до министъра на земеделието при условията и по реда на наредбата по чл. 10г, ал. 1.

(7) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед назначава постоянна комисия, която извършва проверка за изпълнение на условията за признаване и изразява становище за признаване или за отказ за признаване. В състава на комисията се включват представители на Министерството на земеделието, храните и горите, Държавен фонд „Земеделие“ и на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

(8) В тримесечен срок от подаване на заявлението по ал. 6, въз основа на становището на комисията, министърът на земеделието, храните и горите издава заповед, с която признава или мотивирано отказва признаване на организацията или асоциацията.

(9) В 8-седмичен срок от влизането в сила на заповедта за признаване съответната организация по ал. 2 представя за одобрение в Министерството на земеделието, храните и горите план за производство и предлагане на пазара по чл. 28, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1379/2013. Комисията по ал. 7 извършва проверки за изпълнение на одобрения план.

(10) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед оттегля признаването:

1. когато организацията или асоциацията престане да отговаря на съответните условия за признаване;

2. когато заповедта по ал. 8 е издадена въз основа на неверни данни;

3. когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено тежко нарушение или измама при осъществяване на дейността на организацията или асоциацията;

4. когато организацията или асоциацията използва полученото признаване за цели, различни от посочените в чл. 7 или чл. 10 от Регламент (ЕС) № 1379/2013;

5. по искане на управителния орган на организацията или асоциацията;

6. при прекратяване на юридическото лице и заличаване на вписването му от търговския регистър или от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

7. по искане на Европейската комисия в случаите по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1379/2013.

(11) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед може да оттегли признаването при установено съществено неизпълнение на одобрения план за производство и предлагане на пазара по ал. 9 по критерии, определени в наредбата по чл. 10г, ал. 1.

(12) Заповедите по ал. 8, 10 и 11 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 10а

(отменен)

(1) Организация на производители по чл. 10, ал. 1, която е представителна за производството и предлагането на пазара на риба и други водни организми в един или няколко района, може да подаде писмено искане до ИАРА относно производителите, които не са нейни членове и предлагат продукцията си в района, за който организацията е представителна, да спазват:

1. правилата за производство и търговия с риба и други водни организми, предвидени в правилника на организацията на производители;

2. правилата за изтегляне от пазара и правилата за преработка и съхранение за по-късна продажба на пресни и охладени риба и други водни организми.

(2) Условията и редът за прилагане на определените в правилника на организацията на производители правила за производство, търговия и изтегляне от пазара на риба и други водни организми от производители, които не са нейни членове, и критериите за определянето на дадена организация на производители като представителна за определен район, се уреждат с наредбата по чл. 10, ал. 11.

Чл. 10б

(отменен)

(1) Ежегодно до края на месец януари организациите на производители изготвят годишни оперативни програми. Оперативните програми се одобряват от ИАРА.

(2) Организации на производители, които изготвят и представят за одобрение от ИАРА планове за подобряване качеството на продукти от риболов, за които са приети общи норми за продажба съгласно наредбата по чл. 46, ал. 4 или на продукти от аквакултури, могат да получат специално признаване.

(3) Условията и редът за получаване на специално признаване и съдържанието на оперативните програми и планове за подобряване качеството на продукти от риболов се определят с наредбата по чл. 10, ал. 11.

Чл. 10в

(1) Министърът на земеделието, храните и горите признава междубраншови организации в сектора на рибарството, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1379/2013 и на наредбата по чл. 10г, ал. 1.

(2) Междубраншова организация се учредява по инициатива на производители, търговци и/или преработватели на продукти от риболов и/или аквакултури за постигане на целите, посочени в чл. 12, и за прилагане на мерките, посочени в чл. 13 от Регламент (ЕС) № 1379/2013.

(3) Междубраншовата организация е юридическо лице, регистрирано при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(4) За признаване по ал. 1 съответната междубраншова организация подава заявление до министъра на земеделието при условията и по реда на наредбата по чл. 10г, ал. 1.

(5) Комисията по чл. 10, ал. 7 извършва проверка за изпълнение на условията за признаване и изразява становище за признаване или за отказ за признаване.

(6) В тримесечен срок от подаване на заявлението по ал. 4, въз основа на становището на комисията, министърът на земеделието, храните и горите издава заповед, с която признава или мотивирано отказва признаване на междубраншовата организация.

(7) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед оттегля признаването на междубраншова организация:

1. когато организацията престане да отговаря на условията за признаване;

2. когато заповедта по ал. 6 е издадена въз основа на неверни данни;

3. когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено тежко нарушение или измама при осъществяване на дейността на организацията;

4. когато организацията използва полученото признаване за цели, различни от посочените в чл. 12 от Регламент (ЕС) № 1379/2013;

5. по искане на управителния орган на организацията;

6. при прекратяване на юридическото лице и заличаване на вписването му от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

7. по искане на Европейската комисия в случаите по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1379/2013.

(8) Заповедите по ал. 6 и 7 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 10г

(1) Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба:

1. условията и реда за признаване на организации на производителите на продукти от риболов и/или продукти от аквакултури, асоциации на организации на производителите и междубраншови организации в сектора на рибарството;

2. реда за осъществяване на контрол върху дейността на признатите организации и асоциации по т. 1;

3. условията и реда за одобрение на плановете за производство и предлагане на пазара и реда за осъществяване на контрол върху тяхното изпълнение.

(2) Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури публикуват на интернет страниците си актуални списъци на организациите и асоциациите, признати по реда на чл. 10 или 10в.

Чл. 11

(1) Лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални риболовни сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(2) Сдруженията по ал. 1 могат да се сдружават на доброволен принцип в регионални сдружения и национално сдружение, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(3) Национално риболовно сдружение е това, което обединява повече от половината риболовни сдружения, регистрирани в страната.

(4) Националното риболовно сдружение представлява риболовците, сдружени при условията на ал. 3, и защитава техните интереси на национално и международно равнище, както и осъществява дейности във връзка с обучението, повишаване на риболовната култура на своите членове, популяризиране на риболовния спорт, съдействие за запазване на екосистемите и обогатяване на рибните запаси.

(5) Сдруженията по ал. 1 и 3 чрез своите членове и ръководни органи осъществяват програмите на сдружението за опазване на рибните ресурси, тяхното обогатяване и ползване.

(6) Сдруженията по ал. 1 и 2 не могат да участват в търговски дружества.

(7) Сдруженията по ал. 1 и 2 могат да учредяват търговски дружества без право на непарична вноска в тях. Реализираната печалба от дейността на търговските дружества се разпределя за постигане на определените в Устава цели на риболовните сдружения.

(8) Лицата по ал. 1 и 2 могат да се сдружават с лицата по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Чл. 11а

(1) Организациите по чл. 11, ал. 1 и 2 участват в изпълнение на мероприятия за разселване на носители на генетичен материал в обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 - държавна собственост, предназначени за любителски риболов, като осигуряват не по-малко от 10 на сто от финансирането, а останалата част се осигурява от средствата по чл. 53, ал. 2, т. 3.

(2) Организациите по чл. 11, ал. 1 и 2 осъществяват охраната на обектите, определени само за любителски риболов, на териториите на действие на съответните сдружения, където управлението на рибните ресурси им е възложено по реда на чл. 15а, и съдействат за опазване на рибните ресурси.

Чл. 12

(1) Риболовът се организира и провежда по начин, който не препятства естественото възпроизводство на рибните ресурси и техните миграционни пътища, не застрашава устойчивото развитие на техните запаси и благоприятства опазването на биоразнообразието.

(2) Риболовът в рибностопанските обекти, които са в границите на защитените територии, обявени по Закона за защитените територии, се извършва съгласно плана за управление на съответната територия и установения за нея режим.

Чл. 13

При извършване на риболов във водните обекти – държавна или общинска собственост, лицето, което притежава билет за любителски риболов или е придобило право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година, става собственик на рибите и другите водни организми:

1. при любителски риболов – от момента, в който рибата и другите водни организми са уловени или освободени от средството за риболов;

2. при стопански риболов – от момента, в който рибата и другите водни организми са уловени или освободени от средството за риболов и се съхраняват във водата, на риболовен кораб, на друго транспортно средство или на брега, в хладилни или други специализирани съоръжения, съдове или помещения.

Чл. 14

(1) Лицата, които извършват стопански риболов, трябва да притежават свидетелство за правоспособност. Свидетелствата се издават от ИАРА след проведен курс за обучение и успешно положен изпит, които се организират при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.

(2)

(3) Не се изисква свидетелство за правоспособност по ал. 1 от лицата, които са завършили висше или средно образование по специалност, с която се придобива квалификация в областта на рибарството и аквакултурите.

Чл. 15

(1) . Министърът на земеделието и горите и министърът на околната среда и водите определят с наредба ползването на язовирите - държавна собственост, само за любителски риболов, или само за аквакултури.

(2) В язовирите - държавна собственост, определени само за любителски риболов, могат да бъдат определяни зони за аквакултури по ред, определен с наредбата по ал. 1.

(3) С наредбата по ал. 1 се определят и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в язовирите - държавна собственост, Черно море и река Дунав.

(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури публикува в национален ежедневник списък на язовирите - държавна собственост, определени за любителски риболов и за аквакултури.

Чл. 15а

(1) Министърът на земеделието и продоволствието възлага на сдруженията по чл. 11, ал. 1 управлението на рибните ресурси в реките, старите речни корита и водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост, определени само за любителски риболов.

(2) Сдружение, на което е възложено управлението на рибните ресурси по реда на ал. 1, за извършване на любителски риболов в съответния обект изисква билет за любителски риболов и членска карта на сдружението или членска карта на сдружение, с което има подписано споразумение с цел взаимното им признаване.

(3) Редът за предоставяне управлението на рибните ресурси по ал. 1 се определя с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.

(4) Общинските съвети могат да възлагат управлението на рибните ресурси във водни обекти - общинска собственост, за любителски риболов на сдруженията по чл. 11 за осъществяване на общественополезна дейност.

(5)

Чл. 15б

(1)

(2) В язовирите, предназначени за питейнобитово водоснабдяване, любителски риболов се извършва извън санитарно-охранителните зони.

(3) В язовирите по приложение № 1 от Закона за водите се определят технологични зони за експлоатация на водностопанските съоръжения.

Чл. 15в

(1) Зоните за аквакултури се определят в подходящи водни участъци, извън границите за естествено възпроизводство на риба и други водни организми, които обхващат устията на вливащите се във водния обект реки в радиус 200 м, независимо от моментното водно ниво в обекта и други подходящи места за размножаване на рибата и другите водни организми.

(2) Техническите съоръжения за аквакултури се разполагат в зоната за аквакултури. Зоната на действие на техническите съоръжения обхваща зоната, определена в разрешителното за ползване на воден обект, издадено по реда на Закона за водите.

(3) Във водните обекти се определят аварийни зони, които да служат за преместване на съоръженията за аквакултури в случай на ремонт на съоръженията на язовирната стена или друго събитие, което довежда до понижаване нивото на водата. Площта на аварийната зона трябва да съответства на определената производствена площ за съответния воден обект.

(4) В списъка на комплексни и значими язовири по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите, използвани за аквакултури в мрежени клетки със значително производство, се определят защитни за дейността водни нива, които гарантират минимално допустима дълбочина, заета от мрежени клетки.

Чл. 15г

(1) Зоните за аквакултури аварийните зони и защитните нива за всеки отделен воден обект се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.

(2) Със заповедта по ал. 1 се определят параметрите на съответните зони и нива, включително размерът на производствените зони и зоните, необходими за промяна на местоположението на техническите съоръжения през определен период. Параметрите се определят по предложение на ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА съгласувано с лицето, стопанисващо водностопанските съоръжения, съответната басейнова дирекция на Министерството на околната среда и водите и съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

(3) Параметрите на зоните се определят в съответствие с изискванията за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване.

(4) В зоната на действие на техническите съоръжения за аквакултури е забранен риболовът и достъпът на плавателни съдове, освен тези, обслужващи техническите съоръжения.

Чл. 16

(1) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури съставя и поддържа регистри на:

1. издадените разрешителни за стопански риболов;

2. издадените билети за любителски риболов;

3. лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми.

4. риболовните кораби;

5. центровете за първа продажба на продукти от риболов;

6. регистрираните по чл. 46д, ал. 1 купувачи;

7.

8. разрешителните по чл. 40, ал. 1.

9. лицата по чл. 14, ал. 1;

10. констативните протоколи, актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления, издавани от оправомощените служители на ИАРА.

(2) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осигурява на Изпълнителната агенция “Морска администрация” достъп до електронна база данни “Регистър на риболовните кораби”. При регистриране на промяна в техническите характеристики и собствеността на риболовен кораб в тридневен срок от установяването Изпълнителната агенция “Морска администрация” уведомява и предоставя на ИАРА заверени копия на документите, удостоверяващи настъпилите промени.

(3) Регистрите по ал. 1 се водят по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите.

(3)

Чл. 16а

(отменен)

(1) При подаване на заявление за извършване на стопански риболов с кораб ИАРА издава разрешително по чл. 18 след проверка за вписването на кораба в регистровите книги на корабите, водени от Изпълнителна агенция “Морска администрация” към министъра на транспорта. Проверката се извършва служебно.

(2) След издаването на разрешително за стопански риболов с кораб ИАРА предоставя на Изпълнителна агенция “Морска администрация” данните за кораба в 7-дневен срок от издаването му.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” в срок три дни от получаване на данните вписва кораба в електронната база данни “Регистър на риболовните кораби”.

Чл. 16б

(отменен)

(1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” предоставя на ИАРА извадка от регистъра на риболовните кораби в края на всяко тримесечие.

(2) Справката по ал. 1 съдържа информация относно оборудването, обзавеждането и техническите средства за риболов, преработка и съхраняване на улова на корабите и се включва в информационно-статистическата система по чл. 6, ал. 1, т. 4.

(3) Предоставянето на справки, данни, информация, издаването на документи, съгласуванията и други действия в изпълнение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му се извършват служебно между ИАРА и Изпълнителна агенция “Морска администрация” и не се заплащат такси.

Чл. 17

(1) Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от:

1. физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра;

2. юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина 10 и повече метра.

(2)

(3) Правото за усвояване на ресурс от риба и други водни организми е възмездно.

(4) Придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се удостоверява за съответната календарна година чрез издадено от ИАРА удостоверение.

(5) Кораби от трети държави могат да извършват стопански риболов съгласно приложимите нормативни актове на Европейската общност при условията и по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(6) Разрешително за стопански риболов във водите на Черно море, река Дунав и водите на Европейския съюз се издава за кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби.

(7) Вписването в регистъра на риболовните кораби, издаването на разрешително за стопански риболов, специално разрешително и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се извършват при спазване изискванията на правото на Европейския съюз.

(8) Условията и редът за управление на риболовния флот на Република България се определят с наредба на министъра на земеделието.

(9)

(10) Разрешително за стопански риболов със специализиран уред във водите на Черно море се издава на юридическо лице или едноличен търговец, определени след конкурс, проведен при условията и по реда на този закон.

(11) Министърът на земеделието и храните определя със заповед квотираните видове риба, за които се издава специално разрешително за улов на квотиран вид риба.

(12) Специално разрешително за улов на квотиран вид риба във водите на Черно море се издава за календарна година на кораб, който:

1. е включен в списък на одобрените риболовни кораби за улов на квотирани видове риба, одобрен със заповед на изпълнителния директор на ИАРА;

2. има валидно разрешително за стопански риболов.

(13) За издаване на специалното разрешително по ал. 11 се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(14) Проверки на мощността, бруто тонажа на риболовните кораби, вида, броя и характеристиките на риболовните съоръжения се извършват съгласно 5-годишен план, одобрен от министъра на земеделието и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 17а

(1)

(2)

(3)

(4) За издаване на разрешително за стопански риболов, на специално разрешително за улов на определен квотиран вид риба и за удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми във водите на Черно море и река Дунав се заплащат такси по тарифа на Министерския съвет, освен в случаите на риболов със специализиран уред за стопански риболов по чл. 21, ал. 1.

(5)

(5) Размерът на таксата за разрешително за стопански риболов и специално разрешително за улов на определен вид риба не може да надвишава административните разходи за неговото издаване.

Чл. 17б

(1) Разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се издават от изпълнителния директор на ИАРА или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Министърът на земеделието и горите утвърждава със заповед образци на разрешителните за стопански риболов.

Чл. 18

(1) За издаване на разрешително за стопански риболов с регистриран по Закона за храните кораб в Черно море и река Дунав кандидатът подава в ИАРА или в съответното й териториално звено заявление по образец, към което се прилагат:

1. копие от позволителното за плаване (временно позволително за плаване), издадено от Изпълнителна агенция “Морска администрация”, или копие от акта за националност (временен акт за националност);

2. нотариално заверено пълномощно от корабопритежателя на капитана или друго упълномощено лице, когато извършват риболова от името и за сметка на корабопритежателя или ползвателя;

3.

4. документ за собственост на кораба или документ, удостоверяващ основанието, на което се ползва;

5. документ за платена такса за издаване на разрешително за стопански риболов когато плащането не е извършено по електронен път.

6.

(2)

1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;

2. документ по чл. 14;

3.

4. документ за платена такса за издаване на разрешително за стопански риболов.

(3)

1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

2.

3. копие от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ.

(4)

(5)

(6) За маркиране на риболовни уреди и средства се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 17а, ал. 4.

Чл. 18а

(1) Разрешителното за стопански риболов се издава в 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 18, освен в случаите на издаване на разрешително за стопански риболов със специализиран уред по чл. 21, ал. 1.

(2) В разрешителното за стопански риболов с риболовен кораб се посочват:

1. органът, издал разрешителното;

2. данни за идентификация на риболовния кораб:

3. име/наименование и адрес/седалище на собственика на риболовния кораб;

4. технически данни за риболовния кораб:

5. риболовни уреди – основни и допълнителни;

6. дата на издаване;

7. пристанище на регистрацията.

(3) В разрешителното за стопански риболов с кораб следва изрично да се указва, че дава право на титуляря да извършва стопански риболов във водите на Европейския съюз, като указанието се посочва и на английски език.

(4) При установени непълноти или неточности органът по чл. 17б, ал. 1 в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им.

(5) Заявителят отстранява нередовностите в 14-дневен срок от получаването на съобщението.

(6) Изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице отказва с мотивирана заповед издаването на разрешително за стопански риболов:

1. за риболовен кораб, който не е вписан в регистъра на риболовните кораби;

2. на лице, което не е изпълнило в срок указанията за отстраняване на непълноти и/или неточности в представените документи;

3. при липса на регистрация по Закона за храните на риболовния кораб;

4. при неспазване на чл. 17, ал. 7.

(7) Отказът за издаване на разрешително за стопански риболов подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Внесените такси за издаване на разрешително за стопански риболов се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.

Чл. 18б

(1) Разрешителното за стопански риболов е безсрочно, освен в случаите по чл. 21, ал. 7.

(2) Притежателят на разрешително за стопански риболов е длъжен да уведомява органа, издал разрешителното, за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 18 в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 18в

(1) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице прекратява със заповед действието на разрешителното за стопански риболов и/или специалното разрешително за улов на квотиран вид риба:

1. по искане на титуляря на разрешителното;

2. при смяна или смърт на собственик на риболовния кораб;

3. при прекратяване на юридическото лице или заличаване на едноличния търговец;

4. при отпадане на основанието за издаване на разрешителното;

5. в случаите, предвидени от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (OB, L 343/1 от 22 декември 2009 г.)., наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1224/2009“, Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (OB, L 112/1 от 30 април 2011 г.), Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (OB, L 286/1 от 29 октомври 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1005/2008“;

6. при неспазване на чл. 17, ал. 7;

7. при достигане или надвишаване на определения брой наказателни точки съгласно наредбата по чл. 18д, ал. 3.

(2) Изпълнителният директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години:

1. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е;

2. притежателят на разрешителното не изпълнява разпоредбата на чл. 20;

3. е деклариран нулев улов.

(3) Риболовните кораби по ал. 2 подлежат на служебно отписване от регистъра на риболовните кораби. Освободеният капацитет остава в полза на държавата.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат в случаите на неизвършване на риболовна дейност поради ремонт на риболовния кораб.

(5) При прекратяване действието на разрешителното за стопански риболов със заповедта по ал. 1 се прекратява и действието на издадените въз основа на него удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми и специално разрешително за улов на квотиран вид риба.

Чл. 18г

(1) При извършване на стопански риболов задължително участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 14.

(2)

(3) При извършване на стопански риболов с кораб разрешителното и удостоверението се съхраняват на борда на плавателния съд от неговия капитан.

(4) Стопански риболов се извършва само с маркирани и вписани в удостоверението риболовни уреди и средства.

Чл. 18д

(1) Удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в обекти - държавна собственост, се издава на лице, което има валидно разрешително за стопански риболов за съответния обект и е платило определената такса съгласно тарифата по чл. 17а, ал. 4, освен в случаите на придобиване на право за извършване на стопански риболов със специализиран уред по чл. 21, ал. 1.

(2) За издаване на удостоверение по ал. 1 кандидатът подава в ИАРА или в съответното й териториално звено заявление по образец, в което се отбелязва номерът на разрешителното за стопански риболов и се прилага документ за платена такса.

(3) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощеното от него лице в тридневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 издава удостоверението или отказва издаването му с мотивирана заповед.

(4) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощеното от него лице отказва издаването на удостоверението по ал. 1, в случай че кандидатът няма валидно разрешително за стопански риболов за съответния обект или не е платил определената такса.

(5) Отказът за издаване на удостоверение за придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в обекти - държавна собственост, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 19

(1) При извършване на стопански риболов се води риболовен дневник, в който се вписват данни за улова по видове и количества.

(2) Риболовният дневник се издава от ИАРА. Образецът на риболовния дневник за всяка риболовна дейност и реда за воденето му се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

(3) В риболовния дневник се нанасят данните за улова по видове и количествен състав, както следва:

1. за калкана – в бройки и по размерни групи в килограми;

2. за есетровите риби – по видове, пол, тегло и размери за всяка поотделно;

3. за останалите риби и други водни организми – по видове и количества в килограми, включително и допустимия прилов.

(4) Изпълнителният директор на ИАРА по предложение на НТСРА определя и други видове риба и водни организми, които се отчитат в риболовния дневник по размерни групи, по размери на отделните индивиди или други показатели.

(5) Капитаните на риболовни кораби с дължина над 10 метра отразяват в дневника и времето, координатите на районите и местата на извършване на риболова.

(6) При предаване на улов или части от него от един кораб на друг в открито море капитаните на риболовните кораби с дължина над 10 метра освен данните по ал. 3 поотделно за уловената и предадена риба и/или други водни организми и по ал. 5 отразяват в риболовния дневник и данни за мястото, където се предава уловът, кораба, който приема улова, и пристанището, за което е предназначен.

(7) Риболовният дневник се представя на контролните органи при поискване.

(8) Не се води риболовен дневник при планувано излизане на море за извършване на дейности, различни от стопански риболов.

(9) В случаите по ал. 8 капитанът на риболовния кораб не по-късно от 12 часа преди излизането на море писмено уведомява съответното териториално звено на ИАРА.

(10) Капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра се освобождават от задължението за водене на риболовен дневник въз основа на влязъл в сила план за статистически извадки в съответствие с правото на Европейския съюз.

(11) Капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра вписват в декларация, неразделна част от плана по ал. 10, данните за улова/разтоварванията за предходния месец по видове и количества. Декларацията се предава в ИАРА до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Чл. 20

(1) Лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, са длъжни да попълват риболовния дневник при всяко излизане на вода, освен в случаите по чл. 19, ал. 8. Попълнената декларация за произход се предава на длъжностните лица в ИАРА в срок до 48 часа след акостирането на брега.

(2) Редът за попълване и образецът на риболовния дневник по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 19, ал. 2.

Чл. 21

(1) Специализиран уред за извършване на стопански риболов в Черно море е далянът.

(2) Далянът е стационарен мрежен уред за пасивен стопански риболов, който е разположен в определена част от акваторията на Черно море - зона на действие, и има точка на привързване на морското дъно или на брега.

(3) Стопански риболов със специализиран уред се извършва след получаване на разрешително за стопански риболов, издадено след проведен конкурс по реда на този закон, и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

(4) Придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми със специализиран уред за стопански риболов се удостоверява за съответната година чрез издадено от ИАРА удостоверение.

(5) Местоположението и зоните на действие на специализираните уреди за стопански риболов по ал. 1 и техните основни технически параметри се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА съгласувано със съответните ръководители на териториалните звена на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и със съответните ръководители на военноморските бази на Българската армия за специализирани уреди във водите на Черно море.

(6) Обезопасяването на специализираните уреди при въвеждането им в действие се извършва съгласно Кодекса за търговското корабоплаване.

(7) Разрешителното за стопански риболов със специализиран уред за стопански риболов се издава за срок 10 години от изпълнителния директор на ИАРА след проведен конкурс по реда на този закон.

Чл. 21и

(1) Изпълнителният директор на ИАРА прекратява конкурса за издаване на разрешително за извършване на стопански риболов със специализирания уред с мотивирана заповед, когато:

1. не е подадена нито една оферта;

2. всички участници са отстранени;

3. са установени нарушения при откриването и провеждането на конкурса, които не могат да бъдат отстранени.

(2) Изпълнителният директор на ИАРА е длъжен в тридневен срок от издаването на заповедта по ал. 1 да уведоми участниците за прекратяването на процедурата.

(3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 21к

Разрешителното за извършване на стопански риболов със специализиран уред съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. номер и дата на издаването му;

3. наименование и седалище на титуляря на разрешителното;

4. единен идентификационен код;

5. номер и дата на документа по чл. 14;

6. номер на заповедта на изпълнителния директор за определяне зоната на действие на специализирания уред;

7. техническите характеристики, местоположението и координатите на характерните гранични точки на зоната на действие на специализирания уред;

8. външна маркировка и име на плавателния съд за обслужване на специализирания уред;

9. срок за заплащане на дължимата годишна цена за придобиване на правото за усвояване на ресурс от риба и други водни организми - държавна собственост;

10. срок на действие на разрешителното.

Чл. 21л

(1) Действието на издаденото разрешително се прекратява при условията на чл. 18в, ал. 1, освен в случаите по ал. 2.

(2) При прекратяване на юридическото лице, действието на разрешителното може да се продължи с правоприемник, когато последният е поискал това в едномесечен срок от прекратяването.

(3) Продължаването на действието на разрешителното по реда на ал. 2 се извършва със заповед на изпълнителния директор на ИАРА при спазване изискванията на чл. 21в, ал. 2. Въз основа на заповедта се издава ново разрешително със съдържанието по чл. 21к. С новоиздаденото разрешително не може да се продължава срокът, определен с първоначалното разрешително.

(4) Заповедта по ал. 3 се издава в 10-дневен срок от подаване на искането на правоприемника. Отказът за продължаване действието на разрешителното може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Изпълнителният директор отменя разрешителното за стопански риболов със специализиран уред при наличието на едно от следните обстоятелства:

1. неизграждане на специализирания уред в срок една година, считано от датата на влизане в сила на заповедта;

2. при извършване на повторно нарушение на разпоредбите, отнасящи се до обезопасяването на специализирания уред, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган;

3. неплащане на дължимата годишна цена за придобиване на правото за усвояване на ресурс от риба и други водни организми - държавна собственост.

(6) В случай на отнемане на разрешителното или прекратяване на действието му изпълнителният директор на ИАРА определя срок на титуляря на разрешителното за отстраняване на уредите.

Чл. 22

(1) Любителски риболов извършват физически лица, които притежават валиден билет за любителски риболов.

(2)

(2) Лицата, които желаят да им бъде издаден билет за любителски риболов, с изключение на тези по чл. 23, ал. 2, т. 1, попълват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАРА, с която декларират, че познават изискванията на нормативната уредба, приложима за любителския риболов.

(3) До 10-о число на всеки месец лицата по чл. 22а представят в ИАРА оригиналния екземпляр от попълнените декларации по ал. 2 за предходния месец.

(4) Не се издава билет за любителски риболов, без да има попълнена декларация по ал. 2.

(5) За издаването и презаверката на билета за любителския риболов се събира такса по тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(6) Членовете на сдруженията по чл. 11 заплащат 80 на сто от определената такса за издаване и презаверка на билета за любителски риболов след представяне на членска карта на съответното сдружение, заверена за съответната календарна година.

Чл. 22а

(1) Билетите за любителски риболов се отпечатват от ИАРА и се разпространяват чрез териториалните й звена, държавните горски стопанства държавните ловни стопанства,, организациите по чл. 11 и други лица при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.

(2) Билетът за любителски риболов е личен и поименен и не може да се преотстъпва на трети лица.

(3) Билет за любителски риболов се издава за срок една седмица, един месец, шест месеца и една година по образец, определен с наредбата по ал. 1.

(4) Лицата, които разпространяват билети за любителски риболов, превеждат на ИАРА 80 на сто от стойността на билета при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

(5) Лицата по ал. 4 разходват ежегодно не по-малко от 5 на сто от стойността на продадените от тях през предходната година билети за любителски риболов за зарибяване на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени за любителски риболов. За извършеното зарибяване се съставя протокол по реда на наредбата по чл. 15, ал. 1.

(6) Ежегодно, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, министърът на земеделието, храните и горите със заповед определя обектите за зарибяване по ал. 5.

Чл. 23

(1) Физическите лица могат да извършват любителски риболов без билет във водите на Черно море при спазване изискванията на глава четвърта.

(2) Децата до 14-годишна възраст и хората с увреждания могат да извършват любителски риболов с безплатен риболовен билет в обектите за любителски риболов, като:

1. на децата до 14 години се издава билет за любителски риболов с валидност до навършването им;

2. на хората с увреждания до навършване на 65-годишна възраст се издава билет за любителски риболов за срока на валидност на документа, удостоверяващ увреждането;

3. на хората с увреждания, на които увреждането е определено пожизнено, се издава безсрочен билет за любителски риболов.

(3) Лицата на възраст над 60 години за жените и 65 години за мъжете, както и лица от 14- до 18-годишна възраст могат да извършват любителски риболов срещу заплащане на такса за билет в размер 50 на сто от таксата по чл. 22, ал. 5.

(4) За стимулиране развитието на любителския риболов сред подрастващите НТСРА и организациите по чл. 11 правят предложения:

1. пред министъра на земеделието и горите за обособяване на държавни язовири или зони от тях като учебно-практически комплекс и определя условията и реда за тяхното ползване;

2. пред съответния общински съвет за определяне подходящи водни обекти.

(5) Лицата под 14-годишна възраст извършват любителски риболов само с придружител, притежаващ билет за любителски риболов.

Чл. 24

(1) Лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни:

1. да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците;

2. да използват 2 броя въдици (пръчки) с монтирани до 2 броя куки (единични или двойни) при риболов в реките, старите речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;

3. да записват улова от всеки риболовен излет по видове и количество (в килограми и бройки) в билетите за любителски риболов;

4. да носят по време на риболовен излет билетите за любителски риболов и да ги представят на контролните органи при поискване.

(2) Използването на тройни куки се разрешава само при риболов с изкуствени примамки и при риболов на хищни риби със стръв – жива или мъртва рибка.

(3) След еднодневен риболовен излет, при осъществяване на риболов в събота, неделя и на празнични дни риболовците запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки. В делнични дни риболовците са длъжни да пускат обратно всяка уловена пъстървова риба. За всички останали видове риба риболовците запазват до 3 кг, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. В случаите на улов на жаби и раци задържат до 50 екземпляра. В случай на улов на количество, по-голямо от определеното, уловените екземпляри се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им.

(4) Уловената риба и другите водни организми по ал. 3 не може да бъде предмет на покупко-продажба.

(5) Любителският риболов през светлата част на денонощието се разрешава през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1.

(6) Любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9.

(7) При извършване на любителски риболов, организиран от сдруженията по чл. 11 в обекти, в които им е възложено управлението на рибните ресурси по реда на чл. 15а, лицата трябва да притежават билет за любителски риболов

(8) Забранява се любителски риболов на квотиран вид риба.

(9) Редът, условията и обектите по ал. 6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.

Чл. 24а

(1) При провеждането на спортни състезания за улов на риба ИАРА осъществява контрол за спазване разпоредбите на този закон, с изключение на чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, ал. 5 и 7 и спазването на правилата и програмата на състезанието.

(2) Спортни състезания за улов на риба във водни обекти - държавна собственост, се провеждат в периода на забраната по чл. 32 с разрешение на министъра на земеделието и горите.

Чл. 25

(1) Развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и производството на носители на генетичен материал от хидробионти се осъществява от еднолични търговци и юридически лица, регистрирани в ИАРА.

(2) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми във водите на Черно море и в язовирите, се регистрират след определяне на лимити за обема на производството, необходимите площи за рибностопанска дейност и задължения за промяна на мястото на техническите съоръжения през определен период. Когато техническите съоръжения са във водите на Черно море, регистрацията се извършва и след съгласуване с ръководителите на териториалните дирекции на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.

(3) За издаване на документи за регистрация се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(4) Регистрацията на лицата по ал. 1 се извършва поотделно за всеки обект.

(5) Министърът на земеделието и продоволствието и министърът на околната среда и водите определят с наредба условията и реда за определяне на лимити за обема производство в обектите за аквакултури.

(6) Условията и редът за регистрация на производителите на носители на генетичен материал се определят с наредба на министъра на земеделието.

(7) Контролът върху дейността на лицата по ал. 6 се извършва по реда на Закона за животновъдството.

(8) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 следва да притежават съответните разрешителни по Закона за водите, решение по глава шеста от Закона за опазване на околната среда или разрешение по чл. 67, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, а когато техническите съоръжения са във водите на Черно море – и съгласувателни скици с органите по ал. 2.

Чл. 25а

(1) За вписване в регистъра лицата по чл. 25, ал. 1 подават заявление до ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и номерът и датата на съответните актове по чл. 25, ал. 8. Към заявлението се прилагат:

1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползването на обекти държавна, общинска или частна собственост;

2. техническо описание на обекта и технологична схема на производство в съответствие с издадените разрешителни по реда на Закона за водите;

3. документ за платена такса за регистрация, когато плащането не е извършено по електронен път;

4. документ за определяне на лимит за производство в съответствие с наредбата по чл. 25, ал. 5;

5. съгласувателни скици с органите по чл. 25, ал. 2, когато техническите съоръжения са във водите на Черно море.

(3) Съдържанието на технологичното описание и технологичната схема на производство се определят с наредба на министъра на земеделието.

Чл. 25б

(1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 25а, ал. 1 лицето се вписва в регистъра и се издава удостоверение за регистрация.

(2) При установени непълноти или неточности в представените документи или в посочената в заявлението информация изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им.

(3) Заявителят отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(4) Когато нередовностите не са отстранени в срок, изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице отказва вписване в регистъра и издаване на удостоверение.

(5) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 25в

(1) Регистрацията по чл. 25б, ал. 1 е безсрочна.

(2) При промяна в данните по чл. 25а, ал. 2 регистрираното лице в 30-дневен срок уведомява съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра на лицата, развъждащи и отглеждащи риба и други водни организми.

(3) Регистрираните по чл. 25 лица трябва да представят в ИАРА удостоверение за регистрация на животновъден обект по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност в 30-дневен срок от въвеждането в експлоатация на обекта.

Чл. 25г

(1) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед прекратява регистрацията на лице при следните условия:

1. по молба на лицето;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;

3.

4. при преустановяване на дейността за повече от една година;

5. при отнемане на разрешителното по Закона за водите.

6. при изтичане на срока на документа, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;

7. при изтичане на срока на съответното разрешително по Закона за водите.

8. при неспазване изискването на чл. 25в, ал. 2 и 3;

9. при неспазване на технологичната схема на производство;

10. при непредставяне на данните по чл. 27,, т. 1 в две поредни години;

11. при обезсилване на удостоверение за регистрация на животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 26

(отменен)

За язовирите, в които при условията и по реда на този закон се извършват стопански и/или любителски риболов, не се прилагат процедурите на оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда, освен когато в тях се извършват дейности по развъждане и отглеждане на риби и други водни организми в специализирани участъци.

Чл. 27

Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, са длъжни:

1. да предоставят на ИАРА ежегодно до края на месец януари формуляр по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, съдържащ данни за:

2.

3. да водят дневник на продажбите и при първа продажба да издават декларация за произход на продукти от аквакултури по ред, определен с наредба на министъра на земеделието;

4. да предоставят ежемесечно на длъжностните лица на ИАРА копия от издадените декларации за произход и номер на фактура за извършено плащане;

5. да представят дневника на продажбите на контролните органи при поискване;

6. да спазват приложената технологична схема на производство.

7. да не превишават определения лимит за производство в разрешителното за ползване на воден обект.

8. да регистрират кораби, използвани при аквакултурно производство във водите на Черно море по реда на наредбата по чл. 16, ал. 3, най-късно един месец преди влизането в експлоатация на техническите съоръжения.

Чл. 27а

(1) Лице, регистрирало предприятие за преработка на риба и други водни организми, предоставя на ИАРА ежегодно до края на месец януари формуляр за икономическа статистика по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.

(2) Формулярът по ал. 1 съдържа:

1. броя на наетите лица по пол, възраст, националност, продължителност на работното време и образование;

2. броя на лицата, които работят без заплащане;

3. приходи от продажба, други доходи, стойност на труда на лицата, които работят без заплащане, разходи за персонал, за електрическа енергия, за риба и други суровини за преработката, други експлоатационни разходи, субсидии за дейността и за инвестиции, потребление на основен капитал, обща стойност на активите, финансови приходи и разходи, задължения, нетни инвестиции и тегло на суровината по видове и по произход.

Чл. 28

(отменен)

(1) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, могат да предлагат на НТСРА чрез ИАРА проекти, свързани с развитието на рибарството и аквакултурите.

(2) Проектите по ал. 1 се придружават от обосновка и финансов план.

(3) Условията и редът за одобряване на проекти по ал. 1 и редът за финансирането им се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

(4) С наредбата по ал. 3 се определят условията и редът за предоставяне на носители на генетичен материал, специализирано оборудване и други материали или финансиране за:

1. опазване на съществуващия национален генофонд от риби и други водни организми, реинтродукция на местни аборигенни видове;

2. извършване на племенно-селекционна дейност с цел генетично усъвършенстване на породи и линии риби и други водни организми за повишаване на продуктивните им и други полезни качества;

3. създаване и поддържане на чисти линии и племенни стада от стопански значими видове риби и други водни животни, които се използват за възпроизводство и снабдяване на производителите на аквакултури със здрав и високопродуктивен зарибителен материал;

4. начина и методите за утвърждаване на нови породи и линии.

(5) Контрол по спазване на изискванията по ал. 4 се извършва по морфологични, биохимични, физиологични, имунологични и генетични характеристики.

Чл. 28а

(1) Ръководителите на териториалните звена на ИАРА представят служебно извадка от регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, на областните дирекции “Земеделие” за включване на информацията в регистъра на земеделски стопани.

(2) Производителите на аквакултури, регистрирани по реда на този закон, се ползват с правата на земеделски стопани по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители.

Чл. 29

Органите на държавната власт и на местното самоуправление, организациите по чл. 10, чл. 10в и чл. 11 и лицата, които осъществяват стопански и любителски риболов и аквакултури, са длъжни да оказват съдействие на служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси.

Чл. 30

(1) За опазването възстановяването, възпроизводството и поддържането на рибните ресурси ИАРА:

1. проучва тяхното състояние и предлага на министъра на земеделието и горите установяване на общ допустим улов и определяне на квоти в рамките на същия за отделните видове риба и други водни организми в обекти по чл. 3, ал. 1;

2. разработва, утвърждава и оповестява рибностопански мероприятия, включително и нормативи за зарибяване на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, когато има данни за критично намаляване на техните запаси;

3.

4. съгласува проекти за изграждане на съоръжения, чрез които се осигурява миграцията на рибите и другите водни организми;

5. дава предписания за отстраняване на негативното влияние на съществуващи съоръжения, които препятстват миграцията на рибите и другите водни организми.

(2) Въз основа на предложението по ал. 1, т. 1 министърът на земеделието и храните със заповед определя общия допустим улов и квоти в рамките на същия за съответната година за отделните видове риба и други водни организми, когато такива не са определени от Европейския съюз.

(3) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите определя:

1. временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми;

2. условия и срокове за забрана за ползване на обекти по чл. 3, ал. 1, т. 3 при заболявания по отглежданите в тях риби и други водни организми и мерки за ограничаване разпространението на заболяванията в други обекти по чл. 3;

3. условията и реда за изграждане на изкуствени подводни рифове в плитководните зони на Черноморското крайбрежие – съгласувано и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.

(4) При настъпване на нетипични атмосферни условия и други обстоятелства, застрашаващи рибните ресурси и техните местообитания, изпълнителният директор на ИАРА налага временна забрана за извършване на риболов за дадения воден обект.

(5) При установяване на промени в състоянието на запасите на определени видове риби и други водни организми, застрашаващи тяхното естествено възпроизводство и стопанско значение, министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите налага забрана върху тяхната експлоатация за определен период от време, не по-кратък от една година, и предлага предприемането на такива мерки по реда на международни договори, по които Република България е страна.

(6) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Министерството на околната среда и водите следят за устойчивото развитие на рибните популации и другите водни организми, като контролират здравния и генетичния им статус по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите. При условия и по ред, определени със същата наредба, могат да се възлагат мониторингови изследвания на специализирани лаборатории, отговарящи на изискванията за добрата производствена и лабораторна практика.

(7) В обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 се извършва разселване само на екземпляри от видове риби и други водни организми с доказан местен произход. Използването за тази цел на неместни видове се извършва при спазване на условията и реда, определени в Закона за биологичното разнообразие.

(8) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед определя условията за улов на видовете риба или други водни организми, за които е определен общ допустим улов и/или квота по ал. 2 или такива са определени от Европейския съюз за водите на Черно море.

(9) Индивидуалните квоти в рамките на определен общ допустим улов и/или квота се разпределят чрез организации, признати по реда на чл. 10 или 10в. Индивидуалните квоти за риболовни кораби, чиито собственици или ползватели не членуват в признати по реда на чл. 10 или 10в организации, се разпределят от ИАРА.

(10) Индивидуалните квоти в рамките на определен общ допустим улов и/или квота се разпределят чрез организации, признати по реда на чл. 10 или 10в. Индивидуалните квоти за риболовни кораби, чиито собственици или ползватели не членуват в признати по реда на чл. 10 или 10в организации, се разпределят от ИАРА.

Чл. 31

(отменен)

За поддържане на рибните запаси лицата, които извършват стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост, са длъжни да ги зарибяват по нормативи и в срокове, определени с наредбата по чл. 15, ал. 1.

Чл. 32

(1) Във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.

(2) При нетипични промени в климатичните условия, засягащи развитието на рибните ресурси, министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава сроковете на забраната по приложение № 1 с до 30 дни.

(3) Забраната по ал. 1 в технологичните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 се въвежда ежегодно за срок от 20 до 45 дни със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.

(4) Забраната по ал. 1 не се отнася за улова на риба и други водни организми във водни обекти, определени със заповед на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, в които се разрешава любителски риболов и в периода на забраната по ал. 1.

(5) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава сроковете на забраната по ал. 1 - 3 за определени водни обекти съобразно с надморската височина и климатичните особености на региона.

(6)

(7) В случаите на прилов по време на забраната по чл. 32, ал. 1 уловените екземпляри се връщат незабавно във водата независимо от тяхното състояние.

Чл. 33

(1) В периода на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1 не се допуска пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми в живо, прясно и охладено състояние.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за риби и други водни организми, включително носители на генетичен материал, отглеждани в обектите, регистрирани по чл. 25. Техният улов, пренасяне, превозване и продажба се извършва съгласно изискванията на глава пета.

(3) Забраната за пренасяне и превозване на риба и други водни организми не се отнася за случаите на улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели, със спортно-развлекателен характер и във водните обекти по чл. 32, ал. 4.

Чл. 34

(1) Забранява се любителският риболов в реките, когато количеството вода в тях е под минимално допустимия отток, определен съгласно методика на министъра на околната среда и водите.

(2) Забраната по ал. 1 се налага със заповед на изпълнителния директор на ИАРА по предложение на ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА, съгласувано със съответната басейнова дирекция на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 35

(1) Забранява се стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления:

1. взривни материали, отровни и упойващи вещества;

2. електрически ток и технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток и лъчения;

3. дънни тралиращи и драгиращи средства с изключение на бийм трал;

4. огнестрелно оръжие;

5. харпун.

6. кърмаци.

7. маломерни мрежени уреди тип „парашут“.

(2) Забраната по ал. 1, т. 5 не се отнася за любителски риболов във водите на Черно море. Условията и редът за извършване на любителски риболов с харпун се уреждат с наредбата по чл. 15, ал. 1.

(3) Любителският риболов се извършва само с уредите по чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 и при условията на ал. 2.

(4) Уредите по ал. 1, т. 2 и 3 могат да се използват за провеждане на научни изследвания с разрешение на министъра на земеделието и горите при условията и по реда на издаване на разрешителното за научноизследователски цели по чл. 40.

(5) Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на ИАРА със заповед определя зони, в които е забранено използването на бийм трал. Заповедта се публикува на интернет страницата на ИАРА в тридневен срок от издаването й.

(6) Забранява се използването на бийм трал в зоните по ал. 5, както и от риболовни кораби без функциониращо бордово оборудване за сателитно проследяване.

Чл. 36

(1) Забранява се стопанският риболов в р. Дунав и в Черно море, с мрежи и други мрежени уреди, когато те съдържат платна или отделни елементи от тях със стъпка на окото с размер, по-малък от определения в наредбата по чл. 15, ал. 1.

(2) При улов на калкан се забранява използването на допълнителни мрежени приспособления.

Чл. 37

Забранява се извършването на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене).

Чл. 38

(1) Забранява се уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2.

(2) При улов на индивиди с по-малки размери от посочените в приложение № 2 те се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им.

(3) Забраната за улов, пренасяне и превозване на риба и други водни организми с размери, по-малки от допустимите съгласно приложение № 2, не се отнася за случаите на улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели.

(4) Уловените риби и други водни организми се измерват, както следва:

1. за рибите се измерва цялата дължина на тялото (TL) в сантиметри от началото на главата до края на опашната перка, както е показано на схемите от № 1 до № 4 към приложение № 2;

2. размерът на раците се измерва по цялата дължина на тялото (TL) в сантиметри от средата на очите до края на опашния плавник съгласно схема № 5 към приложение № 2;

3. размерът на мидите се измерва по цялата най-голяма дължина на черупката съгласно схема № 6 към приложение № 2;

4. жабите се измерват в грамове.

(5) При извършване на стопански риболов се допуска прилов на риба с размери под минимално допустимите по приложение № 2, възлизащ на не повече от 5 на сто за всички видове, с изключение на есетрови и квотирани видове риби.

Чл. 39

Забраната по чл. 38, ал. 1 не се прилага при улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми от обектите, предназначени за аквакултури.

Чл. 39а

(1) Забранява се риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение на риболова, извършван:

1. във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17;

2. от лица, регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена регистрацията.

(2) Забранява се пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди.

(3) Забраната по ал. 2 не се отнася за лицата:

1. притежаващи валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17;

2. регистрирани по реда на чл. 25.

Чл. 40

(1) Изпълнителният директор на ИАРА издава разрешително за улов на риба и други водни организми за научноизследователски цели.

(2) Разрешително за улов за научноизследователски цели на видовете риби по приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие се дава от министъра на земеделието след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

(3) За издаване на разрешителното по ал. 1 и 2 се подава писмено заявление по образец от ръководител на научна организация, в което се посочват:

1. данни на лицето, което извършва изследването;

2. целите на изследването;

3. основанията, поради които се иска издаване на разрешителното:

4. водните обекти или водосбори за извършване на изследването;

5. периодът за извършване на изследването;

6. видовете и броят риба и други водни организми по семейства, необходими за целите на изследването, с изключение на видове от приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие;

7. вид, брой, характеристики и параметри на риболовните уреди и средства, с които се извършва изследването.

(4) Когато за целите на изследването се използва кораб, в заявлението се посочват:

1. външната маркировка и името на кораба;

2. името на капитана.

(5) Разрешителното се издава на лицe с образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на хидробиологията, зоологията или екологията.

(6) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:

1. копие от договор за изпълнение на научноизследователски проект и/или план за дейността на научната организация, заверено от ръководителя на съответната научна организация и/или други документи, удостоверяващи основанието по ал. 3, т. 2;

2. анализ на очакваното въздействие от използването на уреда, метода или средството за улов или убиване върху другите видове риби и водни организми, както и предвидените мерки за тяхното опазване или намаляване на негативното въздействие върху тях;

3. актуална снимка на лицето, на което се издава разрешителното;

4. документ, удостоверяващ обстоятелството по ал. 5;

5. декларация от лицето, на което се издава разрешителното, че не е извършило нарушение на закона в рамките на две години преди датата на подаване на заявлението, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.

(7) Разрешителното се издава със срок на валидност до края на съответната календарна година. След изтичане на срока издаденото разрешително се връща в ИАРА.

(8) Разрешителното е лично и не може да се преотстъпва.

(9) Разрешителното съдържа:

1. данни на лицето, което извършва изследването;

2. актуална снимка;

3. целта на изследването;

4. периода, за който важи разрешителното;

5. периода, за който може да се извършва улов;

6. водните обекти;

7. вида и броя на разрешената за задържане от улова риба и други водни организми за цялото изследване;

8. риболовните уреди и средства;

9. данни за кораба и капитана, когато за целите на изследването се използва кораб.

(10) Преди всеки улов притежателят на разрешителното е длъжен да уведоми писмено териториалното звено на ИАРА, на чиято територия се намира водният обект или частта от акваторията на Черно море, в които се провежда изследването.

(11) След приключване на всеки улов видът, количеството, размерът и други данни за уловената риба и други водни организми се вписват в разрешителното и същото се предоставя за заверка в съответното териториално звено на ИАРА.

(12) За попълване на музейни сбирки и колекции от риба и други водни организми се разрешава задържането на не повече от 5екземпляра от вид.

(13) Уловените количества риба и други водни организми над разрешения брой за задържане се връщат обратно във водоема независимо от тяхното състояние.

(14) Изпълнителният директор на ИАРА отказва с мотивирана заповед издаването на разрешително за улов на риба с научноизследователски цели, когато:

1. подаденото заявление не отговаря на изискванията на ал. 3, 4 и 6;

2. лицето не е върнало в ИАРА разрешителното, издадено за предходната година, и/или предоставеното разрешително не е заверено от съответното териториално звено на ИАРА.

(15) Заповедта по ал. 14 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(16) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури води публичен регистър за издадените разрешителни за улов на риба и други водни организми за научноизследователски цели.

(17) Забраните по чл. 32, 33, чл. 38, ал. 1, чл. 42 и 45а не се прилагат за случаите на улов на риба и други водни организми за научноизследователски цели.

(18) За издаване на разрешително за улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 17а, ал. 4.

Чл. 41

(отменен)

Министърът на земеделието и горите по предложение на НТСРА може за определен срок да увеличи минимално допустимите размери, определени в приложение № 2, когато това се налага от състоянието на запаса от съответния вид.

Чл. 42

Забранява се уловът, пренасянето, превозването и търговията на речни раци (Astacus astacus L.) и каменни (поточни) раци (Austropotamobius torrentius).

Чл. 43

(1) Забранява се уловът, пренасянето, превозването и търговията на морски бозайници.

(2) В случай на прилов на морски бозайници уловените животни се връщат незабавно обратно в морето независимо от тяхното състояние.

Чл. 44

(отменен)

Когато популациите на определени видове риби и други водни организми са застрашени от изчезване, министърът на околната среда и водите ги обявява за защитени. Защитените видове не са обект на риболов до възстановяване на тяхната популация.

Забранява се пренасянето и превозването на технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток, с изключение на случаите, в които лицето притежава валидно разрешително за улов за научноизследователски цели по чл. 40.

Чл. 44

Чл. 44а

(1) Лицата, стопанисващи изпускателните съоръжения на водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост, са длъжни да монтират съоръжения, предотвратяващи преминаването на риба.

(2) При обстоятелства, налагащи пресушаването на водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2, лицето, стопанисващо съоръженията, е длъжно да осигури прехвърлянето на рибата и другите водни организми в друг воден обект и връщането им или да финансира възстановяването им.

(3) Задълженията по ал. 1 и 2 се изпълняват след съгласуване с Министерството на околната среда и водите и под контрола на ИАРА.

Чл. 44б

(1) Собствениците на нови бентове, прагове и други напречни преградни съоръжения, преграждащи речното корито по цялата му широчина, затрудняващи естествените миграции на рибата, са длъжни до пускането на обекта в експлоатация да изградят рибни проходи. Преценка за необходимостта от изграждането на рибни проходи, осигуряващи миграции на рибите, се извършва от директора на басейнова дирекция в съответствие с целите и мерките в плана за управление на речните басейни в процедурите:

1. по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие чрез становището по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, и

2. по издаване на разрешителни по реда на Закона за водите.

(2) Собствениците на нови бентове, прагове и други напречни преградни съоръжения, преграждащи речното корито по цялата му широчина, затрудняващи естествените миграции на рибата, са длъжни до пускането на обекта в експлоатация да изградят рибни проходи. Преценка за необходимостта от изграждането на рибни проходи, осигуряващи миграции на рибите, се извършва от директора на басейнова дирекция в съответствие с целите и мерките в плана за управление на речните басейни в процедурите:

1. по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие чрез становището по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, и

2. по издаване на разрешителни по реда на Закона за водите.

(3) Условията, редът и техническите изисквания за изграждане на рибни проходи се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.

Чл. 44в

Собствениците и лицата, стопанисващи водноелектрически съоръжения, бентове и прагове и собствениците на водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2, са длъжни да поддържат оптимално ниво на водата през размножителния период на рибите с цел опазване на хвърления хайвер, освен когато се налага аварийно изпускане на водата.

Чл. 44г

(отменен)

Изпълнителният директор на ИАРА може да разреши с мотивирана заповед улова на полово зрели екземпляри от даден вид и прехвърлянето им от един водоем в друг с цел подпомагане устойчивото развитие на същия вид.

Чл. 45

(1) Собствениците на риболовни кораби с дължина минимум 12 м са длъжни да монтират на тях и да поддържат в изправно състояние бордово оборудване, свързано със системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби.

(2)

(3) Забранява се напускането на акваторията на пристанищата от риболовни кораби без функциониращо или с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване.

(4) Условията и редът за ползването, поддържането и съхранението на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби и бордовото оборудване по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на транспорта.

Чл. 45а

На борда на риболовни кораби и други плавателни средства се забранява съхранението, пренасянето, превозването и монтирането на уреди, средства, принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1, свързани с извършване на стопански или любителски риболов.

Чл. 45б

(1) Риболовните кораби, чиято задвижваща мощност надхвърля 120 KW, включително и риболовни кораби с монтиран нов или заместващ задвижващ двигател и такъв, претърпял технически изменения, с изключение на корабите, използвани в аквакултурите, подлежат на сертифициране на мощността на двигателя.

(2) Сертифицирането и проверката на мощността на двигателите на риболовните кораби, вписани в регистъра на риболовните кораби, се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с изискванията на чл. 40 – 41 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на земеделието.

Чл. 46

(1) Първа продажба на продукти от риболов се осъществява в регистрирани по реда на чл. 46а центрове или от регистрирани купувачи по чл. 46д.

(2) Центровете за първа продажба са специално изградени места за търговия с продукти от риболов, отговарящи на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за храните, където се осигуряват условия за организиран пазар при равни условия за участниците.

(3) При извършване на търговия в центровете по ал. 1 действията по организацията на първата продажба се осъществяват от организатор на центъра -.

(4) Условията и редът за осъществяване на първа продажба на продукти от риболов се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 46а

(1) Центровете за първа продажба на продукти от риболов се регистрират в ИАРА след издадено удостоверение за регистрация по реда на Закона за храните, като организаторът на центъра подава заявление до съответното териториално звено на ИАРА.

(2) За вписване в регистъра на център за първа продажба се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(3) В заявлението по ал. 1 се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ, номер и дата на удостоверението за регистрация по Закона за храните. Към заявлението се прилагат:

1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;

2. проект на правилник на центъра за първа продажба;

3. документ за платена такса, когато плащането не е извършено по електронен път.

(4) Правилникът на центъра за първа продажба съдържа:

1. условията и реда за участие в центъра за първа продажба;

2. местата и времето за извършване на продажби и товаро-разтоварни работи;

3. реда за осъществяване на търговията в центъра за първа продажба;

4. условията и реда за съставяне на документите за първа продажба на продукти от риболов;

5. видовете такси за предоставяните от организатора услуги.

(5) При промяна на данните по ал. 3 организаторът на центъра за първа продажба уведомява в 30-дневен срок съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра на центровете за първа продажба на продукти от риболов.

Чл. 46б

(1) В 14-дневен срок от подаването на заявлението по чл. 46а, ал. 1 изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице издава удостоверение за регистрация, което се вписва в регистъра.

(2) При установени непълноти или неточности в представените документи или в посочената в заявлението информация в 7-дневен срок от получаването на заявителя се изпраща съобщение за отстраняването им.

(3) Заявителят отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаването на съобщението.

(4) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице отказва вписването по ал. 1, когато:

1. не са отстранени в указания срок нередовностите в заявлението;

2. представеният проект на правилник за осъществяване на търговията с продукти от риболов в центърa за първа продажба противоречи на закон.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Внесените такси за вписване в регистъра и издаване на удостоверение се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.

Чл. 46в

(1) Организаторът на център за първа продажба на продукти от риболов води регистър на продавачите, осъществяващи сделки в него, в който се вписват:

1. име/наименование на лицето;

2. номер на разрешителното за стопански риболов и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

(2) Като продавач може да се регистрира призната по реда на чл. 10 организация на производители, която осъществява първата продажба от името на своите членове.

(3) Регистрацията по реда на чл. 46а е безсрочна.

(4) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед прекратява регистрацията:

1. по молба на организатора на центъра;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице или едноличния търговец – организатор на центъра;

3. при преустановяване на дейността на центъра за повече от една година;

4. при отнемане на удостоверението за регистрация по Закона за храните.

(5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 46г

Организаторите на центрове за първа продажба на продукти от риболов са длъжни да осигуряват свободен достъп и условия за работа на контролните органи на ИАРА и Българската агенция по безопасност на храните за извършване на съответните проверки и проби от продаваните количества риба и други водни организми.

Чл. 46д

(1) Първа продажба на продукти от риболов извън центровете по чл. 46, ал. 2 се извършва от регистрирани купувачи – юридически лица и еднолични търговци притежаващи валидно удостоверение за регистрация по Закона за храните, които подават заявление до съответното териториално звено на ИАРА.

(2) За вписване в регистъра на лицата по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(3) В заявлението по ал. 1 се посочват наименованието, седалището и адресът на управление на юридическото лице или на едноличния търговец, ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, номер и дата на удостоверението за регистрация по Закона за храните или удостоверението за регистрацията на транспортното средство по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Към заявлението се прилага документ за платена такса, когато плащането не е извършено по електронен път.

(4) При промяна на данните по ал. 3 лицето по ал. 1 в 30-дневен срок уведомява съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра.

Чл. 46е

(1) В 14-дневен срок от подаването на заявлението по чл. 46д, ал. 1 юридическото лице или едноличният търговец се вписва в регистъра и се издава удостоверение за регистрация.

(2) При установени непълноти или неточности в представените документи или в посочената в заявлението информация в 7-дневен срок от получаването им на заявителя се изпраща съобщение за отстраняването им.

(3) Заявителят отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаването на съобщението.

(4) При неотстраняване на нередовностите в заявлението в срока по ал. 3 изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице отказва вписването.

(5) Отказът по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Внесените такси за вписване в регистъра и издаване на удостоверение се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.

(7) Регистрацията по ал. 1 е безсрочна.

(8) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед прекратява регистрацията:

1. по молба на регистрирания купувач;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице или едноличния търговец – регистриран купувач;

3. при преустановяване на дейността на регистрирания купувач за повече от една година;

4. при отнемане на удостоверението за регистрация по Закона за храните.

(9) Заповедта по ал. 8 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 46ж

(1) При осъществяване на първа продажба на продукти от риболов се води дневник на продажбите, който се представя на контролните органи при поискване. За всяка първа продажба на продукти от риболов организаторът на центъра за първа продажба или регистрираният купувач съставя документ за първа продажба.

(2) Когато рибата или другите водни организми са предназначени за по-късно пускане на пазара или за преработка, след разтоварването им собственикът или упълномощено от него лице съставя декларация за приемане.

(3) Продукти от риболов, разтоварени от риболовен кораб в сурово състояние или след преработка на кораба или внесени в страната, за които не е съставен документ за първа продажба или декларация за приемане и които подлежат на превозване до място, различно от мястото на разтоварване, се придружават от документ за превоз.

(4) Съставителите на документа за първа продажба, на декларацията за приемане и на документа за превоз изпращат екземпляр от посочените документи и номер на фактура в ИАРА в срок до 48 часа от разтоварването или осъществяването на продажбата.

(5) Условията и редът за съставяне и предаване на документите по ал. 1 - 4 се определят с наредбата по чл. 46, ал. 4.

Чл. 46з

(1) При първа продажба на продукти от риболов, определени с наредбата по чл. 46, ал. 4, се извършва категоризиране по отношение на свежест и размер.

(2) Категоризацията по ал. 1 се извършва от лица, притежаващи свидетелство за категоризация на риба и други водни организми. Свидетелствата се издават от организациите по чл. 10 след проведен курс за обучение и успешно положен изпит.

(3) Курсове за придобиване на свидетелство за категоризация на риба и други водни организми се провеждат и от ИАРА по реда на наредбата по чл. 14, ал. 1.

(4) За издаване на свидетелство за категоризация на риба и други водни организми от ИАРА се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17а, ал. 4.

Чл. 47

При доставяне на продукти от риболов като суровина за преработка, когато тя не е била предмет на първа продажба, доставчикът задължително предоставя на получателя на суровината копие от декларацията за произход. Когато суровината е от внос, доставчикът предоставя ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 48

(1) При продажбите по чл. 46, ал. 1 продавачът предоставя на центъра за първа продажба декларация за произход.

(2) При първа продажба на риба и други водни организми от внос се предоставя ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 48а

(1) При доставяне на продукти от аквакултури като суровина за преработка доставчикът предоставя на получателя декларация за произход на продукти от аквакултури, а когато се доставя жива риба и/или други живи водни организми – и ветеринарномедицинско свидетелство. Когато суровината е от внос, доставчикът предоставя ветеринарномедицински сертификат.

(2) При продажба на продукти от аквакултури продавачът предоставя на купувача декларация за произход на продукти от аквакултури, а когато се продават жива риба и/или други живи водни организми – и ветеринарномедицинско свидетелство. Когато суровината е от внос, продавачът предоставя ветеринарномедицински сертификат.

(3) Продажба на живи продукти от аквакултури се извършва само от регистрирани по чл. 25 лица.

Чл. 49

В заведенията за обществено хранене и в търговската мрежа се забранява доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без:

1. копие от декларация за произход и документ за първа продажба – в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми, или;

2. търговски или платежен документ – във всички останали случаи.

Чл. 49а

Копие от документите по чл. 49 се представя при проверка на контролните органи на ИАРА и на Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 50

(1) Превозът на риба и/или други водни организми се извършва със специализирани транспортни средства:

1. лицензирани по реда на чл. 165 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – при превоз на жива риба и други живи водни организми;

2. регистрирани по реда на чл. 55 от Закона за храните – в останалите случаи.

(2) При превоз на риба и/или други водни организми, които са продукти от аквакултури, те се придружават с копие от декларация за произход на продукти от аквакултури, а при превоз на жива риба и/или други водни организми – и с ветеринарномедицинско свидетелство. Когато продуктите от аквакултури са обект на последваща продажба, те се придружават с търговски или платежен документ.

(3) При превоз на продукти от риболов същите се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4.

(4) При превоз на продукти от риболов, преминали първа продажба, същите се придружават с декларация за произход, документ за първа продажба и документ за превоз съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4.

Чл. 50а

(отменен)

Ветеринарномедицинските свидетелства, удостоверяващи здравословното състояние на рибата и другите водни организми, се издават след изследване, направено от акредитирана лаборатория.

Чл. 51

(1) Носители на Генетичен материал от риби и други водни организми се продават и извън обектите по чл. 46, ал. 2 от юридически лица и еднолични търговци, регистрирани по чл. 25, ал. 1, и от акредитирани предприятия, организации, сдружения и научноизследователски институти.

(2) При продажба на носители на генетичен материал продавачът представя на купувача ветеринарномедицински сертификат за здравословно състояние. При продажба и разселване на носители на генетичен материал от есетрови риби се изисква ветеринарномедицинско свидетелство/ветеринарномедицински сертификат и генетичен сертификат, издаден от акредитирани лаборатории за генетичен анализ на риба и други водни организми.

Чл. 52

Когато носителите на генетичен материал са предназначени за разселване, се съставя протокол за зарибяване по образец и по ред, определени с наредбата по чл. 15, ал. 1.

Чл. 53

(1) Средствата за управление и опазване на рибните ресурси се набират от:

1. таксите за издаване на разрешителни за стопански риболов, таксите за регистрация на рибопроизводителите и от таксите за услугите, извършвани от ИАРА, определени с тарифата по чл. 17а, ал. 4;

2. таксите за издаване на билети за любителски риболов;

3. събраните глоби, имуществени санкции и обезщетения в полза на държавата за нанесени вреди на рибата и другите водни организми в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и в язовирите - държавна собственост;

4. постъпления от дарения, спонсорство, помощи, целеви постъпления от местни и чуждестранни физически или юридически лица или от международни организации, фондации и програми;

5. трансфери от бюджета на Министерството на земеделието и храните;

6. други постъпления, определени със закон или друг нормативен акт.

(2) Средствата, набрани по реда на ал. 1, се разходват за финансиране дейността на ИАРА за:

1.

2.

3. разселване на носители на генетичен материал в обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и други рибностопански мероприятия - 25 на сто от средставата, събрани по ал. 1, т. 2;

4. научно обслужване на аквакултурите и извършване на научно-приложни изследвания, свързани с изучаването на състоянието на рибните ресурси във водите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, мерките за тяхното поддържане и обогатяване, определяне на квоти за улов и др. - до 5 на сто от средствата, събрани по ал. 1, т. 2;

5. изпълнение на задължения, произтичащи от двустранни или многостранни международни договори в областта на рибарството и аквакултурите;

6.

7. съвместни дейности с неправителствени организации;

8. съфинансиране, предвидено по международни проекти;

9. мероприятия за борба с болестите по рибите и другите водни организми, за предотвратяване на тяхното разпространение в обекти по чл. 3, ал. 1 и за наблюдение и контрол на здравния статус на обектите за аквакултури.

10. мероприятия за мониторинг и опазване на генетичната чистота на рибните популации и другите водни организми.

(3)

(4)

(5)

Чл. 54

(1) Контролът върху ползването и опазването на рибните ресурси се упражнява от ИАРА чрез оправомощени за това служители и от Националното управление по горите съгласно чл. 7,. Контрол върху ползването и опазването на рибните ресурси в морските пространства и вътрешните водни пътища по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България по отношение на чуждестранните риболовни кораби се упражнява и от Главна дирекция “Гранична полиция”

(2) Оправомощените по ал. 1 служители на ИАРА:

1. проверяват разрешителните за стопански риболов, регистрацията на лица, които извършват дейност, подлежаща на регистрация по този закон, и билетите за любителски риболов;

2. контролират производството, превозването и разселването на носители на генетичен материал;

3. контролират спазването на режима на ползването на рибните ресурси;

4. контролират риболовните уреди, оборудването, спомагателните материали и другите технически средства за извършване на риболов;

5. контролират издадените генетични сертификати;

6. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи;

6а. съставят протокол при предаване на задържания правонарушител на съответните полицейски органи; съдържанието на протокола се определя с наредбата по ал. 8;

7. изземват и задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване;

8. контролират търговията с риба, други водни организми и продукти от тях по отношение на произхода и правилата за първа продажба;

9. при изпълнение на служебните си задължения имат право да задържат лице, което не се подчинява на законно разпореждане и/или оказва съпротива при изпълнение на законно разпореждане; при задържане на правонарушител незабавно уведомяват компетентните полицейски органи;

9а. при установяване на нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове използват технически средства или системи, заснемащи или записващи:

9б. използват моторни превозни средства със специален режим на движение;

9в. използват физическа сила и помощни средства след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение; използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на правонарушителя, като служителите на ИАРА са длъжни:

10. проверяват документите за самоличност при образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон;

11. проверяват плавателни средства, когато са спрени или са на котва; в зоните за граничен или митнически контрол спирането и проверката се извършват съвместно с органите, компетентни за осъществяването му;

11а. спират със сигнал със стоп-палка и проверяват превозни средства на територията на съответната област, в която се намира водният обект, който контролират;

12. проверяват всички документи при превоз и търговия на риба и други водни организми;

13. съставят актове за констатирани нарушения на този закон по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Оправомощените по ал. 1 служители на ИАРА при изпълнението на служебните си задължения носят униформено облекло със съответните отличителни знаци и служебна карта при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, и имат право да носят огнестрелно оръжие съобразно разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури застрахова служителите по рибарство и контрол със застраховка „Живот и злополука“.

(5) На оправомощените по ал. 1 служители на ИАРА, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(6) На съпруг, деца или родители на загинали служители при или по повод изпълнение на служебните задължения се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(7) Служителите от ИАРА, които заемат длъжности на контролните патрулни кораби, отговарят на изискванията за компетентност на морските лица.

(8) Условията и редът за използване на помощни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение и стоп-палки от служителите на ИАРА, както и организацията и редът за принудителното отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи, се определят с наредба на министъра на земеделието, съгласувано с министъра на вътрешните работи.

Чл. 54а

(1) Сдруженията по чл. 11, ал. 1 и 2 упражняват контрол за спазване правилата при извършване на риболов във водните обекти, предназначени за любителски риболов, където управлението на рибните ресурси е възложено по реда на чл. 15а.

(2) Контролът по ал. 1 се упражнява от риболовни надзиратели. Изпълнителният директор на ИАРА ежегодно определя списък на риболовните надзиратели по предложение на съответните сдружения, както и районите им на действие.

(3) Риболовните надзиратели проверяват билетите за любителски риболов и имат правата на оправомощените лица по чл. 54, ал. 1, с изключение на тези по чл. 54, ал. 2, т. 5, 6, 8, 9 и 12, ал. 5 и 6. Риболовните надзиратели имат и правата на ловните надзиратели по чл. 67, ал. 6 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Чл. 55

(1) Контролът по чл. 54 се извършва чрез проверки във водните обекти по чл. 3 на плавателни и моторни превозни средства, на складове, стопански постройки, хладилни помещения и устройства, съоръжения за временно съхранение на риба, заведения за обществено хранене и в търговската мрежа.

(2) При извършване на проверки на риболовни кораби на вода в акваторията на Черно море контролните органи нямат право да спират съдовете от движение, когато теглените от тях риболовни уреди се намират в работно положение. В тези случаи проверката се извършва в движение чрез качване на контролните органи на борда или след приключване на технологичната операция.

(3) В случаите по ал. 2 капитаните на риболовните кораби са длъжни да уведомят контролния орган за времето на приключване на операцията, без да предприемат никакви действия по промяна на технологичния режим на извършваната риболовна операция, включително и по отстраняване на теглените или прикрепени към борда риболовни уреди, средства и принадлежности.

(4) Плавателните и другите превозни средства на ИАРА, предназначени за осъществяване на проверки, се обозначават и маркират с нейни опознавателни и отличителни знаци.

Чл. 57а

(1) Едноличен търговец или юридическо лице, което не уведоми в срок териториалното звено на ИАРА за обстоятелствата по чл. 46а, ал. 5 или чл. 46д, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 400 до 1200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същия вид нарушение, регистрацията на лицето се прекратява.

Чл. 58а

(1) Който извършва риболов в нарушение на чл. 18г, ал. 1 или 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 600 до 1200 лв.

Чл. 58б

На лице, което не предостави на ИАРА обща информация и икономическа статистика за риболовния кораб, както и данни за броя на наетите лица и за риболовната дейност в нарушение на чл. 18е, ал. 9, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 750 лв.

Чл. 60

Едноличен търговец или юридическо лице, което предава улов от един кораб на друг, без да го впише в риболовния дневник, в нарушение на чл. 19, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 61

(1) На лице, което не представи за проверка риболовния дневник, дневника на продажбите и дневника за първа продажба в нарушение на чл. 19, ал. 7, чл. 27, т. 5 или чл. 46ж, ал. 1, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 600 до 1200 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на едноличен търговец или юридическо лице, което не предостави декларация за произход в нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 27, т. 4.

Чл. 61а

На лице, което наруши изискванията на чл. 19, ал. 11, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв.

Чл. 62

(1) Който лови риба и други водни организми в зоната на действие на специализираните уреди за риболов в нарушение на чл. 21, ал. 5, се наказва:

1. при извършване на любителски риболов - с глоба от 100 до 400 лв.;

2. при извършване на стопански риболов - с глоба от 600 до 1200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 800 до 2000 лв лв.

Чл. 63

(1) Който промени параметрите и зоната на действие на специализираните уреди за риболов в нарушение на чл. 21, ал. 5, се наказва с глоба от 600 до 1200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 800 до 2000 лв.

Чл. 64

(1) Който извършва любителски риболов без билет за любителски риболов в нарушение на чл. 22, ал. 1, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.

(2) На лице, което издаде билет за любителски риболов в нарушение на чл. 22, ал. 4, се налага глоба от 100 до 400 лв., съответно имуществена санкция в размер от 400 до 1600 лв.

Чл. 65

Който извършва любителски риболов в нарушение на изискванията по чл. 24, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.

Чл. 66

(1) Който улови и запази риба в количество, надхвърлящо определеното, в нарушение на чл. 24, ал. 3, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който продава или купува риба в нарушение на чл. 24, ал. 4, се наказва с глоба от 300 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, 6 и 9, се наказва с глоба от 400 до 650 лв.

(4) Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 8, се наказва с глоба от 300 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) Който извършва любителски риболов във воден обект, в който управлението на рибните ресурси е възложено по реда на чл. 15а, без билет и членска карта на сдружението, се наказва със глоба от 100 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 67

Който извършва любителски риболов извън водните обекти и зони за любителски риболов, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Чл. 67а

(отменен)

(1) Който извършва риболов в зоните за естествени развъдници на риба и други водни организми, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 22а, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 67а

Чл. 68

(1) Който развъжда и отглежда риба и други водни организми, без да е регистриран, в нарушение на чл. 25, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.

(2)

Чл. 68а

(1) Едноличен търговец или юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 25в, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 600 до 900 лв.

(2)

Чл. 69

Едноличен търговец или юридическо лице, което развъжда и отглежда риба и други водни организми в нарушение на чл. 27 т. 1, 6, 7 или 8, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 69а

(1) Който извършва улов на риба и други водни организми извън определената квота, се наказва с глоба от 600 до 1200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 69б

(отменен)

(1) Който не изпълни задължение по чл. 31, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 800 лв.

На лице, което наруши разпоредбата на чл. 27а, ал. 1, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 69б

Чл. 70

(1) Който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 71

(1) Който пренася, превозва и продава в живо, прясно и охладено състояние риба и други водни организми, в нарушение на чл. 33, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 72

Който лови риба в река, когато количеството вода в нея е под минимално допустимото, в нарушение на чл. 34 ал. 1, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 73

(1) Който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36 37 и чл. 39а, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 74

(1) Който лови риба и други водни организми в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6, и ал. 6, се наказва с глоба от 4000 до 6000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 75

(1) Който лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1, се наказва с глоба от 600 до 900 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 1200 до 2000 лв.

(3) При задържане на прилов в нарушение на чл. 38, ал. 5 се налага глоба от 300 до 600 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец - имуществена санкция в размер от 800 до 2000 лв.

Чл. 75а

Който извършва експеримент в нарушение на чл. 40, се наказва с глоба от 300 до 500 лв.

Чл. 76

(1) Който лови, пренася, превозва и продава речни и каменни раци в нарушение на чл. 42, се наказва с глоба от 600 до 1200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

Чл. 77

(1) Който лови, пренася, превозва и продава морски бозайници в нарушение на чл. 43, се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.

Чл. 77а

Лице, което не монтира съоръжения, предотвратяващи преминаването на риба, в нарушение на чл. 44а, ал. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 77б

Лице, което не осигури прехвърлянето на рибата и другите водни организми в друг воден обект в нарушение на чл. 44а, ал. 2, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 77в

Лице, което не изгради рибни проходи, позволяващи хранителната и размножителната миграция на рибата в нарушение на чл. 44б, ал. 1 или 2, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 77г

Лице, което не поддържа оптимално ниво на водата във водноелектрическите съоръжения, бентове и прагове, и обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 през размножителния период на рибите в нарушение на чл. 44в, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 78

(отменен)

(1) Когато нарушението по ал. 1 на чл. 56 – 77 е извършено повторно в едногодишен срок от влизане на наказателното постановление в сила за същото по вид нарушение, глобата е в двоен размер.

(2) Когато нарушението по чл. 56, 57, 58, 62, 63, 68, 70, 71, 73, 74, 75 и 77 е извършено повторно от едноличен търговец или юридическо лице в едногодишен срок от влизане на наказателното постановление в сила за същото по вид нарушение, имуществената санкция е в двоен размер.

(1) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отнема за срок до една година правото на разпространение на билети за любителски риболов на лице по чл. 22а, ал. 1, което не издаде билет за любителски риболов на лице по чл. 23, ал. 2 или 3.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението.

Чл. 78

Чл. 79

(1) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отнема разрешителното за стопански риболов за срок от една до две години, когато лицето, което притежава разрешителното:

1. не спазва условията на:

2. не спазва изискването на чл. 18б, ал. 2;

3. извършва стопански риболов, без да е придобило право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми;

4. лови риба или други водни организми в периода на забраната по чл. 32;

5. лови риба или други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35;

6. лови морски бозайници в нарушение на чл. 43;

7. извършва стопански риболов в нарушение на чл. 45, ал. 1 или ал. 3.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.

Чл. 80

(1) Едноличен търговец или юридическо лице, което не монтира и не поддържа бордовото оборудване в изправност, свързано с работата на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби, в нарушение на чл. 45, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на едноличен търговец или юридическо лице за нарушение на чл. 45, ал. 3.

Чл. 81

Който съхранява, пренася или монтира риболовни уреди, средства и приспособления, забранени за извършване на риболов, в нарушение на чл. 45а, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 81а

Който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 82

(1) Който предлага и/или продава продукти от риболов в нарушение на чл. 46, ал. 1, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 1600 лв.

(2)

Чл. 82а

Който извършва дейност, като организира център за първа продажба на продукти от риболов, без необходимата регистрация в нарушение на чл. 46а, ал. 1, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1500 до 2000 лв.

Чл. 82б

Едноличен търговец или юридическо лице, което не води регистър на продавачите за първа продажба на продукти от риболов в регистриран от него център за първа продажба в нарушение на чл. 46в, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

Чл. 82в

(1) Който извършва първа продажба на продукти от риболов в нарушение на чл. 46д, ал. 1, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 1200 лв.

(2)

Чл. 83

Едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълни задължението по чл. 47, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 84

(1) Който не предостави документи в нарушение на чл. 48 и 48а, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1200 лв.

(2) Който не изпълни задължение по чл. 46ж, ал. 2 – 4, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 750 лв.

Чл. 85

Който доставя, предлага или продава риба и други водни организми в нарушение на чл. 49, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 85а

Който не представи документите по чл. 49а, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 86

Който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 87

Който не представи ветеринарен сертификат и генетичен сертификат при сделки с генетичен материал в нарушение на чл. 51, ал. 2, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Чл. 88

Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Чл. 88а

(1) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 18г, ал. 3, чл. 18е, ал. 9, чл. 25в, ал. 2, чл. 27, т. 1, 6, 7 или 8, чл. 46а, ал. 5, или чл. 46д, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 400 до 800 лв.

(2) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 19, ал. 1, 3, 4, 5 или 7, чл. 20, ал. 1, чл. 27, т. 3, 4 или 5, или чл. 46ж, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1200 лв.

(3) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 19, ал. 6, чл. 46в, ал. 1 или чл. 47 се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв.

(4) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 45, ал. 1 или ал. 3, се наказва с глоба в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 89

Когато нарушението по чл. 56 - 78 и чл. 80 – 88а е извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление за същото по вид нарушение, се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 90

(1) В случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 – 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.

(2) При установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси се дължи обезщетение съгласно наредбата по § 4.

(3) Уредите и средствата с неизвестен собственик, послужили за улов на риба и други водни организми в нарушение на този закон, се отнемат в полза на държавата.

(4) Отнетитe в полза на държавата уреди и средства, които не могат да бъдат продадени, се унищожават съвместно от органите на ИАРА и Националната агенция за приходите.

(5) След продажбата на отнетите в полза на държавата уреди и средства на ИАРА се възстановяват направените разходи по тяхното съхраняване и транспортиране.

(6) По ред, определен със заповед на министъра на земеделието и горите и министъра на финансите, уредите и средствата, отнети по реда на ал. 1, могат да бъдат предоставени на структурите на ИАРА и Националното управление по горите за изпълнение на контролните им функции.

Чл. 91

(1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от съответните длъжностни лица, определени със заповед на министъра на земеделието.

(2) Нарушенията на правилата за извършване на любителски риболов се установяват с актове и от служителите по горите към Националното управление по горите, и от риболовните надзиратели по чл. 54а, ал. 2.

(3) Нарушения, констатирани при контролна дейност по чл. 54, ал. 1, изречение второ, се установяват с актове и от служители на Главна дирекция “Гранична полиция” при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.

(4) Наказателните постановления за нарушения по този закон се издават от министъра на земеделието и горите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5)

(6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Аквакултури“ са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях.

2.

3. „Баластриерни водоеми“ са изкуствени водоеми, образувани при добива на инертни материали, запълнени с вода.

4. „Буна“ е инженерно съоръжение за защита на морския бряг от абразия (рушене).

5.

6. „Въвеждане в действие“ е състояние на специализирания обект, при което той е в работно положение, т.е. съответните мрежени уреди са монтирани и се използват по предназначение.

7. „Генофонд“ е съвкупността от геномите в рибите и другите водни организми, които определят тяхната видова, подвидова, и породна принадлежност.

8.

9. „Големи язовири“ са язовирите по приложение № 1 към Закона за водите, както и други язовири с площ при максимален обем над 2000 дка, определени от министъра на земеделието и горите.

10.

11. „Запас“ е сумарната численост или общото тегло на всички индивиди от всички възрасти на даден вид риба или други водни организми.

12. „Изкуствен подводен риф“ е система от специални конструкции или потопени елементи от бетон и/или други материали, които с формата, разположението и укритията си създават благоприятни условия за опазване и подобряване на биоразнообразието.

13. „Изобата“ е линия, която съединява точки с еднаква дълбочина във водните басейни.

14. “Квота” е дял от общия допустим улов за определен вид, който се предоставя ежегодно или за един риболовен сезон за усвояване чрез стопански риболов.

15. „Косене (търмъчене)“ е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби.

16. „Минимален допустим отток в реките“ е необходимото водно количество за поддържане на водната екосистема и подхранване на подземните води.

17. “Общ допустим улов” е установено по определен ред количество от рибните ресурси на даден вид, определено в килограми или брой екземпляри, с улова на което не се оказва отрицателно влияние върху популацията им.

18. „Отговорен риболов“ е система от правила, които регламентират методите и средствата за улов на риба и други водни организми и изискванията за тяхното ползване, с цел запазване на устойчивото им развитие.

19. „Прилов“ е случаен или съпътстващ улов, който се появява в подчинени количества към улова на основен вид риба или други водни организми и се отчита в процент към общия улов.

20. „Първа продажба“ е продажба на жива, прясна, охладена, замразена или подложена на първична преработка на плавателен съд или в предприятие на брега риба и други водни организми, които се предлагат на пазара за пръв път след улова. За първа се счита и продажбата на описаната продукция, която е от внос и се предлага директно на пазара.

21. „Рибарство“ е вид дейност на юридически и физически лица, обхващаща стопански и любителски риболов и аквакултури..

22. „Рибна популация“ е съвкупност от всички индивиди, които генетично принадлежат към един и същи вид и имат самостоятелно географско разпространение.

23. „Рибни ресурси“ са съвкупност от запасите на всички видове риби и други водни организми, свободно обитаващи или развъждани и отглеждани в рибностопански обекти.

24. „Рибностопански дейности“ са дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми.

25.

26. „Риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

27. „Риболов – любителски“ е улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила.

28. „Риболов – стопански“ е риболов по смисъла на т. 26 – дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

29. „Риболовен кораб“ е плавателен съд, който е регистриран по реда на Кодекса на търговското мореплаване и се използва за улов на риба и други водни организми.

30. „Риболовен режим“ е съвкупността от нормативни и административни мерки, свързани с условията и реда за управление, ползване и опазване на рибните ресурси при извършване на любителски и стопански риболов.

31. „Риболовни регулации“ са мерки за запазване и охрана на новите поколения на рибите и другите водни организми, защита на родителското стадо през размножителния период и охрана на целия запас при намалена численост.

32.

33. „Устойчиво развитие“ е балансирано естествено попълване и възпроизводство на рибните ресурси, върху които риболовните дейности не причиняват снижаване на запасите им.

34. „Хавлия“ е мрежена преграда или плет, която перпендикулярно свързва брега с ловното устройство на даляна и служи за насочване на рибните стада към него.

35. „Чепаре“ е ръчен уред с въдици, с който се извършва морски риболов от брега или от лодка.

36. “Носители на генетичен материал” са полови продукти, оплоден хайвер, зарибителен материал, сперма и разплодници от видове, подвидове, породи и линии риби и други водни организми, продуктивни качества и доказана развъдна стойност.

37. “Генетични характеристики” са видови, популационни и породни различия в организацията на съответния геном.

38. “Добрата производствена практика” е система за осигуряване на качество и безопасност, която гарантира, че продуктите от риби и други водни организми се произвеждат и контролират в съответствие с утвърдените стандарти, нормативи и други изисквания за качество и безопасност съобразно предназначението им и в съответствие с изискванията за издаване на разрешително за тяхното производство, търговия и употреба.

39. “Рибен проход” е биоинженерно съоръжение, позволяващо миграцията на рибата в района на изкуствени прагове и други препятствия.

40. “Кърмак” е вид пасивен риболовен уред, състоящ се от въжета (лави) с прикачени към всяко от тях куки, при който рибата се улавя чрез забиване на куките в тялото й.

41. „Дънно тралиращо средство“ е съоръжение, което се състои от трални мрежи, системи от буксири и съоръжения за отваряне по вертикала и хоризонтала, на които долната яка е оборудвана с тежък грунтроп и/или части и елементи, режещи или стържещи дънната повърхност.

42. “Други водни организми” са миди, морски охлюви, артемии, дафнии, водорасли, скариди, раци, жаби и други видове - предмет на рибностопанска дейност.

43. „Риболовен флот на Република България“ включва риболовните кораби, вписани в регистъра на риболовните кораби на Република България, оборудвани с цел търговска експлоатация на живите водни ресурси.

44. „Води на Европейския съюз“ са водите по смисъла на чл. 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството.

45. „Бруто тонаж“ е тонажът на риболовните кораби по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета от 22 септември 1986 г., определящ характеристиките на риболовните кораби.

46. „Бийм трал“ е теглен трал, при който отворът на трала се поддържа посредством греда или подобно устройство, независимо от това, дали са закрепени или не, когато биват влачени по дъното.

47. „Парашут“ е вид малоразмерен мрежен уред, състоящ се от единична мрежа, закачена на края на влакното, с различна големина на „окото“ и тежест, закрепена в средата, при който мрежите остават на дъното на водния обект и продължават да задържат и умъртвяват водни организми.

48. „Помощни средства“ са белезници и палки по чл. 85, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

49. „Значително производство“ е производство на риба не по-малко от 20 на сто за съответния вид от статистическите данни на ИАРА за предходните две години.

50. „Защитно ниво“ е ниво на водата, което обезпечава минималните изисквания за осъществяване на физиологичните функции на отглеждания вид, както и за производствените дейности в животновъдния обект.

51. „Управление на риболовния флот“ е съвкупност от административни мерки, свързани с вписването и отписването на риболовни кораби в регистъра на риболовните кораби на Република България, както и с условията и реда за разпределяне на свободен риболовен капацитет в морския флот.

52. „Риболовен капацитет“ е капацитетът по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 24 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета.

53. „Тъмна част на денонощието“ е периодът:

§ 2

Лицата, които отглеждат и ловят риба и други водни организми, не са „предприятие, което произвежда храни“ по смисъла на Закона за храните.

§ 3

В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема Националната програма за рибарството и аквакултурите по чл. 4.

§ 4

В тримесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет приема наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси.

§ 5

В тримесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет приема:

1. наредбите по чл. 18, ал. 1 и чл. 21, ал. 5;

2. тарифите по чл. 18, ал. 3 и чл. 22, ал. 3.

§ 6

Министърът на земеделието и горите в тримесечен срок от влизането на закона в сила определя с наредби подробни правила за риболов и за въвеждане на мерки за опазване, охрана и контрол върху ползването и възпроизводството на рибните ресурси и търговията с риба и други водни организми.

§ 7

До 1 януари 2007 г. лицата по чл. 45, ал. 1 закупуват и монтират необходимото бордово оборудване.

§ 8

(отменен)

За срок 5 години от влизането в сила на закона се освобождава от мита и митнически такси вносът на носители на генетичен материал от риби и други водни организми, медикаменти, специализирани фуражи за обекти на аквакултурите (пъстървови, есетрови, сомови и други интензивно отглеждани риби и други водни организми) и компоненти за производство на фуражи, използвани в аквакултурите, и на риболовни мрежи, уреди, средства и приспособления, които не се произвеждат в страната, по списък, утвърден от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите.

§ 9

В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2000 г. и бр. 34 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 46, ал. 1, т. 2 думите „промишлен риболов“ се заменят със „стопански риболов“.

2. В чл. 48, ал. 1, т. 4 след думата „права“ се поставя запетая и се добавя „включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите“.

§ 10

В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г. и бр. 34 от 2001 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 3, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „и раздел за рибарството и аквакултурите“.

2. В чл. 12, ал. 1, т. 9 накрая се поставя запетая и се добавя „създаване на ферми за рибовъдство и други аквакултури и закупуване на генетичен фонд от риби и други водни организми“.

3. В § 1 от допълнителната разпоредба:

§ 11

В чл. 60 от Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г. и бр. 20 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4: „(4) Длъжностните лица по ал. 2 изготвят месечни отчети за постъпилите и продадени количества риба, водни организми и продукти от тях въз основа на съставените информационни фишове, които представят на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.“

2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 12

Този закон отменя Закона за рибното стопанство (обн., ДВ, бр. 91 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1997 г., бр. 11 от 1998 г. и бр. 113 от 1999 г.).

§ 13

Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за рибното стопанство, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

§ 14

Изпълнението на този закон се възлага на министъра на земеделието и горите, а в защитените територии – изключителна държавна собственост – на министъра на околната среда и водите.