Решение № 46 от 28.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000606 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 507/03.04.2024год., постановено по т.д.№ 99/2023год. на СГС „ Актаел“ ЕООД е осъдено да заплати на „ Феритранс“ ЕООД по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 , предл. 1 от ЗЗД сумата от 18 811.03 лева- начислена компонента балансиране по фактура № 6000046495 от 31.01.2022год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 905.42 лева разноски в първоинстанционното производство.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „ Феритранс „ ЕООД осъдителни искове срещу „ Актаел „ ЕООД с правно основание чл. 55, ал.1 , предл.1 от ЗЗД за сумата от 12 350.06лева -начислена компонента балансиране по фактура № 6000044501 от 31.01.2021год., 1 531.21лева- начислена „ надбавка борсов индекс“ по фактура № 6000044501 от 31.01.2021год., 1 417.70 леваначислена „ надбавка борсов индекс“ по фактура № 6 000046495/31.01.2022год. и „ Феритранс „ ЕООД е осъдено да заплати на „ Актаел „ ЕООД разноски по делото ,съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 1 498.50лева.

Срещу осъдителната част на решението е подадена в срок въззивна жалба от „ Актаел“ ЕООД, с твърдения че е неправилно. Поддържа се, че за да уважи иска първоинстанционния съд се бил позовал на констатациите на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза касателно разликата между обичайния средно-часов товарен профил и извънредния 1 такъв за клиента в точка за доставка за м. 01.22год. , а тези констатации били неправилни. Налице била грешка в достигнатите от вещото лице изводи, тъй като извънредния средночасовия товарен профил на ищеца за м. 01.2022год. е следвало да бъде сравнен с обичайното му потребление преди м.12.2021год и вече на тази база да бъде изчислен реализираният за м.01.2022год. небаланс. В същия смисъл била и клаузата на чл. 11, ал.7 от общите условия на процесния договор. Във връзка с твърденията за неправилни изчисления на вещото лице , довели до неправилност на извода на съда за частична основателност на исковата претенция, е направено искане за допускане на съдебно- техническа експертиза във въззивното производство.

По изложените доводи във въззивната жалба се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и постановяване на ново , с което исковата претенция за сумата от 18 811.03 лева – начислена компонента балансиране по фактура № 6 000046495/31.01.2022год.да се отхвърли като неоснователна, ведно с произтичащите от това последици.

В подаден от „ Феритранс „ ЕООД писмен отговор на въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че правилно първоинстанционния съд бил приел , че „ начисляването на неустойката за м.01.2022год. се явява неоснователно, доколкото реализираният небаланс за периода не надхвърля 100 %“ и този извод е обоснован от констатациите на оспорваната ,като неправилна в тази си част, съдебно-счетоводна експертиза.

Сочи си, че правилно съдът бил приел, че не са били налице предпоставките за активиране на предвидената неустоечна клауза на чл. 11, ал.7 от Общите условия и се поддържа, че същата е нищожна на основание чл. 143, ал.2, т.5 от ЗПП. Твърди се също така , че от цитираната експертиза се установявало , че „ Феритранс“ ЕООД не бил реализирал промяна в потреблението на активната електрическа енергия с повече от 10 % или те са били под 1 %. Оспорва се искането на жалбоподателя за допускане на нова съдебно- техническа експертиза във въззивното производство и при условията на евентуалност /ако такава бъде допусната / се поставят въпроси, на които същата да отговори.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърляне на възззивната жалба на „ Актаел“ ЕООД като неоснователна. При този резултат се претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК „ Феритранс“ ЕООД е депозирал насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Твърди се , че в тази му част решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, че е необосновано и неправилно. Изводите на съда за неоснователност на отхвърлените искови претенции били направени въз основа на ССчЕ и СТЕИ, които били изготвени без да бъдат съобразени прогнозните графици.

Искането за тяхното представяне от „ Актаел“ ЕООД било оставено без уважение от първоинстанционния съд и това препятствало изясняването на спора от фактическа страна. Твърди се, че изготвените експертизи, без да бъдат изследвани прогнозните графици, били непълни и необосновани, 2 каквито се явявали и направените въз основа на тях изводи от първоинстанционния съд. В частност това касае и извода , че реализираният небаланс през м.12.2021год. надхвърля 10 %, поради което ищецът дължи неустойка. Сочи се също така, че първоинстанционният съд не бил обсъдил възражението на ищеца, основано на чл. 6, ал.7 от ПТЕЕ и за това касателно включването на неустойката в данъчната основа на фактурите и начисляването на ДДС върху нея. Изразява се несъгласие и с доводите на съда, че неустоечната клаузата на чл. 11, ал.7 от Общите условия не била нищожна на основание чл. 143, ал.2 ,т.5 от ЗПП. Сочи се като неправилно и направения от съда извод , основан на клаузата на чл. 9, ал.1 от сключения между страните договор, за наличие на постигната договореност за едностранно актуализиране на цената по договора.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което отхвърлените искови претенции да бъдат уважени.

В насрещната въззивна жалба се прави искане за допускане на нова съдебно – техническа експертиза при изследване на прогнозните графици.

Искането е основано на разпоредбата на чл. 266, ал.3 от ГПК.

В подаден от „ Актаел“ ЕООД писмен отговор на насрещната въззивна жалба се определят като несъстоятелни оплакванията на жалбоподателя във връзка с кредитирането от страна на съда на изготвените по делото експертизи. Излагат се доводи в подкрепа на изчисленията на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза във връзка с разликата между прогнозата за консумация на ел. енергия и действителното потребление и базата, на която това изчисление е извършено. Твърди се, че координаторът на балансиращата група действително поема финансовата отговорност към независимия преносен оператор на основание чл. 6, ал.7 от ПТЕЕ,но това не препятствало координатора да уговаря действителни неустоечни клаузи с клиентите си на основание чл. 9 от ЗЗД. Още повече, че в случая отговорността на клиента по договора за плащане на неустойката възниква под условие - а именно при реализиране на „небаланс“ в определени размери. Оспорва се твърдението на „ Феритранс“ ЕООД, че същият се ползва от закрилата като потребител по ЗПП и се аргументира допустимостта на едностранното изменение на цената по договора, както и характера на писмото от 29.11.2022год.

По изложените доводи се прави искане от отхвърляне на насрещната възззивна жалба като неоснователна, ведно с произтичащите от това последици.

По направените от страните доказателствени искания въззивният съд се е произнесъл с Определение № 609/ 25.09.2024год.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за процесуално допустими – подадени е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК и чл. 263, ал.1 от ГПК , от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и 3 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При разглеждането им по същество констатира следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ Феритранс“ ЕООД срещу „ Актаел“ ЕООД . Поискано е „ Актаел“ ЕООД да бъде осъдено на основание чл. 55, ал.1 , предл. 1 от ЗЗД да заплати на „ Феритранс“ ЕООД сумата от 34 110.09 лева с ДДС, от която : 1. Сумата от 12 350.06 лева с ДДС, начислена като компонента „ балансиране“ във фактура № 6000044501/31.12.2021год., 2 .сумата от 1 531.21 лева с ДДС, начислена като „ надбавка борсов индекс“ във фактура № 6000044501/31.12.20021год., 3.сумата от 18 811.03 лева с ДДС-начислена като компонента „ балансиране“ във фактура № 6000046495/31.01.2022год. и 4.сумата от 1 417.70 с ДДС-начислена като „ надбавка борсов индекс“ във фактура № 6000046495/31.01.2022год. , представляваща получена от ответното дружество без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди ,че „Актаел“ ЕООД е лицензиран търговец на електрическа енергия на свободния пазар,с който „ Феритранс“ ЕООД бил сключил договор за продажба на ел. енергия, балансиране на клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 30.09. 2021год. и съответно имал качеството потребител на енергийни услуги по смисъла на параграф 1, т.41б,буква „ А“ от ДР на ЗЕ.По силата на договора – чл.1, ал..2 ответникът се бил задължил да предоставя без заплащане на клиента си услугата „ отговорност за балансиране“ и „ прогнозиране на потреблението“.В чл. 9, ал.1 от договора бил предвиден механизъм за формиране на крайната цена за продажба на ел. енергия,в която била включена надбавка за изготвяне на прогнози, балансиране, както и на административни услуги, изчислена в лева на КВтч, която била 0.009 лева / КВТч. Твърди се , че на 29.11.2021год. ответното дружество било изпратило до „ Феритранс“ ЕООД предложение за увеличаване стойността на надбавката на 0.015 лева / МВТч, което не било прието, но въпреки това и отказа да бъде подписан анекс в горния смисъл, надбавката борсов индекс била изчислена на 0.015 лева / МВТч и в този си размер включена във фактура № 6000044501/3112.2021год. По този начин, сумарно задължението на ищеца било завишено със сумата от 1 276.08 лева без ДДС или с 1 531.21 лева с ДДС.Твърди се , че в същата фактура бил начислен и нов компонент „ балансиране“, възлизащ на сума в размер на 10 291.72 лева без ДДС или 12 350.06 лева с ДДС, която сума се сочи като недължима и заплащането й- лишено от основание с оглед уговорката между страните в чл. 9, ал.1 от договора. Сочи се ,че поради опасност от спиране на ел. захранването горепосочените две суми били заплатени от ищеца.

В исковата молба ищецът твърди , че въпреки полученото от него писмо от 29.11.2021год., което възприема като предизвестие за прекратяване на сключения с ответника договор, последният бил издал и фактура № 6000046495/31.01.2022год., в която отново му бил начислил „надбавка борсов индекс“ в размер на 0.15 лева /МВтч, с което завишил цената на доставената ел. енергия с 1 181.42 лева без ДДС или с 1 417.70 лева С ДДС, както и компонент „ балансиране“ възлизащ на 15 675.86 лева без ДДСС или 18 811.03 4 лева с ДДС.Сочи , че и сумите фактура № 6000046495/31.01.2022год. били платени, за да не бъде спряно ел.захранването до обекта на ищеца.

Според ищеца процесните суми по двете фактури не се дължат на ответника и са му платени без основание. Сочи , че между страните няма валидно възникнало облигационно правоотношение, въз основа на което размерът на надбавката по сключения договор за изготвянето на прогнози, балансиране, както и финансови и административни услуги да бъде в размер на 0.015 лева / МВтч.Предложеният от ответника анекс, регламентиращ увеличението в размера на надбавката не бил подписан от ищеца,поради което липсвало основание за начисляването им. Сочи също така , че договорът бил прекратен, поради което също липсвало основание да се увеличава размера на надбавката. Липсвало основание и за начисляване на компонента „ балансиране“ на ищеца като краен клиент , тъй като отговорността за балансиране била възложена на ответното дружество като „координатор“ на балансиращата група. Освен това компонента“ балансиране“ бил включен в „ надбавката борсов индекс“. В договора между страните липсвало уговорка, която да позволява на ответника да увеличава едностранно размера на надбавката и да добавя нови компоненти.