Определение № 2592 от 19.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2592 гр. София, 19.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20228002104789 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Грийн Парк Палас“ ООД/в несъстоятелност/, чрез синдика В. Я. В. с юридическа правоспособност, срещу решение № VI - 621 от 27.06.2022 г. по в.гр.дело № 297/2022 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отменено решение № 260228 от 25.11.2021 г. по гр. д. № 946/2019 г. на Районен съд – Несебър в частта, с която е отхвърлен главният иск, предявен от "Виго груп"ООД с ЕИК- 130496343 /в несъстоятелност/, представлявано от синдика И. Р. против "Грийн Парк Палас" ЕООД, ЕИК-202046411 /в несъстоятелност/, представлявано от синдика В. Я. В. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор № по КККР на гр. Н., с административен адрес на имота: гр. Н., ул. "И. В." № , бл. , ет. , обект , с предназначение на СОС: инфраструктурен обект в сграда, на площ от кв. м., обективиран в нотариален акт № , т. , рег. № , н. д. № 415 от 14.04.2016 г. на нотариус С. А. и в частта за разноските и вместо отменената част е прието за установено по отношение на ищеца "Виго груп" ООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика И. Р. и ответника „Грийн Парк Палас" ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика В. Я. В., че сключеният между тях договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор № по КККР на гр. Н., с административен адрес на имота: гр. Н., ул. "И. В."№ , бл. , ет. , обект , с предназначение на СОС: инфраструктурен обект в сграда, на площ от кв. м., представляващ трафопост, обслужващ хотел "Виго", находящ се в сграда № , разположена в поземлен имот с идентификатор № , за договорена продажна цена 13 000 /тринадесет хиляди/ лева, обективиран в нотариален акт № , т., 1 рег. № , н. д. № 415 от 14.04.2016 г. на нотариус С. А. с рег. № и район на действие района на РС- Н. е недействителен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД поради невъзможен предмет. Със същото решение е обезсилено решение № 260228 от 25.11.2021 г., постановено по гр. д. № 946/2019 г. по описа на НРС, в частта, с която е отхвърлен евентуално предявеният иск на "Виго Груп" ООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика И. Р. против "Грийн Парк Палас" ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика В. Я. В., за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът разполага със сервитутни права, визирани в чл. 64, чл. 67 и § 4, ал. 10 ЗЕ във връзка с чл. 193 и чл. 194 ЗУТ за преминаване и достъп до СОС с идентификатор № по КККР на гр. Н., с административен адрес на имота: гр.

Н., ул. "И. В."№ , бл. , ет. , обект с цел експлоатацията на намиращите се в него съоръжения. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост.

Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове срещу жалбоподателя се отхвърлят.

В изложението към касационната жалба не са формулирани ясно и конкретно правни въпроси. Посочено е следното: 1. Според жалбоподателя налице са предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като решение № 621/27.06.2022 г., постановено от Окръжен съд Бургас е в протИ.речие с практиката на ВКС. Сочи се, че решаващият състав на БОС неправилно тълкува и прилага разпоредбите на закона, като се позовава на даденото в т.решение № 3/28.06.2017 г. по т.дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.26,ал.2, пр.1 ЗЗД и приложението й, относно правната възможност предмет на нотариална сделка за покупкопродажба да бъде недвижим имот, представляващ трафопост. Изложени са съображения, че съгласно § 1, т. 4 ДР ЗЕ „електроразпределителна мрежа“ е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на ел. енергия с цел доставка на потребителите. Поддържа се, че въззивният съд е следвало да съобрази, че спорът между страните не е за ползването на електрическите съоръжения, намиращи се в постройката на трафопоста, които са под специален режим, а за собствеността на обекта, който представлява самостоятелен обект по смисъла на ЗКИР с функционално предназначение и ползване. Твърди се, че няма законова забрана тези обекти да принадлежат на друго лице, различно от енергийното предприятие, нито да бъдат изключени като недвижими имоти, обекти с индивидуален идентификатор по ЗКИР, от гражданския и търговския оборот. Твърди се протИ.речие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. дело № 625/2010 г. на ІV г.о., решение № 394 от 21.01.2012 г. по гр. дело № 52/2011 г. на І г.о. и решение № 12 от 27.02.2020 г. по т.д. № 3217/2018 г. на І т.о. 2. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 98 ЗС спрямо процесния имот – трафопост с идентификатор по 2 кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н, като приема, че е приложимо правилото принадлежността да следва главната вещ, освен ако не е уговорено друго. Според жалбоподателя направената преценка и заключения на БОС в обжалваното решение, както и изложените в него доводи са незаконосъобразни и необосновани и протИворечаат на съдебната практика на ВКС. Сочи се, че неправилно и в протИворечие с константната практика на ВКС, въззивният съд не е направил разграничение между сградата на трафопоста и функционалните съоръжения за експлоатация на енергийния обект – трафопост. Този въпрос според жалбоподателя е изяснен с решение № 22/14.06.2019 г. по гр.дело № 653/2018 г. на ВКС, I г.о., по което е допуснато касационно обжалване по въпроса следва ли при изясняване статута и правния режим на сградата на трафопоста да бъдат разграничени елементите, функционално определящи експлоатацията на енергийния обект – трафопост като сграда от една страна и като трайно монтирани електрически уредби и съоръжения от друга. Поддържа, че по този въпрос в цитираното решение е възприета практиката на ВКС, според която категорично се приема, че няма законова забрана постройката, в която са монтирани съоръженията и земята под нея да принадлежат на друго лице, различно от енерийното предприятие. Твърди се протИворечие със следната практика на ВКС: решение № 22 от 14.06.20169 г. по гр. дело № 653/2018 г. на І г.о., решение № 291/2014 от 27.02.2015 г. по гр. дело № 4016/2014 г. на І г.о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на ІV г.о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. дело № 625/2010 г. на ІV г.о. и решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 3868/2008 г. на ІІІ г.о. Поддържа се наличие на основанието и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че отговорите на поставените по-горе въпроси биха допринесли за точното прилагане на закона и развитието на правото.

В изложението се поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – „Виго груп“ ООД /в несъстоятелност/, представлявано от временния синдик И. Р., чрез адв. И. Б. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на жалбата по същество. Иска се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел за установено следното:

Прието е, че е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД - за установяване недействителността на 3 договор за продажба на самостоятелен обект с предназначение - за инфраструктура, трафопост, представляващ помещение в хотел "Виго", гр. Н. поради невъзможен предмет. Ищецът е твърдял, че оспорената сделка има невъзможен предмет, тъй като помещението е вещ извън гражданския оборот, защото поради предназначението си е придобило статута на принадлежност към трафомашината, монтирана в него, а трафопостът, разглеждан като съвкупност от помещение и съоръжение е неделима част от хотел "Виго" и свободното разпореждане с правото на собственост върху помещението, отделно от трафомашината и респективно - от хотела, не е било възможно, при спазване на разпоредбите на чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС. Приел е, че възражението на ответника за недопустимост на иска, при фактически твърдения, че ищецът няма правен интерес от съдебна защита, защото се е разпоредил с трафомашината в полза на трето лице е било прието за неоснователно от НРС, тъй като приложената към отговора на управителя С. фактура от 22.04.2016 г., оспорена от ищеца след представянето и, не е била приета от НРС като доказателство по делото. Посочено е, че по делото са били ангажирани свидетелски показания и писмени доказателства, обсъдени от НРС, които безпротИ.речИ. подкрепят твърденията на ищеца, че трафомашината не е демонтирана от помещението. Тези твърдения не са били оспорени и от ответника в писмения отговор, представен от назначения му особен представител.

От фактическа страна е прието за безспорно между страните по делото, че с нотариален акт № , т. , рег. № , н. д. № 415 от 14.04.2016 г. на нотариус С. А., ищцовото дружество "Виго груп"ООД като продавач е сключило с ответното дружество "Грийн Парк Палас" ООД договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда/СОС/ с идентификатор № по КККР на гр. Н., с административен адрес на имота: гр. Н., ул. "И. В."№ , бл., ет., обект , с предназначение на СОС: инфраструктурен обект в сграда, на площ от кв. м., с продажна цена 13 000 лева с ДДС. Не е било спорно, че посоченият в нотариалния акт недвижим имот, предмет на сделката е с предназначение – инфраструктурен обект- енергиен обект, трафопост. Прието е, че по делото са представени множество писмени доказателства, ангажирани са и свидетелски показания, както и заключение на СТЕ, обсъдени и от НРС в решението му, които водят до обоснован и безпротИ.речив извод, че процесният самостоятелен обект е ситуиран в хотел "Виго", град Н., собственост на ищцовото дружество. Същият е част от одобрения архитектурен проект на сградата на хотела, с предназначение-за монтиране в обекта на вграден трафопост, който обслужва хотела и съоръженията в двора му. Прието е за установено, а и не е било спорно между страните, че процесното помещение е било изградено при спазване на нормативните изисквания за монтиране на трафомашина в него, трафомашината е била монтирана в помещението и е получила съответните нормативно изискуеми разрешения за експлоатация.

Посочено е, че с въззивната жалба на ищеца са оспорени правните 4 изводи на районния съд относно правния статут на процесното помещение, които според въззивното дружество са в протИ.речие със закона и не кореспондират със смисъла на цитираната в решението съдебна практика на ВКС, както и със становището, изразявано от ВКС в други съдебни актове по този въпрос. Посочено е още, че районният съд е приел, че трафопостът представлява съвкупност от помещението и поставените в него съоръжения, но няма законни пречки всяко от тях да бъде собственост на различни лица, поради което сделка само с помещението не е с невъзможен предмет. НРС е приел, че помещението не е принадлежност към главната вещ - съоръжението трафомашина и същата би могла да се премести в друго, подходящо помещение и последното да се използва за друга цел. Заключението на вещото лице, в което е посочено, че не се допуска разделяне на съоръжението от помещението съдът е възприел в смисъл, че трансформаторният пост не може да съществува без съоръженията да са поставени в съответно помещение, но това обстоятелство не навежда на извод, че помещението не представлява самостоятелен обект, нито, че самото съоръжение не може да бъде преместено в друго помещение. В подкрепа на становището си НРС се е позовал на съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 291 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г. на І г. о. на ВКС.