Закон за лова и опазване на дивеча

Чл. 1

Законът урежда отношенията, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти.

Чл. 2

(1) Дивечът в Република България е частна държавна собственост с изключение на случаите, определени с този закон.

(2) Дивечът се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип.

(3) Дивечът, закупен от лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3, 4 и 5, който се отглежда във ферми и бази за интензивно стопанисване на дивеча, е тяхна собственост, докато е в оградените площи.

Чл. 3

(1) Опазването на дивеча като национално богатство цели съхраняване на генофонда и видовото разнообразие, увеличаване и устойчиво развитие на дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване на екологичното равновесие в природната среда.

(2) Опазването на дивеча е основен принцип за организация на ловната площ и управление на ловното стопанство, стопанисване на дивеча, неговите местообитания, екосистеми и процеси, които протичат в тях и упражняване на правото на лов.

(3) Опазването включва дейностите по защита, охрана и контрол при стопанисване на дивеча и упражняване на правото на лов.

Чл. 4

(1) Организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието.

(2) При осъществяване на държавната политика в ловното стопанство Изпълнителната агенция по горите се подпомага от ловните сдружения по чл. 30, ал. 1.

Чл. 5

(1) Дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици – обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел.

(2) Обект на лов са:

1. бозайници и птици съгласно приложение № 1;

2. бозайници и птици, интродуцирани в страната с ловностопанска цел;

3. подивели и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони.

(3) Не са обект на лов бозайниците и птиците по ал. 2, развъждани и отглеждани в зоопаркове, зооградини и зоокътове, както и тези, развъждани във ферми, до момента на разселването им в природата.

(4) Според времето на пребиваване на територията на страната дивечът се разделя на местен и мигриращ.

(5) В зависимост от биологичните особености, режима на стопанисване и начините на ловуване дивечът се разделя на едър и дребен, посочени в приложение № 1.

Чл. 6

Ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони.

Чл. 7

(1) Ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи.

(2) Не се обособяват ловностопански райони върху природни резервати.

(3) В защитените територии стопанисването на дивеча се извършва съгласно техния режим и план за управление, а в обектите, непосредствено свързани с отбраната и националната сигурност на страната – по ред, определен със заповед на министъра на земеделието, съгласувана с министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната.

(4) Площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч и се определя при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. В землището на едно населено място – село, не се обособява повече от един ловностопански район.

(5) Ловностопанските райони са:

1. ловностопански райони на ловните дружини по чл. 29;

2. ловностопански райони на държавни дивечовъдни станции;

3. ловностопански райони на оградени площи;

4. ловностопански райони на дивечовъдни участъци.

(6) Границите на ловностопанските райони се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, и се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на ръководителя на Държавната агенция по горите.

(7) промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се правят от министъра на земеделието по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(8) Заповедите на министъра на земеделието по ал. 6 и 7 подлежат на обжалване пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 8

(1) За увеличаване на дивечовите запаси, запазване на дивечовото разнообразие и съхраняване на генетичния фонд се създават държавни дивечовъдни станции, дивечовъдни участъци и бази за интензивно стопанисване на дивеча.

(2) Границите на държавните дивечовъдни станции, дивечовъдните участъци и базите за интензивно стопанисване на дивеча се определят по трайни теренни форми и съоръжения независимо от землищните и фондовите граници. Общата им площ е до 15 на сто от ловната площ на страната.

(3) Изграждането в ловностопанските райони на оградени площи с площ по-голяма от 100 хектара се съгласува с министъра на околната среда и водите.

(4) Председателят на Държавната агенция по горите дава писмено разрешение за изграждане на оградени площи в границите на ловностопанските райони след екологична оценка за зоните от мрежата “Натура 2000”.

(5) За изграждане на оградените площи по ал. 4 лицата, стопанисващи дивеча, подават заявление до председателя на Държавната агенция по горите. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(6) Заявлението по ал. 5 включва мотиви за изграждане на базата, капацитет, тип на оградата и координатен регистър на границата на оградата.

Чл. 9

(1) Държавните ловни стопанства съгласно приложение № 2 са териториални поделения на съответните държавни предприятия по приложение № 1 към Закона за горите.

(2)

1. запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча;

2. изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на биотехнически мероприятия;

3. възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча;

4. аклиматизация и реаклиматизация на дивеча;

5. подобряване на екстериорните и трофейните качества на дивеча;

6. ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм;

7. ползване на горите от държавния горски фонд за съхраняване качествата на биотипите и подобряване на местообитанията.

(3) Началникът на Държавната агенция по горите със заповед определя райони на дейност на държавните дивечовъдни станции, които осъществяват дейности, свързани със:

1. възпроизводство на горите в горския фонд;

2. ползвания от горите и земите от горския фонд;

3. опазване на горите и земите в горския фонд;

4. проектиране и строителство в горския фонд;

5. управление на горите от държавния горски фонд;

6. охрана на горите и земите от горския фонд и на горите, създадени върху поземлен фонд.

(4) Държавните дивечовъдни станции могат да осъществяват и други дейности, свързани с основния им предмет на дейност.

(5) Имуществото на държавните дивечовъдни станции се състои от имущество, предоставено им по вид, обем и стойност от министъра на земеделието и горите, и от имущество, придобито от тях в резултат на дейността им.

(6) Срещу държавните дивечовъдни станции не може да се открива производство по несъстоятелност.

(7)

(8)

(9) В определения им район на дейност държавните ловни стопанства извършват дейностите и изпълняват функциите, възложени на държавните горски стопанства със Закона за горите и подзаконовите актове по неговото прилагане.

(10) Устройството и дейността на държавните ловни стопанства се определят с правилник, утвърден от министъра на земеделието по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(11) Дейността на държавните ловни стопанства по ал. 2, както и тяхното имущество, не може да е обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.

(12) Държавните ловни стопанства по ал. 1, с изключение на тези по приложение № 3, могат да сключват с юридически лица договори за съвместно извършване на посочените в ал. 2, т. 1 - 6 дейности след провеждане на конкурс. Договорите се сключват за срок до 15 години.

(13) Директорът на държавното ловно стопанство по ал. 12 прави мотивирано предложение до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за откриване на конкурс.

(14) В предложението по ал. 13 се посочва:

1. срок на действие на договора;

2. видовете дейности по години, които да са предмет на договора за съвместна дейност за срока му на действие;

3. финансовият ресурс, с който държавното ловно стопанство може да участва за осъществяване на дейностите по т. 2;

4. приходи по години, очаквани от ловностопанската дейност, за срока на действието на договора за съвместна дейност.

(15) Въз основа на предложението по ал. 13 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите може да обяви конкурс със заповед, която съдържа:

1. правното и фактическото основание за откриване на процедурата;

2. срока на договора;

3. видовете дейности по години, които да са предмет на договора за съвместна дейност за срока му на действие;

4. финансовия ресурс, с който държавното ловно стопанство може да участва за осъществяване на дейностите по т. 3;

5. приходи по години, очаквани от ловностопанската дейност, за срока на действието на договора за съвместна дейност;

6. допълнителни изисквания към кандидатите за участие в процедурата с оглед особеностите на обекта на конкурса, в т. ч. наличие на защитени територии, опит и/или инвестиции в ловностопанската дейност;

7. цена на документацията за участие в конкурса;

8. началната годишна наемна цена на базата за ловен туризъм - държавна собственост;

9. критерии за оценка на предложенията и методика за оценяването им;

10. срок за представяне на писмени предложения, който не може да е по-кратък от 10 дни;

11. място, ден и час за провеждане на конкурса.

(16) Със заповедта по ал. 15 се:

1. утвърждава документацията за провеждане на конкурса;

2. определя втора дата за подаване на предложения, когато в срока, определен за подаване на предложенията, не постъпи нито едно предложение; втората дата за приемане на предложения не може да е по-късно от 20 дни след изтичането на утвърдения със заповедта срок за подаване на предложенията.

(17) Началната годишна наемна цена по ал. 15, т. 8 се определя по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64 от 2008 г.).

(18) Заповедта за откриване на процедурата се публикува в един централен ежедневник и в официалната интернет страница на Изпълнителната агенция по горите най-малко 30 дни преди датата на провеждане на конкурса.

(19) Кандидатът за сключване на договор трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да не е обявен в несъстоятелност и да не е в производство по несъстоятелност;

2. да не се намира в ликвидация;

3. да няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган;

4. да не е лишен от право да упражнява търговска дейност;

5. да не е осъден за банкрут;

6. да не е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или стопанството, освен ако е реабилитиран;

7. да отговаря на изискванията по ал. 15, т. 6.

(20) Изискванията по ал. 19, точки 4, 5 и 6 се отнасят за управителите и изпълнителните членове на управителните органи на кандидата.

(21) Обстоятелствата по ал. 19, т. 1, 2, 5 и 6 се удостоверяват служебно чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация по ал. 19, т. 3 с получена по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а по ал. 19, т. 4 и 7 – с декларация.

(22) В офертата си за сключване на договор за съвместна дейност кандидатът посочва инвестиционните си намерения по години. Офертата се представя в запечатан непрозрачен плик лично от кандидата или от негов упълномощен представител в Изпълнителната агенция по горите.

(23) Офертите се разглеждат в Изпълнителната агенция по горите от комисия, назначена със заповед на председателя на Изпълнителната агенция по горите. Комисията се състои най-малко от петима членове, от които задължително един правоспособен юрист.

(24) Съставът на комисията се обявява в деня, определен за разглеждане и оценяване на предложенията.

(25) Член на комисията не може да бъде лице, което е свързано лице по смисъла на Търговския закон с кандидат в конкурса или с членове на неговите управителни или контролни органи.

(26) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.

(27) Членовете на комисията представят на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите декларация за обстоятелствата по ал. 25 и 26.

(28) Комисията отваря пликовете по реда на тяхното постъпване и проверява съответствието на предложенията с предварително обявените условия.

(29) Комисията има право по всяко време да проверява заявените данни и факти от кандидатите, както и да изисква в определен от нея срок допълнителни доказателства за обстоятелствата, изложени в офертата на кандидата.

(30) Комисията изготвя протокол за своята работа и прави оценка на офертите и предложение за класиране на кандидатите.

(31) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите със заповед обявява резултатите от класирането в 14-дневен срок след изготвяне на предложението по ал. 30.

(32) Заповедта по ал. 31 е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.

(33) Договорът за съвместна дейност в държавното ловно стопанство се сключва от директора на държавното ловно стопанство с лицето, спечелило конкурса, в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 31.

(34) Ежегодно в срок до 31 януари към договорите за съвместна дейност се подписва допълнително споразумение, в което се посочват дейностите, които ще бъдат извършвани в държавното ловно стопанство, както и размерът на инвестицията, с която всяка от страните ще участва в тях.

(35) Договорите по ал. 33 и споразуменията по ал. 34 влизат в сила след представяне на банкова гаранция за изпълнение на договора и утвърждаването им от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(36) Ежегодно в срок до 30 ноември на текущата година Изпълнителната агенция по горите извършва проверка по изпълнение на договорите за съвместна дейност. Председателят на Изпълнителната агенция по горите може да назначава проверка по изпълнението на договорите по всяко време. За резултатите от проверките се изготвят доклади, които се изпращат на председателя на Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 9а

(отменен)

Органи на управление на държавните предприятия по чл. 9, ал. 1 са министърът на земеделието и храните, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите и директорът.

Чл. 9б

(отменен)

Министърът на земеделието и храните:

1. упражнява правата на собственост на държавата в държавните ловни стопанства и провежда политиката на държавата в областта на организацията на ловната площ, опазването и стопанисването на дивеча;

2. взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните ловни стопанства;

3. предприема действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост.

Чл. 9в

(отменен)

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите назначава директорите на държавните дивечовъдни станции за срок 5 години и сключва с тях договори за управление.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите освобождава преди изтичането на срока директор на държавна дивечовъдна станция, който:

1. нарушава условията, предвидени в договора за управление;

2. е подал писмено заявление за освобождаване;

3. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите:

1. утвърждава годишния финансов план на държавните дивечовъдни станции;

2. утвърждава структурата, щатното разписание на длъжностите и средствата за работна заплата на държавните дивечовъдни станции в съответствие с годишния финансов план;

3. съгласува годишния финансов отчет на държавните дивечовъдни станции;

4. назначава регистриран одитор за заверка на годишния финансов отчет;

5.

6.

7. взема решения за ползване на кредити;

8. назначава проверки на дейността на държавните дивечовъдни станции;

9. взема решения за бракуване на дълготрайни материални активи, стопанисвани от държавните дивечовъдни станции;

10. упражнява контрол по спазването на нормативните актове и финансовата дисциплина в държавните дивечовъдни станции;

11. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавните дивечовъдни станции, в съответствие с действащите нормативни актове.

Чл. 9г

(отменен)

(1) Директорът на държавната дивечовъдна станция:

1. представлява дивечовъдната станция пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;

2. осъществява оперативното ръководство на държавната дивечовъдна станция;

3. сключва договори за дейностите, извършвани от държавната дивечовъдна станция;

4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в държавната дивечовъдна станция;

5. изготвя и представя за съгласуване от началника на Държавната агенция по горите годишния финансов отчет;

6. изготвя и представя на началника на Държавната агенция по горите годишен доклад за дейността на държавната дивечовъдна станция;

7. прави предложение до началника на Държавната агенция по горите за бракуване на дълготрайни материални активи;

8. взема решения за отдаване под наем на движими вещи, стопанисвани от държавната дивечовъдна станция.

(2) Директорът на държавната дивечовъдна станция може да делегира част от правомощията си по ал. 1 на други нейни служители.

Чл. 9д

Държавните ловни стопанства „Воден – Ири Хисар“ и „Искър“ съгласно приложение № 2 освен функциите и дейностите по чл. 9, ал. 9 се използват и за държавни представителни нужди и осъществяват дейностите по организация на официални мероприятия на президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.

Чл. 9е

(отменен)

(1) Държавните ловни стопанства по чл. 9д, ал. 1 са администратори на следните приходи:

1. субсидии от бюджета на Министерския съвет;

2. такси, определени със закона;

3. целево предоставени средства от държавния бюджет за специални програми, когато за това има решение на компетентните органи;

4. дарения, завещания и спонсорство;

5. постъпления от лихви по депозити;

6. средства от продажба на вещи, отнети в полза на държавата;

7. глоби и имуществени санкции за административни нарушения по този закон;

8. приходи от услуги и дейности, свързани с предмета им на дейност;

9. други приходи, определени с нормативен акт.

(2) Държавните ловни стопанства по чл. 9д, ал. 1 се подпомагат от държавата чрез бюджета на Министерския съвет за дейностите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 5 и ал. 3 и за дейностите по чл. 9д, ал. 2.

(3) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. осъществяване на предмета им на дейност;

2. административни разходи;

3. други дейности, предвидени с нормативен акт.

Чл. 9ж

(отменен)

Органи на управление на държавните ловни стопанства по чл. 9д, ал. 1 са:

1. министър-председателят;

2. директорът.

Чл. 9з

(отменен)

(1) Министър-председателят или оправомощено от него длъжностно лице упражнява правото на собственост на държавата в държавните ловни стопанства по чл. 9д, ал. 1 и провежда политиката на държавата в областта на организацията на ловните площи, опазването и стопанисването на дивеча, като:

1. утвърждава годишния финансов план и годишната програма за дейността;

2. одобрява годишния счетоводен отчет и отчета за дейността;

3. упражнява контрол по опазване на имуществото на държавните ловни стопанства и по спазване на нормативните актове и финансовата дисциплина;

4. утвърждава структурата, длъжностното разписание и средствата за работна заплата, както и последващите промени в съответствие с годишния финансов отчет;

5. сключва договорите за управление въз основа на проведен конкурс и освобождава от длъжност и от отговорност директорите;

6. командирова, разрешава отпуските и налага дисциплинарни наказания по Кодекса на труда на директорите;

7. назначава дипломирани експерт-счетоводители за заверка на годишния счетоводен отчет;

8. назначава проверки за изпълнение на дейността;

9. назначава и освобождава заместник-директорите и главните счетоводители;

10. одобрява вътрешни правила за организацията на дейността и ползването;

11. по предложение на директора на държавното ловно стопанство утвърждава цени за дейностите по чл. 9д, ал. 2 и 3;

12. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавното ловно стопанство, в съответствие с нормативните актове.

(2) Органът по чл. 9ж, т. 1 сключва договорите за управление в случая по ал. 1, т. 5 с директорите на държавните ловни стопанства за срок 5 години. Директорът на държавното ловно стопанство е лице, което има висше лесовъдско образование с образователна степен “магистър” и не по-малко от 5 години трудов стаж по специалността.

(3) Органът по чл. 9ж, т. 1 назначава заместник-директорите на държавните ловни стопанства по чл. 9д, ал. 1 за срок 5 години въз основа на проведен конкурс. Заместник-директор е лице, което отговаря на изискванията на ал. 2.

(4) Органът по чл. 9ж, т. 1 освобождава преди изтичане на срока, за който е назначен, директор, който:

1. не изпълнява договора за управление;

2. е подал писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за управление;

3. е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца.

(5) Министър-председателят може да делегира правомощията си на длъжностно лице от администрацията на Министерския съвет, с изключение на правомощията си по ал. 1, т. 2 и 5.

Чл. 9и

(отменен)

(1) Директорът на държавното ловно стопанство по чл. 9д, ал. 1:

1. представлява държавното ловно стопанство;

2. осъществява оперативното ръководство на държавното ловно стопанство;

3. сключва договори за дейностите на държавното ловно стопанство;

4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите и разрешава отпуските по Кодекса на труда;

5. утвърждава щатното разписание на длъжностите и длъжностните характеристики;

6. командирова със заповед служителите и работниците в страната и чужбина;

7. организира обучението, квалификацията и преквалификацията на служителите и работниците;

8. награждава и налага дисциплинарни наказания на служителите и работниците;

9. изготвя и представя за одобряване от органа по чл. 9ж, т. 1 годишния счетоводен отчет;

10. изготвя и представя на органа по чл. 9ж, т. 1 годишния доклад за дейността на държавното ловно стопанство;

11. организира разработването на вътрешните актове за дейността на държавното ловно стопанство;

12. осъществява сътрудничество с български и международни институции, свързано с дейността на държавното ловно стопанство;

13. извършва разпореждане с движими вещи, взема решения за бракуване на дълготрайни материални активи, взема решение и сключва договори за ползване на краткосрочни кредити след предварително съгласуване с органа по чл. 9ж, т. 1;

14. прави предложения за структурата, длъжностното разписание и средствата за работна заплата, както и последващи промени в тях;

15. упражнява контрол по спазването на нормативните актове и финансовата дисциплина;

16. предлага за одобряване от органа по чл. 9ж, т. 1 на вътрешни правила за организацията на дейността на държавното ловно стопанство;

17. изпълнява и други функции, възложени му с нормативен акт.

(2) В изпълнение на своите правомощия директорът на държавното ловно стопанство се подпомага от заместник-директор. Заместник-директорът изпълнява правомощията по ал. 1, т. 6, 7, 11, 12 и 17 по заместване, а в останалите случаи - след изрично оправомощаване за всеки конкретен случай.

Чл. 10

Председателят на Държавната агенция по горите със заповед обособява:

1. дивечовъдните участъци и определя районите им в границите на държавните лесничейства;

2. оградени площи по предложение на лицата, които ги стопанисват и без да са налице условията по чл. 7, ал. 4.

Чл. 11

В гори и земи от горския фонд, върху които е учредено право на ползване на научни институти и висши училища, чиято научна и образователна дейност е свързана с горското и ловното стопанство, могат да се обособят дивечовъдни участъци по реда на чл. 10 и бази за интензивно стопанисване на дивеча.

Чл. 12

(1) На територията на един или повече ловностопански райони с общи граници както и на ключови места за размножаване, сватбуване, токуване, почивка и хранене на дивеча се обособяват развъдници за периода на действие на ловоустройствените проекти по чл. 13.

(2) Границите на развъдниците се определят с ловоустройствения проект по предложение на комисиите по ловно стопанство към държавните лесничейства.

Чл. 13

(1) За ловностопанските райони се изработват ловоустройствени проекти съгласно издадени от министъра на земеделието и горите наредби за:

1. устройството на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони;

2. бонитиране на дивечовите местообитания;

3. таксация на дивеча.

(2) Ловоустройствените проекти се утвърждават от ръководителя на Държавната агенция по горите след съгласуване със съответните министерства и ведомства.

Чл. 14

Министърът на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите управлява и контролира:

1. организацията на ловното стопанство;

2. опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча;

3. придобиването и упражняването на правото на лов;

4. провеждането на организиран ловен туризъм;

5. търговията с дивеч и дивечови продукти;

6. изпълнението на ловоустройствените проекти;

7. финансирането на дейностите в ловностопанските райони, стопанисвани от неговите органи.

Чл. 15

(1) Създава се Ловен съвет към Държавната агенция по горите като консултативен орган по организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство, опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча в национален мащаб.

(2) Председателят на Държавната агенция по горите определя със заповед състава на Ловния съвет.

Чл. 16

(1) Регионалните управления на горите осъществяват дейностите по чл. 14 в определените им райони на дейност, с изключение на районите на дейност на държавните дивечовъдни станции, в които осъществяват дейности, свързани с охраната на дивеча, както и контрол по изпълнението на лесо- и ловоустройствените проекти.

(2) Ръководителят на Държавната агенция по горите със заповед създава съвети по лова към регионалните управления на горите за обсъждане на проблеми по лова и опазване на дивеча.

(3) Председател на съвета по лова по ал. 2 е началникът на регионалното управление на горите и членове – представители на областната администрация, областната дирекция “на Министерството на вътрешните работи”, районната инспекция по опазване на околната среда и водите, ловните сдружения и на други заинтересувани организации.

Чл. 17

Държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции осъществяват дейностите по чл. 14 и непосредствената охрана на дивеча в определените им райони на дейност и прилежащите им ловностопански райони.

Чл. 18

(1) Създават се комисии по ловно стопанство към държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции като консултативни органи по въпроси, свързани с организацията на ловните площи, управлението на ловното стопанство и стопанисването на дивеча.

(2) Началникът на регионалното управление на горите утвърждава със заповед състава на комисията по ал. 1, в която се включват представители на държавните лесничейства, държавните дивечовъдни станции, районните инспекции на околната среда и водите, районните полицейски управления, общинските администрации и на лицата, стопанисващи дивеча.

(3) Председател на комисията по ловно стопанство е директорът на държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция, който при необходимост може да привлича други специалисти и представители на собствениците на земи и гори.

Чл. 19

Министърът на земеделието и горите издава правилник за организацията и дейността на консултативните органи по чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 2 и чл. 18, ал. 1.

Чл. 20

Председателят на Държавната агенция по горите сключва договор за управление с директорите на държавните ловни стопанства, които трябва да отговарят на изискванията за директор на държавно горско стопанство.

Чл. 21

(1) Правото на лов включва право на ловуване и придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти.

(2) С правото на лов е свързано и задължението за опазване на дивеча.

Чл. 22

(1) Пълнолетни граждани, завършили специализиран курс, включващ теоретична и практическа подготовка по темите: дивечознание, законодателство в областта на лова и дивеча, дивечоразвъждане, стопанисване, ползване и опазване на дивеча, защитени видове бозайници и птици от приложение № 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие, популационна биология, начини, методи и средства за ловуване, оръжезнание и ловна стрелба, ловна кинология, болести по дивеча, оказване на първа медицинска помощ, и положили успешно теоретичен и практически изпит, придобиват право на лов. Специализираният курс се провежда за срок от три до 6 месеца.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, ежегодно определя максималния брой на ловците в ловните сдружения по чл. 30, както и сдруженията, които могат да организират курсове за подготовка на кандидати за придобиване право на лов, и броя на свободните места в тях. При определяне на изискуемата норма за ловна площ не се взема предвид броят на ловците, навършили 65-годишна възраст.

(3)

(4) Подготовката се извършва по програма, при условия и по ред, утвърдени от председателя на Държавната агенция по горите по предложение на ловния съвет. Подготовката на кандидатите за придобиване право на лов се извършва от:

1. държавните ловни стопанства;

2. висши училища и професионални гимназии по горско стопанство и/или професионални гимназии по лесотехника;

3. ловните сдружения:

(5) председателят на Държавната агенция по горите ежегодно определя лицата по ал. 4, които провеждат подготовка на кандидати за придобиване право на лов.

(6) Председателят на Държавната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице със заповед определя комисия, която:

1. провежда изпитите по ал. 1, оценява представянето на кандидатите и съставя протоколи за получените резултати;

2. изготвя класиране по сдружения на кандидатите за придобиване право на лов въз основа на резултатите от представянето им на изпита.

(7) Комисията по ал. 6 издава на лицата, класирани по ал. 6, т. 2, удостоверение за придобито право на лов по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция по горите.

(8)

1. кандидатстват за приемане в сдружения, за които има свободни места, като ползват оценката, която са получили на изпита;

2. се явят на изпит за придобиване право на лов през следващата календарна година, без да преминават нов курс за подготовка.

(9) Лицата, които не са издържали изпита за придобиване право на лов, могат да се явяват на изпит след преминаване на нов курс за подготовка.

(10) Ловните и горските стражари, ловните надзиратели, както и други длъжностни лица при изпълнение на служебните си задължения по контрол и опазване на дивеча не могат да упражняват правото на ловуване. Забраната не се прилага, когато ловуването се извършва в изпълнение на трудови задължения, които са част от длъжностната им характеристика.

Чл. 23

(1) Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов.

(2) Билетът за лов и разрешителното за лов се издават по образци, утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(3) Билетът за лов е личен и правата по него не могат да се преотстъпват. Билетът за лов се издава и се заверява всяка година от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето. Условията и редът за издаване и заверка на билета за лов се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) Когато билетът за лов е изгубен, противозаконно отнет или унищожен, лицата са длъжни в 7-дневен срок да заявят това обстоятелство пред съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, което го е издало.

(5) Обявяват се за невалидни ловни билети:

1. на лица, които са починали;

2. на лица, заявили обстоятелствата по ал. 4;

3. които са нередовни.

(6) Невалидността по ал. 5 се обявява от органа, издал ловния билет.

(7) Държавната агенция по горите чрез държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на издадените билети за лов.

Чл. 23а

(1) Изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на управителния съвет. Не може да упражнява правото си на ловуване лице, което:

1. не е заверило ловния билет и членската си карта за съответната година;

2. е изключено от ловното сдружение за нарушения по този закон и Закона за биологично разнообразие; лицето може да бъде прието за член в ловно сдружение след изтичането на две години, смятано от датата на изключването.

(2) В 7-дневен срок от приемането на решението на управителния съвет за изключване на лице от състава на ловното сдружение председателят на сдружението уведомява писмено за това, директора на държавното горско стопанство и съответното държавно ловно стопанство.

(3) Директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство отнема билета за лов на лицето по ал. 1.

(4) В 7-дневен срок от отнемане на билета за лов по ал. 3 директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство вписва това обстоятелство в регистъра по чл. 23, ал. 7 и уведомява писмено Министерството на вътрешните работи за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели.

Чл. 24

Завършилите висши и средни специални училища, в които се изучава дисциплината „Ловно стопанство“, не полагат теоретичен изпит по чл. 22.

Чл. 25

Държавната агенция по горите издава на чужденци билети за лов, както следва:

1. на представители на дипломатически мисии – при условията на взаимност;

2. на чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България – след полагане на изпит по реда на чл. 22 или представяне на билет за лов, валиден за страната, чиито граждани са, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи за носене на ловно оръжие;

3. на чужденци, краткосрочно пребиваващи в Република България – за срок от един месец – след представяне на билет за лов, валиден за страната, чиито граждани са.

Чл. 26

(1) Право на подборно ловуване имат лица, придобили право на лов, със стаж като ловци не по-малък от 2 години и успешно положили изпит пред комисия, назначена със заповед на ръководителя на Държавната агенция по горите.

(2) На лицата, придобили право по ал. 1, се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите.

(3) Право на подборно ловуване имат и лицата по чл. 25, като за тях не се прилагат ал. 1 и 2.

(4) Право на подборно ловуване без полагане на изпит по ал. 1 имат лицата, придобили право на лов и завършили висше образование с образователно-квалификационна степен “бакалавър” по специалността “Горско стопанство” или “магистър” по специалността “Ловно и рибно стопанство” в Лесотехническия университет.

Чл. 27

(1) Ловни водачи са лицата, придобили право по чл. 26, ал. 1, завършили специален курс за подготовка и положили успешно изпит.

(2) Изпитите по ал. 1 се провеждат от комисия, назначена със заповед на ръководителя на Държавната агенция по горите. На лицата, успешно положили изпит, се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите.

Чл. 28

(1) Редът и начинът за придобиване на право на лов, на подборно ловуване и на ловни водачи се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) За полагане на изпит по чл. 22, чл. 25, т. 2, чл. 26 и 27, за издаване и за заверка на билети за лов се заплащат такси в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.

(3) Лицата по чл. 22 на възраст над 65 г. заплащат предвидените такси по ал. 2 с 50 на сто намаление. Лицата с увреждания се освобождават от заплащане на такси по ал. 2.

(4) Средствата по ал. 2 и 3 постъпват в бюджета на Държавната агенция по горите и се разходват за финансиране на дейностите по управление, стопанисване, опазване и охрана на дивеча.

Чл. 29

(отменен)

(1) Български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район.

(2) Максималният брой на ловците на територията на едно държавно лесничейство или държавна дивечовъдна станция се определя със заповед на министъра на земеделието и горите въз основа на препоръчителна норма за ловна площ от 75 хектара за един ловец и съобразена със състоянието на дивеча и броя на ловците.

(3) За сформирането на ловна дружина са необходими най-малко 20 ловци.

(4) Ловните дружини се регистрират в държавното лесничейство, съответно в държавната дивечовъдна станция.

(5) Регистрацията по ал. 4 се извършва след подаване на заявление, към което се прилагат:

1. списък на членовете на дружината;

2. протокол от събрание на дружината.

(1) Български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район.

(2) За сформирането на ловна дружина са необходими най-малко 20 ловци. В един ловностопански район по чл. 7, ал. 5, т. 1 се сформира само една ловна дружина.

(3) Един ловец може да членува само в една ловна дружина.

Чл. 29

Чл. 30

(1) Лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча.

(2) Ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените им ловностопански райони. Сдружението защитава интересите на ловците, сдружени при условията и по реда на чл. 29, пред съответните държавни и общински органи.

(3) Ловните сдружения регистрират ловните дружини в държавните горски стопанства, съответно държавните ловни стопанства.

(4) За извършване на регистрацията по ал. 3 ловното сдружение представя:

1. списъци на ловните дружини, съдържащи наименование на дружината, площ на ловностопанския район, имената и единния граждански номер на ловците, членуващи в тях;

2. протоколи от общите събрания на дружините, съдържащи решение за избор на председател и ръководство на дружината.

(5) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(6) Една ловна дружина може да учредява, съответно членува, само в едно ловно сдружение.

(7) Председателят на ловното сдружение сключва трудов договор със специалист по ловно стопанство. Специалистът по ловно стопанство организира ловностопанската дейност на сдружението.

Чл. 31

(1) Ловните сдружения по чл. 30 могат да се обединяват на доброволен принцип.

(2) Национално ловно сдружение е това сдружение, което обединява ловни сдружения, в които броят на членуващите ловци е повече от половината от общия брой на регистрираните в страната лица, придобили право на лов. Ако не е изпълнено това условие за нито едно от лицата по ал. 1, за Национално ловно сдружение се определя това сдружение, в което членуват най-голям брой ловци, но не по-малко от една трета от общия брой на регистрираните в страната лица, придобили право на лов.

(3) Обединенията на ловните сдружения по ал. 1 са ловни сдружения – юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(4) Националното ловно сдружение ръководи, координира и контролира дейността на своите членове по стопанисването и опазването на дивеча в предоставените им ловностопански райони.

(5) Едно ловно сдружение може да участва само в едно обединение по реда на ал. 1.

Чл. 32

(1) Лицата по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 не могат да участват в търговски дружества и в други лица, регистрирани по Търговския закон.

(2) Лицата по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 могат да учредяват търговски дружества без право на непарична вноска в тях. Реализираната печалба от дейността на търговските дружества се разпределя за постигане на определените в устава цели на ловните сдружения.

Чл. 33

Стопанисването на дивеча обхваща дейностите по запазване и обогатяване на видовото разнообразие, подобряване на местообитанията, опазване и възпроизводство на дивеча, гарантиране на биологичния минимум, достигане и поддържане на допустимите запаси, осигуряване на рационално и устойчиво ползване в ловностопанските райони.

Чл. 34

(1) Дивечът в страната се стопанисва от:

1. държавните ловни стопанства;

2. държавните горски стопанства;

3. лицата по чл. 11;

4. ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1;

5. други юридически лица, отговарящи на изискванията по чл. 9 и 36.

(2) Държавното горско стопанство стопанисва дивеча в дивечовъдните участъци, за които:

1. стопанисването и ползването на дивеча не е предоставено чрез провеждането на конкурс по реда на този закон;

2. договорът за стопанисване и ползване на дивеча е прекратен - до сключването на нов договор.

Чл. 35

Държавните дивечовъдни станции и лицата по чл. 11 стопанисват дивеча в определените им ловностопански райони и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча.

Чл. 36

Чл. 36 (1) Държавните лесничейства стопанисват дивеча в определени със заповед на началника на Държавната агенция по горите дивечовъдни участъци по чл. 10 и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча в района им на дейност. (2) Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения по чл. 30, ал. 4 в ловностопанските райони и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча, извън тези по ал. 1 и чл. 35. (3) Условията и редът за пряко договаряне за стопанисване на дивеча се уреждат в правилника за прилагане на закона.

(2) Конкурсът по ал. 1 може да включва и отдаване под наем на базата за ловен туризъм, която е частна държавна собственост и е необходима за стопанисването и ползването на дивеча.

Чл. 36а

(1) Кандидатът за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да не е обявен в несъстоятелност и да не е в производство по несъстоятелност;

2. да не е в ликвидация;

3. да няма просрочени задължения към държавата или общините, установени с влязъл в сила акт;

4. да не е лишен от право да упражнява търговска дейност;

5. да не е осъден за банкрут;

6. да не е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или престъпление против стопанството, освен ако е реабилитиран;

7. да има сключени трудови договори със:

(2) Договорите по ал. 1, т. 7 могат да бъдат сключени и под отлагателно условие и влизат в сила след спечелването на конкурса.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се прилагат и за управителите и изпълнителните членове на управителните органи на кандидата.

(4) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6 се удостоверяват служебно чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация, а по ал. 1, т. 4 - с декларация.

Чл. 36б

(1) Председателят на Държавната агенция по горите открива конкурса със заповед, която съдържа:

1. правното и фактическото основание за откриване на процедурата;

2. наименованието на дивечовъдния участък;

3. срока за предоставяне стопанисването на дивеча;

4. цената на документацията за участие в конкурса;

5. допълнителните изисквания към кандидатите за участие в процедурата с оглед особеностите на обекта на конкурса;

6. началния размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча в участъка;

7. началната годишна наемна цена на базата за ловен туризъм - държавна собственост;

8. критериите за оценка на предложенията с определяне начина на оценяване на отделните критерии и определяне на относителната им тежест в комплексната оценка на предложението;

9. срока за представяне на писмени предложения, който не може да е по-кратък от 10 дни;

10. мястото, деня и часа за провеждане на конкурса;

11. размера на гаранцията за участие;

12. вида и размера на гаранцията за изпълнение на договора.

(2) В заповедта по ал. 1 се определя и втора дата за подаване на предложения, когато в първоначално определения срок не постъпи нито едно предложение. Втората дата за приемане на предложения не може да е по-късно от 20 дни след изтичането на утвърдения със заповедта срок за подаване на предложенията.

(3) Началният размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча се определя на база на типовете местообитания в дивечовъдния участък съгласно методика, издадена от председателя на Държавната агенция по горите.

(4) Началната годишна наемна цена за ползване на материално-техническата база, която е частна държавна собственост и е необходима за стопанисването и ползването на дивеча, се определя по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

(5) Размерът на гаранцията за участие е равен на една годишна вноска за стопанисване на дивеча, определена по реда на ал. 3.

(6) Заповедта за откриване на процедурата се публикува в един централен ежедневник най-малко 30 дни преди датата на провеждане на конкурса.

Чл. 36в

(1) Държавната агенция по горите изготвя документация за участие в конкурса, която трябва да съдържа необходимите данни, указания и изисквания за подготовка на предложението.

(2) Кандидатите получават документацията по ал. 1 срещу заплащане на цена, определена от председателя на Държавната агенция по горите. Цената на документацията не може да надвишава стойността на действително извършените разходи за нейното изготвяне.

(3) Документацията за участие в конкурса съдържа:

1. копие от заповедта за откриване на процедурата;

2. копие от заповедта за обособяване на дивечовъдния участък;

3. копие от заповедта за утвърждаване границите на ловностопанския район;

4. карта с очертаните граници на дивечовъдния участък;

5. извлечение от ловоустройствения проект на дивечовъдния участък, а когато няма действащ ловоустройствен проект - изисквания за стопанисване на дивеча;

6. данни за таксацията и план за ползване на дивеча;

7. проект на договор.

Чл. 36г

(1) При изготвяне на предложението всеки кандидат трябва да се придържа точно към условията за провеждане на процедурата.

(2) До изтичането на срока за подаване на предложенията всеки кандидат в конкурса може да промени, допълни или да оттегли предложението си.

(3) Всеки кандидат в конкурса има право да представи само едно предложение.

(4) Всяко предложение съдържа:

1. копие от документ за съдебна регистрация или ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

2. предлагана годишна вноска за стопанисване на дивеча в дивечовъдния участък;

3. предлагана годишна наемна цена на базата за ловен туризъм;

4.

5. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 36а, ал. 1, т. 4;

6. копие от договорите на наетите специалисти по чл. 36а, ал. 1, т. 7;

7. бизнес програма за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък и за изпълнение на ловоустройствения проект;

8. копие от документ за представена гаранция за участие в процедурата.

(5) Предложението се представя в запечатан непрозрачен плик лично от кандидата или от негов упълномощен представител в Държавната агенция по горите.

(6) Документацията за провеждане на конкурса може да съдържа изискване някои от документите по ал. 4 да бъдат в отделен запечатан плик, поставен в основния плик.

(7) При приемане на предложението върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването му и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.

(8) Предложение, представено след изтичането на крайния срок, не се приема. Не се приема и предложение в плик, незапечатан или с нарушена цялост. Такова предложение незабавно се връща на кандидата и това се отбелязва в регистъра.

Чл. 36д

(1) Конкурсът се провежда от комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите след изтичането на срока за представяне на предложенията.

(2) Комисията по ал. 1 се състои най-малко от петима членове, от които един юрист и един икономист.

(3) Съставът на комисията се обявява в деня, определен за разглеждане и оценяване на предложенията.

(4) Член на комисията не може да бъде лице, което е:

1. свързано лице по смисъла на Търговския закон с кандидат в конкурса или с членове на неговите управителни или контролни органи;

2. участвало в подготовката на конкурса.

(5) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.

(6) Членовете на комисията представят декларация за обстоятелствата по ал. 4 и 5.

Чл. 36е

(1) Комисията започва работа след получаване на списъка с кандидатите и представените предложения.

(2) При отварянето на предложенията от комисията могат да присъстват и представители на кандидатите, участващи в процедурата.

(3) Комисията отваря пликовете по реда на тяхното постъпване и проверява съответствието на предложенията с предварително обявените условия.

(4) Комисията има право по всяко време да проверява заявените данни и факти от кандидатите, както и да изисква в определен от нея срок допълнителни доказателства за обстоятелствата, изложени в предложенията.

Чл. 36ж

(1) Комисията не допуска до участие в конкурса кандидат, който:

1. не е представил някой от необходимите документи по чл. 36г, ал. 4;

2. не отговаря на изискванията на чл. 36а, ал. 1;

3. не е представил изисканите от комисията допълнителни доказателства в срока по чл. 36е, ал. 4.

(2) Кандидатите са длъжни в процеса на провеждането на конкурса да уведомяват за всички промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 2 в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 36з

(1) След разглеждане на предложенията комисията оценява и класира кандидатите според предварително обявените критерии.

(2) Основните критерии за оценяване на бизнес програмата на кандидатите са:

1. инвестициите по години, свързани с подобряване на типовите местообитания, фуражната база, биотехническите съоръжения и с увеличаване на дивечовите запаси в рамките на допустимите;

2. броят на планираните за откриване работни места, свързани със стопанисването на дивеча в дивечовъдния участък.

Чл. 36и

(1) Комисията изготвя протокол, който се подписва от всички членове и се предава на председателя на Държавната агенция по горите заедно с цялата документация, събрана в хода на провеждането на конкурса.

(2) При писмено искане от страна на кандидат в процедурата му се осигурява достъп до протокола на комисията.

Чл. 36к

(1) Председателят на Държавната агенция по горите със заповед обявява резултатите от класирането не по-късно от 7 работни дни след приключването на работата на комисията.

(2) Заповедта по ал. 1 е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Председателят на Държавната агенция по горите писмено уведомява кандидатите за резултатите от оценяването на предложенията.

Чл. 36л

(1) В едномесечен срок от обявяването на заповедта по чл. 36к, ал. 1 директорът на съответното държавно предприятие сключва договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък с лицето, спечелило конкурса, след като представи гаранция за изпълнение на договора. Гаранцията за изпълнение на договора е в размер на три годишни вноски за стопанисване на дивеча, определени по реда на чл. 36б, ал. 3.

(2) Договорите за стопанисване и ползване на дивеча се сключват за срок до 15 години.

(3) Най-малко три месеца преди изтичане срока на договора съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнението му. За резултатите от извършената проверка директорът на регионалната дирекция по горите представя писмен доклад до председателя на Държавната агенция по горите.

(4) Когато в хода на проверката по ал. 3 се установи, че лицето, стопанисващо дивеча, е изпълнило всички задължения по него и е достигнало допустимите дивечови запаси, договорът може да бъде продължен без провеждане на конкурс за срок не по-дълъг от определения в ал. 2.

(5) В случаите на продължаване срока на договора при условията на ал. 4 новият договор подлежи на актуализация, в т. ч. и по отношение на размера на годишната вноска за стопанисване на дивеча.

(6) След изтичането на срока на договора гаранцията за изпълнението му се освобождава.

Чл. 36м

(1) Директорът на съответното държавно предприятие прекратява едностранно с едномесечно писмено предизвестие договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък при:

1. виновно неизпълнение на задълженията по договора;

2. неправилно ползване на дивеча, довело до нарушаване на половата и възрастовата структура на дивечовите популации;

3. недобросъвестно стопанисване на предоставената база за ловен туризъм и биотехническите съоръжения или при използването им не по предназначение;

4. издадени и влезли в сила две или повече наказателни постановления срещу лицето, стопанисващо дивечовъдния участък, или негови служители за нарушения на този закон, Закона за горите и подзаконовите актове по тяхното прилагане.

(2) В случаите на прекратяване на договора по ал. 1 гаранцията за изпълнение на договора не се възстановява и остава в полза на Държавната агенция по горите.

Чл. 36н

(1) Държавната агенция по горите, нейните структури и държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства осъществяват текущ контрол по изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци.

(2) Най-малко веднъж годишно държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства извършват проверка по изпълнение на договорите. За резултатите от проверките се изготвят доклади, които се изпращат в съответната регионална дирекция по горите и в Държавната агенция по горите.

(3) Най-малко веднъж на три години съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци и представя в Държавната агенция по горите доклад за резултатите от нея.

(4) След изтичане на половината от срока на договора Държавната агенция по горите извършва проверка по изпълнението му, за резултатите от която се изготвя писмен доклад.

(5) Председателят на Държавната агенция по горите може да назначава проверки по изпълнението на договорите по всяко време.

Чл. 37

(1) Лицата по чл. 34 са длъжни да:

1. организират и извършват подхранването на дивеча;

2. създават и поддържат специализирана фуражна база за дивеч;

3. изграждат ловностопански съоръжения;

4. регулират числеността на дивеча;

5. участват в таксацията на дивеча;

6. опазват дивеча и участват в неговата охрана.

(2) Лицата по чл. 34, които са закупили едър дивеч по реда на този закон, са длъжни преди внасянето му за отглеждане във ферми или бази за интензивно стопанисване на дивеча да го поставят в карантинна ограда.

Чл. 37а

(1) За осъществяване на дейностите по чл. 37 лицата, придобили право на ловуване, заплащат в ловните сдружения, в които членуват, годишна вноска за стопанисване на дивеча.

(2) Годишната вноска за стопанисване се определя ежегодно до 1 декември на предходната година от председателя на Държавната агенция по горите по предложение на Ловния съвет.

(3) Сроковете, условията и редът за събиране и разходване на годишната вноска по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 37б

(1) Лицата, с които е сключен договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци, дължат годишна вноска за стопанисване на дивеча и годишна наемна цена за ползване на материално-техническата база в размер, съответстващ на предложения от тях в конкурсната процедура по чл. 36.

(2) Средствата от по ал. 1 постъпват в бюджета на Държавната агенция по горите и се разходват само за финансиране на дейностите по управление, стопанисване, опазване и охрана на дивеча.

Чл. 38

Изграждане на ловностопански съоръжения върху земи и гори, собственост на физически и юридически лица, се извършва след сключване на договор с тях при спазване изискванията на ловоустройствените проекти.

Чл. 39

(1) За подхранването на дивеча се създава и поддържа специализирана фуражна база при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

(2) Площи за специализирана фуражна база се предоставят безвъзмездно от държавния земеделски и горски фонд.

Чл. 40

(1) За запазване на екологичното равновесие и устойчиво развитие на популациите при доказана необходимост се регулира числеността на някои видове дивеч при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

(2) Подивелите и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони се унищожават.

Чл. 41

(1) Председателят на Държавната агенция по горите разрешава дейности по внос на ловни видове с цел въвеждане или повторно въвеждане в природата съгласно изискванията на чл. 67, ал. 2, чл. 68 и 69 от Закона за биологичното разнообразие.

(2) Разселването на дивеч се извършва за опресняване на кръвта, задивечаване, поддържане на биоразнообразие и ловуване по ежегодна програма, утвърдена от началника на Държавната агенция по горите, при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Разселването и ползването се осъществяват под контрола на регионалните дирекции по горите, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и сдруженията по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1.

(3) Разселването на дивеч се извършва за опресняване на кръвта, задивечаване, поддържане на биоразнообразие и ловуване по ежегодна програма, утвърдена от началника на Държавната агенция по горите, при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Разселването и ползването се осъществяват под контрола на държавните лесничейства, държавните дивечовъдни станции и ловните сдружения по чл. 30 и 31.

Чл. 42

(1) Ветеринарномедицинският надзор и борбата с болестите по дивеча в национален мащаб се осъществяват от специализираните органи на Изпълнителната агенция по горите – Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по горите.

(2) Министърът на земеделието и храните издава наредба за условията и реда за производство на дивеч във фермерни условия и полусвободно развъждане.

(3) Профилактиката на дивеча се извършва съгласно утвърдена от министъра на земеделието програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 43

(1) Ползването на дивеча се осъществява чрез ловуване.

(2) Ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици – обект на лов.

(3) Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със:

1. извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не;

2. стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча.

(4) Не са ловуване действията по ал. 2 и 3, когато се извършват в район на обособени ловни стрелбища или полигони за обучение на ловни кучета.

(5) Не е ловуване по смисъла на ал. 3 извършването на:

1. охранителна или друга дейност с пистолети и револвери с дължина до 300 мм от длъжностни лица при и по повод изпълнение на служебните им задължения;

2. действието по ал. 3 с ловно оръжие от служители по горите при или по повод изпълнението на служебните им задължения.

Чл. 44

(1) Ловуването се извършва индивидуално и групово.

(2) На едър дивеч се ловува индивидуално съгласно методите на подборното ловуване. На дива свиня се допуска и групово ловуване.

(3) На дребен, местен и мигриращ дивеч се ловува индивидуално и групово.

(4) На хищници се ловува индивидуално, групово и по време на лов на други видове дивеч.

(5) Ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 съобразно числения си състав ежегодно изпълняват план за отстрел на хищници, който се утвърждава от председателя на Държавната агенция по горите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 45

(1) За всеки ловностопански район ежегодно се утвърждава план за ползване на дивеча.

(2) Общият план за ползване на дивеча в страната се утвърждава от председателя на Държавната агенция по горите.

Чл. 46

(1) Планът за ползване на дивеча в държавните дивечовъдни станции и в обектите по чл. 11 се утвърждава от ръководителя на Държавната агенция по горите.

(2) Планът за ползване в останалите ловностопански райони се утвърждава от началника на регионалното управление на горите по предложение на директора на държавното лесничейство.

(3) Планът за ползване на разселения дивеч се утвърждава от директора на държавното лесничейство.

(4) Проектоплановете за ползване на дивеча се изготвят от лицата по чл. 34.

(5) Условията и редът за изготвяне на плановете за ползване се уреждат с правилника за прилагането на закона.

Чл. 47

Организираният ловен туризъм се провежда при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

Чл. 48

(1) Ловуването в държавните дивечовъдни станции, в дивечовъдните участъци, стопанисвани от държавните лесничейства, се извършва по реда на организирания ловен туризъм.

(2) Селекционният и санитарният отстрел, както и отстрелът на хищници в държавните ловни стопанства се осъществява от служителите в тях или от лица с придобита квалификация по реда на чл. 27.

Чл. 49

Ловуването в обектите по чл. 11 се извършва по реда на закона съобразно техния статут.

Чл. 50

Ловуването в ловностопанските райони, в които стопанисването на дивеча е предоставено от държавното лесничейство по реда на чл. 36 ал. 3, както и в дивечовъдните участъци, предоставени на юридически лица след провеждане на конкурс, се извършва по реда на закона и при условия, определени от лицата, които стопанисват дивеча.

Чл. 51

(отменен)

Лицата, придобили право на лов, но нечленуващи в ловно сдружение, ловуват в държавните дивечовъдни станции по реда на организирания ловен туризъм, а в останалите ловностопански райони – по реда на закона и при условия, определени от лицата, които стопанисват дивеча в съответния ловностопански район.

Чл. 52

(отменен)

За ползване на дивеча в ловностопанските райони по чл. 35 се заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 53

(1) Лицата, стопанисващи дивеча, заплащат годишна вноска за ползване.

(2) Годишната вноска за ползване на дивеча се определя въз основа на издадените разрешителни за лов.

(3) Сроковете, условията и редът за събиране и разходване на годишната вноска по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) Лицата по чл. 2, ал. 3 и чл. 30, ал. 1 не заплащат годишна вноска за ползване на дивеча тяхна собственост. Придобиването на дивеча се доказва с фактура за покупко-продажба.

Чл. 54

(1) Сроковете за ловуване на дивеч - обект на лов, са определени по видове в приложение № 4.

(2) Дните, методите и нормите на ловуване се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) В зависимост от биологичното развитие на дивеча, щетите, нанесени от него, и епизоотичната обстановка министърът на земеделието и горите по предложение на началника на Държавната агенция по горите или на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба и след съгласуване с министъра на околната среда и водите със заповед променя сроковете за ловуване, регулира числеността на дивечовите запаси, както и ограничава или забранява лова на някои видове дивеч, за поддържане екологичното равновесие на дивеча, както.

(4) Ловуване с научноизследователски цели се разрешава от ръководителя на Държавната агенция по горите през цялата година при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.

(5)

1. ограничава или забранява лова на някои видове дивеч;

2. прилага санитарен отстрел на диви животни;

3. променя сроковете за ловуване на дива свиня;

4. разрешава групово ловуване на дива свиня в не повече от три дни, включително събота и неделя, от 7 последователни дни за един ловностопански район, като ловуването се извършва по график, утвърден от директора на съответното държавно горско или ловно стопанство.

(5) При усложнена епизоотична обстановка по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност, като част от мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните, министърът на земеделието, храните и горите, по предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и/или на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след съгласуване с министъра на околната среда и водите, със заповед може да:

(6) На територията на Република България се забранява ловуването на кафява мечка.

(7) Министърът на земеделието и храните може да издаде разрешително за отстрел на кафява мечка като изключение от забраната по ал. 6 в особени случаи и при спазване разпоредбите на чл. 48 от Закона за биологичното разнообразие.

(8)

(9)

(10) В тридневен срок след издаването на разрешителното по ал. 7 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице уведомява съответната регионална инспекция по околна среда и води.

(11) Съответната регионална инспекция по околна среда и води има право до 4 часа след провеждане на отстрела да провери законността на същия и да вземе необходимите проби за изследване.

(12) При свръхпопулация на хищници, министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за регулиране на числеността им, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

(13) По предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите министърът на земеделието може да ограничи временно, за срок до два месеца, добива на дървесина в отделни държавни горски територии с цел осигуряване спокойствието на дивеча в периоди на размножаване при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(14) Обжалването на заповедта по ал. 5 12 и 13 не спира изпълнението ù.

Чл. 55

(отменен)

Ловец, отстрелял едър дивеч, го маркира с предоставената за целта марка от държавното лесничейство или дивечовъдната станция.

Чл. 56

(1) Ловуването се извършва с гладкоцевно, дългоцевно нарезно огнестрелно ловно оръжие и късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели. Когато оръжието е полуавтоматично, то не може да бъде заредено с повече от един плюс два патрона в магазина, с изключение на късите нарезни оръжия за ловни цели. Ловните оръжия не могат да бъдат автоматични.

(2) Ловно огнестрелно оръжие е това оръжие, което конструктивно е пригодено за тази цел, с изключение на късоцевните нарезни оръжия за ловни цели. Всички ловни оръжия и оръжия за ловни цели трябва да отговарят на техническите изисквания за безопасност.

(3) Разрешение за закупуване, носене и съхраняване на ловно оръжие и боеприпаси се издава от органите на Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

(4) Подборното ловуване се извършва с дългоцевно нарезно ловно оръжие, късоцевно нарезно оръжие за ловни цели или с гладкоцевно ловно оръжие с куршум. Право на придобиване, носене и употреба на ловно нарезно оръжие и късоцевно нарезно оръжие за ловни цели имат само лицата, придобили квалификация по реда на чл. 26.

(5) При ловуване могат да се използват ловни кучета. При групово ловуване на дива свиня се разрешава да се използват до 10 ловни кучета. Породните групи и изискванията, на които трябва да отговарят ловните кучета, условията за тяхното използване и редът за провеждане на изпитания с тях се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

(6) Регулирането на някои видове дивеч, както и улавянето на жив дивеч, може да се извършва и с други подходящи средства при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.

(7) За улавяне на жив дивеч с цел разселване, опресняване на кръвта и за осъществяване на ветеринарномедицински контрол могат да се използват само стационарни капани за избирателен лов и мрежести уреди които се поставят на не по-малко от 1000 м от границата на съседния ловностопански район.

(8) Министърът на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и водите със заповед определя вида на селективните касетъчни капани за лов на хищници.

(9) При извършването на ловуване и подборно ловуване на дългоцевните нарезни ловни оръжия могат да бъдат монтирани и използвани супресори.

Чл. 57

(1) За провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Разрешителното за индивидуален лов на мигриращ и водоплаващ дивеч, както и на фазан, яребица и кеклик на територията на ловностопанските райони на ловните сдружения се издава за срок един месец, като за фазан, яребица и кеклик е с фиксирани дати на излета съгласно утвърден график.

(3) Разрешителните за лов са по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите, и се водят на отчет в държавните лесничейства и дивечовъдни станции.

Чл. 58

(1) В разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов.

(2) Когато се извършва лов в ловностопански райони, които са предоставени на лицата по чл. 30, ал. 1, в разрешителното за лов се вписва и номерът на членските карти.

Чл. 59

Отстреляният дивеч, дивечовите кожи и ловните трофеи принадлежат на ловеца, който ги е придобил, при спазване на условията, определени от стопанисващия дивеча.

Чл. 60

Условията и редът за регистрация и отчитане на отстреляния и придобития дивеч се определят с правилника за прилагането на закона.

Чл. 61

(1) Ловните трофеи се регистрират в държавните лесничейства или в държавните дивечовъдни станции по място на добиването им в едномесечен срок. Нерегистрираните ловни трофеи се отнемат в полза на държавата.

(2) Ловните трофеи се оценяват от оценителни комисии, назначени със заповед на ръководителя на Държавната агенция по горите.

Чл. 62

За регистрация и оценка на ловните трофеи се заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 63

(1) Лицата, намерили и взели паднали дивечови рога, ги предават в държавните лесничейства или в дивечовъдните станции.

(2) Лицата по ал. 1 могат да придобиват падналите дивечови рога след заплащане на такса по тарифа, определена от Министерския съвет.

Чл. 64

Забранява се ловуването във:

1. разсадници и ловни развъдници и рибовъдни стопанства;

2. опитни полета и площи за сортово семепроизводство;

3. ливади – до окосяването им;

4. новозасадени лозя;

5. лозя – от резитба до приключване на гроздобера;

6. зеленчукови и овощни градини и бостани – до обирането им;

7. житни култури – от 1 април до ожънването им;

8. оризищата – от 15 март до прибирането им;

9.

Чл. 64а

Забранява се препарирането, притежаването, излагането на публични места, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, продажбата, дарението или замяната на дивеч, дивечови продукти и ловни трофеи, без документи за произход.

Чл. 65

При ловуване се забранява използването на следните средства и методи:

1. огнестрелни оръжия, неотговарящи на изискванията на чл. 56, ал. 1 и 2, и арбалети;

2. капани, примки и мрежи, лепила и ями (трапове), ако се прилагат за неизбирателен лов или за убиване;

3. отровни или упойващи вещества, както и стръв с такива вещества;

4. електрически звуковъзпроизвеждащи устройства и изкуствени източници на светлина, както и приспособления за осветяване на целта;

5. огледала и други заслепяващи предмети;

6. електрически уреди, способни да убиват или да зашеметяват;

7. живи животни, използвани като примамка както и слепи или осакатени;;

8. експлозиви, обгазяване или опушване;

9. приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа;

10. моторни превозни средства;

11. летателни средства;

12. ловни соколи и други грабливи птици, независимо от вида и произхода им, както и ловни хрътки.

13. моторни плавателни съдове, които се движат със скорост над 5 км/час, а в Черно море – над 18 км/час.

14. огнестрелни оръжия с монтирани заглушители.

15. сачми с диаметър над 6 мм при провеждането на групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие; при провеждането на групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие се разрешава употребата само на боеприпаси тип „куршум“.

Чл. 65а

(1) За управлението и развитието на ловното стопанство лицата по чл. 34 водят ловна статистика по ловностопански райони. Информацията се обобщава на ниво:

1.

2. държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство, регионална дирекция по горите и Държавна агенция по горите - за останалите ловностопански райони.

(2) Условията и редът за водене на статистиката по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 66

(1) Контролът по опазването на дивеча във всички ловностопански райони се осъществява от Министерството на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите, нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и от Министерството на околната среда и водите.

(2) Министерството на околната среда и водите осъществява контрол по опазването на генетичния фонд.

Чл. 67

(1) Опазването и охраната на дивеча във всички ловностопански райони се извършват от държавните лесничейства и дивечовъдните станции. Непосредствената охрана се осъществява от ловни стражари.

(2) Ловните сдружения по чл. 30 и 31, както и лицата по чл. 36, ал. 1, с които е сключен договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци организират охрана на предоставения за стопанисване дивеч в определените им ловностопански райони. Непосредствената охрана се осъществява от ловни надзиратели.

(3) Ловните стражари имат правата на горските стражари по Закона за горите.

(4) Ловните стражари в поверените им охранителни участъци:

1. охраняват дивеча и рибата;

2. следят спазването на режима за стопанисване и ползване на дивеча;

3. следят състоянието на дивеча и изпълнението на ловностопанските мероприятия в поверените им участъци;

4. проверяват всички документи за лов, риболов, сеч, паша и ползването на лечебни растения, установени със Закона за лечебните растения;

5. извършват проверки на личния багаж на ловуващите лица;

6. спират за проверка превозни средства в поверените им охранителни участъци, използвайки стоп-палка и зелена сигнална лампа за моторните превозни средства със специален режим на движение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи;

7. съставят актове за констатирани нарушения по този закон;

8. задържат вещите – предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване;

9. следят за спазването на противопожарните правила;

10. опазват специализираната фуражна база, изградените ловностопански съоръжения, сгради и други обекти в поверените им охранителни участъци;

11. следят за опазването на сватбовищата и токовищата;

12. следят за щети, нанесени от и на дивеча.

13. залавят и отвеждат нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи;

14. регулират числеността на хищниците, подивелите и скитащите кучета и котки;

15. охраняват защитените животински видове и следят за спазването на режимите на защитените територии.

(5) Горските стражари в поверените им охранителни участъци и служителите по горите по смисъла на чл. 30 от Закона за горите, както и служителите по охрана на защитените територии – изключителна държавна собственост, изпълняват функциите и имат правата на ловния стражар.

(6) Ловните надзиратели в поверените им ловностопански райони имат правата на ловните стражари, с изключение на тези по ал. 4, т. 4 и 13, като имат право да проверяват всички документи за лов и риболов, както и да спират за проверка превозни средства в поверените им охранителни участъци, използвайки стоп-палка по ал. 4, т. 6.

Чл. 68

(1) В държавните дивечовъдни станции охраната се осъществява по охранителни участъци с площ до 1500 хектара.

(2) В района на дейност на държавните лесничейства извън горския фонд охраната се осъществява по охранителни участъци с площ от 5000 до 10 000 хектара.

(3) В обектите по чл. 11 охраната на дивеча се осъществява от лицата, които ги стопанисват.

(4) Ловните сдружения и българските юридически лица, на които е предоставено стопанисването на дивеча, могат да организират и собствена охрана на дивеча при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

Чл. 69

(1) За защита на дивеча и неговите местообитания се забранява паленето на стърнища, слогове, крайпътни ивици, площи със суха растителност и на растителността във високо-планинските пасища.

(2) Земеделската и горската техника се оборудва със съоръжения за опазване на дивеча.

Чл. 69а

(1) Условията и редът за достъп, преминаване и престой на лица в района, в който са разположени биотехнически съоръжения в държавните ловни стопанства и в дивечовъдните участъци в държавните горски стопанства, се определят със заповед на директора на съответното държавно ловно стопанство или държавно горско стопанство.

(2) Заповедите по ал. 1 се публикуват в официалната интернет страница на Изпълнителната агенция по горите, поставят се на видно място в сградата на съответното държавно ловно стопанство или държавно горско стопанство и се съобщават на лицето, на което е предоставено стопанисването на дивеча, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Лицето, което стопанисва дивеча, поставя в района, в който е разположено биотехническото съоръжение, обозначителни табели, които съдържат информация, определена с правилника за прилагане на закона.

Чл. 70

(1) Проектирането на ловностопански мероприятия се съгласува с комисията по ловно стопанство към държавното лесничейство.

(2) Забранява се повреждането или унищожаването на сватбовища и токовища.

(3) Забранява се повреждането или унищожаването на сватбовища и токовища включително преминаването на камиони и друга горскостопанска и селскостопанска техника.

(4) Извършването на отделни дейности по ал. 3 е допустимо само по изключение след съгласуване с лицето, стопанисващо дивеча.

(5) Директорът на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство ежегодно със заповед определя периода на действие на ограничението по ал. 3 за съответния ловностопански район.

(6) Директорът на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство ежегодно със заповед определя горските пътища, по които е разрешено движението на мототриколки и четириколки, мотоциклети и джипове по смисъла на Закона за движението по пътищата. Извън указаните в заповедта пътища движението на такива моторни превозни средства е забранено.

Чл. 71

(1) Търговия с жив дивеч се извършва за разселване в природата, за фермено отглеждане, за нуждите на зоокътове, зооградини и зоопаркове, за внос и износ.

(2)

Чл. 72

Търговията с дивеч и дивечови продукти се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 73

(1) Българските ловци, притежаващи ловни трофеи и дивечови кожи, могат да ги даряват, заменят или продават. Новите собственици на ловните трофеи в срок 14 дни след извършване на сделката ги регистрират в държавното лесничейство по местоживеене.

(2) Падналите дивечови рога се даряват, заменят или продават, придружени с документ за платената такса.

(3) Притежателите на ловни трофеи са длъжни да ги предоставят за участие в национални и международни ловни изложби.

(4) Забраняват се сделки с нерегистрирани ловни трофеи.

(5) Лицата, извършващи дейности по обработка на ловни трофеи и дивечови продукти, се регистрират в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 74

(1) Износът и вносът на жив дивеч и генетичен материал се разрешават от ръководителя на Държавната агенция по горите след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

(2) Ловните трофеи, падналите дивечови рога и дивечовите продукти се изнасят от страната при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.

Чл. 75

(отменен)

Вносът на жив дивеч и яйца от птици – обект на лов, предназначени за аклиматизация, опресняване на кръвта и разселване, се освобождава от митнически сборове и такси.

Чл. 76

(1) Организираният ловен туризъм включва ползване на дивеч и дивечови продукти, както и обслужващите го дейности.

(2) Организираният ловен туризъм включва ползване на дивеч и дивечови продукти, както и обслужващите го дейности.

(3) Дейностите по ал. 1 се организират от стопанисващите дивеча при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

Чл. 77

(1) Началникът на Държавната агенция по горите категоризира базите за ловен туризъм при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Ежегодно министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава минимални цени за ползване на базите за ловен туризъм по ал. 1.

Чл. 78

(1) Лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловоустройствения проект мероприятия за ограничаване на щети от дивеча.

(2) Собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.

Чл. 79

(1) Обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.

(2) Обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана, се заплащат от Министерството на околната среда и водите.

(3) Редът за установяване на щети и изплащане на обезщетения по ал. 2 се определя с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 80

Обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите, когато:

1. няма видими увреждания на горските култури и насаждения;

2. щетите, нанесени на селскостопанските култури и трайните насаждения, са до 5 на сто;

3. не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2;

4. щетите са нанесени от прелетен дивеч;

5. щетите са нанесени на земеделски култури и горска растителност в райони, където се извършва паша на домашен добитък.

Чл. 81

(1) Обезщетенията за щети, нанесени на дивеча в резултат на неправилна употреба на химически средства за защита на земеделските и горските култури, или такива, забранени за употреба, се заплащат от лицата, взели решение за тяхната употреба или допуснали използването им.

(2) Обезщетенията за щети, нанесени на дивеча при експлоатация на горска и земеделска техника, се заплащат от извършителя.

(3) Обезщетенията за щети, нанесени на специализираната фуражна база и на ловностопанските съоръжения, се заплащат от извършителя.

(4) Обезщетенията за щети, нанесени на дивеча, се заплащат на лицата, стопанисващи дивеча, в чиито ловностопански райони е причинена вредата.

Чл. 82

Щетите, нанесени от дивеча както и размерът на обезщетението, се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на държавното лесничейство или на държавната дивечовъдна станция при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 83

Размерът на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, се определя с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 83а

На лице, което изгради оградена площ в нарушение на установения в чл. 8, ал. 4 ред, се налага глоба или имуществена санкция от 20 000 до 30 000 лв., а изградената ограда се премахва за сметка на лицето, което стопанисва дивеча.

Чл. 83б

Лице, което не изпълни задължението по чл. 23, ал. 4, се наказва с глоба 50 лв.

Чл. 83в

Лице, което използва невалиден билет за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

Чл. 83г

(1) Лице, което не изпълни задължение по чл. 23а, ал. 2, 3 и 4, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.

(2) Лице, което допусне в сдружението да бъдат приети по-голям брой ловци от максимално определения по чл. 22, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и с лишаване от право на лов за срок от една до три години.

(3) На ловно сдружение, което не изпълни задължение по чл. 30, ал. 7, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при липса на кандидати не се налага глоба.

Чл. 83д

(1) На лице, което не изпълни задължение по чл. 53, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, имуществената санкция е в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 83е

Ръководител на лов, който при групов лов на дива свиня наруши изискванията на чл. 56, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Чл. 83ж

(1) Който наруши реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 600 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в рамките на един и същ ловен сезон, глобата е от 1000 до 1500 лв.

Чл. 83з

Който не изпълни задължение по чл. 61, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 83и

(1) Който не изпълни задължение по чл. 65а, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, имуществената санкция е в размер от 6000 до 8000 лв.

Чл. 83к

(1) На физическо лице, което не изпълни разпоредбите на чл. 70, ал. 2 и 3, се налага глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 83л

(1) Който наруши реда за достъп, преминаване и престой в район, където са разположени биотехнически съоръжения по чл. 69а, му се налага глоба от 200 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата е в троен размер.

Чл. 83м

Който не изпълни задължение по чл. 65, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

Чл. 83н

Който участва в групов лов на дива свиня и дребен дивеч, без да е екипиран с шапка или облекло с ярък сигнален цвят, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Чл. 83о

(1) Който ловува с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда или наркотични или упойващи вещества, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(2) Който извърши нарушение по ал. 1, след като е имал влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 83п

Който не изпълни разпоредбата на чл. 56, ал. 1, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.

Чл. 84

(1) Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв.

(3) Който ловува, без да носи ловен билет, се наказва с глоба 50 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 85

Който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

Чл. 86

(1) Който убие или улови дивеч, без да притежава редовно заверена членска карта и билет за лов, или с билет за лов и редовно заверена членска карта, но без разрешително за лов, или извън определените в него дата, място на ловуване, брой и вид дивеч, се наказва с глоба:

1. за дребен дивеч - от 300 до 1000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета;

2. за едър дивеч - от 2000 до 5000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета.

(2) Който убие или улови дивеч в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства или методи, се наказва с глоба:

1. за дребен дивеч – от 600 до 2000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета;

2. за едър дивеч – от 1000 до 10 000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета.

(3) Който убие при подборно ловуване или като ловен водач позволи отстрела на едър дивеч, различен от вписания в разрешителното за ловуване, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

Чл. 87

Който превиши нормите на отстрел, определени в правилника за прилагането на закона, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., а дивечът се отнема в полза на държавата.

Чл. 88

Който събира и взема яйца от птици – обект на лов, без писмено разрешително за лов, събира и присвоява дивечови рога в нарушение на чл. 63, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 89

(1) Когато нарушението по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 и 2 е извършено повторно в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата е в двоен размер.

Чл. 90

Който укрива съхранява, обработва, продава или превозва незаконно придобит от другите дивеч или ловен трофей, или нерегистрирани ловни трофеи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв.

Чл. 90а

Който извършва дейност по обработка на ловни трофеи и дивечови продукти, без да е регистриран по установения в чл. 73, ал. 5 ред, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

Чл. 91

Който не изпълни разпореждания на длъжностните лица по охраната на дивеча, дадени в кръга на правомощията им по чл. 67, ал. 4, т. 4 – 12, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 91а

Собствениците на овчарски и пастирски кучета без спъвачки извън населени места се наказват с глоба от 50 до 100 лв.

Чл. 92

Водач на превозно средство, който не спре след подаден сигнал от длъжностно лице по охрана на дивеча, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 93

(1) Който нанесе щети на ловностопанските съоръжения и на специализираната фуражна база, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв.

(2) Който наруши забраната на чл. 69, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 94

(1) Лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години.

Чл. 94а

Който наруши разпоредбата на чл. 70, ал. 6, се наказва с глоба от 300 до 500 лв.

Чл. 95

(1) При нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Държавната агенция по горите.

(2) Когато в случаите по ал. 1 като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата.

(3) Когато дивечът, ловните трофеи, дивечовите продукти, превозните средства, оръжието и другите средства за ловуване по ал. 1 и 2 не могат да се отнемат, нарушителите заплащат освен обезщетението и тяхната равностойност.

Чл. 95а

При убиване или отравяне на дивеч вследствие ползване на токсични препарати нарушителите се наказват с глоба от 500 до 1500 лв., но не по-малко от стойността на причинената вреда.

Чл. 96

(1) Нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, длъжностните лица по чл. 67 или от упълномощени служители на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от министъра на вътрешните работи, или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3)

(4) Сумите от наложени глоби, имуществени санкции и обезщетения в полза на държавата за извършени нарушения по този закон постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите.

§ 1

По смисъла на закона:

1. „Ловно стопанство“ е комплекс от дейности, свързани със стопанисването, опазването и ползването на дивеча, с организацията и устройството на ловната площ на Република България и с търговията с дивеч и дивечови продукти.

2. „Популационен принцип“ е едроплощно стопанисване на дивеча, съобразено с биологичните особености и целогодишните му местообитания, съчетаващо интересите на вида в рамките на популацията при определени полово съотношение и възрастова структура.

3. „Популация“ е съвкупност на индивиди от даден вид дивеч, характеризираща се с плътност на запаса, която осигурява съществуването и нормалното възпроизводство на вида върху определена територия.

4. „Ферма“ е заградена територия за развъждане или отглеждане на животински видове, подчиняващо се на определени технологични и ветеринарномедицински изисквания.

5. „Развъдник“ е част от ловностопански район, в който се създават всички необходими условия за запазване и размножаване на дивеча. Ловува се по изключение на някои видове хищници.

6. „Подборно ловуване“ е ловностопанско мероприятие за поддържане на дивечови запаси при определени възрастова структура, полово съотношение и трофейни качества.

7. „Биологичен минимум“ е броят животни, под който е застрашено съществуването на даден вид.

8. „Допустим запас“ е броят животни от даден вид, който може да се поддържа в ловностопанския район на базата на естествената производителност на местообитанията, съчетано с провеждане на ловностопански мероприятия, отчитайки взаимодействието с конкурентните видове и недопускането на щети над 10 процента.

9. „Токовище“ е място за размножаване на глухари.

10. „Организиран ловен туризъм“ е възмездно ползване на дивеч и дивечови продукти от ловци, свързано със създаване на определена организация и ползване на услуги.

11. „Фондови граници“ са границите между земеделския и горския фонд.

12. „Ловец“ е физическо лице, придобило право на лов.

13. „Интродукция“ е успешно извършена аклиматизация на чужди животински видове.

14. „Фотолов“ е заснемане със снимачна техника на диви животни и птици в естествената им среда.

15. „Бази за ловен туризъм“ са сгради и прилежащите към тях терени и инфраструктури, специализирани за нуждите на ловния туризъм.

16. „Право на ловуване“ е правото да се убива, улавя, преследва и наранява дивеч, да се взема, пренася, превозва намерен, ранен и убит дивеч или разпознаваеми части от него, да се събират и вземат яйца от птици – обект на лов, както и престоят или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

17. „База за интензивно стопанисване на дивеча“ е заградена територия, устроена в ловностопанско отношение за полусвободно отглеждане на дивеч при численост над допустимия запас на местообитанието съобразно бонитета.

§ 2

(1) Министърът на земеделието и горите в срок 6 месеца от влизането на закона в сила утвърждава границите на ловностопанските райони.

(2) До утвърждаването на границите на ловностопанските райони дивечът се стопанисва по съществуващото разпределение на ловната площ на страната.

§ 3

(1) Лицата, стопанисващи дивеча до влизането на закона в сила, запазват правото си за ползване на дивеча за ловен сезон 2000 – 2001 г.

(2) Правото на лов, на подборен отстрел и на придружител (ловен водач), придобито от физически лица до влизането на закона в сила, се запазва.

(3)

(4)

§ 4

Притежателите на ловни трофеи в 1-годишен срок от влизането на закона в сила са длъжни да ги регистрират.

§ 5

Ловните сдружения се регистрират при спазване изискванията на този закон в срок 9 месеца от влизането на закона в сила.

§ 6

Финансирането на дейностите по управлението, опазването и охраната на дивеча на държавните дивечовъдни станции, както и на държавните лесничейства за дивечовъдните участъци, в които стопанисват дивеча, се осъществява чрез бюджета на Държавната агенция по горите.

§ 6а

(1) Държавните дивечовъдни станции съгласно приложение № 2 се преобразуват в държавни ловни стопанства и са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

(2) Държавните ловни стопанства са правоприемници на заварените съответни държавни дивечовъдни станции и поемат активите и пасивите им по счетоводния баланс към 1 юни 2008 г.

§ 7

Законът отменя Закона за ловното стопанство (обн., ДВ, бр. 91 от 1982 г.; изм., бр. 13 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.).

§ 8

В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г.) в чл. 14, ал. 1 се създава т. 7: „7. продажбата на дивеч, ловни трофеи, дивечови продукти и обслужващите ги дейности на чужденци чрез организирания ловен туризъм по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча.“

§ 9

В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г. и бр. 29 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 21 се създава т. 7: „7. ловното стопанство.“

2. В чл. 23, ал. 2 се създава т. 5: „5. ловното стопанство.“

3. В чл. 57:

4. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:

5. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:

§ 10

В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28 и 48 от 2000 г.) в чл. 14 се създава ал. 4: „(4) Заграждане на площи в защитени територии, без тези в резерватите и националните паркове, се допуска за изграждане на бази за развъждане на дивеч след съгласуване с министъра на околната среда и водите.“

§ 11

Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.

§ 11а

Подзаконовите нормативни актове, издадени от председателя на Държавната агенция по горите в изпълнение на разпоредбите на закона, се обнародват в “Държавен вестник”.

§ 12

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите. В защитените територии – изключителна държавна собственост, обявени със Закона за защитените територии, изпълнението на закона се възлага на министъра на околната среда и водите.

§ 13

До 31 декември 2018 г. се разрешава групов лов на дива свиня и извън срока, посочен в т. 3.2 от приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, включително и в ден сряда.

Приложение 3

Приложение № 3 към чл. 9, ал. 12 № Държавно ловно стопанство 1. Алабак 2. Априлци 3. Беглика 4. Витошко-Студена 5. Мазалат 6. Миджур 7. Родопи 8. Росица 9. Чепино 10. Борово 11. Ракитово 12. Сеслав 13. Девин 14. Женда 15. Разлог

Приложение 4

Приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 Срокове за ловуване на дивеч 1. Благороден елен и елен-лопатар - мъжки и приплоди - от 1 септември до 31 януари - женски - от 1 октомври до 31 декември 2. Сърна - мъжки - селекционно от 1 май и трофейно до 30 октомври - женски и приплоди - от 1 септември до 30 октомври 3. Дива свиня: 3.1. Подборен лов целогодишно - мъжки, приплоди, едно- и двегодишни прасета - женски прасета 3.2. Групов лов от 1 октомври до 31 декември 3.3. Групов лов в ловни дворове към бази за интензивно стопанис- от 1 октомври до ване на дивеча - мъжки последния ден и приплоди на февруари 4. Муфлон - мъжки, трофейно зрели - целогодишно - мъжки и женски - от 1 септември до 31 януари 5. Зубър - мъжки - целогодишно - женски и приплоди - от 1 септември до 31 декември 6. Тибетски як - мъжки - целогодишно - женски и приплоди - от 1 септември до 30 октомври 7. Алпийски козирог - мъжки - от 1 септември до 31 май - женски - от 1 септември до 31 декември 8. Вълк и чакал - целогодишно 8.1. Групов лов на чакал от 1 януари до извън горския фонд последния ден на февруари 9. Див заек - от 1 октомври до 31 декември 10. Катерица - от 1 ноември до 31 декември 11. Ондатра и нутрия - от 1 ноември до последния ден на февруари 12. Лисица - целогодишно 13. Енотовидно куче - целогодишно 14. Бялка и черен пор - целогодишно 15. Язовец - от 1 август до последния ден на февруари 16. Глухар - мъжки - от 15 април до 15 май 17. Дива пуйка - от 1 октомври до последния ден на февруари 18. Фазани и токачки - от 1 октомври до 31 януари 1 8.1. Фермерно произведени от 1 октомври до 31 януари 19. Яребици и кеклици - от 1 октомври до 30 ноември 19.1. Фермерно произведени от 1 октомври до 31 декември 20. Пъдпъдък и гургулица - от 1 септември до 30 ноември 21. Гугутка - от 1 септември до 31 декември 22. Гривяк - от 1 септември до последния ден на февруари 23. Голяма белочела - от 1 октомври гъска до 31 януари 24. Диви патици - - от 1 октомври обект на лов до 31 януари 24.1. Полудива патица - от 1 октомври до 31 януари 24.2. Зеленоглава патица - от 1 октомври до 31 януари 24.3. Лятно бърне - от 1 октомври до 31 януари 24.4. Зимно бърне - от 1 октомври до 31 януари 24.5. Фиш - от 1 октомври до 31 януари 24.6. Лопатарка - от 1 октомври до 31 януари 24.7. Черна качулата - от 1 октомври потапница до 31 януари 24.8. Шилоопашата патица - от 1 октомври до 31 януари 25. Черна лиска - от 1 октомври до 31 януари 26. Горски бекас и обик- - от втората събота новена бекасина на август до последния ден на февруари 27. Скорец, сврака, сива врана, посевна врана и чавка - целогодишно