Решение № 378 от 29.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000405 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №214/09.05.2024г., постановено по т.д. №686/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, е отхвърлен предявеният от „Х.К. Х.“ ООД, ЕИК ********* против „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* да се признае за установено по отношение на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, че „Х.К. Х.“ ООД, ЕИК ********* не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 62 864.34лв. по Фактура №**********/02.09.2022г., представляваща служебно определена коригирана стойност на количеството електрическа енергия за електромер №******** по партида с клиентски номер ***********, поради установено неизмерване, непълно или неточно измерване с Констативен протокол 672295/13.08.2022г.

„Х.К. Х.“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 660лв., представляващи разноски по делото.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Х.К. Х.“ ООД. Въведено е оплакване, 1 че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдебната практика и фактическата обстановка. Изложени са подробни съображения. Твърди се, че, въпреки че с доклада по делото съдът е възложил в тежест на Е.Ю. да установи наличието на фактическо и правно основание, което е породило правото му да начисли и претендира от ищеца начислената по процесната фактура ел. енергия, че е налице промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване неправилно и/или неточно измерване на количеството електическа енергия, окръжният съд неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че ответникът е доказал всички факти, установяващи дължимостта на сумата, включително и правното основание за начисляването й. Въведено е оплакване, че съдът не се е произнесъл по всички възражения, а и е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е уважил доказателствени искания на страната във връзка с допълнително допуснатата експертиза. Като незаконосъобразност на обжалваното решение са наведени следните доводи: Процедурата по едностранните корекции по ПИКЕЕ от 2019г. никъде не е уредена в общите условия на лицензиянта. С оглед защитата на потребителя е недопустимо монополист да начислява дължими суми, поради неизпълнение на договорно задължение, изпълнението на което зависи единствено от волята на монополиста и по силата на приети от него общи условия. Предвидената процедура за едностранно /без участието на потребителя/ коригиране на сметки за електлическа енергия противоречал на основния принцип, установен в чл.2 ал.2 от ЗЕ, както и на Закона за защита на потребителите, както и на Закона за задълженията и договорите, поради което е нищожна.

Наведени са съображения, че излизането извън границите, предвидени в закона при налагане на имуществени санкции при договорно неизпълнение, води до нищожност на „посочената разпоредба“, нарушава основните принципи на договорното право и не обвързва страните със своето съдържание. На следващо място се отрича правото на ответника да продава ел. енергия /Цитирани са мотиви от решението/. Жалбоподателят счита, че доколкото ЗЕ не поставя равенство между двата субекта – краен клиент и снабдител, то само един от двата субекта е задължен да заплати корекцията по ПИКЕЕ. Доколкото в случая не бил представен индивидуален договор на ищеца с ответника с предмет продажба на ел. енергия, то субект на фактурирането следва да е трето на спора лице – или снабдителното 2 дружество, или собственикът на снабдявания обект и именно на продавача на ел. енергия следва да се фактурират претендираните суми. Наведени са доводи относно естеството на нормата на чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, която норма, според жалбоподателя, не е правна норма, която да задължава ищеца, тъй като в случая „ползвател на мрежата“ се явява снабдителното дружество. Твърди се, че, според смисъла на нормата, не е дадено право на мрежовия оператор да получи сумата по фактурата, като е дадено задължение да предостави фактурата на ползвателя на мрежата, но не и да я издаде на свое име. Развити са доводи, че нормата на чл.56 е нищожна, доколкото с нея е дадено право на оператора да издаде фактура на свое име. Твърди се, че уреденото с разпоредбата на чл.56 от ПИКЕЕ, консумираната без измерване ел. енергия, да се заплати не на продавача по договора, а на друг участник в енергетиката, с който ищецът няма договор за продажба на ел. енергия, и който няма лицензия за продажба на ел. енергия, а именно – мрежовия оператор, противоречи на ЗЕ и на ОУ на двете енергийни дружества. Отрича се правото на мрежовия оператор да коригира сметките за продадена ел. енергия, като се твърди, че правото на корекция съществува за крайния снабдител, какъвто ответникът не е. Позовава се на чл.4 ал.3 от ПТЕЕ и чл.44 ал.3 от ЗЕ, отричайки правото на ответника да извършва дейност по продажба на ел. енергия на крайния клиент и в този смисъл не може да притежава правото на корекция по смисъла на чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ, тъй като това право е предоставено от законодателя императивно и изключително на крайния снабдител по смисъла на чл.92 т.2 от ЗЕ, във вр. с чл.94а от ЗЕ. Позовава се на чл.98а ал.2, т.6 и чл.104а ал.2, т.5 от ЗЕ, във вр. с чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.120 от ЗЕ, както и на легалното определение на понятието „краен снабдител, дадено с пар.1, т.28а от ДР ЗЕ.

Развити са доводи за наличие на договорни отношения само между ищеца, като краен клиент и крайния снабдител – ЕВН ЕС и с ЕВН ЕР.3., която договорна връзка е възникнала по специялния ред, уреден в чл.98а от ЗЕ, като по този начин се отрича наличието на пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. В тази връзка се твърди, че нормата на чл.50 от ПИКЕЕ регламентира единствено възможността на оператора да извършва изчисленията, без обаче да може да има право да коригира сметката на крайния потребител. Цитиран е договор за достъп и пренос от 26.09.2016г., цитиран и в мотивите на обжалваното решение, на което се основава и твърдението, че между страните няма уговорка за приложението на чл.50 от 3

ПИКЕЕ. Поддържа се възражение, че мястото на измерване е поставено не на законоопределеното такова място, доколкото жалбоподателят е собственик на трафопоста, като се позовава на нормата на чл.120 от ЗЕ. Предвид така изложеното, жалбоподателят счита, че за ответника не е налице законово основание за претендиране на процесната сума, дори и да се приеме, че ПИКЕЕ са проиложими към отношенията между страните, защото ответникът не е установил твърдените и описани в КП факти. Цитирани са мотивите от решението, с които съдът е приел, че липсват писмени данни за извършване на последващи проверки до датата на процесната проверка, извършена на 13.08.2022г., но жалбоподателят счета, че съдът е следвало и не е коментирал какви следва да са последиците от тази липса, предвид задължението на ответника, регламентирано с чл.42 ал.5 от ПИКЕЕ. В тази връзка жалбоподателят се позовава на неизпълнение на задължението на ответника за обслужване на измервателните системи, което, според него, следва да бъде скрепено със санкции. Твърди се, че както твърденията на ответника, така и събраните по делото доказателства, са противоречиви, а възприетите от първоинстанционния съд факти като доказани са косвени. Поддържа се оплакване, че съдът не е коментирал обстоятелството, че свидетелят на ищеца е отказал да подпише протокола, като, според жалбоподателя, този отказ е продиктуван от обстоятелството, че описаните в КП факти не са кореспондирали с истината – недоказано е останало обстоятелството за липса на пломби на таблото, съответно в КП е написано, че има поставени пломби на измервателната система, т.е. – следвало да се приеме, че ако схемата на свързване е объркана, е объркана от служител на ответника. Направен е коментар/анализ на данните/доказателствата по делото, като се твърди, че всички представени от ответника документи не отразяват фактическото положение, както към датата на изготвянето им, така и в предходния период, а съдът неправилно е приел за верни всички факти, описани в КП, без да вземе предвид направените от страната оспорвания и доказателства, установяващи неистинност на протокола, като жалбодателят се позовава на доказателствената тежест на ответника за установяване описаните в КП факти, като са коментирани доказателствата в тази насока. Въведено е твърдение, че ответникът следва да отразява само реалното енергийно потребление, както и да постави СТИ на законоопределените места. Твърди се и че не е доказано описаните в КП промени да са вследствие на поведение на потребителя, като 4 основната отговорност за поддръжката, изправността на СТИ, отчетността на същите по законов път е възложена на електроразпределителното дружество, без да е възможно да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия. В тази връзка се твърди, че, дори и да е налице промяна в схемата на свързване, която да се отразява в системите на ответното дружество, то същото недопустимо не е установило намесата веднага, а е изчакало за целия процесен период, за да може да се формира така начисленото и невъзможно за потребление количество ел. енергия. Наведени са доводи, че правилата на ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител и я модифицират в полза на дружеството – ответник, което пък е трето за договорната връзка лице. Тези правила не са част от самия договор за доставка на електроенергия, но са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на пар.1, т.3б, т.27г от ДР ЗЕ. Наведени са съждения, че съдържанието на КП, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на схемата за свързване към момента на проверката, без да доказва виновно неизпълнение на договорно задължение, увреждащи действия или бездействия от страна на купувача на ел. енергия, довели до техническите аномалии, каквато, според жалбоподателя, е същността на доказване в настоящето производство. Твърди се, че от страна на дружеството не са ангажирани доказателства от негова страна да е изпълнено задължението по обезпечаване на достъпа до СТИ, както и същото да е поставено на границите на собственост, като, съгласно закона, ответното дружество носи задължението да монтира и поддържа СТИ, до които да има ограничен достъп. Но в конкретния случай, с оглед фактуриране на ел. енергия само на ищеца, а не на реалните потрпебители на ел. енергия, от страна на ответника не са изпълнени законовите изисквания за измерване на ел. енергия. Евентуално се твърди, че, ако са налице основания за начисляване на допълнителна сума, то следва да се вземат предвид изплатените вече суми, като е изразено несъгласие с изводите на първостепенния съд в тази насока, като жалбоподателят се позовава на допълнителното заключение от съдебнотехническа експертиза. Възразява се, че вещото лице е взело като метод на изчисление не формулите по ПИКЕЕ, а реално изразходвани киловати ел. енергия в последващата година. Т.е. – реално, ако е имало неизмерване или грешка в измерването, то ответното дружество се е обогатило за общо около 1500квч, чиято левова равностойност 5 по високите цени възлиза на 1 5000,64608 или общо 9 691,20лв. Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказани обстоятелства, за които страната изрично е възразила – и конкретно присъствието на полицай по време на проверката, като са наведени твърдения, че полицай е дошъл по-късно, същият не е присъствал на самата проверка, не е влизал в помещението, в което е била измервателната група. С подписа си полицаят е удостоверил само, че е извършена проверка, но не и фактическата обстановка, описана в протокола. Твърди се и че неправилно съдът е приел, че проверката е протекла по правилата на ПИКЕЕ, както и че жалбоподателят е надлежно уведомен. Твърди се и че за отчетената грешка в измерването също не са представени данни, като жалбоподателят се позовава на наведено възражение – оспорване на еталонния уред, с който е измерена грешка, да е годен и сертифициран, като доказателства от настрещната страна в тази насока не са ангажирани. В тази връзка се съдържа оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че това обстоятелство е ирелевантно, доколкото намесата в схемата на свързване трябва да влияе на отчитането, а двете условия за санкциите по ПИКЕЕ – за промяна на схемата на свързване и неотчитане и/или неточно отчитане, следва да са налице кумулативно.