Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4153 от 11.08.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3373/2025
Вид
Определение № 4153
Подписан
11.08.2026
В сила
11.08.2026
Състав
Владимир Йорданов, Димитър Димитров, Хрипсиме Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4153 гр. София, 11.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002103373 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8138/27.05.2024 година, подадена по пощата на 23.05.2025 година, от А. И. Б., против решение № 125/11.03.025 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 994/2024 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 456/08.06.2024 година на Районен съд Благоевград, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2789/2023 година, с което е отхвърлен предявеният от А. И. Б. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че А. И. Божинов не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр. С. сумата от 7235.10 лева, за която сума е издадена фактура № 0003471539/16.05.2023 година въз основа на съставен констативен протокол № 2002790/13.05.2023 година.

В подадената от А. И. Б. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него 1 да бъде постановено друго, с което предявеният от Б. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр. София отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. И. Б. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по посочената касационната жалба

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр. С. е подал отговор с вх. № 13 110/26.08.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 125/11.03.025 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 994/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

А. И. Б. е бил уведомен за обжалваното решение на 23.04.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8138/27.05.2024 година, като е подадена по пощата на 23.05.2025 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Благоевград е изложил съображения за това, че съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 от ЗЕ законодателно било делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов акт-Правила за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа 2 енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В изпълнение на тази законова делегация КЕВВР била приела нови ПИКЕЕ–обнародвани в ДВ бр.

35/30.04.2019 година и влезли в сила на 03.05.2019 година, които намирали приложение в настоящия случай, доколкото процесната проверка в обекта на А. И. Б. била извършена впоследствие-на 13.5.2023 година, когато тези правила вече били действащи. Основанието за начисляване на допълнителната електрическа енергия в случая не било наличието на облигационна връзка по доставка на електрическа енергия, а самият подзаконов нормативен акт– ПИКЕЕ, чиито норми давали право за извършване на корекция на сметка на клиент при установено нерегламентирано ползване на електрическа енергия в каквато насока била формираната практика на ВКС.. В раздел IX на ПИКЕЕ (чл. 49-58) били регламентирани реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия. А. И. Б. се явявал ползвател на мрежата, тъй като съгласно § 1, т. 41а от ДРЗЕ, ползвател на мрежата бил и крайният потребител, доколкото като потребител на електрическа енергия притежавания от него имот бил снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползвал, за да получава електроенергия. За да можело да упражни правото си на едностранна корекция, електроразпределителното дружество следвало да било спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ. Въззивният съд намирал, че от ангажираните по делото доказателства констативен протокол, показанията на разпитаните свидетели и приетото заключение на съдебнотехническата експертиза, се установявало, че редът бил спазен. За извършената проверка бил съставен констативен протокол, който бил подписан от представител на оператора на мрежата (двамата служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр. С.) и от свидетел, който не бил служител на оператора, при отсъствие на ползвателя–чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Коректно в протокола било отразено, че по време на проверката обекта се обитавал от Х. К. (свидетелка), като нейната самоличност била снета от органи на МВР. Същата не била подписала протокола, както се установявало и от показанията на свидетелката Т., като била заявила, че електромерът не бил на нейно име. В тази насока и самата К. сочела в показанията си, че същият бил на лицето, с което била във фактическо съжителство и което по това време не било в страната и което заявила и на проверяващите. Следвало да се посочи, че съгласно новите ПИКЕЕ не се 3 изисквало присъствие и подпис на служител на МВР, като било достатъчно уведомяване на МВР за това по аргумент от разпоредбата на чл. 58 от ПИКЕЕ.

С оглед датата на проверката-13.05.2023 година следвало да се приложат разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година. В този смисъл заявените с въззивната жалба възражения, които се основавали на приложението на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 година били неоснователни и съдът следвало да отхвърли като такива. Твърдението на Б., че само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиент, имало основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия били неоснователни. В процесния период били в сила и били действали Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр. С., одобрени с решение № 0У2/04.06.2021 година на КЕВР, влезли в сила на 16.07.2021 година, които били приложими към процесния фактуриран период и били приети и съставени съгласно чл. 104а от ЗЕ и били одобрени с решение № ОУ‑2/04.06.2021 година на Комисията за енергийно и водно регулиране. В същите бил изрично уреден начина на уведомяване на клиентите в случаите на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която имало измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване–така с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от същите общи условия било предвидено, че: „ Редът, начините и сроковете за уведомяване на КЛИЕНТИТЕ в случаите по ал. 1 са съгласно чл. 40, чл. 65 и чл. 71 от настоящите Общи условия.“. В този смисъл били неоснователни твърденията н а А. И. Б., че такава не била предвидена. Неоснователно се твърдяло, че снабдителят не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция Неоснователно се искало да се съобразяват правилата по 4 неприложимите към казуса ПИКЕЕ в сила от 17.11.2013 година Както вече било посочено, с оглед датата на проверката‑13.05.2023 година и периода на извършеното преизчисление приложимите ПИКЕЕ били тези обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 година. При наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които да се изчислявала тази корекция, начислената корекционна сума се дължала при доказването на някоя от хипотезите, визирани в посочените ПИКЕЕ.

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ предвиждала в случаите, когато при метрологичната проверка се установяло, че средството за търговско измерване не измервало или измервало с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислявал количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Начинът за изчисляване на количеството електрическа енергия в този случай–при неизмерване, неправилно или неточно измерване, бил определен в посочената разпоредба в зависимост от това дали се касаело за средство за търговско измерване, измерващо извън допустимата грешка - б. „а“, или за неизмерващо средство за търговско измерване–б. „б“ на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислявал количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.

Преизчисляването се извършвало на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

Съгласно чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ преизчисляването се извършвало въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от същите правила. От анализа на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и чл. 83, ал. 1 от ЗЕ и чл. 50 и 51 от ПИКЕЕ следвал извода, че коригирането на сметките се извършвало само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяното 5 количество електроенергия от средството за търговско измерване и не било необходимо доказване виновно поведение от страна на потребителя, възпрепятствало правилното отчитане на ползваната енергия. Нормативно установеният принцип бил, че след като в обекта била консумирана електроенергия в количество надвишаващо отчетеното или която не била отчетена, се дължало заплащането й от потребителя, като размерът на задължението се установявал служебно, съобразно ПИКЕЕ, дори и да не било установено кои са конкретно лицата, възпрепятствали правилното отчитане на ползваната енергия. Правото на корекция не било обусловено от доказването на неправомерно виновно поведение от страна на ползвателя, защото целта на корекционната процедура била да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на ползвателя за вреди от негово виновно поведение. т. е. основавала се на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване. Уредените в ПИКЕЕ правила за едностранно извършване на корекции на сметките на потребителите от електроразпределителното дружество в случаите на установено неизмерване или неточно измерване на ел. енергия не противоречали на законови нормативни разпоредби. Правото на енергийното предприятие да търси доплащане на доставената електроенергия, когато поради неточно измерване била отчетена доставка в по-малък размер и съответно била заплатена помалка цена от реално дължимата, респективно задължението на купувача за доплати разликата, намирали основание в разпоредбата на чл. 200 от ЗЗД. Това следвало от общото законово правило, че купувачът по договор за продажба дължал заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, доколкото предвидената в ЗЕ възможност за корекция на сметките и съответно регламентираната в ПИКЕЕ корекционна процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване. Затова било неоснователно възражението на А. И. Б. за недоказаност на негово виновно поведение във връзка с неправомерно манипулиране на системата за отчитане.