Решение № 3267 от 12.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3267 гр. Варна, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110112662 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „*“ ООД, ЕИК *, действащ чрез адв. С. Д., против „*“ АД, ЕИК *, действащ чрез адв. Н. Б., осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца сумата в изменения по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК размер от 9 672,65 евро (равняваща се на 18 918,05 лева), частично от общо 12 782,30 евро (равняваща се на 25 000,00 лева), представляваща обезщетение, определено по реда на чл.

117, ал. 8 от Закона за енергетиката, за лишаването на ищеца от ползване на притежаваните от него електрически уредби и съоръжения, а именно сграда с идентификатор * по КККР на гр. *, представляваща сграда за енергопроизводство – трафопост тип * със застроена площ от 6 кв. м., както и кабелна линия * – средно напрежение, разположена по трасе от съществуващ ЖР стълб до процесния трафопост за периода от 01.06.2021 г. до 02.10.2023 г. за сумата от 9 672,65 евро, от общия период от 02.10.2018 г. до 02.10.2023 г. за сумата от 12 782, 30, ведно с обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че гореописания недвижим имот, ведно с процесната кабелна линия, са придобити от него на 28.11.2013 г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма. Трафопостът и кабелната линия били изградени и въведени в експлоатация въз основа на издадено разрешение за ползване № ВК07-190/18.08.2006 г. Сочи се, че през периода от 02.10.2018 г. до 02.10.2023 г. ответникът е ползвал собствените на ищеца вещи, а именно кабелна линия – за целите на преноса на ел. енергия – средно напрежение, а трафопоста – за целите на преобразуването й от средно в ниско напрежение, за да извърши дейност по разпределение на ел. енергия до обектите, разположени в сграда с идентификатор *, състояща се от 5 етажа с 19 самостоятелни обекта, с обща затроена площ от 328 кв. м. За този период ищецът е поддържал техническата им изправност. Ответното дружество било енергийно предприятие и оператор на електроразпределителната мрежа и единствено то разполагало с лиценз за дейност „разпределение на ел. енергия“ на територията, на която са били разположени процесните енергийни обекти и съоражения, собственост на ищеца. Твърди се, че между двете дружества не е сключен договор по смисъла на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ с предмет предоставяне 1 ползването на трафопоста и кабелната линия, собственост на ищеца, в полза на ответника в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа. Въпреки липсата на договорна връзка между дружествата, ответникът ползвал вещите на ищеца за целите на преобразуването и преноса на ел. енергията до самостоятелните обекти 19 на брой.

Поддържа се, че ответникът е получил от крайния снабдител „*“ АД всички суми за мрежови услуги за цялото фактурирано от крайния снабдител количество ел. енергия, което е било доставено до тези 19 обекта. Сочи се, че това не би било възможно, ако ответникът не ползваше собствените на ищеца трафопост и кабелна линия. Твърди се, че по този начин ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки разходите за ползването на процесния трафопост и кабелна линия, дължими по силата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, а ищецът е обеднял, пропускайки сигурно увеличение на имуществото му чрез предоставяне на съораженията за възмездно ползване на ответното дружество, което обуславяло правния интерес на ищеца да сезира съда с искане за присъждане на обезщетение в размер на цената по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ за периода от 02.10.2018 г. до 02.10.2023 г., независимо дали страните са били в договорни отношения помежду си.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска както по основание, така и по размер. Твърди се в отговора, че не са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, доколкото нито ищецът е обеднял, имайки предвид императивната забрана да ползва процесните съоражения, тъй като не притежава лицензия за такава дейност, вкл. не е направил разходи във връзка с поддържането на процесните вещи, нито ответникът се е обогатил за негова сметка. Сочи се, че процесните енергийни обекти са ползвани от ответника със знанието, съгласието и без противопоставянето на ищеца, вкл. на неговия праводател. Излага се, че ответникът притежава сервитутно вещно право, възникнало ex lege на основание чл. 64, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, т.е. ползва вещите на ищеца на годно правно основание, независимо от липсата на нарочен договор и постигнато съгласие за учредяване на право на преминаване и право на прокарване. В конкретния случай сервитутът бил учреден по силата на закона и независимо от волята на собственика на служещия имот. Отделно се сочи, че енергийните обекти и съоражения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежда, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, принадлежали на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Твърди се, че ответникът не дължи нито еднократно обезщетение, нито периодични плащания в полза на ищеца.

Оспорва се и размера на иска, като се поддържа, че претендираният общ размер от 25 000,00 лева е произволно определен и не е обоснован. Процесните енергийни обекти не можели да бъдат отдавани свободно под наем или за каквото и да е друго възмездно ползване, предвид специалния им режим и предназначение – за осъществяване на лицензирана дейност.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Представен е Договор за покупко-продажба на недвижим имот от * г., сключен в нотариална форма, доколкото е обективиран в нотариален акт № * г. по описа на нотариус В.

Г., вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна, от който се установява по несъмнен начин по делото, че ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху сграда с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-2797/04.11.2013 г. на Началника на СГКК-гр. *, представляваща сграда за енергопроизводство – трафопост тип * и кабелна линия * в УПИ *, кв. * по плана на м-ст „*“ /съгласно разрешение за ползване/, находящ се в *, със застроена площ от 6,00 кв. м., разположен в ПИ с идентификатор *, номер по предходен план *, кв. *, срещу съответната продажна цена.

От представената справка от Агенция по вписванията е видно, че в ПИ с * е построена 2 сграда с идентификатор *, в която са обособено общо 19 самостоятелни обекта /л. 18 – л. 44/.

Видно е от приложената по делото на л. 88 справка за потребеното количество електрическа енергия за процесния период в обектите, разположени в сграда с идентификатор: * по КК на гр. *, които са захранени с електрическа енергия от „*“ АД, чрез използване на притежаваните от ищцовото дружество трафопост и кабелна линия, че е консумирана 194 877 kWh електроенергия.

По делото са ангажирани три експертни заключение, а именно единична СТЕ, изготвена от в. л. инж. Н. В. /л. 71/; двучленна СТСчИЕ, изготвена от в. л. инж. Ж. Б. и в. л. А. Т. и четиричленна СТСчИЕ, изготвена от вещите лица инж. П. П., инж. Д. Д., инж. Л. Т. и Р. С..

В съвкупност трите заключения установяват по несъмнен начин следното:

Сграда с идентификатор * по КК на гр. * е захранена с ел. енергия от трафопост тип * и кабелна линия * средно напрежение с дължина на кабела 360 м и дължина на трасето 120 м.

Трафопоста с идентификатор * е разположен в имот с идентификатор **, който е заведен с диспечерско наименование КТП *. Трафопост КТП * е захранен от извод 20 kV „*”. Към процесния трафопост от гледна точка на търговското мерене, е присъединен само един обект с аб. №**********, с място на потребление *, с титуляр Ш. Х. Ш. с клиентски номер *.

Процесният обект представлява 5 етажна сграда, в която са разположени 19 самостоятелни обекта , които се захранват от един общ електромер. Присъединителните съоръжения и захранените от тях обекти са с различни собственици. Процесните присъединителни съоръжения в своята цялост придобиват стойност, както следва: Пазарна стойност на съоръженията към 31.12.2017 г. е 29 900 лв. (15 300 евро); към 31.12.2018 г. е 29 500 лв. (15 100 евро); към 31.12.2019 г. е 29 500 лв. (15 100 евро); към 31.12.2020 г. е 28 500 лв. (14 600 евро); към 31.12.2021 г. е 29 600 лв. (15 100 евро); към 31.12.2022 г. е 33 200 лв. (17 000 евро); към края на процесния период е 33 500 лв. (17 100 евро). За процесния период от 02.10.2018 г. до 02.10.2023 г. изчисляването на цена за предоставен достъп по методиката по чл. 117, ал.

8 от ЗЕ е, както следва: за 2018 г. е 1 725,00 лева; за 2019 г. е 7 131,87 лева; за 2020 г, е 7 131,87 лева; за 2021 г. е 7 203,30 лева; за 2022 г. е 8 457,14 лева; за 2023 г. е 6 259,02 лева или общо 37 908,20 лева.

Съдът, с оглед гореустановената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

По делото се установи, че ищцовото дружество е собственик на сграда за енергопроизводство – трафопост тип * и кабелна линия *, находяща се в *, със застроена площ от 6,00 кв. м., разположен в ПИ с идентификатор *, номер по предходен план *, кв. *, посредством които се извършва разпределението на ел. енергия към отделните самостоятелни обекти, ситуирани в сграда с идентификатор * – общо 19 броя.

Между ищеца и ответника липсва сключен договор за ползване на трафопоста и съоръженията в него за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други клиенти, с който страните да са уговорили заплащане на цена по чл. 117, ал. 8 от Закона за енергетиката. Съобразно разпоредбата н а чл. 117, ал. 8 ЗЕ за посочените субекти възниква правото да сключат двустранен договор, с който да уредят имуществените си отношения по повод предоставения от ищеца на ответника достъп до съоръженията в собствения му имот срещу заплащане от ответника на цената, опредеЛ. по одобрена от комисията /ДКЕВР/ методика. Ползването на кабелната линия в настоящия случай е не въз основа на сключено между страните съглашение и като такова се явява без правно основание, поради което възникналият между страните спор следва да се разглежда на плоскостта на неоснователното обогатяване като извъндоговорен източник на облигационни правоотношения /в този смисъл е и казуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК и др./. Обезщетението следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: намаляване на имуществото на ищеца, увеличаване имуществото на ответника, причинна връзка между 3 тях, липса на правно основание за разместването на имуществените блага и липса на друг ред за защита на ищеца.

От заключенията на проведените по делото СТСчИЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени, пълни, ясни и обективни, се установява, че към кабелната линия, собственост на ищеца, са присъединени и други абонати. При това положение несъмнен се явява изводът, че чрез използването на кабелната линия, собственост на ищеца, ответникът доставя електрическа енергия до конкретни потребители, различни от собственика на уредбата, поради което е доказано и твърдяното неоснователно обогатяване, настъпило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117. ал. 7, респ. ал. 8 ЗЕ, с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаването й, а ответникът се е обогатил, като не е заплатил същата.