Решение № 947 от 27.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Варна, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100501093 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на на В. И. И., ЕГН **********, срещу Решение №1102/21.03.2026г. по гр. дело №2134/2025г. на ВРС, 9 състав, с което е признато за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът В. И. И. дължи на „Е.С.“ АД, ЕИК********, сумата 959.17 евро, представляваща стойността на коригирана и незаплатена ел. енергия по фактура №******************** г., за обект с аб. № -********** и кл. № *********, находящ се във В.з. Варна, м-ст „А.“ ****, както и сумата 52.38 евро – мораторна лихва за периода от 23.12.2023 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.05.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена по заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение с №**********г. по ч. гр. д. №*******г. на ВРС, 9 състав.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. В тази връзка са изложени доводи, които могат да бъдат 1 обобщени така: Ищецът не е доказал твърдяното неправомерно въздействие от ответника-абонат върху СТИ на адреса му. Немотивирано ВРС е кредитирал показанията на св. Б. К., след като същият е бил служебно зависим от ЕРП и заедно с това е нямал спомен за конкретната проверка на имота на потребителя. Заключението по СТЕ е било също безкритично кредитирано от съда, макар да се е основавало само на писмени данни. Недоказано е кога и от кого е било извършено вмешателството в СТИ, а и собственикът на имота (ответник по делото) от години живее в чужбина и няма достъп до СТИ на обекта. ВРС е смесил и хипотезите на неизправност на електромера и на външно вмешателство в него, което също е опорочило постановения акт. Като обобщение – недоказани са останали предпоставките за коригиране сметката на абоната с процесната сума и последната не се дължи. Моли за за отмяна на решението на ВРС, за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. поддържа доводите и исканията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС. Решението на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения. Счита за доказани в случая предпоставките на корекционната процедура и вземането си от потребителя за фактурираната сума, изчислена точно и на надлежно правно основание. Моли за потвърждване на решението и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа позицията си.

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Е.С.“ АД, ЕИК********, с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че отв. В. И. И., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество сумата 1 875.97лв. (959.17 евро), представляваща стойността на коригирана и незаплатена ел. енергия по фактура №********************г., начислена за периода 09.09.2023г. – 07.12.2023г. за обект с аб. № -********** и кл. № *********, находящ се в гр.

Варна, В.з., м-ст „А.“ ****, както и сумата 102.44лв. (52.38 евро) – мораторна лихва за периода от 23.12.2023 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.05.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена по заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение с №**********г. по ч. гр. д. №*******г. на ВРС, 9 състав.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

След процедура по връчване на заповедта и при наличие на законовите условия за това на ищеца са били дадени указания да предяви настоящите искове.

Твърди още, че с ответника са в договорни отношения по доставка на ел. енергия в собствения му имот в гр. Варна, В.з., м-ст „А.“ №****, с аб. № ********** и кл. № *********. Поддържа още, че е била извършена от 2 дружеството проверка на измервателния уред, обслужващ имота, титуляр по партидата на който бил абоната. При проверката било констатирано неточно измерване на електрическата енергия в обекта, относно което бил съставен констативен протокол и била извършена корекция на потребената енергия с начисляване на задължение от 1 875.97лв. (959.17 евро съгласно ЗВЕРБ), представляваща стойността на коригирано количество ел. енергия за периода 09.09.2023г. – 07.12.2023г. За вземането на ищеца била издадена фактура.

В случая фактурата била издадена на М.Щ., но във връзка с по-късно подадено заявление за достъп и пренос на ел. енергия от В. И. чрез пълномощник, с приложено удостоверение за наследници, станало ясно, че ответникът е единствен наследник (син) на М.Щ., починала на *******г., при което към деня на проверката и издаване на фактурата се касаело до правоотношение между ЕРП и ответника.

Твърди още, че проверката на СТИ била извършена законосъобразно като процедура и основание, според действащите ПИКЕЕ и ЗЕ. В частност процедурата по ПИКЕЕ е била спазена, а основанието на преизчислението били нормите на чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, които съставлявали годно такова. Отговорността на абоната е обективна и възниква при данни за съставомерни по чл.50, ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ обстоятелства, които са били налице в случая. При дължимостта на главницата и забавата относно заплащането й, потребителят дължи и мораторна лихва за заявения период след срока по фактурата за корекционната сума в предявения размер.

Предвид горното претендира процесните главница и обезщетение за забава, като моли за уважаване на исквете и присъждане на разноски, а в о.с.з. поддържа твърденията и искането си до съда.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той не оспорва, че е че е титуляр по партида с аб. №-********** и кл. №********* за електроснабден обект, като единствен наследник на предходния собственик на имота, починал през 2019г. Не оспорва, и че е узнал за извършена от ЕРП проверка на измервателния уред, обслужващ имота, собственик на който към деня на проверката бил ответника. Оспорва обаче да дължи сумата за коригирана ел. енергия, в която връзка навежда следните групи доводи:

В тежест на ЕРП е да докаже, че потребителят е извършил манипулация на електромера на имота му, което е напълно недоказано. Вината на абоната не се презюмира, но е от значение за отговорността му. В случая електромерът не е измервал ел. енергия с грешка. Жилищният имот бил малък и нямало как да бъде потребено начисленото голямо количество ел. енергия, още повече че ответникът от години живеел в чужбина. Клаузите на ПИКЕЕ, предвиждащи възможност за корекция на сметката на потребителите, били неравноправни. В случая процедурата по извършване и документиране на проверката е била опорочена, тъй като при извършването й не е присъствал независим свидетел.

Констатациите в протокола били произволни и недоказани. Абонатът не е бил уведомен за извършената корекция на сметката му. Не е била приложена точната методика за случая.Фактурираната сума е била неправилно изчислена.

3

Не са били налице законовите предпоставки на начисляване на абоната на процесната сума за исковия период в полза на дружеството. Във връзка с всяка група доводи излага и правни аргументи.

По същество моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа позицията и искането си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към него.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

В ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. са обнародвани нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от Д/КЕВР в изпълнение на делегираните с разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗЕ и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12 ЗНА Правилата съставляват източник на правото, в качеството на акт по прилагане на закона с нормативен характер. Така влизането в сила на актуалните ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но при спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания, ред и процедура. По арг. от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото „друго” предвиждане липсва в ПИККЕ. Ето защо разпоредбите на действащите ПИКЕЕ съставляват правно основание за корекционни процедури с начална дата (на проверката) след 30.04.2019г. (така Определение №102/11.02.2022г. по гр.д. №2926/2021г. на 3-то ГО на ВКС; Решение №50044/07.03.2023г. по гр.д. №3273/2021г. на 4-то ГО на ВКС; и други). Поради това и с оглед датата на процесната проверка разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ от 30.04.2019г.) следва да се съобразят в случая. В същото време след като възможността операторът на електроразпределителната мрежа едностранно да преизчислява сметките на крайните клиенти за минал период при установено неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, произтича от ЗЕ и се регламентира с подзаконов нормативен акт, при наличие на изискуемите за съответния случай предпоставки на ПИКЕЕ в полза на ЕРП се следва стойността, определена по приложимата нормативна методика, в цялост. С нея законодателят е фингирал, че се компенсира ЕРП за пропусните приходи от пълната доставена ел. енергия до потребителя, но която не е отчетена (изцяло или отчасти). По тази причина дали корекционната стойност по методиката надвишава, съответства или е под стойността на реалното потребление е ирелевантно за законостъобразността и за прилагането на корекционната процедура обстоятелства. Преизчислението по ПИКЕЕ не замества потреблението за периода на корекцията, а го допълва с неотчетената ел. енергия, сборът от които, на база нормативна регулация, е предвидено да 4 формира дълга на потребителя при ненадлежно или липсващо измерване. В цитираната и в останалата актуална практика на ВКС се приема и че корекцията на сметката не се основава на виновно поведение и не изисква преценка на конкретни действия или бездействия на доставчика или на абоната във връзка с отчитането и измерването на консумираната ел. енергия, а само на спазената корекционна процедура и на констатираните при нея (доказани и по делото) обстоятелства, попадащи в някоя от хипотезите на чл.50-55 ПИКЕЕ.

От изложената принципна постановка следва извода за неоснователност на всички оплаквания досежно липсата на вина в абоната за състоянието на ел. проводниците и/или средствата за измерване на ел. енергия до присъединения му към мрежата обект, досежно доказаността или не на конкретните действия или бездействия на потребителя във връзка със СТИ, както и досежно липсата на основание за преизчислението по принцип. Доколкото се приема, че се касае до нормативно основание, няма как да се обсъжда „неравноправност“.

Аналогично неотносим, противно на доводите за обратното, е и въпросът дали и доколко потребителят е живял в присъединения обект през процесния период. Исковата претенция не е за сума при редовен отчет, в която хипотеза ЕРП дължи пълно и главно доказване на реалното потребление на начисленото количество ел. енергия, а е за коригиране на сметката на абоната при липсата на надлежен отчет при условията на ПИКЕЕ, съобразно актуалната еднозначна практика на ВКС, което потвърждава приетото от съда по въпроса. Извън това от приетата справка от ЕРП се изяснява потребление в имота по дневна и на нощна тарифи точно през спорния период (м.09м.12.2023г.), което опровергава още веднъж защитната теза на ответника.