Решение № 1285 от 23.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Пазарджик, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220102784 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б чрез пълномощника си юрисконсулт Ф. И. твърди, че ответниците Й. К. А., ЕГН ********** и Д. И.

А., ЕГН ********** и двамата от гр. София, ж.к. „********* са собственици на топлоснабден имот, находящ се на същия адрес и като такива имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за абонатен № *****.

За периода от месец май 2023 г. до месец юли 2025 г. същите не били заплатили доставената топлинна енергия, както и разпределената от дружеството за топлинно счетоводство сума за дялово разпределение за периода от месец май 2023 г. до месец април 2025 г.

Поради това молят ответникът Й. К. А. да бъде осъден да заплати сумата от 315,68 евро, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от месец май 2023 г. до месец юли 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 67,35 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2024 г. до 10.03.2026 г., както и сумата от 12,07 евро, представляваща сума за дялово разпределение за периода от месец май 2023 г. до месец април 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, и сумата от 3,30 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2024 г. до 1

10.03.2026 г., а ответницата Д. И. А. да бъде осъдена да заплати сумата от 631,37 евро, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от месец май 2023 г. до месец юли 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 134,70 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2024 г. до 10.03.2026 г., както и сумата от 24,14 евро, представляваща сума за дялово разпределение за периода от месец май 2023 г. до месец април 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, и сумата от 6,59 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2024 г. до 10.03.2026 г.

Претендира разноските по делото.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Д. И. А. и Й. К. А. са подали отговор на исковата молба, с който молят производството по делото да бъде прекратено поради извършено плащане на търсената сума в общ размер на 1 195,20 евро, за което представят платежно нареждане.

С молба от 30.09.2026 г. представят и разписка за заплащане на сума в размер на 247,79 евро за останалата дължима главница, лихва за забава и съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства – нотариални актове и удостоверение за наследници, че са Д. Д. А. и Й. К. А. са собственици на топлоснабден недвижим имот, находящ се гр. София, ж.к. „*********, с абонатен № *****.

За отчетен период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена фактура № 1033067747/30.06.2024 г. за потребена топлинна енергия на стойност 750,65 лева със срок на плащане 14.08.2024 г., а за отчетен период от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г. – фактура № 1041866679/31.07.2025 г. за потребена топлинна енергия на стойност 1 101,62 лева, със срок на плащане до 14.09.2025 г.

На 24.08.2026 г. ответниците са платили в полза на ищеца сумата от 1 195,20 евро, а на 24.09.2026 г. – сумата от 247,79 евро.

С молба от 20.10.2026 г. ищецът чрез пълномощника си признава извършеното плащане на претендираните вземания и сторените до момента съдебно-деловодни разноски.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, както и за заплащане на стойността на услугата дялово 2 разпределение и лихва за забава.

В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че през исковия период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, че е доставил топлинна енергия до топлоснабдения обект в твърдяното количество и стойност, както и че е извършено дялово разпределение за процесния имот с посочената в исковата молба стойност.

По фактите страните не спорят, а и те се установяват от събраните по делото писмени доказателства.

Ищецът е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ЗЕ, а ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на основание притежаваното право на собственост върху самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция.

Следователно между страните съществува валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, регламентирано съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от публично известни общи условия.

Ответниците не оспорват доставянето на топлинна енергия до обекта през исковия период, нито стойността на консумираната топлинна енергия, а и тези обстоятелства се установяват от представените по делото и неоспорени от ответниците справки към фактури.

Ето защо за ответниците се е породило задължението съгласно чл. 33 във връзка с чл. 30, ал. 1 от Общите условия да заплатят стойността на доставената топлинна енергия по утвърдената от ДКЕВР цена и дължимата сума за дялово разпределение.

Дължимите суми са платени от ответниците изцяло след завеждане на делото, което плащане ищецът признава.

Извършеното плащане следва да бъде взето предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.

Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца възнаграждение за юрисконсулт, тъй като са заплатили дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение след изтичане на установените срокове за това, поради което са дали поводи за завеждане на делото и направата на разноски от ищеца.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б против Й. К. А., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „********* искове за 3 заплащане на сумата от 315,68 евро, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от месец май 2023 г. до месец юли 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 67,35 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2024 г. до 10.03.2026 г., както и сумата от 12,07 евро, представляваща сума за дялово разпределение за периода от месец май 2023 г. до месец април 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, и сумата от 3,30 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2024 г. до 10.03.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б против Д. И. А., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „********* искове за заплащане на сумата от 631,37 евро, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от месец май 2023 г. до месец юли 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 134,70 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2024 г. до 10.03.2026 г., както и сумата от 24,14 евро, представляваща сума за дялово разпределение за периода от месец май 2023 г. до месец април 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, и сумата от 6,59 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2024 г. до 10.03.2026 г.

ОСЪЖДА Й. К. А., ЕГН ********** и Д. И. А., ЕГН ********** и двамата от гр. София, ж.к. „********* да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,56 евро.

Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми:

„Общинска банка“ АД, ФЦ „Красно село“

IBAN: *****

BIC: SOMBBGSF

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4