Определение № 758 от 17.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. Пазарджик, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500675 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Обжалва се в срока по чл.275, ал.1 от ГПК Определение рег. № 284/14.05.2026 г. на РС Панагюрище постановено по гр.д.№20255230101276 по описа на съда за 2025г., с което е прекратено производството пред Районен съд- Панагюрище и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Пазарджик.

В частната си жалба с вх. №3270 от 03.06.2026г. частният жалбоподател Община Стрелча излага доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон.

Твърденията на жалбоподателя са, че действително задълженията на „Фингарови” ООД се основават на издадено по реда на чл. 194б от Закона за водите Разрешително за водовземане от минерална вода № РД-016 от 20.01.2017г., но счита за неправилен извода на съда, че задълженията произтичат от самото разрешително и се определят от него. На основание чл.

194б, ал.1 от Закона за водите задълженията на ответника възниквали въз основа на ежегодна декларация, подавана от титулярите на разрешителни до 31 януари на следващата година. В тези декларации се определяли и декларирали дължимите такси съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ и на основание чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, а задължението се внася в срок до 15 февруари. При съобразяване на цитираната нормативна уредба, се стигало до верния правен извод, че годишното задължение на лице, в чиято полза е издадено разрешително по ЗООС (в конкретния случай за водовземане на минерална вода), възниква не въз основа на разрешителното, а въз основа на годишната декларация, подавана от лицето.

Твърди се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд счел, че цената на иска по подаденото заявление следва да се определи като сбор от 1 претендираните вземания, тъй като макар на пръв поглед да изглежда, че се претендират периодични платежи, произтичащи от един и същ облигационен източник, при вникване в горецитираните разпоредби на Закона за водите се налагало изводът, че всяко годишно задължение е самостоятелна претенция с отделен правопораждащ факт, а именно годишната декларация на титуляра на разрешително, подавана по чл.194б, ал. 1 от ЗВ до 31 януари на следващата година.

Допълва, че обстоятелството, че разрешителното е едно, не го превръщало в източник на задълженията и че разрешителното само оправомощава лицето, в чиято полза е издадено, да подаде декларация до 31 януари, за да определи и декларира дължимата такса за предходната година.

Като последен довод, жалбоподателят е посочил, че следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, според която е допустимо да се иска издаване на заповед за изпълнение за вземания на парични суми само, ако искът е подсъден на районен съд. Въпросът относно родовата подсъдност в производството по ч.гр.дело № 522/2025 г. бил разрешен вече с определение на ОС – Пазарджик по въз.ч.гр. дело № 604/2025 г. и поради това била издадена заповедта за изпълнение, като нямало процесуална възможност иска по чл. 422 ГПК за съществуване на същите вземания да не е родово подсъден на районен съд, щом заявлението по чл. 410 ГПК е прието за допустимо.

Иска се отмяна на Определение рег. № 284/14.05.2026 г. на РС Панагюрище постановено по гр.д. №20255230101276 по описа на съда за 2025г. и делото да бъде върнато с указания към първостепенния съд да го разгледа и да се произнесе по същество.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащ на контрол по този ред акт, от легитимирано лице, в установения в закона срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Пред Панагюрски районен съд на 27.05.2025г. е инициирано от Община Стрелча заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№20255230100522 по описа на същия съд с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „ФИНГАРОВИ“ ООД, ЕИК 200401536 за парично вземане в размер на 28 432,53 лв. и лихви: за сумата от 2882,80лв. с падеж на плащане 15.02.2018г.- лихва от 2342,09 лв. от 16.02.2018г. до 23.05.2025г.; за сумата от 3792,79лв с падеж на плащане15.02.2019г.-лихва 2 696,86 лв. от 16.02.2019г. до 23.05.2025г.; за сумата от 3792,79 лв. с падеж на плащане 15.02.2020г. - лихва 2 312,31 лв. от 16.02.2020г. до 23.05.2025г.; за сумата от 3 592,99лв. с падеж на плащане 15.02.2021г.- лихва 1825,23лв. от 16.02.2021г. до 23.05.2025г.; за сумата от 3792.79 лв. с падеж на плащане 15.02.2022г. - лихва 1542.18 лв. от 16.02.2022г. до 23.05.2025г.; за сумата от 2 992,79 лв. с падеж на плащане l5.02.2023г. – лихва 908,03 лв. от 16.02.2023 г. до 23.05.2025г.; за сумата от 3792,79 лв. с падеж на плащане 15.02.2024г. – лихва 667,16 лв. от 16.02.2024 г. до 23.05.2025г.; за сумата от 3792,79 лв. с падеж на плащане 15.02.2025г. -лихва 2

139,23 лв. от 16.02.2025 г. до 23.05.2025г. представляващи неплатени задължения към Община Стрелча за дължима такса по издадено Разрешително за водовземане от минерална вода № РС – 016 от 20.01. 2017г., съгласно чл. 194б от Закона за водите. Допълнено е, че към датата на подаване на заявлението дружеството „Фингарови” ООД е заплатило 1498,99лв. от дължимата сума за целия период от издаването на разрешителното и следва да заплати остатъка в размер на 28 432.53 лв., ведно със законната лихва върху сумата, както и посочения размер на лихвите по периоди.

Заповедният съд в лицето на РС - Панагюрище е отхвърлил така подадеденото заявление с Разпореждане № 486/28.05.2025 г. като е приел, че разпоредбата на чл. 410 ГПК предвижда, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд съобразно чл. 104 ГПК /исковете по граждански и търговски дела с цена на иска под 25 000 лева/ и тъй като в случая искът не бил подсъден на районен съд заявлението следвало да се отхвърли. Позовал се е и на трайната съдебна практика, която приема, че при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на периодични задължения, цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение /в този смисъл определение № 617/ 27.10.2017г. по ч.т.д. № 1848/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 359/ 30.07.2018г. по ч.т.д. № 1663/2018г. на ВКС, I т.о., определение № 167/25.

03.2016г. по ч.т.д. № 192/2016г. на ВКС, II т.о., Определение № 820 от 19.10.2023 г. по ч. т. д. № 2234/2022 г. на Първо т.о., ВКС/.

Постановеното разпореждане е обжалвано от Община Стрелча пред ОС Пазарджик, образувано е ч.гр. дело № 604/2025 г. по което е постановено Определение № 623/16.09.2025 г., с което е отменено изцяло Разпореждане № 486/28.05.2025 г. и делото е върнато на РС Панагюрище с разпореждане да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. От заповедния съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 475/25.09.2025 г. срещу която е постъпило възражение по чл.

414 ГПК, поради което с Определение № 666/18.11.2025 г. е указано на заявителя Община Стрелча в едномесечен срок да предяви иск. В указания срок е предявен иск за установяване на вземанията на Община Стрелча по отношение на „Фингарови“ ООД по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр. дело № 20255230101276 по описа на РС – Панагюрище.

С Определение рег. № 284/14.05.2026 г. на Панагюрски районен съд постановено по гр.д.№20255230101276, което се обжалва в настоящото производство, е прекратено производството пред Районен съд- Панагюрище и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Пазарджик. Съда е мотивирал акта си като е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК иска не е подсъден на районен съд, а на окръжен съд. Приел е, че в случая се касае за задължения за плащане на дължими суми за ползвана минерална вода, която е използвана на основание Разрешително за водовземане от минерална вода № РД-016/20.01.2027 г в изпълнение на едно и също правоотношение, 3 поради което съобразно разпоредбата на чл. 69 ГПК цената на иска е 28 432,53 лева, поради което компетентен да разгледа и реши настоящия спор бил Окръжен съд Пазарджик.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на районния съд изложени в обжалваното определение.

С предявеният иск ищеца претендира следните суми:

1. сумата от 2882,80 лв. с падеж на плащане 15.02.2018 г. + лихва за забава в размер на 2342,09 лв., за периода от 16.02.2018г. до 23.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане;

2. сумата от 3792,79 лв. с падеж на плащане 15.02.2019г.+ лихва за забава в размер на 2 696,86 лв., за периода от 16.02.2019г. до 23.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане;

3. сумата от 3792,79 лв. с падеж на плащане 15.02.2020г. + лихва за забава в размер на 2 312,31 лв., за периода от 16.02.2020г. до 23.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане;

4. сумата от 3 592,99 лв. с падеж на плащане 15.02.2021г.+ лихва за забава в размер на 1825,23лв., за периода от 16.02.2021г. до 23.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане;

5. за сумата от 3792.79 лв. с падеж на плащане 15.02.2022г. + лихва за забава в размер на 1542.18 лв., за периода от 16.02.2022г. до 23.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане;

6. за сумата от 2 992,79 лв. с падеж на плащане l5.02.2023г.+ лихва за забава в размер на 908,03 лв., за периода от 16.02.2023 г. до 23.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане;

7. за сумата от 3792,79 лв. с падеж на плащане 15.02.2024г. + лихва за забава в размер на 667,16 лв., за периода от 16.02.2024 г. до 23.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане;

8. за сумата от 3792,79 лв. с падеж на плащане 15.02.2025г. + лихва за забава в размер на 139,23 лв., за периода от 16.02.2025 г. до 23.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, представляващи неплатени задължения към Община Стрелча за дължима такса съгласно чл. 194б от Закона за водите по издадено Разрешително за водовземане от минерална вода № РС – 016 от 20.01. 2017г.

Подсъдността на иска по чл. 422 ГПК се определя от общите правила относно родовата подсъдност в чл. 104 ГПК, като в съдебната практика е застъпено, че при обективно съединяване на искове се гледа цената на отделните искове. Действително общата претендирана сума от ищеца е в размер на 28 432,53 лева /14537,32 евро/ и съобразно правилата на чл. 104, т. 4 4 о т ГПК обуславя подсъдност на спора пред окръжен съд като първа инстанция, както е приел районният съд. В случая обаче са заявени няколко обективно съединени установителни претенции с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК - за установяване дължимост стойността на такса за водовземане по чл. 12, а. 6 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и чл. 56а, ал. 17 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стрелча по подадени от страна на ответника декларации по чл. 194б от ЗВ. С разпоредбата на чл. 194б ЗВ се предвижда ежегодно определяне и деклариране на дължимата такса от страна на титуляра по разрешителното. Предвид това претендираните като дължими такси са отделни вземания основани на отделните годишни декларации по чл. 194б ЗВ, с различен падеж, съответно са предявени осем обективно съединени иска, всеки с цена на иска под 25 000 лв.