Решение № 33 от 24.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Ямбол, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500423 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Овергаз Мрежи“АД гр.София, подадена от процесуалния представител адв.Б. Д. от ***, срещу Решение №550/22.10.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1019/2023г. по описа на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивника срещу Г. Х. Ч. от гр.***** иск за признаване за установено, че „Овергаз мрежи“ АД има вземане от Г. Х. Ч. в размер на сумата 4458.67 лева - главница за разпределяне, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до газопреносната мрежа за периода от 01.12.2021г. до 31.08.2022г. за обект с адрес: ул.*******№** в гр.*******, абонатен №*********, както и в размер на сумата 240.42 лева - лихва за забава, изчислена от датата на падежа на всяка фактура до 16.02.2023г. - датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 4 458.67 лева до окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 231/20.02.2023 год. по ч.гр.дело № 428/2023г. по описа на ЯРС.

Оплакването в жалбата е за неправилност и необоснованост на решението на първата инстанция, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение и на материалния закон. Според въззивника, съдът неправилно е възприел фактическата обстановка от представените по делото доказателства и необосновано е приел, че собственикът на газоснабдения имот Г. Ч. ответницата пред първоинстанционния съд, не отговаря за задълженията за потребен природен газ. Счита за неправилни и незаконосъобразни мотивите на ЯРС, според които по делото е останало недоказано наличието на валидно възникнало между страните облигационно отношение, позовавайки се на възраженията на ответницата и без да отчете нотариално завереното пълномощно, с което ответницата е упълномощила Ф.Х. да я представлява, включително пред „Овергаз“ гр.Ямбол с право да сключва и прекратява 1 договори, да открива, закрива и прехвърля партиди от нейно име и да подава заявления във връзка с притежавания имот в гр.******на ул.******, останал в наследството на Х. Х.

Направено е и оплакване, че ЯРС е отхвърлил предявения срещу ответницата иск, позовавайки се „само на качеството й на наследник на купувача по процесния договор заедно с още две лица“, без да обсъди всички доказателства по делото в нарушение на съдопроизводствените правила и без да съобрази ТР №2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС по т.д.№2/2017г., според което ЗЕ свързва качеството на длъжник за цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Въззивникът изтъква, че е без правно значение и фактът дали ответницата живее и ползва имота, тъй като по смисъла на закона и общите условия на доставчика придобива качеството на потребител на природен газ с придобиване на собствеността върху имота, което обстоятелство тя е декларирала с нотариална заверка на подписа си, в противоречие с което са мотивите в обжалваното съдебно решение на ЯРС. По направените оплаквания са изложени подробни аргументи и е посочена съдебна практика.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане в полза на „Овергаз Мрежи“ АД на разноските по настоящото дело, направени пред първата и въззивната инстанции.

Въззиваемата Г. Х. Ч. от гр.*****, чрез пълномощника адв.А.Д., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд и излагайки подробни съображения. Основният довод на въззиваемата е, че нито в заявлението за смяна на партида, нито в споразумение №1/23.06.2023г. за разсрочване на задължение по договора от 18.11.2015г. не е посочено, че Г.Ч. е действала чрез пълномощник Ф. Х. или Х. Х. нито е посочено пълномощно, с което двамата са упълномощени да представляват Ч. пред ищеца, при което по делото е недоказано, че между Ч. и ищцовото дружество са възникнали валидни облигационни отношения, по силата на които ответницата, сега въззиваема, да дължи претендираната сума.

Според въззиваемата първоинстанционното решение не страда от сочените във въззивната жалба пороци, същото е постановено при подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като обосновано съдът е мотивирал изводите си относно основателността на исковата претенция. Поради това моли ЯОС да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение на първата инстанция, с присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски съгласно договор за правна помощ.

В о.с.з. въззивното дружество не изпраща представил, а пълномощникът му адв.Д. с писмена молба заявява, че поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Пълномощникът на въззиваемата Г.Ч. - адв.Д. в о.с.з. пледира за потвърждаване на оспореното решение на първата инстанция, по съображения, че ищецът не е доказал валидно възникнало между страните правоотношение за газоснабднеия имот, от който имот Ч. притежава само 1/12 ид.част, но не живее в този имот и не ползва същия, а представеното от ищеца пълномощно е оспорено по реда на чл.183 ГПК и при непредставяне на оригинала му, доводът е, че същото следва да се изключи от доказателствата по делото.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

В предмета на делото са положителните установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.183а, ал. 1 от ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Овергаз Мрежи“АД гр.София, срещу Г. Х. Ч. от гр.***** за установяване, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 4 458,67лв., представляваща главница за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос 2 и достъп до газопреносната мрежа в периода 01.12.2021г.-31.08.2022г. по шест неплатени фактури по договор за продажба и доставка на природен газ, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и сумата 240,42лв. – обезщетение за забава за периода от 11.08.2022г. (падежа на всяка фактура) до 16.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №428/2023 г. по описа на ЯРС.

За обосноваване на исковете ищецът е навел обстоятелства, според които за газоснабдения имот на ул.******№** в гр.*******, дружеството е сключило договор за продажба на природен газ от 18.11.2015г. с Х. Х.като собственик на газоснабдения имот.

Твърденията са, че след смъртта на Х.Х., ответницата като негов наследник е подала заявление за смяна на партидата, поискала е да се води като титуляр на партидата, заявила е, че е запозната с Общите условия за продажба на природен газ за битови нужди и е станала страна в договорното правоотношение. Тъй като ответницата не заплатила цената на доставения газ по процесните фактури, което плащане следвало да бъде извършено в срока, посочен в съответната фактура, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за главницата и обезщетението за забава, но тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в указания му срок ищецът е предявил исковете по чл.422 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, който е възстановен по реда на чл.64, ал.2 ГПК, ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете с възраженията, че след смъртта на бащата й Х. Х.тя не е сключвала договор с ищеца „Овергаз мрежи“АД за предоставяне на услуги, не е ползвала услугите на ищцовото дружество, тъй като със семейството си живее в *******, не е депозирала искане като наследник на Х.Х. да бъде титуляр на партидата с аб.№*********, не е заявявала, че е запозната с Общите условия на потребителите за битови нужди, като е поискала откриване на производство по чл.193 ГПК за установяване автентичността на положения от нея подпис в заявлението за смяна на партидата.

При тези заявени от ответницата оспорвания, в първото по делото открито съдебно заседание, по реда на чл.143, ал.2 ГПК ищецът е пояснил и допълнил исковата молба, като е поддържал, че заявлението за смяна на партидата е подадено и подписано от пълномощник на ищцата – лицето Ф. А. Х., която се е легитимирала с нотариално заверено пълномощно, представено по делото в препис от ищеца, предоставящо на Ф.Х. посочените права, като същото лице като пълномощник е подписало и сключеното след завеждане на настоящото дело споразумение за разсрочване на задължението към ищеца.

Тези заявени от ищеца факти не са оспорени от ответницата, същата е заявила, че не поддържа искането си за проверка автентичността на подписа й в производство по чл.193 ГПК, като на основание чл.183 от ГПК е оспорила и поискала ищецът да представи оригинала на пълномощното, с което Ф.Х. я е представлявала пред дружеството.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, разкрита е от районния съд и същата е непроменена пред въззивната инстанция:

Установено е от приложеното ч.гр.д.№ 428/2023г. по описа на ЯРС, че настоящото исково производството се развива след като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми е била връчена на длъжника, ответницата Г.Ч., при условията на чл.47,ал. 5 от ГПК.

Не е спорно между страните, че ищцовото дружесто „Овергаз Мрежи“ АД е търговец на природен газ и краен снабдител по смисъла на чл.179 и чл.178а от ЗЕ, който осигурява снабдяването с природен газ на крайни клиенти, присъединени към газоразпределителна мрежа, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконовите актове по прилагането му. Съгласно чл.181 от ЗЕ договорите за природен газ се сключват при регулирани от ДКЕВР цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ или 3 извън тези случаи, при свободно договаряни от страните цени. Крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи условия, които се публикуват в един централен и един местен всекидневник, съобразно чл.183а, ал.1 и ал. 3 ГПК, като по делото ищецът е представил публикуваните му във вестник „Сега“ брой от 19.12.2006г. Общи условия за продажба на природен газ на потребители за битови нужди.

Не е спорно, че недвижимият имот, намиращ се на административен адрес – ул.******№** в гр.******* е газоснабден имот и е присъединен към газоразпредели-телната мрежа, снабдявана с газ от ищеца. По делото е установено, че за газоснабдения имот на ул.*****№** в гр.*******, на 18.11.2015г. е сключен Индивидуален договор №******** за снабдяване, доставка и разпределение на природен газ. Договорът е сключен между ищцовото дружество като доставчик и Х. Х.Х. като потребител/възложител. Установено е от представения по делото нот.акт №*********г. по нот.д.№342/2008г. на Нотариус с рег.№*** в НотК, че Х. Х. както и Ф. Х. С., А. Х. Б. и З. Х. С. са признати за собственици по наследство и давностно владение на газоснабдения имот в гр. *******№**, представляващ Еднофамилна жилищна сграда на четири етажа, построена в ПИ с идентификатор №********* по КК на гр.******, която сграда се състои от гараж с посочен идентификатор, друг вид самостоятелен обект – помещение за стопанска дейност, жилище-мезонет от 89,55кв.м. на първо ниво и от 68,05кв.м. на второ ниво, и второ жилище-апартамент от 68кв.м.