Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 12.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 453/2023
Вид
Решение № 163
Подписан
12.03.2024
Състав
Иван Иванов, Николай Метанов, Валентин Димитров Бойкинов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000453 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 285 от 28.02.203 г. по т.д. № 1447/ 2022 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 3 състав „Булгаргаз“ ЕАД - гр. София е осъдено да заплати на „Овергаз Мрежи“ АД - гр. София на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата 1 023 362.07 лева, с включен ДДС, представляваща заплатени без основание суми по нищожна клауза по чл. 7.3. от Договор № 494-214 от 21.12.2020 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа, като неустойка за доставени и приети над уговорените количества природен газ, както следва : за м. октомври 2021г.- 772 940.03 лева, с включен ДДС, за м. ноември 2021 г. - 64 016.20 лева, с включен ДДС и за м. декември 2021 г. - 186 405.84 лева, с включен ДДС, ведно със законната лихва от 3.08.2022 г. до окончателно погасяване на задължението.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Булгаргаз“ ЕАД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на сьдопроизводствените правила, и е необосновано, в подкрепа на което са изложени следните съображения.

Съдът интерпретирал уговорките на т. 7.2 и т. 8.4 от договора за доставка в нарушение на правилата за тълкуване на договорите, като напълно игнорирал основните правила, при 1 които се извършва доставката на природен газ в България, спецификите при изпълнение на задълженията на страните при доставката на газ, възможните негативни последици при неизпълнение на договорените количества от клиента и механизмите за контрол и санкциониране от доставчика на евентуалното неизпълнение.

Превратно била интерпретирана уговорката на т. 8.2 от договора, в която била предвидена възможност при определени условия да се договарят промени в договорените количества.

Противно на възприетото от съда по делото липсвали доказателства, че след 2018 г. ответникът отказвал без причина одобряването на исканията за изменение на дневното договорено количество и неоснователно съдът приел, че „стимулирал“ неизпълнението на ищеца, като му доставял допълнителни количества природен газ, без да ги е одобрил.

При съобразяване на спецификите на доставката на газ от текста на т. 7.3 от договора ставало ясно, че тази клауза има неустоечен характер, защото обективирала постигнатото между страните съгласие за начина, по който следва ответника да се обезщети за вредите от неизпълнението на договорното задължение на ищеца да приеме уговорените количества газ, както и за размера на дължимото обезщетение. В противоречие на чл. 30, ал. 1, т. 7 от ЗЕ и чл. 10, ал. 4, т. 4 от Наредбата за регулиране цените на газа бил извода, че въпросната клауза определяла цена на природен газ в нарушение на императивни законови норми и решенията на КЕВР за определяне регулирана цена на газа в процесния период.

Съдът пренебрегнал решението от 13.06.2019 г. на КЕВР, в което било прието, че с уговорката по т. 7.3 „Булгаргаз“ ЕАД не нарушава задължението си за продажба на газ по установени от КЕВР цени, а страните по договора за доставка отнапред уговарят санкция за неизпълнение на договорно задължение.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът по въззивната жалба „Овергаз Мрежи“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

За първи път във въззивната жалба се изтъквали нови обстоятелства относно „спецификите на продажбата па природен газ“ и за това, че въззивникът не извършвал доставка на газ само на определен клиент, а на всички клиенти, които са присъединени кьм мрежата. При това положение било недопустимо упражняването на едно субективно право да бъде обвързано със санкционен резултат - в случая упражняването на правото

-3- на клиента да приеме допълнителни количества да води до налагане на санкция под формата на договорна неустойка. Затова макар и клаузата т.7.3 да била наречена „неустойка“, по своята правна същност вземането било допълнителна цена, включена в договора в противоречие с императивни правни норми за възползването от клиента от предоставената 2 му възможност да приеме по-голямо от договореното количество.

Според чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ когато страна по договорите за доставка на природен газ е общественият доставчик, условията на доставка са обвързани с условията по договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. В първоинстанционното производство ответникът не доказал наличие на подобна клауза в договора, по силата на който той купува природния газ, като се позовал на търговска тайна като основание да не представи документи, съдържащи информация, представляваща такава тайна. Причината за процесуалното му бездействие била само една в тези договори не се съдържали подобни клаузи, а позоваването на тях във въззивната жалба било голословно.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че той нямал задължение за мотивиране на отказите си и приема. предложенията от клиенти за осигуряване на допълнителни количества газ само в случай, че е възможно да осигури тяхната доставка без това да води до допълнителни разходиq се получавала парадоксалната ситуация общественият доставчик да е напълно наясно със своето задължение да достави всички искани количества, да разполага с тези количества, но да отказва исканията за увеличаването им. По този начин той предопределял крайният снабдител да заплати част от количествата, които ще му достави, с начислени допълнителни 10 %.

Клаузата в чл. 7.3 противоречала на чл. 30, ал. 1, т. 7 от ЗЕ, вр. с чл. 2, т. 1 и чл. 17, ал. 1 и 3 от НРЦПГ и чл. 5, ал. 3 от ПТПГ, което на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗЗД водело до нейната нищожност.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба „Овергаз Мрежи“ АД - гр. София твърдяло, че като титуляр на лицензии за разпределение и снабдяване от краен снабдител сключил на 21.12.2020 г. с обществения доставчик на природен газ „Булгаргаз“ ЕАД - гр. София договор за доставка на природен газ. Цената била определяна съобразно нормативните актове, като количествата газ се доставяли в съответствие с годишна програма, в която били разпределени по тримесечия, месеци и дни. В договора била предвидена възможност за изменение на дневните количества газ по заявка на ищеца, която обаче можело и да не бъде приета от доставчика. След м.ноември 2018 г. ответникът променил коренно пазарното си поведение и наложил практиката почти през целия зимен сезон да не приема предложенията за увеличение на дневните количества без да излага мотиви, което принуждавало ищеца да заплаща за доставените обеми допълнително 10% на основание чл. 7.3 от договора.

Цитираната клауза била нищожна поради противоречието й с императивни норми на чл. 30, 3 ал. 1, т. 7 от ЗЕ и чл. 17 от Наредба № 2 от 2013 г. за регулиране на цените на природния газ.

Независимо, че била наречена неустойка, по своята правна същност тя била допълнителна цена, включена в договора в противоречие с цитираните императивни норми. Възползвайки се от господстващото си положение на пазара ответникът принуждавал ищеца да заплаща по- висока цена от договорената и утвърдена от КЕВР. Чрез отправяне на заплашителни писма в края на 2021 г. ответникът го принудил да заплати допълнителни суми : за м. октомври 772 940.03 лева, за м.ноември 64 016.20 лева и за м. декември 186 405.84 лева.

Тези суми били недължимо платени, затова и били своевременно оспорени и непризнати като задължения от ищеца.

При така изложените твърдения ищецът сезирал съда с искане да осъди ответника да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 1 023 362.07 лева, представляваща сбор от сумите 772 940.03 лева, 64 016.20 лева и 186 405.84 лева - недължимо платени за допълнителни количества газ, доставени в периода м. октомври - м. декември 2021 г., ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба - 3.08.2022 г. до окончателното плащане.

Ответникът „Булгаргаз“ ЕАД - гр. София оспорил иска като неоснователен. Изтъкнал, че чл.

7.3 от договора е валидна неустоечна клауза, поради което начислените съобразно тази разпоредба суми не попадали в регулацията на чл. 30, ал. 1, т. 7 от ЗЕ. В качеството си на обществен доставчик дружеството не можело да откаже доставки на природен газ, включително и над уговорените количества, поради което единствената цел на клаузата била да мотивира другата страна да спазва параметрите по договора. Невярно било твърдението, че произволно и немотивирано отказвал заявките на ищеца за изменение на договорените количества, а освен това последният имал възможност да си осигури допълнителни количества газ от алтернативни доставчици и затова не трябвало да злоупотребява с възможността да се отклонява по своя преценка от договорените количества. Дружеството не продавало газ на цена, различна от определената от КЕВР. Договорените в годишната -5- програма дневни количества газ имали обвързващ характер и отклонение с повече от 5 % над тях се считало за неизпълнение на договора, скрепено със санкцията по чл. 7.3. Фактът, че ищеца извършвал по занятие лицензионна дейност по снабдяване с газ на крайни клиенти, предполагал наличието на технически и финансови възможности и материални и човешки ресурси, които му позволяват надеждно прогнозиране на потреблението и нуждите на клиентите му. Неоснователно било твърдението, че неустойката по чл. 7.3 представлявала допълнителна цена за възползването от възможността да приеме по - голямо количество от договореното- плащането на сумите на това основание, в съответствие със становището на КЕВР, било различно от цената на доставения природен газ и се фактурирало отделно от тази цена.

4

Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

В договор № 494-214 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа, сключен на 21.12.2020 г., „Булгаргаз“ ЕАД се задължило да доставя на клиента „Овергаз Мрежи“ АД природен газ в периода от 1.01.2021 г. до 1.01.2022 г. в съответствие с годишна програма, в която били посочени годишното количество за доставка, дневното договорено количество газ за всеки месец, броя на дните във всеки месец, в които клиентът ще приема доставяния газ и пунктовете за предаване - приемане. Стойността на доставения природен газ трябвало да се заплаща от клиента по цени в лева, определени за 1 мегаватчас, в съответствие с действащите нормативни актове и условията на договора.

С Решение № Ц - 36 от 1.10.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), считано от 1.10.2021 г. цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители, била утвърдена на 94.54 лева/ MWh (без акциз и ДДС).

С Решение № Ц - 37 от 1.11.2021 г. на КЕВР, считано от 1.11.2021 г. цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители, била утвърдена на 93.19 лева/ MWh (без акциз и ДДС).

С Решение № Ц - 41 от 1.12.2021г. на КЕВР, считано от 1.12.2021 г. цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители, била утвърдена на 102.33 лева/ MWh (без акциз и ДДС).

В дебитно известие № **********/ 9.11.2021 г. към фактура № 2100005175/ 4.10.2021 г., с дата на падеж 12.11.2021 г., на основание чл. 7.3 от договора било начислено доставено дневно количество газ над 105 % от договореното количество в размер на 58 551.657 MWh на стойност 553 547.37 лева, при единична цена 9.454 лева, без включен ДДС.

В дебитно известие № 2100006846/ 9.12.2021 г. към фактура № 2100005797/ 3.11.2021 г., с дата на падеж 13.12.2021 г., на основание чл. 7.3 от договора било начислено доставено дневно количество газ над 105 % от договореното количество в размер на 5 722.933 MWh на стойност 53 332.01лева, при единична цена 9.319 лева, без включен ДДС.