Решение № 218 от 04.07.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 261/2025
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 147, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 89 · Закон за енергетиката
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000261 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 119 от 12.03.2025 година, постановено по т. дело № 374/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният от И. С. И., ЕГН **********, от гр. Г, о. Г, о С.З., ул. А. № *, със съдебен адрес гр. П, ул. П. К. № *******, Д ц Е ет. *, о. ** чрез адв. М. Ч., против „Е“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. П., р.
*********, иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 31 871,06лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия по фактура № 8316156533 от 12.06.2024г. за периода 25.11.2023г. - 23.05.2024г.
Осъден е И. С. И., ЕГН **********, да заплати на „Е“ ЕАД, ЕИК *******, разноски за първоинстанционното производство в размер на 1200лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И. С. И., чрез процесуалния му 1 представител адвокат М. Ч.. Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи за това, че съдът неправилно не е приложил императивната норма на чл. 39, ал. 5, т.1-6 от ПИКЕЕ, предвиждаща приоритетно прилагане на данните от техническите измервания като заместващи данни за неизмерена електроенергия. Поддържа се, че при наличие на балансов електромер на изхода на трафопоста, захранващ обекта на ищеца, следва да се ползват тези данни. Така, според жалбоподателя, се установявал точния размер на вредите, изразяващи се в реално използваните, неизмерени от индивидуалния му електромер количества електроенергия, съответстващи на действителното отчетеното от балансовия електромер – 2766,35 лева.
Метрологичната годност, техническа изправност и достоверността на данните от балансовия електромер не били оспорени от страните по делото, поради което те следвало да се използват.
До посочения размер от 2766,35 лева първоинстанционното решение не се обжалва и не е формулирано искане за отмяната му, като с жалбата се признава дължимостта на тази сума. Твърди се, че не става дума за неправомерно присъединяване, като жалбоподателят се е позовал на методиката на ПИКЕЕ по чл. 50, ал. 2 за изчисления при промяна в схемата на свързване, а не при неправомерно присъединяване. Изложени са доводи за това, че в мрежата не са съществували въобще такива количества електроенергия, каквито са начислени за плащане от жалбоподателя, невъзможно било те да са ползвани реално, липсвало имуществено разместване и основание да се претендира от „Е Ю“ ЕАД заплащането на непрестирана услуга и непретърпяна вреда, липсвало обедняване.
Недопустимо било да се претендират вреди, по-големи от реално съществуващите. Твърди се също, че не било установено по допълнителния кабел да е ползвана електроенергия по 24 часа на ден в начислените от ответника количества, като реално установените факти не се припокривали с методиката по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за установяване недължимостта на сумата над 2766,35 лева до 31871,06 лева, да се уважи отрицателният установителен иск в този размер и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.
2
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Е“ ЕАД с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорени са доводите за това, че в случая била приложима императивната разпоредба на чл. 39, ал. 5 от ПИКЕЕ. Поддържа се, че става дума за неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа на обекта на жалбоподателя – втория етаж от къщата му, без измервателна система и сключен договор, което било установено от събраните в първоинстанционното производство доказателства.
Цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл. 39, ал. 5 от ПИКЕЕ изобщо не намирали приложение в случай на незаконно присъединени обекти, а отношенията се уреждали съгласно раздел Девети от ПИКЕЕ. Посочено е също, че балансовият електромер не е средство за търговско измерване по смисъла на § 1,т. 8 от ПИКЕЕ, а средство за техническо измерване съгласно § 1, т. 7 и използването му за търговски цели е изрично забранено с чл. 2, ал. 4 от ПИКЕЕ. Оспорени са и доводите, че не се касае за неправомерно присъединяване, а за неправилна схема на свързване на електромера към разпределителната мрежа.
Поддържа се, че при неправомерно присъединяване, за каквото става дума в случая, методиката по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ се прилага само въз основа на фактическото установяване на неправомерно поставения кабел, без да е необходимо установяването на допълнителни критерии, за разлика от методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, която изисква промяната в схемата на свързване да води до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електроенергия.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Апелативният съд, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 от ГПК от лице, имащо правен интерес, а именно от ищеца срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск.
При проверката, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в 3 обжалваната част / над 2766,35 лева до 31871,06 лева/. При произнасянето за правилността на обжалваното решение, въззивният съдът е обвързан от посоченото в жалбата и ще се произнесе само по конкретните оплаквания, въведени с нея.
По т. дело № 374/2024 година по описа на Пловдивският окръжен съд е предявен отрицателен установителен иск от И. С. И. срещу „Е“ ЕАД.
Искането е да се приеме за установено, че ищецът не дължи сумата от 31871,06 лева за допълнително начислена електроенергия по фактура № 8316156533/12.06.2024 година за периода 25.11.2023 година – 23.05.2024 година.
Първоинстанционният съд е приел е за неоснователни поддържаните в първоинстанционното производство доводи и възражения на ищеца за липса на правомощие, законова или договорна легитимация на ответника в качеството му на електроразпределително дружество, а не на краен снабдител с електроенергия, да издава фактури за преизчисляване на електроенергия за минал период и да иска плащане. Приети са за неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на нормите на ПИКЕЕ като противоречащи на нормативен акт от по - висока степен; за липса на лиценз за електроснабдяване за ответника; за липса на договорни отношение за продажба на електроенергия с ищеца. За неоснователни са приети и възраженията за неравноправност на разпоредбите на ПИКЕЕ като противоречащи на Закона за защита на потребителите и нарушаващи основни принципи на равнопоставеност на страните, поради това, че не се касае за договорни клаузи, а за разпоредби на нормативен акт.
Изброените доводи и възражения не се поддържат от жалбоподателя във въззивната жалба, поради което въззивният съд не следва да ги обсъжда подробно и да отговаря на тях, тъй като са извън очертания предмет на въззивното производство. Следва да се посочи, че въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд по посочените въпроси, и е съгласен с изложените от него мотиви за това, че е налице законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период..
Според чл. 83 ал. 1 от ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в 4 изброени в т.1-6 наредби и правила. В чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ са посочени правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Въз основа на тази законова делегация, след изменението на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, са приети от КЕВР действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ -ДВ бр. 35/2019 г., изм. ДВ бр.
57/2021 г./, които са приложими в отношенията между страните по настоящия спор.
Разпоредбите на ПИКЕЕ уреждат правото на лицензирания оператор на електроразпределителната мрежа, какъвто е ответникът по делото „Е“ ЕАД, да преизчислява количествата съобразно цитираните правила, когато установи неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, заплатена от крайния потребител. Това право на електроразпределителното дружество е пряко свързано с правомощията, които има по чл. 89 от ЗЕ, включително и това по т. 6 за измерване на електрическата енергия в електроразпределителната мрежа. Задължението на ответника да заплати на електроразпределителното дружество допълнително начислената електроенергия при условията на ПИКЕЕ е в качеството му на потребител на енергийни услуги по смисъла на т. 41б, б. а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е и разрешението, възприето от съдебната практика – решение № 115 от 17.06.2022 година, постановено по гр. дело № 3817/2021 година на ВКС, ІV г.о.
Като спорен във въззивното производство е очертан въпросът за наличието на фактическия състав на чл. 56 във връзка с чл. 51 от ПИКЕЕ.
Според чл. 56 ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както 5 и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена по реда на ал. 1.
В чл. 51 от ПИКЕЕ е уредена една от хипотезите на преизчисляване на количествата електрическа енергия от оператора на електроразпределителната мрежа. Тя касае установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи, при което преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства намира, че е установено неправомерно присъединяване по смисъла на чл. 51 от ПИКЕЕ на обект на ищеца към електрическата мрежа.
Няма спор между страните, че ответникът е електроразпределителното дружество, осъществяващо дейност на територията на град Г. Безспорно е също, че ищецът има сключен договор за доставка на електроенергия с клиентски № ********, в присъединен обект в гр. Г, о. С З, ул. А ***, с ИТН *******.
По делото е представен като доказателство констативен протокол № 666219 от 23.05.2024г., съставен от Д П и К К - служители на ответника, в присъствието на представител на РУ Г В Р В. Той е за извършена техническа проверка на измервателната система на клиент ********, ИТ *******. В протокола е посочено, че след отваряне на таблото е установено, че има подвързан кабел към главен прекъсвач, който е свързан заедно със захранващия кабел от мрежата на ответника, като изразходваната енергия от този кабел СВТ 3х6+4 не се измерва.
Ищецът не е оспорил изрично съдържанието на констативния протокол, а и с останалите събрани по делото доказателства се установяват отразените в него обстоятелства.
Въз основа на този констативен протокол, ответникът е коригирал сметката на ищеца за периода 25.11.2023г. - 23.05.2024г. по реда на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, за 180 дни, като са начислени допълнително 31 871,06лв., видно от писмо от 12.06.2024г., справка за коригиране на сметката за електроенергия и фактура № 8316156533 от 12.06.2024г., които е връчени на ищеца по пощата, с обратна разписка, на 19.06.2024г. На същата дата с обратна разписка той е получил и съставения констативен протокол.