Закон за храните

Чл. 1

(1) Този закон урежда:

1. изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност, опаковането, етикетирането, представянето, включително рекламирането им;

2. изискванията към всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

3. условията и реда за производство и търговия с храни;

4. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;

5. правилата за извършване на официален контрол, включително за верифициране на съответствието с нормативните изисквания;

6. правомощията на органите за официален контрол на производството и търговията с храни;

7. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българската асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.

(2) Изискванията и правилата по ал. 1 относно виното и спиртните напитки се уреждат със Закона за виното и спиртните напитки.

(3) Този закон не се прилага за първичното производство на храни за лични нужди и за приготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична консумация.

Чл. 1а

Законът има за цел да:

1. гарантира спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите;

2. осигури прилагането на законодателството на Европейските общности в областта на храните и тяхната безопасност на национално ниво.

Чл. 2

(1) По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.

(2) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.

(3) Не са храни по смисъла на този закон:

1. фуражите;

2. живите животни освен ако са предназначени за консумация от човека;

3. растенията, преди прибиране на реколтата;

4. лекарствените продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина

5. наркотичните и психотропните вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;

6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия;

7.

8. козметичните продукти;

9. замърсителите и остатъците от пестициди и от ветеринарномедицински продукти.

10.

Чл. 2а

(1) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните.

(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 министърът на земеделието, храните и горите издава наредби за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните.

Чл. 3

На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве.

Чл. 4

Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни, се определят с наредби на Министерския съвет.

Чл. 4а

(1) Нови храни или нови хранителни съставки са тези, които не са били предлагани за консумация от човека в търговската мрежа на територията на Република България или на която и да е държава - членка на Европейския съюз, и спадат към една от следните категории:

1. храни и хранителни съставки с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;

2. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от микроорганизми, гъби или нисши водолюбиви растения;

3. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от растения и хранителни съставки или от животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани и нямат история на безопасна употреба като храни;

4. храни и хранителни съставки, произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, водещ до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в хранителната стойност, метаболизма или количеството на нежелани вещества в тях.

(2) Новите храни и новите хранителни съставки не трябва да:

1. представляват опасност за здравето на потребителя;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

(3) Генетично модифицираните храни, генетично модифицираните организми (ГМО) за използване във или като храна и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, не трябва да:

1. имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

(4) Забранява се влагането на продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО при производството на детски храни.

Чл. 4б

(1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката, и представят необходимите документи, определени в наредбата по ал. 1.

(3) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1.

(4) Заповедта и списъкът по ал. 3 се обнародват в “Държавен вестник”.

(5) Министърът на здравеопазването ежегодно представя актуализиран списък по ал. 3 на Европейската комисия.

(6) Министърът на здравеопазването представя на Европейската комисия информация за натуралните минерални води, за които е издал сертификат по чл. 4в или чл. 24а. Информацията се публикува в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(7) Министерството на здравеопазването представя при поискване от Европейската комисия или от държава - членка на Европейския съюз, всяка приложима информация за признатите натурални минерални води, включително резултатите от систематичните проверки.

Чл. 4в

(1) Министърът на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър издава сертификат за националните минерални води, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната вода е подходяща за бутилиране за питейни цели, по ред, определен с наредбата по чл. 4б, ал. 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава на основата на анализи и заключения от проведени проучвания за:

1. хидрогеоложките условия и експлоатационните характеристики на находището на минералната вода;

2. физичните, физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните характеристики на минералната вода;

3. фармакологичното, физиологичното и клиничното въздействие на минералната вода.

(3) Информацията по ал. 2, т. 1 се съхранява в Министерството на околната среда и водите.

(4) За издаването на сертификата по ал. 1 Министерството на околната среда и водите изготвя резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение и го предоставя на Министерството на здравеопазването.

(5) Анализите на характеристиките по ал. 2, т. 2 се извършват трикратно през интервал от два месеца при издаване на нов сертификат и еднократно при подновяване на съществуващ сертификат от акредитирани лаборатории за изпитване на минерални води, определени със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

(6) Заключението за въздействията по ал. 2, т. 3, представляващо експертна балнеологична оценка, се изготвя от определено от министъра на здравеопазването лечебно заведение.

(7) Сертификатът е валиден за срок 5 години считано от датата на издаването му.

(8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 7.

(9) За признатите натурални минерални води, включени в публикувания в Официалния вестник на Европейските общности списък, не се изисква издаването на сертификат по ал. 1 за пускането им на пазара.

Чл. 5

(1) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и горите определя с наредби максимално допустимите количества замърсители и остатъци от пестициди в храните.

(2) Забранява се производството и търговията с храни, които съдържат замърсители и остатъци от пестициди над максимално допустимите количества, определени по реда на ал. 1.

(3) При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.

Чл. 6

(1) Влагането на добавки и ароматизанти и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допуска, когато:

1. е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект;

2. те не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват;

3. използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

(2) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката и с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа определя с наредби:

1. видовете добавки, ароматизанти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални нива за някои от тях в готовите храни;

2. специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките и ароматизантите, предназначени за влагане в храните;

3. условията и реда за разрешаване използването на разтворители и други спомагателни вещества, на нови добавки, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;

4. суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхраняване и използване на ароматизантите;

5. информацията, свързана с добавките и ароматизантите, която трябва да се отбелязва върху опаковката им, в съпровождащата ги документация и върху храните, в които се вложени;

6. процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на добавки, ароматизанти или техни субстанции във или върху храните.

(3) Пускането на пазара и употребата на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, предназначени за използване във или върху храни, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 2065/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(4) Списъкът с разрешените първични пушилни кондензати и първични катранови фракции и условията за тяхната употреба във или върху храни се изготвя по реда на Регламент 2065/2003.

(5) За получаване на разрешение за включване на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в списъка по ал. 4 лицето, което желае да ги пусне на пазара, подава писмено заявление до Министерството на здравеопазването.

(6) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

2. вида на дървения материал, използван за производството на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции;

3. подробна информация за методите на производство на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции и за последващата преработка при производството на извлечени пушилни ароматизанти;

4. качествения и количествения химичен състав на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции и характеристиките на частта, която не е била идентифицирана; химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции, информацията за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав са от голямо значение; неидентифицираните части (количествата вещества, чиято химична структура не е известна) трябва да бъдат възможно най-малки и трябва да се охарактеризират с помощта на подходящи аналитични методи (хроматографски или спектрометрични);

5. валидиран аналитичен метод за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции;

6. информация за планираните нива на употреба във или върху конкретни храни или групи храни;

7. токсикологични данни в съответствие с препоръките на Научния комитет по храните, съдържащи се в Доклада на Комитета за пушилните ароматизанти от 25 юни 1993 г., в неговата последна актуализация;

8. обоснована декларация, потвърждаваща, че продуктът отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3;

9. резюме на досието на продукта.

(7) Заявлението по ал. 6 се попълва и предоставя в съответствие с Ръководството за представяне на досие за оценка от Европейския орган по безопасност на храните от 7 октомври 2004 г. (изм., 27 април 2005 г.).

(8) Министерството на здравеопазването в 14-дневен срок уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(9) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 6, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 2065/2003.

(10) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешението се извършват по реда на Регламент 2065/2003.

(11) Разрешението по ал. 3 се подновява на 10-годишен период, като в срок 18 месеца преди изтичането на срока му на валидност лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаването на действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 2065/2003.

(12) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 5 заявления.

Чл. 6а

(1) Добавките към храните се доставят до потребителя само предварително опаковани.

(2) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите определя с наредба:

1. изискванията към добавките към храните;

2. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на добавки към храните;

3. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в добавки към храните;

4. информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на добавките към храните.

Чл. 6б

(1) Министерството на земеделието и горите:

1. приема заявления-спецификации и досиета на храни, кандидатстващи за признаване като храни с традиционно специфичен характер;

2. проверява подадените заявления-спецификации и досиета и включените в тях данни;

3. одобрява заявленията и досиетата на храни с традиционно специфичен характер и ги представя за вписване в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер.

(2) Заявления-спецификации и досиета на храни с традиционно специфичен характер могат да подават само групи от производители на храни с традиционно специфичен характер.

(3) Групата производители на храна с традиционно специфичен характер подава заявление-спецификация по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, което съдържа следните данни:

1. подробни данни за заявителя;

2. искане за признаване на традиционно специфичния характер на храната и използване наименованието на храната;

3. наименование на храната;

4. описание на метода на производство и на характеристиките на използваните суровини;

5. изброяване на представените доказателства за традиционния характер на суровините, традиционния състав на храните и/или традиционния начин на производство или преработка;

6. основни физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на храната, които изразяват нейния специфичен характер;

7. органът, който ще осъществява контрол за съответствие на храната с традиционно специфичен характер и методите за проверка на характеристиките по т. 6.

(4) Към заявлението-спецификация се прилагат документи, доказващи обстоятелствата по ал. 3. Заявлението-спецификация и приложените документи формират досие на храната с традиционно специфичен характер.

(5) Храните имат специфичен характер, когато притежават характерна черта или набор от характерни черти, които ги отличават от другите храни от същата категория. Традиционният характер на храните се изразява в използването в продължение най-малко на 25 години на традиционни суровини, традиционен състав на храната и/или традиционен начин на производство или преработка. Традиционно специфичният характер на храната се признава, ако са изпълнени едновременно изискванията за специфичен и традиционен характер.

(6) Наименованията на храните с традиционно специфичен характер трябва да бъдат традиционни за страната или района. Наименованието на храна с традиционно специфичен характер трябва да изразява специфичния характер на храната - ясно да я отличава от други храни от същата категория и да не бъде подвеждащо.

(7) Министерството на земеделието и горите може да изисква от заявителите предоставянето на допълнителни данни и документи и да ги подпомага при изготвяне на спецификациите.

Чл. 6в

(1) Министерството на земеделието и горите води регистър на подадените досиета за храни с традиционно специфичен характер, в който се вписват данните по чл. 6б, ал. 3. Информацията в регистъра е публична.

(2) Министерството на земеделието и горите води регистър на производителите на храни с традиционно специфичен характер. Информацията в регистъра е публична.

(3) Условията и редът за приемане, одобряване и представяне на заявленията-спецификации за вписване в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер и редът за водене на регистрите по ал. 1 и 2 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 6г

(1) Контролът за съответствието на храните с традиционно специфичен характер със заявената спецификация се осъществява от местни и чуждестранни лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили одобрение от министъра на земеделието и горите, въз основа на сключен договор с групата производители на храна с традиционно специфичен характер.

(2) Министърът на земеделието и горите или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват надзор върху дейността на одобрените контролни органи за храни с традиционно специфичен характер. Контролните органи, получили одобрение от министъра на земеделието и горите, се обявяват на електронната страница на Министерството на земеделието и горите и в един централен ежедневник.

(3) Условията и редът за одобряване на контролни органи за храни с традиционно специфичен характер, надзорът върху тяхната дейност и обхватът на контрола за съответствие се уреждат с наредбата по чл. 6в, ал. 3.

Чл. 6з

(1) За получаване на разрешение по чл. 6ж, ал.1 местните лица подават заявление в Министерството на земеделието и горите. Заявлението съдържа данни за правния статус на лицето: съдебна регистрация, идентификационен код БУЛСТАТ, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление) и предмет на дейност, а за сдружение с нестопанска цел - и целите и средствата за постигането им.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на решение за съдебна регистрация, удостоверение за актуално състояние, удостоверение за данъчна регистрация и карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

2. надлежно заверено копие на сертификат за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, с който се удостоверява съответствието с изискванията на БДС ЕN 45 011.

(3) Заявлението се придружава и от:

1. подробно описание на процедурата за извършване на контрол, включваща предпазните и контролните мерки, които лицето се задължава да приложи при осъществяване на контрола, и гаранции за тяхната обективност;

2. данни за лабораторията или лабораториите, които ще извършват анализи за остатъчни количества от неразрешени продукти, съгласно наредбите по чл. 6д, ал. 4;

3. описание на мерките, които контролният орган на биологичното производство прилага при установяване на нарушения при биологичното производство и неговото означаване;

4. данни за техническото оборудване, с коeто разполага;

5. данни за числеността на персонала, неговата квалификация и опит в контролната дейност.

(4) Изискванията към персонала на контролния орган на биологичното производство се определят с наредбите по чл. 6д, ал. 4.

Чл. 6и

(1) За получаване на разрешение по чл. 6ж, ал. 1 чуждестранните лица подават заявление в Министерството на земеделието и горите. Заявлението се подава чрез клон, регистриран по реда на чл. 17а от Търговския закон, когато лицето е търговец, или чрез представителство в страната, когато лицето е сдружение с нестопанска цел.

(2) Заявлението съдържа данни за правния статус на чуждестранното лице: правна форма, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и административна, съдебна или друга регистрация, ако приложимото право я предвижда, данни за регистрацията на клона или адреса на представителството в страната.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. копие на акта за административна, съдебна или друга регистрация на чуждестранното лице, когато приложимото право я предвижда, и легализиран превод на български език;

2. копие на съдебното решение за регистрация на клон на чуждестранното лице - търговец в страната;

3. надлежно заверено копие на сертификата за акредитация, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт ЕN 45 011, издаден от орган за акредитация, членуващ в Международния акредитационен форум (IAF), и легализиран превод на български език. Обхватът на акредитацията трябва да включва и Република България.

(4) Заявлението по ал. 1 се придружава и от документите по чл. 6з, ал. 3, представени и на български език.

Чл. 6к

(1) Надзорният орган по чл. 6ж, ал. 2 извършва проверка за установяване съответствието на представената документация с фактическите условия за извършване на контролната дейност.

(2) Когато при проверката се установи несъответствие или пропуск в представената документация, кандидатът се уведомява писмено за това и му се дава указание за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 3 спира да тече до отстраняване на несъответствието или пропуските.

(3) В едномесечен срок от постъпване на заявлението министърът на земеделието и горите разрешава със заповед дейността по чл. 6ж, ал. 1 и издава разрешение или прави мотивиран отказ, ако не са спазени изискванията по чл. 6, ал. 1, чл. 6з или 6и.

(4) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(5) Разрешението се издава за срок в рамките на срока на валидност на сертификата за акредитация. Министърът на земеделието и горите обнародва в “Държавен вестник” издадените разрешения.

(6) Министърът на земеделието и горите издава кодов номер на всеки контролен орган на биологичното производство и уведомява за това държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия.

Чл. 6л

(1) Контролните органи на биологичното производство прекратяват контролната си дейност при изтичане на срока на разрешението.

(2) Министърът на земеделието и горите прекратява предсрочно разрешението по искане на контролния орган на биологичното производство.

(3) Министърът на земеделието и горите отнема разрешението:

1. когато въз основа на извършения надзор е установено, че контролът не е обективен или ефективен;

2. когато контролният орган на биологичното производство престане да отговаря на изискванията на наредбите по чл. 6д, ал. 4;

3. когато при подаване на заявлението и документите са представени неверни данни;

4. при системно неспазване на условията и реда за издаване на сертификат за биологично производство на храни от растителен и животински произход от регистриран производител;

5. при неоснователен отказ на контролния орган на биологичното производство да издаде сертификат за биологично производство на храни.

(4) Заповедта на министъра на земеделието и горите за отнемане на разрешението за извършване на контролна дейност подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(5) Влезлите в сила заповеди на министъра на земеделието и горите за предсрочно прекратяване или за отнемане на разрешението се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 6м

Контролните органи на биологичното производство са длъжни да:

1. спазват процедурите, определени в чл. 6з, ал. 3, т. 1 и 3;

2. оказват съдействие и да предоставят исканата информация на надзорния орган по чл. 6ж, ал. 2 при изпълнение на неговите задължения;

3. осигуряват на надзорния орган по чл. 6ж, ал. 2 достъп до техните офиси и други помещения за целите на надзора;

4. представят ежегодно до 31 януари в Министерството на земеделието и горите подробен годишен отчет за предходната година и списък на лицата, върху които са осъществили контрол;

5. уведомяват министъра на земеделието и горите за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 6з, съответно по чл. 6и, в 7-дневен срок от настъпването й;

6. разпореждат преустановяване ползването на означението за биологично производство за цялата партида или за производство, което е засегнато, когато не са спазени правилата за биологично производство и/или за неговото означаване;

7. отнемат издадения сертификат и забраняват на производителя или вносителя да пуска на пазара продукти с означение за биологичен начин на производство, когато са извършени нарушения, които имат продължителен ефект;

8. не разгласяват информацията, която са получили при извършване на контрола; предоставят данните от проверките само на контролираното лице и на компетентните органи.

Чл. 6н

(1) Всяко лице, което с цел търговия произвежда по биологичен начин храни от растителен и животински произход или ги внася в страната, е длъжно да информира контролния орган, получил разрешение по чл. 6ж, ал. 1, и подлежи на регистриране и контрол от този контролен орган.

(2) Контролният орган и производителят/вносителят сключват договор, с който се уреждат отношенията по осъществяването на контрола, заплащането за контрола и издаването на сертификат за биологично производство.

(3) Въз основа на договора по ал. 2 контролният орган има право да осъществява контролните мерки, определени с наредбите по чл. 6д, ал. 4.

(4) Контролните органи издават сертификат на производителите и вносителите на храни от растителен и животински произход, с който се удостоверява, че храните са биологично произведени.

Чл. 6о

(1) Всяка година, не по-късно от 31 март, министърът на земеделието и горите уведомява Европейската комисия за имената на контролните органи на биологичното производство, получили разрешение по чл. 6ж, ал. 1 до края на предходната година, като предоставя данните за:

1. правния им статус, отговорностите и дейностите, които извършват;

2. процедурата за извършване на контрол, включваща подробно описание на предпазните и контролните мерки, които контролните органи на биологичното производство се задължават да приложат при осъществяването на контрола, и гаранциите за тяхната обективност;

3. мерките, които контролните органи прилагат при установяването на нарушения при биологичното производство и неговото означаване.

(2) Министърът на земеделието и горите изпраща в Европейската комисия до 1 юли всяка година:

1. списък на всички лица, които до 31 декември на предходната година с цел търговия са започнали производство по биологичен начин на храни от растителен и животински произход или са извършили внос на такива храни в страната и са станали обект на системата за контрол;

2. доклад за извършените инспекции върху лицата, които произвеждат или внасят в страната храни от растителен и животински произход, на основата на подробен годишен отчет за предходната година, представен от контролните органи на биологичното производство, включително информация за предприетите мерки, за да се осигури, доколкото това е възможно, проследимостта на храните от животински произход по цялата верига от земеделското стопанство до продажбата на крайния потребител, включително клането, разфасовката, преработката, пакетирането и означаването на биологичното производство.

Чл. 6п

(1) Министърът на земеделието и горите ежегодно информира Министерския съвет за развитието на биологичното земеделие в страната и спазването на законовите разпоредби.

(2) Всички нормативни актове в областта на биологичното земеделие се разработват с участието на съответните браншови организации.

Чл. 6р

(1) Министърът на земеделието и горите координира и осъществява контрол за съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци с нормативните изисквания за качество.

(2) Физическите и юридическите лица излагат, предлагат за продажба, доставят или реализират по друг начин, за своя или чужда сметка пресните плодове и зеленчуци, означени в съответствие с нормативните изисквания за качество.

(3) Търговците на пресни плодове и зеленчуци са длъжни да:

1. осигурят на контролния орган достъп до местата, където се извършва производство, съхранение, търговия, внос и износ на пресни плодове и зеленчуци, както и до транспортните средства, превозващи плодове и зеленчуци за предлагане на пазара;

2. предоставят на контролния орган информация и всички документи, необходими за оценка на съответствието на проверяваните партиди.

(4) Когато качеството на плодовете и зеленчуците не отговаря на нормативните изисквания за качество, контролният орган издава констативен протокол и не допуска стоката да бъде внасяна, изнасяна или продавана на вътрешния пазар. Забранява се продажбата на партидите пресни плодове и зеленчуци, за които е съставен констативен протокол.

(5) Министърът на земеделието и горите определя с наредба:

1. изискванията за качество на пресни плодове и зеленчуци;

2. реда за извършване на контрол за съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци;

3. реда за създаване и поддържане на база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци.

Чл. 6с

(1) Министерството на земеделието и горите създава и поддържа база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци и извършва анализ на риска с цел извършване на контрол за съответствие на качеството.

(2) Търговците на пресни плодове и зеленчуци, включително чуждестранните физически и юридически лица, са длъжни да представят при поискване от контролните органи следните данни:

1. наименование, седалище и адрес на управление;

2. единен граждански номер - за физическите лица, или идентификационен код БУЛСТАТ - за юридическите лица;

3. видове плодове и зеленчуци, с които търгуват;

4. район, съответно райони, в които предлагат на пазара плодове и зеленчуци;

5. място в търговската верига - производител, опаковчик, търговец на едро, търговец на дребно, вносител, износител, превозвач, преработвател;

6. средногодишен обем на търгуваната продукция.

Чл. 6т

(1) Митническите органи приемат декларацията по износа на пресни плодове и зеленчуци, когато:

1. партидата е придружeна от сертификат за съответствие на качеството, издаден от контролния орган;

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие на качеството.

(2) Митническите органи разрешават вдигането на партидите пресни плодове и зеленчуци, декларирани под режим внос, когато:

1. партидата е придружeна от сертификат за съответствие на качеството, издаден от контролния орган;

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие на качеството.

(3) Митническите органи предоставят на Министерството на земеделието и горите цялата информация, необходима за извършване на проверките за съответствие на качеството.

(4) Лицата, които изнасят или внасят пресни плодове и зеленчуци, включително за преработка, са длъжни най-малко два дни преди осъществяването на износа или вноса да уведомят писмено контролния орган с цел извършване на проверка за съответствие.

Чл. 7

(1) За опаковането на храни и за контакт с храни се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети, произведени в съответствие с добра производствена практика по такъв начин, че при нормални и предвидими условия за употреба не пренасят в храната свои съставни части в количества, които представляват опасност за човешкото здраве или водят до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните характеристики на храната.

(2) Етикетирането, представянето и рекламирането на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, не трябва да заблуждават потребителите.

Чл. 8

(1) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите определят с наредби:

1. специфичните изисквания към активните и интелигентните материали и предмети, предназначени за контакт с храни;

2. списъка на субстанциите, разрешени за използване при производство на материали и предмети за контакт с храни, критериите за тяхната чистота и специфичните условия за използването на субстанциите и/или материалите и предметите, в които те се използват;

3. списъци на разрешените субстанции, вложени в активни или интелигентни материали и предмети за контакт с храни, на активните или интелигентните материали и предмети и при необходимост - специфичните условия за използване на тези субстанции и/или материалите и предметите, в които са вложени;

4. допустимите граници на специфична и обща миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт;

5. основните правила за осигуряване на съответствието, за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, и на субстанциите, от които са направени, както и правилата, свързани с вземането на проби и методите за анализ;

6. изискванията за етикетиране и начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни.

(2) Пускането на пазара и употребата на субстанции, различни от определените в списъците по ал. 1, т. 2 и 3, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 1935/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(3) За получаване на разрешение за включване в списъците по ал. 1, т. 2 и 3 лицето, което желае да пусне на пазара нова субстанция, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

(4) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

2. техническо досие, съдържащо информация в съответствие с Ръководството за оценка на безопасността на субстанциите на Европейския орган по безопасност на храните;

3. резюме на техническото досие.

(5) Министерството на здравеопазването в срок 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(6) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 4, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 1935/2004.

(7) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешение се извършват по реда, предвиден в Регламент 1935/2004.

(8) Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се придружават от декларация за съответствие с приложимите към тях изисквания.

(9) Производителите и търговците на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, спазват изискванията по отношение на проследимостта им, определени в Регламент 1935/2004.

(10) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 3 заявления.

Чл. 9

(1) Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите встраната храни, етикетирани на български език. Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

(2) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.

(3) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите.

Чл. 9а

Забранява се рекламирането на генетично модифицирани храни чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, и/или са предназначени за детска аудитория.

Чл. 10

(1) При етикетирането на храната се включват данни за наименованието, под което храната се продава, списък на съставките на храната и количество на някои от тях, количествено съдържание на ГМО и уникалния му код, срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се съхранява, нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни, име/фирма, седалище и адрес на производителя или на лицето, което пуска храната на пазара, държавата на произход при храни от внос, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, указания за употреба, ако е необходимо, както и действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти съгласно чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и изменението на Директива 2001/18/ЕО наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1830/2003“ трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния.

(2) В случай че храната съдържа или се състои от ГМО в съотношение над допустимата прагова норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, видът, количественото съдържание, уникалният идентификатор на ГМО и думите „Съдържа ГМО“ задължително се изписват на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят.

(3) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа определя с наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните.

(4) Министерският съвет определя с наредба изискванията за етикетирането и представянето на храните.

(5) Условията и редът, при които храните могат да носят етикет „БЕЗ ГМО“, се определят с наредбата по ал. 4.

Чл. 11

(отменен)

Забраната по чл. 9, ал. 2 се отнася и при рекламирането на храните.

Чл. 12

(1) Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:

1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт;

2. имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;

3. имат въведени:

(2) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни, с изключение на обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, се извършва от областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по местонахождението на обекта.

(3) Регистрацията на обект за производство, приготвяне или обработка на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се извършва от регионалната здравна инспекция (РЗИ) по местонахождението на обекта.

(4) За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – друг идентификационен код или номер, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилага и списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта.

(5) Към заявлението по ал. 4 производителите на храни прилагат декларация по образец, удостоверяваща влагането или невлагането на съставки и добавки в храната, както и компоненти на дадена съставка, и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма, произведени от ГМО при производство на храни в обекта.

(6) Алинея 5 не се прилага за търговците, включително заведенията за обществено хранене.

(7) При непълнота или нередовност на представените документи по ал. 4 и 5 в 10-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган писмено уведомява заявителя за това и определя срок за отстраняване.

(8)

(8) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане в съответствие съобразно предписанието по ал. 5 съответният орган извършва регистрация на обекта.

(9) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане на обекта в съответствие с предписанието по ал. 5 съответният орган извършва регистрация на обекта. Обектът се регистрира за заявените дейности за производство и/или търговия с храни само ако производителят или търговецът е доказал, че обектът отговаря на нормативните изисквания и издава удостоверение за регистрация.

(11) Регионалните здравни инспекции информират ОДБХ за регистрираните аптеки по чл. 229а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Областните дирекции по безопасност на храните вписват аптеките в регистъра по чл. 14, ал. 1.

Чл. 12а

(1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, съответно РВМС, извършва временна регистрация на обект за производство и/или търговия с храни за срок до три месеца в случаите, когато обектът отговаря само на изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2.

(2) В случаите по ал. 1 РИОКОЗ, съответно РВМС, извършва проверка на място на обекта в срока, за който е издадена временната регистрация, и регистрира обекта по реда на чл. 12, ал. 9, в случай че отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1.

(3) Ако при проверката по ал. 2 се установи значителен напредък, но обектът все още не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1, РИОКОЗ, съответно РВМС, може да удължи срока на временната регистрация за максимален период общо 6 месеца.

Чл. 13

(1) При неотстраняване на непълноти в представените документи по чл. 12, ал. 7 и/или при неизпълнение на предписание по чл. 12, ал. 8 съответният орган по чл. 12, ал. 2 или ал. 3 прави мотивиран отказ за регистрация и уведомява заявителя за това.

(2) При непроизнасяне в срок на съответния орган по чл. 12, ал. 2 или ал. 3 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл.28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Заявителят има право да извършва производство или търговия в обекта, след като предварително писмено уведоми за това съответния орган и той не се произнесе с изричен отказ в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

(3) В случаите на мълчаливо съгласие съответният орган е длъжен да извърши вписването в регистъра по чл. 14, ал. 1 в 14-дневен срок от писменото уведомление по ал. 2, освен ако е направил отказ по ал. 1 или 2.

Чл. 14

(1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, съответно РВМС, води регионален регистър на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си по чл. 12, ал. 2 и 3, който съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение на регистрирания обект;

2. адрес на обекта;

3. вид на обекта (за производство или за търговия); 4.групи храни, които се произвеждат или предлагат в регистрирания обект;

5. ветеринарен регистрационен номер за обектите, вписани в регистъра на РВМС;

6. фирмата или името на лицето, което извършва дейност по производство или търговия в обекта; 7.дата и основание за заличаване на регистрацията.

(2)

(3) Въз основа на регистрите на всички РИОКОЗ и РВМС в Министерството на здравеопазването, съответно в Министерството на земеделието и горите, се поддържат национални регистри на обектите за производство и търговия на храни, които са и в електронен вид. Националните регистри на обектите за производство и търговия на храни са публични и се публикуват в Интернет.

Чл. 15

(1) Производителите и търговците на храни са длъжни писмено да уведомяват РИОКОЗ, съответно РВМС, при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7, както и при спиране или възобновяване на дейността на обекта в деня на настъпването на промяната. Промените се вписват в регистъра и в издаденото удостоверение в 14-дневен срок от заявяването им.

(2) В случаите на промяна на групите храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и при промяна в дейността на обекта, се извършва нова регистрация по реда на чл. 12.

Чл. 16

(1) Действието на регистрацията и на удостоверението е безсрочно.

(2) Регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на РИОКОЗ, съответно на РВМС, при:

1. прекратяване на дейността по искане на лицето, което извършва производство или търговия в обекта;

2. промяна на предназначението на обекта;

3. установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите;

4. системни нарушения на хигиената на храните и на чл. 12, ал. 1, т. 3, констатирани от компетентните органи;

5. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 5, 6, 8, 10 и 11.

(3)

(4) По решение на управителния съвет на БАХПИ председателят на управителния съвет изпраща мотивиран сигнал до съответния орган при съмнения за нарушения на нормативните изисквания за производство или търговия с храни. При получаване на такъв сигнал контролният орган извършва проверка, като за резултата уведомява и управителния съвет на БАХПИ.

Чл. 16а

(1) Производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол.

(2) Производителите и търговците носят отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни.

Чл. 17

(1) Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните.

(2) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба:

1. изискванията към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности;

2. хигиенните изисквания при първичното производство;

3. хигиенните изисквания към обектите за производство и търговия с храни;

4. условията за производство и търговия с храни.

(3) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на производителите и търговците на храни съвместно с компетентните органи разработват по подотрасли ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни. Тези ръководства се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите, съответно от министъра на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.

(4) При утвърждаването на ръководствата по ал. 3 съответният министър взема предвид становището на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, изготвено при спазване на следните изисквания:

1. съответствие на ръководствата с изискванията на Кодекс Алиментариус (Codex Alimentarius);

2. приложимост за отрасъла, за който са разработени;

3. съответствие с нормативните изисквания;

4. съгласуваност с ръководства на Европейската комисия за въвеждане на процедури, основани на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.

Чл. 18

(1) Производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.

(2) Производителите и търговците извършват преглед на системата по ал. 1 и я актуализират в случаите на извършени промени в продукта, процеса като цяло или в който и да е негов етап.

Чл. 19

(отменен)

(1) Нова храна или хранителна съставка се пуска на пазара с разрешение на министъра на здравеопазването след оценка на възможните рискове за увреждане на човешкото здраве.

1. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица;

2. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предоставя същите или по-добри търговски условия на трети лица;

3. предвижда санкции при предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица;

4. се изменя едностранно, освен ако това е изрично предвидено в договора;

5. предвижда възнаграждения за услуги, които не са реално предоставени;

6. предвижда прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните;

7. предвижда срок за плащане, по-дълъг от 30 дни от датата на получаване на фактурата за доставка или друга покана за плащане; когато фактурата или поканата е получена преди получаване на стоката, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката, независимо че фактурата или поканата за плащане е отпреди това;

8. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да прехвърля вземания на трети лица.

(2) За получаване на разрешение по ал. 1 едноличните търговци и юридическите лица, които желаят да пуснат на пазара нова храна или хранителна съставка, подават заявление в Министерството на здравеопазването, съдържащо наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ на заявителя. В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. копия от доклади за извършени проучвания на съответната нова храна или хранителна съставка, както и други данни, които доказват съответствие с чл. 4а;

2. техническо досие на новата храна или хранителна съставка;

3. предложение за начина на етикетиране и за представяне на новата храна или хранителна съставка; 4.разрешение за освобождаване на генетично модифицирания организъм в околната среда, издадено от министъра на околната среда и водите, в случаите на храна или хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1, т. 1.

(3) Документите по ал. 2 се разглеждат от експертна комисия по новите храни и хранителни съставки, съставена от независими експерти в областта на медицината, биотехноло-гиите, токсикологията, микробиологията, агрономството, ветеринарната медицина, храненето, хранителните технологии, а при необхо-димост—и експерти от други специалности. Членовете на комисията се определят със заповед на министъра на здравеопазването.

(4) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 2 или при необходимост от представяне на допълнителна информация в срок до 30 дни от подаване на заявлението председателят на комисията писмено уведомява заявителя за това и определя срок за изпълнение. При неотстраняване на посочените нередности в определения срок заявлението не се разглежда.

(5) В 45-дневен срок от подаване на заявлението Министерството на здравеопазването предоставя за обществено обсъждане резюме на досието по ал. 2, т. 2, което не може да продължи по-дълго от 30 дни. Не може да бъде предоставена за обсъждане информация, определена от заявителя и потвърдена от комисията като поверителна.

(6) В тримесечен срок от получаване на документите по ал. 2, съответно от отстраняване на непълнотите по ал. 4, комисията по новите храни и хранителни съставки разглежда постъпилите становища от общественото обсъждане, изготвя доклад за оценка на безопасността за човешка консумация на новата храна или хранителна съставка и прави предложение до министъра на здравеопазването за издаване на разрешение за пускане на пазара или за отказ.

(7) Министерството на здравеопазването предоставя доклада на комисията на заинтересованите държавни органи, които в срок до 14 дни могат да направят бележки или да представят обосновано възражение за пускането на пазара на храната или хранителната съставка. Забележките или възраженията могат да се отнасят и до представянето или етикетирането на храната или хранителната съставка.

(8) Въз основа на доклада и предложението на комисията, както и на становищата по ал. 7 в 4-месечен срок от подаване на заявлението министърът на здравеопазването издава разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка или отказва издаването на разрешение.

(9) В разрешението се определят:

1. титулярят на разрешението;

2. идентичността (видът) на новата храна или хранителна съставка;

3. съставът на новата храна;

4. условията за употреба на новата храна или на хранителната съставка;

5. предназначението на новата храна или на хранителната съставка и нейната спецификация; 6.специфичните данни, които трябва да са отразени на етикета на новата храна или хранителна съставка.

(10) Министърът на здравеопазването в срока по ал. 8 мотивирано отказва издаване на разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, когато становището на комисията по ал. 6 и/или на държавен орган по ал. 7 показва, че съществува риск за човешкото здраве.

(11) Отказът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(12) При непроизнасяне в срока по ал. 8 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

(13) Министерството на здравеопазването създава и поддържа в електронен вид публичен регистър на издадените разрешения за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, в който се вписват номер и дата на издаденото разрешение, както и данните по ал. 9, т. 1, 2, 4 и 6.

(1) Договорът за покупка на храни за последваща продажба не може да:

(2) Уговорки в нарушение на ал. 1 са нищожни.

Чл. 19

Чл. 19а

(отменен)

(1) В случаите, когато съществуват данни и информация, които установяват въз основа на налични всеобщо признати научни доказателства, че нова храна или хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1, т. 2, 3 и 5 е съществено еквивалентна на съществуваща храна или хранителна съставка по отношение на състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба и ниво на съдържащите се нежелани вещества, тази нова храна или хранителна съставка се пуска на пазара след уведомление до министъра на здравеопазването. За целта лицата по чл. 19, ал. 2 подават в Министерството на здравеопазването заявление, съдържащо необходимите данни и информация. В заявлението може да се посочат кои данни и информация са поверителни с оглед запазване на търговските интереси на заявителя.

(2) Лице, което е подало уведомление по ал. 1, без в заявлението да се съдържат необходимите данни и информация, няма право да пуска на пазара нова храна или хранителна съставка.

(3) Надлежно подадените уведомления за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка по ал. 1 се вписват съответно в регистъра по чл. 19, ал. 13.

Чл. 19б

(1) Продажбата на генетично модифицирани храни се извършва по ред, определен в наредбата по чл. 10, ал. 4.

(2) Забранява се разпространението и продажбата на генетично модифицирани храни в детските ясли, детските кухни, детските градини и училищата.

Чл. 20

(1) Не се разрешава пускането на пазара на храна, която:

1. не е безопасна за консумация от потребителите;

2. уврежда или може да увреди здравето на хората; 3.е негодна за консумация от хората.

(2) Когато една храна, която не е безопасна за потребителите, е част от партида или доставка храни от един вид с еднакви характеристики, се смята, че цялата партида или доставка не отговаря на изискванията за безопасност, освен когато след извършване на проверка и/или лабораторни изследвания се установи, че останалата част от партидата или доставката е безопасна.

(3)

1. незабавно да предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, за които смятат или предполагат, че са опасни за здравето на човека;

2. да предоставят информация на контролните органи за предприетите мерки за изтегляне на опасни храни от пазара и за гарантиране здравето на потребителя;

3. да оказват съдействие на контролните органи чрез предоставяне на информация за проследяване движението на храните.

(4)

Чл. 20а

(1) Когато производител или търговец на храни предполага или установи, че храните, които е внесъл, произвел, преработил, приготвил или разпространил, не отговарят на изискванията за безопасност, той незабавно предприема мерки за изтеглянето им от пазара, в случай че храните не се намират под непосредствения му контрол, и информира компетентните органи за това.

(2) Когато е възможно храната вече да е достигнала до потребителя, производителят или търговецът по ал. 1 информира по ясен и ефективен начин потребителите за причините за изтеглянето от пазара.

(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1 и 2 не е достатъчно за постигането на висока степен на опазване на здравето, производителят или търговецът информира потребителите да върнат вече доставените им храни.

(4) В случаите по ал. 1 - 3 производителите и търговците на храни са длъжни да:

1. информират незабавно компетентните органи за предприетите от тях мерки;

2. не препятстват сътрудничеството на други лица с компетентните органи, насочено към предотвратяване, намаляване или отстраняване на възможния (произтичащия) от храните риск в съответствие с приложимите нормативни актове и процедури;

3. оказват съдействие на компетентните органи за предприетите действия за избягване или намаляване на риска за здравето, който представлява храната, доставена от тях;

4. възстановят заплатената от потребителите цена за съответната храна.

Чл. 20б

Лицата, които извършват търговия на дребно и дистрибуция на храни, без да засягат тяхната цялост, безопасност, опаковане и етикетиране, са длъжни в рамките на своята дейност да:

1. предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, които не отговарят на изискванията за безопасност;

2. сътрудничат на производителите и компетентните органи при изтегляне на храни от пазара и да предоставят информация, необходима за тяхното проследяване.

Чл. 21

Търговците са длъжни да предлагат на потребителите храните в същото добро състояние, в което са ги получили.

Чл. 21а

(1) Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта:

1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни;

2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти.

(2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване.

(3) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им.

(4) Производителите изискват и съхраняват резултати от лабораторни анализи, представени по чл. 23з и изискванията на Регламент (ЕО) № 1830/2003, за доставените генетично модифицирани съставки и добавки, както и компоненти на дадена съставка, и вещества, предназначени за влагане в храните.

(5) Производителите вземат проби с цел удостоверяване на съответствието със заявената информация по чл. 12, ал. 5 с периодичност, определена във внедрената система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки по чл. 18, ал. 1.

Чл. 21б

(1) Министърът на земеделието и храните издава наредба, с която се уреждат специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

(2) С наредбата по ал. 1 се уреждат специфичните изисквания при:

1. директната доставка, извършена от производителя, до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител, на малки количества:

2. доставката на храни от животински произход, обработени и/или преработени в обект за търговия на дребно до краен потребител или до други обекти за търговия на дребно, като странична, локална и ограничена дейност.

Чл. 22

(1) Облъчване на храни с йонизиращи лъчения се разрешава, когато има основателна технологична необходимост за това, няма опасност за здравето на потребителя и е от полза за крайния потребител.

(2) Облъчването на храни може да бъде използвано само за следните цели:

1. намаляване опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на патогенни организми;

2. намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;

3. намаляване загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето, прорастването или покълването;

4. премахване на вредните за растенията и за храните от растителен произход организми.

Чл. 22а

(1) Облъчването на храните с йонизиращи лъчения се извършва само от лица, получили регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.

(2) Облъчването на всеки отделен вид храна се извършва след издаване на отделни разрешения за това от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.

Чл. 22б

(1) За получаване на регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения може да кандидатства дееспособно физическо лице и юридическо лице, регистрирано в Република България, което подава до министъра на здравеопазването заявление по образец, съдържащо име и адрес на физическото лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – друг идентификационен код или номер, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилага и списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта:

1. данни за регистрационния номер на лицензията за използване на източници на йонизиращи лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;

2. вид на източника на йонизиращо лъчение;

3. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза на полето и в облъчената храна.

(2) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 1 и/или при необходимост от представяне на допълнителна информация заявителят се уведомява писмено в срок до 14 дни от подаване на заявлението за срока, в който да отстрани установените непълноти и/или предостави информацията. При неизпълнение в определения срок заявлението не се разглежда.

(3) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице извършва регистрацията или прави мотивиран отказ за регистрация в едномесечен срок от постъпване на заявлението, съответно от изтичане на срока по ал. 2.

(4) Изричният или мълчаливият отказ за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Регистрацията за облъчване на храни с йонизиращи лъчения има срок на действие, равен на срока на действие на лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. За извършената регистрация на лицето се издава удостоверение в срока по ал. 3.

(6) Регистрацията се прекратява при:

1. смърт на физическото лице, съответно обявяване в несъстоятелност или ликвидация на юридическото лице;

2. отнемане, прекратяване или изтичане на срока на лицензията по ал. 1, т. 1;

3. системно нарушаване на изискванията на закона от регистрираното лице;

4. установяване, че регистрираното лице е предоставило неверни сведения, които са послужили като основание за извършване на регистрацията;

5. искане на регистрираното лице.

(7) При констатиране на нарушения в случаите на ал. 6, т.3 и 4, на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания или имуществени санкции.

(8) За извършената регистрация и издадените удостоверения се води публичен регистър, в който се вписват:

1. данни за лицето;

2. срокът на регистрацията;

3. данните по ал. 1, т. 3;

4. дата и основание за прекратяване на регистрацията.

(9) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието, храните и горите за извършените и прекратените регистрации.

(10) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите издава наредба за определяне на видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и за условията и реда за това.

Чл. 22в

(1) Разрешение за облъчване на храна се издава от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър за всеки отделен вид храна.

(2) За издаване на разрешение за облъчване на храна нейният производител подава заявление до Министерството на здравеопазването, което съдържа вида на храната, която ще бъде облъчвана, обекта, в който ще се извърши облъчването, и обосновка за необходимоста и целта на облъчването.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация от лицето, предоставило храната за облъчване, с която се декларира дали храната или част от нея преди това са били подлагани на облъчване.

(4) Разрешението за облъчване на храна или отказ за това се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието, храните и горите за издадените разрешения за облъчване на храна.

(6) Изричният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 23

(1) Всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред.

(2) Във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице, назначено по трудов договор, което притежава висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост или има придобита квалификация в същата област по Закона за занаятите. Не се изисква назначаване на специалист, ако лицето по чл. 14, ал. 1, т. 7 отговаря на това условие.

(3) Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят обучение на лицата по ал. 1 в съответствие с извършваните от тях дейности за спазването на хигиенните изисквания, правилата за добри практики и за прилагането на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима - на процедурите в съответствие с нейните принципи.

Чл. 23а

(1) Към министъра на здравеопазването се създава Комисия по нови и генетично модифицирани храни, наричана по-нататък “комисията”, която:

1. извършва първоначална оценка на заявленията за разрешение за пускане на пазара на нови храни и нови хранителни съставки;

2. дава становища по получени от Европейската комисия, Европейския орган по безопасност на храните или от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз:

3. извършва по искане на Европейската комисия оценка за безопасност на храните съгласно Регламент 1829/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз;

4. дава становища по други въпроси от компетентността на министъра на здравеопазването, възникнали при прилагането на този закон относно безопасността на новите храни и новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО;

5. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с безопасността на новите храни и новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО.

6. поддържа електронен регистър за дейността си в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(2) Комисията се състои от 15 хабилитирани учени в областта на медицината, биотехнологиите, токсикологията, молекулярната биология, молекулярната генетика, храненето, хранителните технологии, агрономството, животновъдството и опазването на околната среда.

(3) Министърът на здравеопазването, министърът на земеделието и горите и министърът на образованието и науката предлагат за членове на комисията по четирима хабилитирани учени, а министърът на околната среда и водите предлага трима хабилитирани учени.

(4) Членовете на комисията се назначават със заповед на министъра на здравеопазването за срок 4 години.

(5) В работата на комисията без право на глас участват по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и двама представители на БАХПИ.

(6) Представителите по ал. 5 се определят със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на ръководителите на съответните ведомства и организации.

(7) Комисията приема правилник за дейността си, който се утвърждава от министъра на здравеопазването.

(8) Членовете на комисията и лицата по ал. 5 подписват декларации за неразгласяване на поверителна информация. В продължение на три години след прекратяване или изтичане на мандата им членовете на комисията са длъжни да не разгласяват поверителната информация, която им е станала известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

(9) За осъществяване на дейности по ал. 1, т. 1, 2 и 3 членовете на комисията получават възнаграждение по ред, определен с правилника по ал. 7.

Чл. 23б

(1) Лице, което желае да пусне на пазара нова храна или нова хранителна съставка, е длъжно да извърши оценка на риска за човешкото здраве преди пускането й на пазара.

(2) Лице, което желае да пусне на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, е длъжно да извърши преди пускането на пазара:

1. оценка на риска за човешкото здраве;

2. оценка на риска за околната среда.

(3) Оценката на риска се извършва за всеки отделен случай въз основа на съществуващи научни и технически данни и включва:

1. анализ на всички потенциални неблагоприятни последици върху човешкото здраве и/или околната среда, които могат да настъпят пряко или косвено при пускането на пазара на нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, включително анализ на потенциалните кумулативни дългосрочни последици от пускането на тези храни на пазара;

2. заключение за потенциалното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда при консумация.

(4) При наличие на нова научна информация за новите храни или новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни или храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, и за последиците от пускането им на пазара върху човешкото здраве се извършва нова оценка на риска.

(5) Оценка на риска за околната среда се извършва по реда на Закона за генетично модифицирани организми.

Чл. 23в

(1) Пускането на пазара на нова храна или нова хранителна съставка се извършва само след получаване на разрешение по реда на Регламент 258/97.

(2) За нови храни или нови хранителни съставки по чл. 4а, ал. 1, т. 2 и 3, които въз основа на налична и общопризната научна информация или въз основа на становище на компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, нотифициран по реда на Регламент 258/97, са признати за съществено еквивалентни на традиционно използвани храни или хранителни съставки по отношение на състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба и съдържание на нежелани вещества, се прилага процедурата по чл. 23д.

(3) За получаване на разрешение по ал. 1 лице, което желае да пусне нова храна или нова хранителна съставка на територията на Република България за първи път, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

(4) Едновременно с подаването на заявлението по ал. 3 заявителят изпраща копие на заявлението до Европейската комисия.

(5) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

2. техническо досие на новата храна или новата хранителна съставка, което включва информацията, необходима за извършване на оценката на риска за човешкото здраве от пускането на пазара на новата храна или хранителна съставка:

3. доклади за извършена оценка на риска на новата храна или новата хранителна съставка, както и други данни, които доказват съответствие с изискванията по чл. 4а, ал. 2, придружени с описание на използваните методи и библиографска справка;

4. предложение за начина на етикетиране и представяне на новата храна или новата хранителна съставка в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 4;

5. условията за пускане на пазара на новата храна или новата хранителна съставка, ако има такива, включително и начин на употреба или приготвяне, когато това е необходимо;

6. предложение за план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве след пускането на пазара на новата храна или новата хранителна съставка;

7. резюме на техническото досие и на оценката на риска за човешкото здраве;

8. допълнителна информация.

(6) Заявителят може да се позове на информация или на резултати от предишни заявления на други заявители или да предостави допълнителна информация, която смята за подходяща, при условие че информацията и резултатите не са поверителни или другите заявители са дали своето писмено съгласие.

(7) В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни, като за целта ги прилага отделно.

(8) Заявлението и документите, приложени към него, се подават на български и на английски език на хартиен и електронен носител.

(9) Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.

Чл. 23г

(1) Първоначална оценка на заявлението и приложените към него документи се извършва от комисията по чл. 23а, ал. 1 или от друг компетентен орган за оценка на държава - членка на Европейския съюз, съгласно процедурата, определена в Регламент 258/97.

(2) В срок три месеца от получаването на заявление, съответстващо на изискванията по чл. 23в, ал. 5, се изготвя доклад за първоначална оценка.

(3) Докладът по ал. 2 съдържа заключение относно необходимостта за извършване на допълнителна оценка по реда, определен в Регламент 258/97.

(4) Министерството на здравеопазването изпраща доклада за първоначалната оценка на Европейската комисия.

(5) При спазване на процедурата, определена в Регламент 258/97, всяка държава - членка на Европейския съюз, може да изкаже становище или да направи мотивирано възражение по доклада за първоначалната оценка.

(6) Заявителят трябва да предоставя на държавите - членки на Европейския съюз, при поискване информация и копия от документи, свързани с подаденото от него заявление.

(7) Министърът на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър издава разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, при условие че:

1. не се изисква извършването на допълнителна оценка, и

2. не е получено мотивирано възражение по ал. 5.

(8) Министерството на здравеопазването при спазване на процедурата по Регламент 258/97 незабавно информира заявителя, че може да пусне на пазара новата храна или новата хранителна съставка или че се изисква взимане на решение по реда на ал. 9.

(9) В случай че се изисква извършване на допълнителна оценка по ал. 3 или при подадено мотивирано възражение по ал. 5, се прилагат процедурата и редът за взимане на решение, определени в Регламент 258/97.

(10) С решението по ал. 9 се определя обхватът на разрешението и където е приложимо, се определят:

1. условията за употреба на новата храна или новата хранителна съставка;

2. предназначението на новата храна или новата хранителна съставка и нейната спецификация;

3. специфичните изисквания за етикетиране.

(11) Европейската комисия уведомява заявителя за взетото решение по ал. 9.

(12) Списъкът на разрешените за пускане на пазара нови храни и нови хранителни съставки се публикува в служебния бюлетин и в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(13) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието, храните и горите за издадените разрешения по ал. 7.

Чл. 23д

(1) Лице, което пуска на пазара нови храни или нови хранителни съставки по чл. 23в, ал. 2, незабавно трябва да уведоми за това Европейската комисия.

(2) Уведомлението по ал. 1 трябва да бъде придружено от приложимите документи по чл. 23в, ал. 2.

(3) Информация за получените уведомления се публикува ежегодно по реда на Регламент 258/97.

Чл. 23е

(1) Пускането на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се извършва само след получаване на разрешение от Европейската комисия по реда на Регламент 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз и при спазване на съответните условия, определени в разрешението.

(2) За получаване на разрешение лицето, което желае да пусне на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

(3) Когато продукт по ал. 1 се пуска на пазара само като храна за консумация от човека, заявлението трябва да съдържа изрична декларация за това, основана на данни, които могат да бъдат проверени.

(4) Когато продукт по ал. 1 може да бъде използван като храна за консумация от човека и като фураж, се подава едно заявление до министъра на здравеопазването.

(5) Заявлението по ал. 2 съдържа:

1. данни за заявителя:

2. техническо досие на генетично модифицираната храна, ГМО за използване във или като храна или храната, съдържаща съставки, произведени от ГМО, което включва информацията, необходима за извършване на оценката на риска за човешкото здраве от пускането на пазара на тези храни:

3. мотивирано становище, че храната няма да предизвика етични и/или религиозни проблеми у потребителите, или предложение за етикетиране на храната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 3;

4. условията за пускане на пазара на храната или на храните, произведени от нея, както и специфични условия за начин на употреба или приготвяне, когато е приложимо;

5. описание на методите за вземане на проби, откриване и определяне на генетичната модификация и когато е приложимо, за откриване и определяне на генетичната модификация в храната и/или в храни, произведени от нея;

6. проби от храната и контролни проби, както и информация за наличие и достъп до референтен материал;

7. резюме на досието в стандартизиран вид и резюме на оценката на риска за човешкото здраве;

8. предложение за последващо пускане на пазара наблюдение относно употребата на храната, когато е приложимо.

(6) Когато е подадено заявление по ал. 2 за ГМО за използване във или като храна, понятието “храна” в ал. 5 означава “генетично модифицирана храна”.

(7) В случай на ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, към заявлението по ал. 5 се прилагат:

1. пълното техническо досие на ГМО и заключенията от извършената оценка на риска по Закона за генетично модифицирани организми или копие от разрешението за пускане на пазара на ГМО като продукт или съставка на продукт, когато има издадено такова разрешение по Закона за генетично модифицирани организми;

2. план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху околната среда след пускането на ГМО на пазара, разработен в съответствие с изискванията по Закона за генетично модифицирани организми, както и предложение за продължителността на наблюдението.

(8) Когато заявлението се отнася до вещество по чл. 2, ал. 1, чиято употреба и пускане на пазара са свързани с включването му в списък на разрешени вещества по реда на друг нормативен акт на Европейските общности, това изрично се посочва в заявлението, като се предоставя и информация за статута на веществото по реда на съответния акт.

(9) Заявлението по ал. 5 се попълва и представя при спазване на изискванията на Регламент 641/2004 на Европейската комисия и съгласно препоръки на Европейската комисия и ръководства на Европейския орган по безопасност на храните, приети съгласно Регламент 1829/2003.

(10) Заявлението се подава на български и на английски език на хартиен и на електронен носител.

(11) В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни, като за целта ги прилага отделно.

(12) Към заявлението се прилага удостоверение за актуалното състояние на регистрацията на заявителя, когато е едноличен търговец или юридическо лице.

(13) Към заявлението се прилага информация за генетично модифицираната храна, ГМО за използване във или като храна или храната, съдържаща съставки, произведени от ГМО, пускани на пазара извън територията на страната, когато има такива случаи.

(14) Заявителят може да се позове на информация или резултати от предишни заявления на други заявители или да предостави допълнителна информация, която смята за подходяща, при условие че информацията и резултатите не са поверителни или другите заявители са дали своето писмено съгласие.

(15) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 2 заявления.

Чл. 23ж

(1) Министерството на здравеопазването в срок 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(2) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща заявлението по чл. 23в и приложените към него документи на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 1829/2003.

(3) Европейският орган по безопасност на храните дава становище при условията и по реда, определени в Регламент 1829/2003.

(4) Разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се предоставя в съответствие с процедурата, определена в Регламент 1829/2003, като Европейската комисия уведомява заявителя за взетото решение.

(5) Списъкът на разрешените за пускане на пазара генетично модифицирани храни, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се публикува в служебния бюлетин и в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(6) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се извършват по реда, определен в Регламент 1829/2003.

(7) Разрешението по ал. 4 се подновява на 10-годишен период, като в срок до една година преди изтичането на срока му на валидност лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаване действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 1829/2003.

(8) Лицата, получили разрешение по ал. 4, и лицата, отговорни за пускането на пазара, са длъжни да спазват условията или ограниченията за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, описани в разрешението.

(9) Лицата, получили разрешение по ал. 4, към които е поставено изискване за последващо пускането на пазара наблюдение и/или за изпълнение на план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху околната среда след пускането на ГМО на пазара, трябва да извършват наблюденията и да предоставят информация по реда, определен в Регламент 1829/2003.

(10) Лицата, получили разрешение по ал. 4, които искат да променят условията, определени в него, подават заявление по чл. 23е, ал. 2 при спазване на процедурата, определена в Регламент 1829/2003.

Чл. 23з

(1) Лицата, които пускат на пазара генетично модифицирани храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, включително и в насипно състояние, са длъжни да предоставят на купувачите в писмен вид информация за това, че храната съдържа или се състои от ГМО, както и уникалния код на ГМО.

(2) Производителите и търговците на храните по ал. 1 са длъжни да предоставят на купувачите информацията, че храната съдържа или се състои от ГМО, както и уникалния код на ГМО, в писмен вид в придружаващите партидата документи и на етикета на продукта и на следващите етапи от предлагането й на пазара.

(3) Производителите и търговците по ал. 1 и 2 са длъжни да имат въведени система и процедури за:

1. съхраняване на информацията по ал. 1 и 2;

2. идентифициране на лицата, от които са закупили и на които са продали храните по ал. 1.

(4) Информацията по ал. 1 се съхранява за период от 5 години след реализирането на всяка сделка.

(5) При етикетиране на генетично модифицирани храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, в допълнение към изискванията, определени в наредбата по чл. 10, ал. 4, се спазват изискванията на Регламент 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003.

Чл. 24

(1) Встраната се внасят храни, които отговарят на изискванията на Закона за храните, Закона за ветеринарно-медицинската дейност, Закона за защита на растенията, и нормативните актове по прилагането им.

(2) В страната могат да се внасят и храни, които отговарят на изискванията, признати от Европейските общности за еквивалентни, или на определените изисквания съгласно споразумение, сключено между Европейските общности и страна износител.

(3)

(4) При внос на храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, вносителят задължително представя информацията в придружаващите партидата документи за вида и количественото съдържание на ГМО.

Чл. 24а

(1) Внос на бутилирани натурални минерални води в страната и тяхното разпространение в търговската мрежа се извършва след издаване на сертификат за внос от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.

(2) За издаване на сертификата по ал. 1 вносителят на бутилирана натурална минерална вода подава заявление до министъра на здравеопазването, в което се посочват:

1. наименование, седалище и адрес на управление на фирмата вносител;

2. наименование и адрес на чуждестранната фирма производител;

3. страната, от която се внася натуралната минерална вода;

4. търговска марка (търговско наименование) на натуралната минерална вода.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. копие от съдебното решение за регистрация на българската фирма вносител съгласно Търговския закон и удостоверение за актуално състояние;

2. копие от официалния документ за признаване на водата като натурална минерална, издаден от компетентния орган на съответната страна;

3. документ, издаден от компетентния орган на съответната страна, удостоверяващ, че натуралната минерална вода отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 4б, ал. 1;

4. протоколи за проведени изпитвания на водата от акредитирани лаборатории.

(4) Министърът на здравеопазването или определено от него длъжностно лице от състава на министерството в срок 10 дни от подаването на документите по ал. 2 и 3 издава сертификата или прави мотивиран отказ за това.

(5) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

(6) Вносните натурални минерални води, за които е издаден сертификат за внос, се включват в отделен раздел на списъка на натуралните минерални води по чл. 4б, ал. 3.

(7) Срокът на валидност на сертификата е 5 години.

(8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичането на срока по ал. 7, като за целта в Министерството на здравеопазването се представя актуален документ по ал. 3, т. 3.

(9) В случай че актуалният документ по ал. 3, т. 3 не бъде представен в срока по ал. 8, съответната натурална минерална вода се заличава от списъка по ал. 6.

Чл. 24б

Условията и редът за внос на суровини и храни от животински произход в страната се уреждат по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 25

(1) За храните от местно производство, предназначени за износ, са приложими и изискванията на страната вносител, ако това не противоречи на международен договор.

(2) С изрично съгласие на страната вносител могат да бъдат изнасяни и храни, които не съответстват на изискванията на този закон, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията и нормативните актове по прилагането им, при условие че храните са безопасни за здравето на хората и страната вносител е уведомена за причините и обстоятелствата, поради които храната не може да бъде пусната на пазара.

Чл. 25а

(1) За храните, предназначени за износ или реекспорт с цел пускане на пазара на трета страна, са приложими и изискванията на страната вносител.

(2) С изрично съгласие на компетентния орган на страната вносител могат да бъдат изнасяни или реекспортирани и храни, които не отговарят на нормативните изисквания на Европейските общности, но са безопасни за здравето на хората и компетентният орган на страната вносител е бил изчерпателно информиран за причините и обстоятелствата, поради които храните не могат да бъдат пуснати на единния европейски пазар.

(3) Когато се прилагат разпоредбите на двустранно търговско споразумение между Европейските общности или една от държавите - членки на Европейския съюз, и трета страна, износът на храни се извършва съгласно условията в споразумението.

Чл. 26

(1) На официален контрол по този закон подлежат:

1. всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

2. състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни;

3. суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни;

4. технологичните процеси за производство на храни;

5. мисците, почистващите, дезинфекционните, дезинсекционните и дератизационните препарати и процеси;

6. материалите и предметите, предназначени да влязат в контакт с храните;

7. полуготовите и готовите храни;

8. етикетирането, представянето и рекламата на храните;

9. методите и средствата за съхраняване и консервиране на храните;

10. хигиената на лицата, които влизат в контакт пряко или косвено с материалите и продуктите по т. 3, 5, 6 и 7.

11. добрите практики за производство и търговия с храни, системата за управление на безопасността на храните, системата за анализ на опасностите и критични контролни точки или съответните процедури, основани на нейните принципи, а също технологичната документация.

(2) Контролът по ал. 1 се отнася както за храните, които се произвеждат и продават на територията на страната, така и за храните, предназначени за износ.

Чл. 27

(1) Официалният контрол се извършва систематично на базата на риска и с подходяща честота с цел осигуряване безопасността на храните, като се вземат предвид:

1. установените рискове, свързани с храните, с производството и търговията с храни, с употребата на храни или с процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, които могат да повлияят на безопасността на храната;

2. водената документация от производителите и търговците на храни по отношение на съответствието с нормативните изисквания;

3. документираните от компетентните органи данни за установени при предишни проверки несъответствия в дейността на производителя и търговеца с нормативните изисквания;

4. надеждността на извършваните от производителя или търговеца собствени проверки в обекта;

5. всяка друга информация, която би могла да свидетелства за несъответствие.

(2) Официалният контрол се извършва без предварително уведомяване, включително непланирано, с изключение на случаите на одити, за провеждането на които производителите или търговците задължително се уведомяват.

(3) Официалният контрол се извършва на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и включва контрол на обектите за производство и търговия с храни, употребата и съхранението на храни, процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, включително транспортирането на храни.

(4) Официалният контрол се състои от една или няколко от следните дейности:

1. инспекции на:

2. проверки на хигиенните условия в обектите за производство и търговия с храни;

3. оценка на процедурите за прилагане на добри практики, на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима - на процедурите в съответствие с нейните принципи;

4. вземане на проби и образци и провеждане на анализи и изследвания;

5. контрол на хигиената на персонала;

6. преглед на документацията и записите, които могат да имат връзка с оценката на съответствието с изискванията на законодателството по храните;

7. разговори с ръководителите и изпълнителите в предприятията за производство и търговия с храни;

8. отчитане на стойностите, регистрирани от средствата за измерване, използвани в обектите за производство и търговия с храни;

9. проверки на регистрираните стойности от средствата за измерване в обекта чрез използване на собствени средства за измерване от компетентните органи;

10. оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;

11. други дейности, необходими за осигуряване изпълнението на целите на закона.

(5) Официалният контрол се извършва и по сигнали и жалби на граждани. При установени нарушения, за които са дадени предписания или наложени глоби или имуществени санкции, производителите и търговците заплащат такса за извършената проверка в размер, утвърден с тарифа по чл. 36в.

Чл. 27а

(1) Официалният контрол върху храни при внос, износ и пускането на пазара на храни се извършва по един и същ начин.

(2) Компетентните органи извършват проверка на храните от внос за съответствие с нормативните изисквания независимо от мястото на произход на пратката.

(3) В случай че при проверка, извършена на мястото на получаване или по време на съхранение или транспортиране на пратката от внос, компетентните органи установят несъответствие, те предприемат съответни мерки, включително връщане на пратката в страната на произход.

(4) При търговия с държави - членки на Европейския съюз, лицата, които получават пратките храни, уведомяват писмено преди вноса компетентните органи с цел организиране на контрола.

Чл. 27б

(отменен)

(1) Официалният контрол върху храните от неживотински произход от внос се извършва на митническите пунктове или учреждения, складовете за търговия на едро или други звена от хранителната верига.

(2) Министърът на здравеопазването ежегодно утвърждава със заповед списък на храните от неживотински произход, които в зависимост от риска подлежат на задължителен контрол при внос. При необходимост списъкът се актуализира.

(3) Заповедта по ал. 2 се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 28

(1) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.

(2) Българската агенция по безопасност на храните извършва и оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган, и технологични документации.

(3) Официалният контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се провежда от органите на РЗИ към Министерството на здравеопазването.

(4)

1. провеждат ефективен и целесъобразен официален контрол на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

2. извършват официален контрол без конфликт на интереси;

3. разполагат със собствена лаборатория или да имат сключен договор с лаборатория с достатъчен капацитет и квалифициран персонал за ефективно и ефикасно извършване на официален контрол;

4. разполагат с подходящи и правилно поддържани съоръжения и оборудване за осигуряване на ефективно и ефикасно изпълнение на официалния контрол от страна на персонала;

5. разработват планове за действие в извънредни ситуации (контингенс планове).

1. административните органи, които са ангажирани с изпълнението им;

2. правата и задълженията на органите по т. 1;

3. ред и процедури за обмен на информация между отделните държави.

(5) С плановете по ал. 4, т. 5 се определят необходимите мерки, които незабавно се предприемат, когато се установи, че дадена храна представлява сериозен риск за здравето на хората или животните пряко или чрез околната среда.

(4) Изискванията към плановете по ал. 2, т. 5 се определят с наредбата по чл. 29в, ал. 1 и задължително включват:

Чл. 28а

(1) Компетентните органи провеждат вътрешни одити и могат да организират провеждането на външни одити. Одитите се провеждат при спазване на изискванията за независимост и прозрачност.

(2) Въз основа на резултатите от одита компетентните органи предприемат мерки, за да осигурят постигането на целите на Регламент 882/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Чл. 28б

(1) Компетентните органи предприемат действия за обучение на длъжностните лица, извършващи официалния контрол върху храните, чрез провеждане на:

1. обучения в сферата на техните правомощия, позволяващи им компетентно изпълнение на задълженията и извършване на координирани официални проверки;

2. допълнителни обучения по актуални въпроси в сферата на тяхната компетентност.

(2) Компетентните органи осигуряват условия за осъществяване на сътрудничество във всички области, свързани с контрола на храните.

Чл. 29

(отменен)

(1) Органите на държавния санитарен контрол (ДСК) упражняват контрол върху всички храни, с изключение на храните от животински произход.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва и върху:

1. обектите и условията за производство, преработка, пакетиране, препакетиране, съхранение и транспорт на храни от неживотински произход;

2. обектите за търговия и условията за съхранение и транспорт на храни, с изключение на обектите за търговия на едро с храни от животински произход и обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход;

3. заведенията за обществено хранене, условията за приготвяне на храни в тях и използваните технологични методи;

4. вноса на храни от неживотински произход.

Чл. 29а

(отменен)

(1) Органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) упражняват контрол по отношение на храните от животински произход, включително техния внос, транзит и износ.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва и върху:

1. обектите и условията за добив, производство, преработка, пакетиране, препакетиране, съхранение и транспорт на храни от животински произход;

2. обектите за търговия на едро с храни от животински произход, условията за съхранение и транспорт на храни от животински произход и обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход;

3. обектите за търговия на едро с храни от животински произход, условията за съхранение и транспорт на храни от животински произход и обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход;

Чл. 29б

(отменен)

Органите на държавния фитосанитарен контрол упражняват контрол за съдържанието на замърсители и остатъци от пестициди в растителните суровини и продукти преди пускането им на пазара при условията и по реда на Закона за защита на растенията.

Чл. 29в

(1) Официалният контрол върху храните се осъществява чрез подходящи методи и техники като мониторинг, надзор, верифициране, одит, инспекция, вземане на проби и анализ съгласно наредба на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите.

(2) Официалният контрол върху храните се извършва по процедури в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

(3)

(4)

Чл. 29г

Компетентният орган в срок 14 дни от датата на приключване на проверката предоставя на съответния производител или търговец на храни копие от доклада от извършената проверка.

Чл. 29д

Компетентният орган осигурява безпристрастност, качество и съгласуваност на официалните проверки.

Чл. 29е

(отменен)

(1) За осигуряване на ефективна координация и сътрудничество при извършване на официалния контрол към Националния съвет по безопасност на храните се създава Съвет за координация на контрола.

(2) Съветът за координация на контрола се председателства от председателя на Националния съвет по безопасност на храните. В състава на съвета участват главният държавен здравен инспектор, главният ветеринарно-санитарен инспектор, директорът по държавния ветеринарно-санитарен контрол, генералният директор на Националната служба по растителна защита, директорът на Националната служба по зърното и фуражите, директорът на Агенция “Митници” и главният секретар на Министерството на вътрешните работи.

(3) Основните функции на Съвета за координация на контрола са:

1. координация и планиране на контролните дейности на всички етапи на производството и търговията с храни, включително съвместни проверки от РИОКОЗ и РВМС в обектите за търговия на дребно, в които се предлагат храни от неживотински и от животински произход, и в заведенията за обществено хранене;

2. обмен на информация и съгласуване на процедурите за контролните дейности, извършвани самостоятелно от органите на държавния здравен контрол и държавния ветеринарно-санитарен контрол, както и от другите компетентни органи;

3. осъществяване на контакти с Европейската комисия и нейни структури по въпросите, свързани с официалния контрол върху храните;

4. осъществяване координация на дейността и взаимодействие с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз;

5. утвърждаване на единния многогодишен национален контролен план и доклада до Европейската комисия по чл. 29ж;

6. изготвяне на ежегоден анализ за ефективността на официалния контрол и предложения за подобряването му.

(4) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на финансите приемат правилник за работата на Съвета за координация на контрола.

Чл. 29ж

(1) За ефективното извършване на официалния контрол върху храните се разработва единен многогодишен национален контролен план.

(2) Една година след въвеждането на многогодишния национален контролен план, а впоследствие всяка година се представя доклад за неговото изпълнение до Европейската комисия.

(3) Планът по ал. 1 и докладът по ал. 2 се изготвят в съответствие с Решение на Комисията 2007/363/ЕЕС от 21 май 2007 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 138/24 от 30 май 2007 г.) и Решение на Комисията 2008/654/ЕЕС от 24 юли 2008 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на годишния доклад за единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 214/56 от 9 август 2008 г.).

(4) Планът по ал. 1 може да се коригира по време на неговото изпълнение въз основа на:

1. промени в законодателството;

2. поява на нови болести или рискове за здравето;

3. промени в структурата, управлението или дейността на компетентните органи;

4. резултати от официалните проверки;

5. научни констатации;

6. изменение в указанията на Европейската комисия за изготвяне на плановете.

(5) Изготвянето и утвърждаването на доклада и изпращането му до Европейската комисия се осъществяват в рамките на 6 месеца след изтичане на годината, за която се отнася.

Чл. 30

(1) Компетентните органи имат право:

1. на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и до транспортните средства;

2. да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, и да получават копия от тях;

3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи и изследвания;

4. да посочват в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване;

5. да предлагат на държавната приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение за отказ за приемане на обекти за производство и търговия с храни, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;

6. да спират експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;

7. да извършват мониторинг;

8. да спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, и да разпореждат те да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели;

9. да съставят актове за констатиране на административни нарушения;

10. да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци;

11. да ограничат или забранят пускането на пазара на храни;

12. да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с нормативните изисквания;

13. да предприемат всякакви други действия, необходими за изпълнение на правомощията им.

(2) Компетентните органи провеждат дейностите по контрола на принципа на прозрачността, като за целта предоставят своевременно необходимата информация относно контролните си дейности на обществеността.

(3) При изпълнение на своите задължения компетентните органи са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с цел защита интересите на физическите и юридическите лица.

Чл. 30а

(1) В случаите, когато при официалния контрол компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания, се предприемат някои от действията по чл. 30, ал. 1 с цел производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му.

(2) При предприемане на действията по ал. 1 компетентните органи вземат под внимание същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца.

(3) Компетентните органи предприемат необходимите мерки за забрана на продажбата на храна или разпореждат изтеглянето й от пазара, когато въпреки съответствието й със специфичните изисквания за безопасност има основателни причини за съмнение, че храната е опасна.

Чл. 30б

(1) Министерството на земеделието и горите поддържа система за бързо съобщаване в случай на опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара.

(2) Министерството на здравеопазването и БАБХ са компетентни контактни точки по системата за бързо съобщаване по ал. 1.

(3)

(3) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за изграждане на системата, както и процедурата за бързо съобщаване по ал. 1.

(4) При постъпване на информация за съществуването на сериозна опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара, органите по чл. 28 са длъжни незабавно да предприемат действия по уведомяване чрез системата за бързо съобщаване.

(5) Органите по чл. 28 предоставят на потребителите информация относно съществуването и характера на опасността, данните за идентификация на храната и предприетите мерки.

(6) Длъжностните лица, които имат достъп до системата за бързо съобщаване, са длъжни да не разгласяват информацията, която представлява защитена от закона тайна, станала им известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност. Това изискване не се прилага по отношение на информацията, която трябва да се предостави на обществеността с цел защита на здравето на хората.

(7) Защитата на информация по ал. 6 не трябва да е пречка за компетентните органи да разпространяват необходимата информация, свързана с осъществяването на официалния контрол върху храните.

(8) За спазване на изискванията за конфиденциалност по ал. 6 длъжностните лица подписват декларация за неразгласяване на информация, която представлява защитена от закона тайна.

(9) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за изграждане на системата за бързо съобщаване по ал. 1.

Чл. 31

(1) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, са длъжни:

1. да изпълняват предписанията на компетентните органи;

2. да не препятстват компетентните органи в осъществяването на правомощията им по този закон;

3. да водят документация съгласно изискванията на този закон.

(2) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, имат право:

1. да обжалват актовете на органите по този закон;

2. в срок до три работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа на взетите проби от храни и заключенията на контролните органи да поискат контролна експертиза.

Чл. 32

(1) Анализ на проби храни, взети за целите на официалния контрол, се извършва в лаборатории, определени със заповед на министъра на здравеопазването, съответно на министъра на земеделието и горите.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани и да работят в съответствие с БДС ЕN ISO/IEC 17025 “Общи изисквания към компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране”.

(3) Обхватът на акредитация на лабораториите за изпитване може да се отнася до определени изпитвания или групи изпитвания.

(4) Министърът на земеделието и храните, съответно министърът на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, определя национални референтни лаборатории за изпитване на храни.

(5) Лабораториите по ал. 4:

1. работят съвместно с референтната лаборатория на Европейските общности в тяхната сфера на компетентност;

2. координират дейността на лабораториите по ал. 1;

3. организират сравнителни изпитвания между лабораториите по ал. 1 и въз основа на анализ и оценка на резултатите от проведените сравнителни изпитвания предприемат последващи действия;

4. осигуряват разпространение на информация, която е предоставена от съответната референтна лаборатория на Европейските общности, до компетентните органи и лабораториите по ал. 1;

5. осигуряват научна и практическа помощ на компетентните органи.

(6) Министърът на здравеопазването или определено от него длъжностно лице от състава на министерството, съответно министърът на земеделието и горите заличава със заповед определените по реда на ал. 1 лаборатории, които не изпълняват условията по ал. 2.

(7) Заповедта по ал. 6 се обжалва пред съответния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 32а

(1) Компетентните органи могат да делегират изпълнението на специфични дейности, свързани с официалния контрол, на контролни органи при условията и по реда, определени в Регламент 882/2004.

(2)

(3) Компетентните органи отнемат правомощията на контролен орган по ал. 1 във връзка с делегираните му дейности, свързани с официалния контрол, при спазване условията и по реда на Регламент 882/2004.

(4) В случай на делегиране изпълнението на специфични дейности, свързани с официалния контрол, компетентните органи уведомяват писмено Европейската комисия, като в уведомлението се посочва компетентният орган, който делегира дейности, дейностите, които делегира, както и контролният орган, на когото се делегира изпълнението на специфичните дейности.

Чл. 33

(1) Условията и редът за вземане на проби от храни и изискванията към методите за анализ, използвани за целите на официалния контрол, се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и горите.

(2) При липса на нормативни изисквания за методи за вземане на проби и методи за анализ се прилагат международно признати или национални правила и методи, регламентирани в стандарти. В тези случаи могат да се използват и други методи, съответстващи на целта или разработени съгласно научни протоколи.

(3) В случаите, когато ал. 2 не се прилага, валидирането на методите за анализ се извършва в една лаборатория съгласно международно приет протокол.

(4) Методите за анализ се характеризират със следните критерии:

1. точност;

2. приложимост (матрица и диапазон на концентрация);

3. граница на откриване;

4. граница на определяне;

5. прецизност;

6. повторяемост;

7. възпроизводимост;

8. възстановяване;

9. избирателност;

10. чувствителност;

11. линейност;

12. неопределеност на измерванията;

13. други критерии, които могат да бъдат подбрани при необходимост.

(5) Съответствието на даден метод с изискванията на ал. 2 се установява чрез междулабораторни изпитвания.

(6) Когато се получи разлика в интерпретацията на резултати от лабораторни изпитвания на проби от храни, при които са приложени различни методи за анализ, валидни са резултатите, получени при използване на методите, отговарящи на критериите по ал. 4.

Чл. 34

(отменен)

(1) Създава се Национален съвет по безопасност на храните към Министерския съвет за координиране на държавната политика по безопасността на храните и изпълнение на функциите по управление на риска.

(2) В състава на Националния съвет по безопасност на храните се включват по един заместник-министър на здравеопазването, на земеделието и горите и на икономиката, енергетиката и туризма, председателят на БАХПИ и един представител на сдруженията за защита на потребителите. Поименният състав на съвета се определя с решение на Министерския съвет.

(3) Председатели на Националния съвет по безопасност на храните са заместник-министърът на здравеопазването и заместник-министърът на земеделието и горите. Председателите ръководят Националния съвет по безопасност на храните на ротационен принцип за срок 6 месеца.

(4) Правилникът за организацията и дейността на Националния съвет по безопасността на храните се утвърждава от Министерския съвет.

Чл. 35

(отменен)

(1) Националният съвет по безопасност на храните има следните функции и задачи:

1. предлага на министъра на здравеопазването и/или на министъра на земеделието и горите промени в правното регулиране на безопасността на храните в съответствие с принципите на Европейските общности и на Световната търговска организация;

2. предлага на Министерския съвет структурни и административни промени в системата от компетентни органи по контрола;

3. утвърждава ръководствата по чл. 17, ал. 3;

4. осъществява политика на единен официален контрол по безопасността на храните на субектите от хранителната верига и методически ръководи дейността по координиране на функциите на компетентните органи.

(2) В случаите на промени в нормативната уредба Националният съвет по безопасност на храните отчита резултатите от извършената оценка на риска, представена от експертния съвет по чл. 36а.

Чл. 36

(отменен)

(1) Министерският съвет приема Правилник за работата на Националния съвет по безопасност на храните.

(2) Националният съвет по безопасност на храните се свиква на заседания от неговия председател най-малко веднъж на два месеца.

(3) Националният съвет по безопасност на храните взема решения с единодушие. В случай че по даден въпрос не се постигне единодушие, въпросът се разглежда на следващо заседание на съвета и в този случай съветът взема решение с обикновено мнозинство.

Чл. 36а

(отменен)

(1) Към министъра на здравеопазването се създава експертен съвет за изпълнение на функции, свързани с оценката на риска в областта на безопасността на храните.

(2) Експертният съвет се състои от представители на научните организации, имащи отношение към безопасността на храните по цялата хранителна верига.

(3) Към експертния съвет се създават комисии и работни групи, съответстващи на тези в Европейския орган по безопасност на храните.

(4) Представители на експертния съвет участват в заседанията на Консултативния форум на Европейския орган по безопасност на храните и изпълняват ангажиментите по чл. 27 от Регламент 178/2002 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(5) Министърът на здравеопазването издава правилник за работата на експертния съвет.

Чл. 36б

(1) Компетентните органи си съдействат със съответните органи за контрол на други държави - членки на Европейския съюз, по реда на Регламент 882/2004 г.

(2) Компетентните органи на други държави членки могат да извършват официален контрол на обектите за производство и търговия с храни на територията на Република България.

Чл. 36в

(1) За издаване на удостоверения или сертификати по реда на този закон и за извършване на официален контрол върху храните се събират такси по тарифата за таксите по Закона за Българската агенция по безопасност на храните и такси по реда на Закона за здравето по отношение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.

(2) Размерът на таксите по ал. 1 се определя с тарифи, одобрени от Министерския съвет в съответствие с факторите, посочени в Регламент 882/2004.

Чл. 37

(1) Когато възникне непосредствена и голяма опасност за общественото здраве от консумацията на определени храни, министърът на здравеопазването и/или министърът на земеделието и горите със заповед определя необходимите мерки за отстраняване на опасността.

(2) Мерките по ал. 1 са:

1. забрана за пускане на пазара или нареждане за преустановяване на пускането на пазара на храната;

2. забрана за използването на храната;

3. определяне на специални условия за пускане на пазара на храната;

4. други подходящи мерки в зависимост от ситуацията.

(3) Заповедите по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник".

Чл. 37е

(1) Към министъра на земеделието, храните и горите се създава Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни (Национален съвет).

(2) В състава на Националния съвет са включени представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговците на храни.

(3) Председател на Националния съвет е министърът на земеделието и храните.

(4) Националният съвет насърчава сключването на споразумения между сдружения на производители и търговци на храни, дава становища, мнения и препоръки по проблеми, установени по веригата на предлагане на храни и по проекти на нормативни актове, включително по тяхното прилагане, и други.

(5) Националният съвет се свиква на заседание от председателя или по искане на една трета от членовете на съвета, които предлагат дневния ред на заседанието.

(6) Националният съвет може да се подпомага от комисии или работни групи.

(7) Членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за работата си в него.

(8) Министърът на земеделието и храните издава правилник за организацията и дейността на Националния съвет.

Чл. 37ж

(1) Към министъра на земеделието, храните и горите се създава помирителна комисия, която съдейства за извънсъдебно разрешаване на спорове между производители и търговци на храни, включително и за спазването на добрите практики и неприлагането на нелоялни търговски практики.

(2) Помирителната комисия осъществява дейността си по правилник, издаден от министъра на земеделието, храните и горите.

(3) Производството пред помирителната комисия е безплатно.

Чл. 37з

(1) Помирителната комисия се състои от председател, определен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, и членове – лица, предложени от професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговците на храни, представени в Националния съвет. Списъкът с предложените членове се одобрява от министъра на земеделието, храните и горите.

(2) За председател на помирителната комисия се избира лице, което има висше юридическо образование и юридически стаж не по-малко от 10 години.

(3) Членовете на помирителната комисия са специалисти в бранш, свързан с веригата за предлагане на храни, и имат висше юридическо или икономическо образование.

(4) Помирителната комисия провежда помирително производство в тричленен състав, състоящ се от председателя и двама членове, които се избират от списъка по ал. 1 от всяка от страните по спора.

(5) Помирителното производство може да се проведе от председателя или само от един член на помирителната комисия, в случай че страните по спора са постигнали писмено съгласие за това.

(6) Не може да участва в помирителното производство член на комисията:

1. който е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права, съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен с някоя от страните по спора;

2. който е бил представител или пълномощник на страна по спора;

3. който е бил в трудово или гражданско правоотношение с някоя от страните по спора през последните три години;

4. за който съществуват други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговата безпристрастност.

(7) Председателят или член на комисията е длъжен да си направи отвод, ако е налице обстоятелство по ал. 6.

(8) Председателят и членовете на комисията подписват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 6 за всяка процедура, в която участват, и я предоставят на страните по спора.

(9) Всяка от страните по спора има право да поиска отстраняване на председателя или член на комисията, ако е налице обстоятелство по ал. 6.

(10) Председателят и членовете на комисията нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във връзка с изпълнението на задълженията им.

Чл. 37и

(1) Помирителното производство се образува въз основа на писмено възражение от производител или търговец на храни по смисъла на този закон.

(2) Във възражението се посочват фактите и обстоятелствата по спора, конкретните искания, както и избраният член на помирителната комисия от списъка по чл. 37з, ал. 1. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.

(3) Не се разглеждат анонимни възражения, възражения по спор, за който има приключило помирително производство на помирителната комисия или спорът е отнесен за решаване пред съдебен орган.

(4) Приключило помирително производство може да се преразгледа, ако се отнася до нови факти и обстоятелства и спорът не е отнесен за решаване от съдебен орган или е във връзка с изпълнението на постигнато споразумение между страните по спора.

(5) Ако възражението е непълно или неясно или липсват достатъчно документи, помирителната комисия оставя възражението без движение, информира подателя и определя 14-дневен срок за отстраняване на недостатъка.

(6) Възражението се изпраща на засегнатите лица, които в 14-дневен срок представят становища и доказателства.

(7) В едномесечен срок от образуване на помирителното производство председателят на комисията определя ден, час и място за провеждане на заседанието и изпраща покана за участие до страните по спора.

Чл. 37к

(1) Помирителната комисия разглежда спора в открито заседание, като при необходимост може да поиска от страните допълнителни документи, информация или доказателства.

(2) За изясняване на спора помирителната комисия може да назначи вещо лице.

Чл. 37л

(1) Помирителното производство завършва със сключване на писмено споразумение между страните. Споразумението се изготвя от комисията в тримесечен срок от образуването на помирителното производство и се предоставя на страните по спора.

(2) Страните по спора сключват споразумението в 10-дневен срок от предоставянето му.

(3) В случай че в срока по ал. 1 помирителната комисия не е представила писмено споразумение или споразумението не е прието от страните по спора, производството се прекратява.

Чл. 37м

(1) Хранително банкиране по този закон може да се извършва само от лица, получили разрешение за оператор на хранителна банка.

(2) Разрешенията за оператор на хранителна банка се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(3) Дейностите по хранително банкиране са:

1. безвъзмездно получаване на храни от производители и търговци на храни;

2. складиране, съхранение и/или разфасоване и опаковане на дарените храни;

3. безвъзмездно предоставяне на дарените храни на нуждаещи се лица при спазване на изискванията за контрол и безопасност на храните по този закон.

(4) Списъкът на храните, обект на хранително банкиране, се утвърждава със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, след съгласуване с министъра на финансите, по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните.

(5) Списъкът по ал. 4 съдържа и информация за сроковете, от и до които могат да се даряват храните, преди изтичане на срока на годност или трайност на съответната храна.

(6) Операторите на хранителни банки, получили разрешение по този закон, осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към безвъзмездно получените от тях храни.

(7) Българската агенция по безопасност на храните извършва контрол върху операторите на хранителни банки по отношение безопасността на получаваните и даряваните храни.

(8) Министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед списък на групите нуждаещи се лица и на лицата, които предоставят социални услуги, на които операторите на хранителни банки могат да предоставят дарените храни. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.

(9) Храните, които безвъзмездно се предоставят на оператор на хранителна банка, задължително се маркират от производители или търговци на храни с маркировка „дарение, не подлежи на продажба“. Маркировката се поставя върху потребителската опаковка на храните по начин, непозволяващ нейното отстраняване, без да се наруши целостта на опаковката и без да прикрива каквато и да е част от информацията, съдържаща се на етикета. За безвъзмездно предоставените храни, които не са опаковани в потребителска опаковка, маркировката се поставя върху транспортната опаковка.

Чл. 37н

Разрешение за оператор на хранителна банка може да бъде издадено на лице, което отговаря едновременно на следните условия:

1. е юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност и вписано в Централния регистър при Министерството на правосъдието по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

2. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;

3. разполага със собствени или наети обекти и/или площи в обекти за извършване на дейностите по хранително банкиране, които отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт и са регистрирани по реда на чл. 12;

4. обектите по т. 3 са разположени на територията на не по-малко от 20 на сто от областите в страната;

5. разполага със собствени и/или наети транспортни средства, когато това е необходимо за извършване на дейностите по хранително банкиране, които отговарят на изискванията за транспортиране на храни в приложение II, Глава IV от Регламент (ЕО) № 852/2004 или са регистрирани съгласно чл. 245 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

6. разполага със собствена мрежа или мрежа от партньорски организации за безвъзмездно предоставяне на храни;

7. използва система за отчетност, която позволява органите на Българската агенция по безопасност на храните и органите по приходите на Националната агенция за приходите да извършват контрол на дарените, складираните и предоставените храни, включително по дарители, идентифицирани с единен идентификационен код по БУЛСТАТ.

Чл. 37о

(1) За издаване на разрешение за оператор на хранителна банка се подава писмено заявление до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа данните по чл. 12, ал. 4, както и данни за вида на храните, които ще се получават, складират и предоставят.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

1.

2. документ за собственост или договор за наем на помещенията и/или площите по чл. 37н, т. 3 и копие от удостоверението за регистрация на обект по реда на чл. 12;

3. ръководство за потребителя за използваната система за отчетност;

4. план за извършване на дейността, който съдържа информация за:

5. финансова обосновка за източниците на финансиране и осигуряване на необходимите средства за осъществяване на дейностите по хранително банкиране, включително за унищожаване на дарени храни, които не са безвъзмездно предоставени от хранителната банка на нуждаещи се лица;

6. декларация, че лицето не е в производство по прекратяване по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(4) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните изисква по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния кандидат.

Чл. 37п

(1) Заявлението по чл. 37о, ал. 1 се разглежда от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица.

(2) При установяване на нередовност в заявлението по чл. 37о, ал. 1 със съобщение се указва на лицето да отстрани допуснатите нередовности в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(3) Когато нередовностите не са отстранени в срока по ал. 2, заявлението се връща на лицето и производството се прекратява с решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(4) В 30-дневен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите в него изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

(5) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(6) Решенията по ал. 3 и 4 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) В случаите на отказ заявителят може да подаде ново заявление за издаване на разрешение не по-рано от 90 дни от постановяване на решението за отказ, съответно от влизането в сила на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Чл. 37р

Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните отказва издаването на разрешение, когато:

1. заявителят е предоставил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са от значение за издаване на разрешението;

2. заявителят не отговаря на условията за издаване на разрешение.

Чл. 37с

(1) Разрешението за оператор на хранителна банка се издава за срок до 5 години.

(2) Разрешението по ал. 1 съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование и регистрационен номер на акта;

3. правни и фактически основания за издаване на акта;

4. наименование, седалище, адрес на управление и единен идентификационен код на лицето;

5. срок на разрешението;

6. обекти, чрез които ще се извършва дейността;

7. дата на влизане в сила на разрешението.

Чл. 37т

Лице, получило разрешение за оператор на хранителна банка, е длъжно да уведоми изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за всички промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването им, като представи необходимите документи.

Чл. 37у

(1) В Българската агенция по безопасност на храните се води регистър на издадените разрешения за оператори на хранителни банки. Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните определя със заповед лицата, които водят и актуализират регистъра на издадените разрешения за оператори на хранителни банки.

(2) Регистърът по ал. 1 е публичен.

(3) Регистърът по ал. 1 се води, като се създава компютърна база данни и досиета за лицата, включващи обстоятелствата, подлежащи на вписване.

(4) На вписване подлежат само предвидените в чл. 37ф, ал. 1 обстоятелства и последвалите промени в тях.

(5) Вписванията в регистъра се извършват въз основа на решенията на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(6) Вписването на обстоятелствата за съответното лице се извършва въз основа на данните, съдържащи се в документите, представени пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или служебно събрани от него.

(7) За всяко подлежащо на вписване в регистъра лице в компютърната база данни се създава електронно досие с уникален код, в което се извършват предвидените вписвания.

(8) За всяко подлежащо на вписване в регистъра лице се открива досие за всяко отделно разрешение, в което по реда на постъпването се подреждат всички отнасящи се до него документи, както и актовете на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(9) Информацията, която подлежи на вписване в регистъра, се актуализира в 14-дневен срок след постъпване на уведомлението по чл. 37т.

Чл. 37ф

(1) В регистъра по чл. 37у, ал. 1 се вписват:

1. наименованието на юридическото лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност;

2. единният идентификационен код по БУЛСТАТ;

3. датата на постъпване на заявлението за издаване на разрешение;

4. датата и номерът на решението, въз основа на което се издава разрешението;

5. датата и номерът на решението, с което изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните изменя или допълва издаденото разрешение;

6. видът и адресът на обектите, чрез които ще се извършва дейността;

7. наложените имуществени санкции и принудителни мерки.

(2) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните предоставя безплатен и неограничен електронен достъп до регистъра чрез интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 37х

(1) Срокът на разрешението за оператор на хранителна банка се удължава с нов срок до 5 години, ако лицето е направило писмено заявление за това най-малко 6 месеца преди изтичането на срока на разрешението и отговаря на изискванията по чл. 37н.

(2) В производството по удължаване на срока на разрешението се прилагат съответно редът и сроковете за подаване и разглеждане на заявленията за издаване на разрешение.

Чл. 37ц

(1) Действието на издадено разрешение за оператор на хранителна банка се прекратява с решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните в следните случаи:

1. при изтичане на срока на разрешението;

2. по искане на оператора на хранителна банка, включително при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява дейността по хранително банкиране;

3. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;

4. ако операторът на хранителна банка не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от влизането в сила на разрешението;

5. когато операторът на хранителна банка престане да отговаря на условията, при които е издадено разрешението;

6. когато на оператора на хранителна банка е наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушаване на разпоредбите на този закон и/или на Закона за данък върху добавената стойност;

7. при прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел.

(2) Производството по прекратяване на действието на разрешение започва по мотивирано решение на компетентния орган или по писмено искане на оператора на хранителна банка.

(3) Операторът на хранителна банка подава искане за прекратяване на действието на разрешението, което съдържа:

1. наименованието, седалището, адреса на управление и идентификационния код по БУЛСТАТ на заявителя;

2. регистрационния номер на разрешението;

3. обосновка на исканото прекратяване.

(4) Към искането се прилагат документи, доказващи основанието за прекратяване.

(5) Когато изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните започва производство за прекратяване на действието на издадено разрешение, на оператора на хранителна банка се изпраща писмено съобщение, като в него изрично се посочват основанията за прекратяване. Операторът на хранителна банка може да представи писмено становище по основанията за прекратяване на действието на разрешението в 14-дневен срок.

(6) Решението за прекратяване на действието на разрешението може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Лице, на което е прекратено разрешението за оператор на хранителна банка по решение на компетентния орган, не може да кандидатства за издаване на ново разрешение за същата дейност за срок от две години.

Чл. 38

(1) Който произвежда и продава нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, в нарушение на този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 35 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 35 000 до 70 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение – от 70 000 до 110 000 лв.

Чл. 38а

(1) Който означава биологичния начин на производство върху храни от растителен и животински произход, които не са произведени при спазване на правилата за биологично производство, върху които не е осъществен контрол или са пуснати на пазара, без да е издаден сертификат, в нарушение на чл. 6д, чл. 6е, ал. 1 и чл. 6н, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(3) Продуктите по ал. 1 се отнемат в полза на държавата.

Чл. 38б

Лице, което без разрешение по чл. 6ж, ал. 1 осъществява контрол върху биологичното производство на храни от растителен и животински произход, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 39

(1) Който използва добавки, ароматизанти и разтворители, които не са разрешени, при производството на храни или са в количества по-високи от определените, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 лв. до 1000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 лв. до 3000 лв.

Чл. 39а

(1) Който пусне на пазара или използва неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 15 000 до 35 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 35 000 до 70 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 35 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 70 000 до 110 000 лв.

Чл. 40

(1) Който използва материали и предмети за контакт с храни, които не са разрешени за тази цел, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 500 лв. до 1000 лв.

(2) Който опакова храни в опаковки, които пренасят в храната свои съставни части в количества, представляващи опасност за човешкото здраве, водещи до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните й характеристики, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв.

(3) За нарушение по ал. 1 и 2, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 лв. до 3000 лв.

Чл. 40а

(1) Който пусне на пазара или използва неразрешени субстанции за използване при производство на материали и предмети за контакт с храни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 3000 до 5000 лв.

(2) Който пусне на пазара материали и предмети, предназначени за контакт с храни, непридружени от декларация за съответствие с приложимите към тях изисквания, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 5000 до 10 000 лв.

(3) За нарушение по ал. 1 и 2, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 41

(1) Който наруши разпоредбите и изискванията, свързани с представянето етикетирането и рекламата на храните, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 лв. до 1000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 лв. до 3000 лв.

Чл. 42

(1) Който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1500 до 2000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 2000 до 4500 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4500 лв., а при повторно нарушение – от 4500 до 6000 лв.

Чл. 43

(1) Който произвежда и продава храни в нарушение на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 3000 до 5000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

Чл. 44

(1) Който внася в страната храни, които не отговарят на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 2000 до 4000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 6000 лв.

Чл. 44а

(1) Който произвежда и доставя директно малки количества суровини и храни от животински произход в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 21б, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 5000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 700 до 7000 лв.

Чл. 45

Който работи или допуска да работи лице, заето в производството и търговията с храни в нарушение на чл. 23, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 2500 лв.

Чл. 45а

(1) Който извършва облъчване на храни с йонизиращи лъчения в нарушение на чл. 22б или чл. 22в, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 5000 лв., а на юридически лица или еднолични търговци — имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 45б

(1) Който произвежда храни в нарушение на чл. 23, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а на юридически лица или еднолични търговци—имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 46

Който отказва или препятства извършването на официален контрол в обектите за производство и търговия с храни или вземането на проби от компетентните органи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 1000 лв. до 1500 лв.

Чл. 47

(1) Който не изпълни предписание на компетентните органи по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 лв. до 1500 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 лв. до 3000 лв.

Чл. 48

(1) Който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 – 47, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 1000 до 2000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.

Чл. 48а

(1) Длъжностно лице, което не извърши вписване в регистъра по чл. 14 на обект при условията на чл. 13, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1500 до 3000 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 извършителят се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 49

(1) Нарушенията по чл. 38 – 48 се установяват с актове, съставени от инспекторите по официалния контрол съгласно чл. 28.

(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния компетентен орган в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението.

Чл. 49а

(отменен)

Актовете за нарушенията по чл. 38в, 38г и 38д се съставят от оправомощени от министъра на земеделието и горите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от оправомощени от него лица.

Чл. 50

Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления за нарушенията се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 51

(1) Административните мерки по чл. 30, т. 5 и 6 се налагат със заповед на директора на ОДБХ или на РЗИ.

(2) Мерките по чл. 30, ал. 1, т. 8 се налагат със заповед на:

1. ръководителите на органите по ал. 1, когато стойността на храните е до 10 000 лв.;

2. изпълнителния директор на БАБХ или главния държавен здравен инспектор, когато стойността на храните е от 10 000 лв. до 100 000 лв.

3. министъра на земеделието, храните и горите или министъра на здравеопазването или определени от тях длъжностни лица от състава на съответното министерство, когато стойността на храните е над 100 000 лв.

(3) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Обжалването на заповедите по ал. 1 не спира изпълнението им.

Чл. 52

За всяко тримесечие РВМС и РИОКОЗ изпращат на БАХПИ справки за издадените и влезли в сила наказателни постановления за системни нарушения и за нарушения, застрашаващи околната среда или здравето на потребителя.

Чл. 53

(1) Лице, което извършва дейности по хранително банкиране, без получено разрешение по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 2000 до 6000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2500 до 4500 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

Чл. 54

Оператор на хранителна банка, който отказва или препятства извършването на официален контрол в обектите за хранително банкиране или вземането на проби от компетентните органи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция от 1000 до 1500 лв.

Чл. 55

Оператор на хранителна банка, който извърши продажба на безвъзмездно предоставени храни или предостави безвъзмездно храни на лица, които не са включени в списъка по чл. 37м, ал. 8, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто върху пазарната цена на възмездно предоставените храни, но не по-малко от 1000 лв. При повторно нарушение размерът на имуществената санкция е 40 на сто върху пазарната цена на възмездно предоставените храни, но не по-малко от 2000 лв.

Чл. 56

(1) В случаите на нарушения по чл. 53 и 55 актовете за установяване на нарушения се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощени от него лица.

(2) В случаите на нарушения по чл. 54 актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица на съответния компетентен орган, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния компетентен орган в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението.

§ 1а

(отменен)

(1) Правилата за биологично производство на храни от растителен произход, вносът на храни от растителен произход, произведени по биологичен начин, и тяхното означаване се определят съгласно Закона за защита на растенията.

(2) Правилата за биологично производство на храни от животински произход, вносът на храни от животински произход, произведени по биологичен начин, и тяхното означаване се определят съгласно Закона за животновъдството.

(3) Спазването на правилата за биологично производство на храни се удостоверява със сертификат, издаден въз основа на извършения контрол.

(4) Разрешение за контрол върху биологичното производство на храни от растителен произход се получава по реда на Закона за защита на растенията.

§ 2

Заварените до влизането в сила на този закон производители на храни привеждат производствената си дейност и се регистрират в съответствие с изискванията на закона в срок две години от влизането му в сила, а по чл. 18 – при въвеждане на системата.

§ 3

Заварените към влизането в сила на този закон търговци на храни привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок една година от влизането му в сила, а по чл. 18 – при въвеждане на системата.

§ 4

Наредбите по прилагането на този закон се издават в шестмесечен срок от влизането му в сила.

§ 5

Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването и на министъра на земеделието и горите, които дават указания по прилагането му.