Решение № 1204 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300500725 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от Х. М. Д. ЕГН **********, чрез адвокат Б., против Решение № 363 от 27.01.2026 г., постановено по гр. д. №19700 по описа на РС – Пловдив за 2024 г., с което е признато за установено съществуването на вземане на ******* към жалбоподателя по Заповед № 7171 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 14351/2024 г. по описа на РС – Пловдив в размер на 230.38 евро /левова равностойност 450.59 лева/ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. 30.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. ******** сумата от 54.97 евро /левова равностойност 107.52 лева/ – обезщетение за забава върху главницата за периода 02.12.2021 г. до 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия *********, чрез юрк. П., със становище за нейната неоснователност. Иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази 1 доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на настоящото въззивно производство е материалноправният спор, разрешен със съдебния акт, предмет на въззивно обжалване по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чието решаване по същество дължи и въззивният съд, а именно предявените искове за установяване съществуването на вземане с правна квалифиакция по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Производството пред първоинстанционния съд е образувано във връзка с издадена заповед № 7171/22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 14351/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив против Х. М. Д. ЕГН ********** за следните суми: сумата от 450.59 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. 30.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. *******, сумата от 107.52 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 02.12.2021 год. до 18.08.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл.

414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

В постановеното решение по този иск първоинстанционният съд е приел, че в случая безспорно е установено съществуването на облигационна връзка между страните по делото, доколкото за възникване на правоотношението за покупкопродажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Районният съд е приел също, че ответникът е потребител на топлинна енергия, позовавайки се на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и ценейки приложения като писмено доказателство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, от който се установява, че ответникът е собственик на същия. Съдът е ценил и приетите по делото СТЕ и ССчЕ, въз основа на които е обосновал извод за доказаност на предявените искове по основание и размер.

В исковата молба на ********* се твърди, че дружеството, в качеството си на енергийно предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ, е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.По силата на раздел II от публично известни и влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, публикувани и на сайта на дружеството: ******, „******** било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът Х. М. Д., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, имал качеството на клиент на 2 топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на дружеството обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество доставило до сградата и разпределил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 558,11 лева, включваща главница в размер на 450,59 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2021г. – 30.04.2023 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2021 г. – 18.08.2024 г. в размер на 107,52 лева. За тези суми било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 14351 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, срещу която било подадено възражение.

С оглед въведените от ищеца с исковата молба твърдения, възникването на спорното материално право е обусловено от кумулативното проявление в обективната действителност на следните юридически факти: 1. Наличието на действително облигационно правоотношение с предмет: продажба /доставка/ на топлоенергия между топлопреносното дружество, в качеството на продавач /доставчик/ на топлинна енергия и потребителя, в качеството му на купувач и 2. продавачът реално да е доставил топлинна енергия на купувача в посочения в исковата молба обем.

Възникването на облигационно продажбено правоотношение със страни топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя /клиента/ на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването на правото на собственост от страна на купувача по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. При придобиване на това качество, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В случая с писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска по основание и размер.

Като писмено доказателство в първоинстанционното производство е приет нотариален акт за покупко- продажба № ********год., от който се установява, че Д. е собственик на процесния имот - находящ се в гр. ********.

Преценявайки посочените доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния обект. Пред въззивната инстанция се поддържа възражението за недоказаност на предявения иск.

За доказване твърденията в исковата молба в първоинстанционното производство са допуснати и приети СТЕ и СсчЕ, които и настоящата инстанция кредитира като компетентно и обосновано изготвени.

От заключението на приетата СТЕ се установява, че през процесния период 01.10.2021 г. - 30.04.2023 г. абонатната станция, обслужваща сградата с адрес: гр.

********, е работила и реално е подавала топлинна енергия към процесната сграда.

Частта на абонатната станция, захранваща сградата с битово – гореща вода (БГВ) е 3 била спряна. В заключението е посочено, че отопляемият обем на имота на ответника е 314 м³, като ищцовата страна правилно е приложила методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. Подадена е общо 679,572363 МWh топлинна енергия за разпределение, от която ищцовото дружество е отчислявало количества топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция, обслужваща процесния имот, в размер на 0,0 МWh. Посочено е, че през процесния период топлинната енергия в имота на ответника се е отчитала по индивидуално разпределително устройство (ИРУ). През имота не преминава щранг – лира. През процесния период в имота има монтирано разпределително устройство за отчет на изразходваното количество топлинна енергия за отопление. Същото е монтирано в разпределително табло. В заключението е отразено, че са начислявани стойности единствено за отдадена топлинна енергия от сградната инсталация.

Експертът е посочил, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищеца, като са спазени нормативните изисквания, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия. В приложение № 1 към заключението е онагледено и количеството разпределена топлинна енергия за процесния период, като ясно е отразено, че е начислена стойност единствено за сградна инсталация (общо начислената за имота на ответника мощност е 3,059021 МWh).

Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство за времето от 01.10.2021 г. - 30.04.2023 г. по партидата на ответницата не са издавани кредитни известия. Размерът на задължението за доставена топлинна енергия на ответника за процесния период /01.10.2021 г.- 30.04.2023 г./ за всеки един от начислените компоненти ТЕ - по месеци и общо, е в размер на 450.59 лева - главница. Размерът на обезщетението за забава върху главницата за периода 02.12.2021 г. - до 08.08.2024 г. е в размер на 107.52 лева.

Установява се, че претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива.

Във въззивното производство е прието заключението на съдебнотехническа експертиза, изготвено от вещото лице В. С., което заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението на вещото лице за процесния период от ищцовото дружество ежемесечно са приспадали технологичните разходи от количеството топлинна енергия, отчетено от топломера в абонатната станция. Вещото лице е достигнало до извода, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за ответника, в размер на 3,059021 МWh е правилно определена в съответствие с т.8.2 от приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването-Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд при изслушване на заключението на вещото лице, същото уточнява, че обективните фактори указват влияние върху крайния резултат на топлината енергия, която се измерва от общия топломер в абонатната станция. Вещото лице е посетило процесния имот, като е констатирало, че няма монтирани отоплителни тела, които да се захранват с топлинна енергия от абонатната станция, но в самия имот като се влезе от вратата на офиса в дясно след вратата се намира табло, в което идват тръбите от топлинната инсталация на сградата. Там има кранове за пускане и за спиране. Има конвекторни тела за отопление и за охлаждане.