Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 01.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 81/2023
Вид
Решение № 106
Подписан
01.08.2024
Състав
Лилия Масева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Благоевград, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20231200900081 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, подадена от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. *, О. П., представлявано от синдика адв. Д. Г., с адрес за контакт гр. В. Т., ул. ***.

Твърди се в исковата молба, че „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД притежава Лицензия № Л-369-08 от 14.11.2011 г. за извършване на дейността „разпределение на природен газ“ за територията на Община Чепеларе и к.к.

„Пампорово“ за срок от 35 години (до 14.11.2046 г.) по чл. 39, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката и Лицензия № Л-369-12/14.11.2011 г. за извършване на дейността „снабдяване с природен газ“ за територията на Община Чепеларе и к.к. „Пампорово“ за срок от 35 години (до 14.11.2046 г.) по чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката. В изпълнение на лицензните, дружество доставяло природен газ на територията на Община Чепеларе и к.к. „Пампорово“ на крайни клиенти. Количесва природен газ са доставяни включително и в обекта на „Полидей-2“ ООД, за което са издадени фактура № 1375 от 31.10.2018 г. за сума в размер на 14 516,06 лв. и фактура № 1376 от 31.10.2018 г. за сума в размер на 21 249,88 лв., по които за периода от извършване на доставка на природен газ до настоящия момент „Полидей-2“ ООД не е погасило задълженията си за доставени количества природен газ в общ размер на 35 765, 94 лв.

Твърди се още, че „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, чрез управителя си, е поканило дружеството-купувач да заплати задълженията си с покана за 1 доброволно плащане изх. № 106/09.07.2019 г. и покана за доброволно плащане, връчена на 21.08.2019 г. от нотариус П. И.а, peг. № 655 с район на действие PC Карлово, като след получаване на поканите дружеството - клиент не е предприело действия по изпълнение на задълженията си.

Сочи се, че въпреки опитите на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ да събере вземанията си, „Полидей-2“ ООД не е платило задълженията си и това обуславя правния интерес за „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ да предяви иск на основание чл. 79 от ЗЗД, с който „Полидей-2“ ООД да бъде осъдено да изпълни задължението си, като заплати сумата в размер на 35 765,94 лв., както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати начислените лихви за периода 10.11.2018 г. – 26.04.2023 г. в общ размер на 16 184,09 лв., формирани по следния начин: за периода от 10.11.2018 г. до 31.12.2018 г. – 516,62 лв.; за периода от 01.01.2019 г. до 09.07.2019 г. – 1 887,65 лв.; за периода от 10.07.2019 г. до 31.12.2019 г. –

1 738,62 лв.; за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. –

3 636,20 лв.; за периода от 01.01.2021 г. до 10.08.2021 г. – 2 205,57 лв.; за периода от 11.08.2021 г. до 31.12.2021 г. – 1 420,7 лв.; за периода от 01.01.2022 г. до 31,12,2022 г. – 3 626,27 лв.; за периода от 01.01.2023 г. до 29.03.2023 г. – 874,28 лв.; за периода от 30.03.2023 г. до 26.04.2023 г. – 278,18 лв.

Общата претендирана от ищеца сума е в размер на 51 950,03 лв.

При така изложеното в исковата молба се иска от съда да осъди, на основание чл. 79 във връзка с чл. 86 от ЗЗД, „Полидей-2“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. *, представлявано от управителя Н.

Х. В., да заплати на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. *, О. П., представлявано от синдика адв. Д. Г., сумата от 35 765,94 лв. по фактура № 1375 от 31.10.2018 г. и фактура № 1376 от 31.10.2018 г., сумата от 16 184,09 лв., представляваща законна лихва за периода 10.11.2018 г. – 26.04.2023 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в указания двуседмичен срок е депозиран писмен отговор по реда на чл. 367, ал. 1 и 2 от ГПК.

В отговора на исковата молба, подаден от ответното дружество „Полидей-2“ ООД, по отношение на обстоятелствата, на които основава иска, се изразява становище, че в исковата молба са посочени две фактури с поредни номера, и двете от 31.10.2018 г., за които се твърди, че обективират доставка на природен газ и че съществува непогасено задължение в размер на 35 765,94 лв., като не е посочено, кога точно са направени тези две доставки.

Сочи се, че изложеното в изключително лаконичното фактическо описание на взаимоотношенията на страните не отговаря на истината.

По отношение допустимостта на исковете се изразява становище за 2 тянната недопустимост. Посочва се, че предвид твърдението на ищеца за доставяне на газ през м. октомври 2018 г., съгл. чл. 111, буква „в“, предл. 2 и последно от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за лихви и за др. периодични плащания. Навежда се, че доставката на газ е периодична такава, и респ. плащанията по нея са със периодичен характер – вземанията както за главница, така и за лихви, са погасени към 31.10.2021 г. и към датата на завеждане на иска, а именно 27.04.2023 г., дори и това субективно право да е съществувало вземането по него, преди датата на исковата молба, е било погасено по давност.

По отношение основателността на предявените искове се изразява становище, че исковете дори и да се приемат за допустими, те са неоснователни – ищеца нямал договорни отношения с ответникака за периода октомври – ноември 2018 г., преди и след това, не му е доставял и няма никакво вземане срещу „Полидей-2“ ООД, което да се нуждае от съдебна защита.

Твърди се, че с договор ИД13/19.11.2015 г. страните са се договорили първия да доставя на млекозавода в с. Домлян природен газ по спецификации, като доставчика е представил лицензия само за територията на общ. Чепеларе и к.к. Пампорово, изд. на 14.11.2011 г., като на това формално основание претенцията на доставчика, че са доставени каквито и да е количества газ са неоснователни, защото са в нарушение на лицензните. С изрично споразумение от 31.12.2016 г. на основание на чл. 11, т. 1 от същия договор, последния е прекратен, считано от 01.01.2017 г., като страните са се договорили, че нямат неуредени финансови отношения и претенции. С уведомление изх. № М-020/19.01.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че считано от 19.01.2017 г. на основание на договор за прехвърляне на вземане от същата дата, всички вземания от него са прехвърлени на „Карловогаз“ ООД и плащанията трябва да бъдат извършвани към последното дружество. С договор № КГ-001/01.01.2017 г. „Карловогаз“ ООД и „Полидей-2“ ООД уреждат своите отношения, основани на лицензия от 07.05.2008 г. за територията на Община Карлово. С допълнително споразумение от 01.01.2018 г. този договор е удължен до 01.01.2019 г.

Твърди се също, че с Договор № СПГ-01/12.12.2016 г., сключен между ищеца като доставчик и „Карловогаз“ ООД като краен снабдител, страните са се договорили да уреждат помежду си доставката на природен газ, като „Карловогаз“ ООД приема и заплаща – чл. 1, т. 1 от договора.

Сочи се, че многократно управителите на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н / са уведомявани относно спорните доставки за месеците септември и октомври 2018 г., като са им били представени фактури и платежни нареждания за извършените плащания за доставения газ и разплащането с „Карловогаз“ ООД.

Сочи се още, че двукратно от Агенция „Митници“, ТД „Тракийска“, са отправяни искания от 27.09.2019 г. и от 10.04.2020 г., по които са приложени 3 съответните документи и са съставяни протоколи за насрещни проверки 28.10.2019 г. и 09.06.2020 г. на целия документооборот и на претенциите за неизвършени своевременно плащания.

Твърди се, че с покана за доброволно изпълнение от 20.08.2021 г. отново е поискана, на основание на същите фактури, сумата от 45 879,75 лв., на която е отговорено надлежно, като отново са представени документи и е разменена по ел. път кореспонденция. С приемо-предавателен протокол от 01.04.2019 г. на ищеца са предадени описани в четири точки системи, свързани с устройствата за приемане и по-нататък обработка на доставената газ. В този протокол за подписал, за ищеца е налице подписа на В. Г., който и до настоящия момент е негов управител и в протокола не са формулирани никакви претенции за каквито и да е доставени, и неплатени количества.

Прави се алтернативно искане съдът или да отхвърли исковете като недопустими, или да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира се присъждане на направените разноски, включващи и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

За изясняване на фактическата обстановка, за което са необходими специални знания, с които да бъдат проследени разчетите между страните, е направено доказателствено искане да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която да отговори на поставените от ответника въпроси.

По реда на чл. 372, ал. 1 от ГПК в законоустановения срок по делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, с която ищецът заявява, че поддържа изцяло предявените с исковата молба претенции срещу „Полидей-2“ ООД и излага съображения за неоснователност на изложеното в отговора на исковата молба от страна на ответника. Оспорва твърдението в отговора на исковата молба относно приложението на чл. 111, буква в), предл. 2 от ЗЗД, като посочва, че вземането предмет настоящето дело не е за периодична доставка, а е формирано по две фактури, издадени на една и съща дата, за доставен природен газ през месец септември и октомври 2018 г., като по отношение на тях липсва периодичност.

Същите били издадени за доставено количество природен газ, извършено еднократно през два месеца – септември и октомври. Твърди се, че доколкото доставката е еднократна, не е периодично изпълнение, то по отношение на вземането по двете фактури няма как да се приложи кратката погасителна давност по чл. 111, буква в), предл. 2 от ЗЗД, поради което се изразява становище за неоснователност на наведените оплаквания, от страна на ответника, за погасяване по давност на претендираните вземания. Посочва се в допълнителната искова молба, че в действителност между страните е имало сключен договор за доставка на природен газ и че същият е бил прекратен със споразумение от 31.12.2016 г. и поради това няма как исковата претенция да се приеме за отнасяща се по този договор. Изтъква се, че доставката на природен газ през месец септември и октомври 2018 г. не е по договор, сключен между страните. Иска се от съда да приеме, че в конкретния случай 4 процесните количества природен газ са били доставени в бутилки за компресиран газ, като се излага твърдение че ищецът може да доставя компресиран природен газ до всяко място в България като търговец по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ЗЕ.

В отговора на допълнителната искова молба по реда на чл. 373, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва изцяло депозираната от ищеца допълнителна искова молба. Посочва се в отговора, че ответното дружество никога не е получавало от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ твърдените количества природен газ през месец септември и октомври 2018 г., както и че представител на „Полидей - 2“ ООД никога не е подписвал фактури, приемо-предавателни протоколи или други първични счетоводни документи, които биха могли да удостоверят получаването на процесиите количества от ответника. Посочва се също, че представените от ищеца фактури не са осчетоводявани в счетоводството на „Полидей-2” ООД, не са включвани в дневниците за покупки и за тях не е ползван данъчен кредит, както и че количествата природен газ по същите фактури никога не са заприходявани в счетоводството на дружеството и не са изписвани и/или ползвани като разход. Посочва се още, че през процесния период ответника е получавал доставки на природен газ единствено от „Карловогаз“ ООД, което е било удостоверено от регулярно извършваните проверки от компетентните органи – Агенция „Митници“, отдел „Акцизна дейност”, сектор „Проверки и ревизии”, ТД Тракийска.

Твърди се в отговора на допълнителната искова молба, че според чл. 173, ал. 1 от ЗЕ сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори и при спазване на правилата за търговия с природен газ, приети от КЕВР, а според чл. 180, ал. 1 ЗЕ всеки клиент, присъединен към газопреносна и/или газоразпределителна и затворена газоразпределителна мрежа, има право да избира доставчик на природен газ, независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл.