Решение № 77 от 23.02.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Габрово, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря К.а Ат. Н.а като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20234210100855 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.422,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твръдения, че дружеството ищец „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ" АД притежава лиценз №Л-439-12 от 30.03.2015година за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ на битови потребители на основание „Общи условия за продажба на природен газ на потребителите за битовите нужди”, приети с Решение №ОУ092 от 29.11.2006г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/.

На 25.11.2014г. дружеството сключило два броя договори за предоставяне на услуги:

CNT-100676/25.11.2014г. и CNT-100675/25.11.2014г., за присъединяване, разпределение на природен газ, снабдяване с природен газ и доставка на природен газ, находящ се в гр.

Велико Търново, ул. „********", № 34, вх. „А", ап. 3, с предназначение: Жилище, апартамент, по искане на потребителя - Н.К. И., към газоразпределителната мрежа на територията на гр. Велико Търново.

За неуредените условия в договора се прилагат Общите условия в договорите дажба на природен газ, утвърдени от КЕВР и публикувани в национален ежедневник.

Правото на „Овергаз Мрежи" АД към длъжника произтичало от чл. 184 от ЗЕ. Твърди се, че дружеството като продавач изпълнило задълженията си, присъединил купувача към газоразпределителната си мрежа, и му оставял природен газ. Цените, по които дружеството и неговите правоприемници доставяли природен газ били одобрени КВЕP и били общодостъпни. Правото на заявителя/кредитор „Овергаз Мрежи" АД, произтича от чл. 184 от Закона за енергетиката.

Между „Овергаз Север” ЕАД /чийто универсален правоприемник е „Овергаз Мрежи” АД и Н.К. И. е сключен договор за предоставяне на услуги CNT- 100676/25.11.2014 г.

1

Съгласно чл.8 от посочения договор продажбата на природен газ се извършва при Общи условия, одобрени от КЕВР.

Съгласно Закона за енергетиката продажбата на природен газ се извършва при Общи условия, одобрени от КЕВР и публикувани в национален ежедневник. Продавачът по договора се е задължил да доставя на купувача-длъжник природен газ срещу задължение на купувача да приема и заплаща природния газ по цените, утвърдени от КЕВР. (чл.9 от Общите условия).

Продавачът е изпълнил задълженията си, присъединил е купувача към газо‐ разпределителната си мрежа и е доставял природен газ. Цените, по които дружеството доставя природен газ са одобрени от КЕВР и общодостъпни на интернет- страницата на КЕВР. „Овергаз Мрежи'" АД, е изпълнило всички свои задължения по горепосочените договори.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от посочените общи условия потребител на природен газ за битови нужди е собственик на имота, който е присъединен към газоразпределителната мрежа на „Овергаз Мрежи" АД и който е предназначен за жилищни нужди. Посочените разпоредби съответстват на чл.183а и чл.183б от ЗЕ. чл.178б, във вр. с чл.181, т.1 и §1 т.2 а от ЗЕ.

Видно от приложената справка от Имотен регистър при АВ на 17.1.2019г. Н. И. е прехвърлила собствените си идеални части от газоснабдения имот на М. И. П.. От същата справка е видно, че от посочената дата последната е собственик на целия газоснабден имот.

Предвид изложеното М. И. П. придобива качеството на потребител на недвижимия имот при публично известни общи условия съгласно ЗЕ.

С оглед на гореизложеното М. П. дължи на „Овергаз мрежи" АД главница в размер на 1625,01 лева за разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносна мрежа и пренос на природен газ, от които 759.41 лв. за период 01.10.2021г. - 31.12.2021 г. и 865,60 лева за периода 01.02.2022 г. - 30.08.2022 г. за обект с адрес: гр. Велико Търново, ул.

„********", №34, вх. „А", ап. З, абонатен № 5000009166, които не е заплатила.

За посочените суми са издадени дебитно известие № 7100242271 от дата 31.10.2021; дебитно известие № 7100245622 от дата 30.11.2021; дебитно известие № 7100248978 от дата 31.12.2021; дебитно известие № 7100258879 от дата 28.02.2022: дебитно известие № 7100262361 от дата 31.03.2022; дебитно известие № 7100272148 от дата 30.04.2022; дебитно известие № 7100279157 от дата 09.07.2022; Фактура № 5610001103 от дата 12.07.2022;

Фактура № 7100286480 от дата 31.08.2022 г.

От главницата по фактура от 12.7.2022г. е приспадната сума в размер на 236.03 лева и се претендира дължим остатък 19.08 лв., а от главницата по фактура от 31.12.2021г. е приспадната сума 106,65 лева и се претендира остатък 363,09 лева. За посочените суми са издадени кредитни известия на база изравняване на прогнозни и реално консумирани количества газ.

Фактурите за процесния период са издадени на името на Н. И., като страна по 2 договора за доставка, тъй като след продажбата на имота нито тя, нито новият собственик М. П. са заявили промяна на собствеността на имота.

Съгласно чл.58 от Общите условия неполучаването на фактура от Купувача не го освобождава от задължението да заплати дължимите суми.

На основание чл. 72 от Общите условия при неплащане в срока, посочен в съответната фактура. Купувачът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от деня, следващ датата на падежа до датата на окончателното изплащане на дължимите суми.

С оглед на това М. П. дължи лихва за забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в общ размер на 84,49 лева, както следва: дебитно известие № 7100242271 от дата 31.10.2021, лихва за забава върху главница 118,98 лева, за период от 1 1.08.2022 до 08.02.2023, в размер на 6,19 лева; дебитно известие № 7100245622 от дата 30.1 1.2021, лихва за забава върху главница 277,34 лева, за период от 11.08.2022 до 08.02.2023, в размер на 14,45 лева; дебитно известие № 7100248978 от дата 31.12.2021, лихва за забава върху главница 363,09 лева. за период от 11.08.2022 до 08.02.2023, в размер на 18,92 лева; дебитно известие № 7100258879 от дата 28.02.2022. лихва за забава върху главница 323,57лева, за период от 11.08.2022 до 08.02.2023, в размер на 16,86 лева; дебитно известие № 7100262361 от дата 31.03.2022, лихва за забава върху главница 410,69 лева, за период от 1 1.08.2022 до 08.02.2023, в размер на 21,40 лева; дебитно известие № 7100272148 от дата 30.04.2022, лихва за забава върху главница 92,15 лева, за период от 11.08.2022 до 08.02.2023, в размер на 4,80 лева; дебитно известие № 7100279157 от дата 09.07.2022, лихва за забава върху главница 0,82 лева, за период от 11.08.2022 до 08.02.2023, в размер на 0,04 лева;

Фактура № 5610001103 от дата 12.07.2022, лихва за забава върху главница 19,08лв. за период от 11.08.2022 до 08.02.2023, в размер на 1,00 лев; Фактура от дата 31.08.2022, лихва за забава върху главница 19,29 лева. за период от 13.09.2022г. до 08.02.2023г., в размер на 0,83 лева.

Дължи се и лихва за забава върху главницата до датата на окончателното изплащане.

За събиране посочените суми „Овергаз Мрежи'" АД депозирало пред РС – Габрово, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по то било образувано ч.гр. д. № 401/2023 г. по описа на PC - Габрово. В предоставения съда срок ответника е депозирал Възражение с което е заявил, че не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение, поради и което предявява настоящия иск.

ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1625,01 лева- за разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносна мрежа и пренос на природен газ, от които 759,41 лева, за периода 01.10.2021г. – 31.12.2021г. и 865,60 лева за периода 01.02.2022г, - 30.08.2022г., за обект с адрес: гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, ул. „********", №34, вх. „А", ап.3, и абонатен № 5000009166; сумата 84,49лв.лихва за забава за периода 11.08.2022г.- 08.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ответникът в отговора си оспорва изцяло предявените искове. Излага възражения, че в процесният имот ответникът не е извършвал доставка на природен газ. Ответницата не е страна по облигационно отношение с дружеството ищец и не потребила никаква част от доставеният в процесния имот природен газ. През 2019 ответницата е придобила чрез 3 покупко-продажба недвижимия имот, в който е доставен природния газ. Продавачът Н. И. си е запазила правото на ползване върху 2/3ид.части от имота. За останалата 1/3ид.част е сключен договор за заем за послужване по силата на който е предоставила за безвъзмездно вещното право на ползване същата идеална част. Действието на този договор е продължавано с анекси и продължава към момента. За целия период потребител на доставения газ е Н. И.. Ответницата не полазвала процесния имот и доставения в него природен газ.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените: Общи условия за продажба на природен газ на потребители за битови нужди, публикувани във в. Сега. бр. 290/11.12.2006 г.; Договор за предоставяне на услуги CNT - 100676/25.11.2014 г. и за предоставяне на услуги CNT- 100675/25.11.2014 г; дебитно известие № 7100242271 от дата 31.10.2021 г.; дебитно известие № 7100245622 от дата 30.11.2021 г., дебитно известие № 7100248978 от дата 31.12.2021 г., дебитно известие № 7100258879 от дата 28.02.2022 г., дебитно известие № 7100262361 от дата 31.03.2022 г., дебитно известие № 7100272148 от дата 30.04.2022 г., дебитно известие № 7100279157 от дата 09.07.2022 г., Фактура № 5610001103 от дата 12.07.2022 г., Фактура № 7100286480 от дата 31.08.2022 г.; Два броя справки от Имотен регистър при АВ; 2 бр. кредитни известия;

Два бр. лицензни по ЗЕ; Актуално състояние - извлечение от TP на Овергаз Мрежи АД, нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 9 том I рег. № 317 дело № 8 от 2019 г., нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 10 том I рег. № 318 дело № 9 от 2019 г., договор за заем за послужване от 18.01.2019 г., Анекс № 1 към договор за послужване от 18.01.2019 г., Анекс 2 към договор за послужване от 18.01.2019 г., Анекс 3 към договор за послужване от 18.01.2019 г., Анекс 4 към договор за послужване от 18.01.2019г., свидетелските показания и заключението на в.лице, по делото се установява следната фактология:

Въз основа на заявление от 09.02.2023г. по ч.гр.д. №401/2023г. на Габровски районен съд е издадена Заповед №208/10.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът М. И. П. да заплати на кредитора “Овергаз Мрежи” АД следните суми: сумата 1625.01лв.— главница за разпределение, снабдяване, доставка ,достъп до газопреносната мрежа и пренос на природен газ по приложени фактури, от които:759.41лв.- за периода 01.10.2021г.- 31.12.2021г. и 865.60лв. за периода 01.02.2022г.- 30.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 84.49лв.- лихва за периода 11.08.2022г.- 08.02.2023г..

Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК в установения едномесечен срок.

С определение №484 от 11.04.2023г. съдията- докладчик, на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за 4 установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, подписано от пълномощника му на 09.05.2023г.

Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 05.06.2023г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си , като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен интерес ,тъй като вземането му е оспорено от ответника.