Решение № 6860 от 12.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6860 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100507732 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8358/22.05.2023 г. по гр. д. № 6739/2023 г. по описа на СРС, 46 състав е отхвърлен предявеният от „К.“ ЕООД против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 12141,43 лева по Фактура № 0003453397/12.01.2023 г., начислена служебно по Констативен протокол по партида с клиентски № 540006482164 за периода 22.09.2022 г. – 22.12.2021 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 630 лева – съдебно-деловодни разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 161440/08.06.2023 г., подадена от „К.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид всички изложени в исковата молба и в проведеното открито съдебно заседание възражения, не ги е разгледал и не ги е обсъдил в постановеното решение. Не бил обсъден фактът, че по делото не бил представен протокол за монтаж на електромер на процесния адрес гр. София, бул. „Европа“ 8, къща, като останало неизяснено кога е монтирано СТИ, за което се твърдяло, че измервало/неизмервало/измервало с процент грешка електрическа енергия за обект с клиентски № 540006482164. Поддържа, че по делото се установило, че средството е било негодно по смисъла на закона към датата 1 на извършената от ответното дружество проверка. Вещото лице не било видяло протоколи за извършена метрологична проверка, като освен това средството за търговско измерване било от неодобрен тип. Не можело да се приеме възражението, че електромерът е следвало да се приеме за одобрен, тъй като това касаело само тези, които били монтирани преди 2013 г. Следвало ответникът да изпрати този електромер за метрологична проверка. Установявало се, че електромерът бил сменен месец след проверката, като същият бил извън всякакви параметри на годност. Електромерът бил собственост на електропреносното дружество, поради което и не можело да се вменява във вина на потребителя отговорност за неговата техническа неизправност като се начисляват суми за корекция. Задължение на оператора било СТИ да бъдат от одобрен тип, както и да бъдат в състояние годно за употреба. Поддържа, че цитираните съдебни решения не били относими към настоящия правен спор. Посочва, че общите условия на договорите за ползване на електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД, използваната ел. енергия от потребителя се измерва със средство за търговско измерване, което следвало да бъде вписано в Регистъра на одобрените в страната типове средства за измерване, което ответникът по делото не доказал, като за процесния електромер одобрението било отменено, което било вписано в Регистъра на одобрените типове средства за търговско измерване.

Недоказано останало и по какви цени била извършена корекцията. Установявало се, че корекцията била направена на база половината от пропускателната способност на присъединените съоръжения, а не при процент грешка – 71,911 %, каквато е установената при проверката и вписана в Констативния протокол от проверката.

Преизчислението било направено в ущърб на потребителя. Поддържа, че не бил предвиден ред за уведомяване в общите условия по смисъла на чл. 98а, ар. 2, т. 6 от ЗЕ.

Не било установено изменение на общите условия, които да предвиждат регламент относно начина и реда, при който следва да бъде изпратено уведомление до потребителя. Към датата на проверката такъв ред за уведомление не бил предвиден.

Посочва, че не бил спазен реда за извършване на корекцията. Не бил предвиден ред за уведомяване в чл. 39 от ОУ, както и че в закона се предвиждало изискване за предварително уведомяване на клиента за корекцията. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 182133/26.06.2023 г., подаден от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството по гр.д. № 6739/2023 г. по описа на СРС, 46 състав е образувано по искова молба, подадена от „К.“ ЕООД против „Елекроразпределителни мрежи Запад“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е издал фактура на името на ищцовото дружество с № 000345397 на 12.01.2023 г. по клиентски номер 540006482164 за обект София, бул. Европа/Баба Парашкева 8, къща с предмет на сделката: дължима сума по чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ. Поддържа, че незаконосъобразно електроразпределителното предприятие издало процесната фактура, като законът не му предоставя право да извършва сделки с електрическа енергия на крайни клиенти, още по-малко имал право да коригира и събира задължения по договор за продажба за ел. енергия с краен клиент. Поддържа, че чл. 51 от ПИКЕЕ е нищожен, тъй като противоречи на закона, а разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е противоконституционна, тъй като противоречала на чл. 114 и чл. 115 от Конституцията. Сумата от 12141,43 лева била начислена при първоначална липса на основание, тъй като тя не отговаряла на реалното месечно потребление. Липсвал реален инкасаторски отчет. Посочва, че едва след издаване на процесната фактура ответникът уведомил ищеца по имейл, че сумата е начислена и след като фактурата е издадена. Ищецът оспорва дължимостта на сумата, като поддържа, че между страните няма сключен договор при общи условия. Не било известно как е определен период, по невръчен на ищеца констативен протокол, съставен в отсъствието на представител на дружеството, неуведомен за проверката, нейните цели и резултатите от нея. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като тя била начислена произволно без правно основание. Не съществувала обвързваща клауза, на която да се дължи процесната сума, а ищцовото дружество не се било съгласявало с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване на минал период на сметките за месечно предоставената и отчетена посредством СТИ енергия. Твърди, че за процесния адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия. Посочва, че електромерът не е обслужвал процесния имот, като за потребителя не било възникнало задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване. Поддържа, че правилата, приети от КЕВР са нищожни като противоречащи на закон от по-висок ранг, като излизат извън предмета на законова делегация и на нормите, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречели и на интереса на потребителя.

Моли да бъде признато за установено, че „К.“ ЕООД не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 12141,43 лева по фактура № 0003453397/12.01.2023 г. начислена служебно „констативен протокол“ по партида с клиентски номер 540006482164 като начислена като правно основание, служебно по констативен протокол. Претендира направените по делото разноски.

3

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с който процесуалният му представител заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия и бил обвързан с Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи. Приложими били и нови правила за измерване на количеството електрическата енергия (ПИКЕЕ), издадени от КЕВР. Въвежда твърдения, че на 21.12.2022 г. служители на отдел „Нетехнически загуби“ са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 40016552, обслужващ обект в гр. София, бул. Европа 8, с абонатен № 9223014030, за което било уведомено МВР. В момента на проверката бил съставен Констативен протокол № 1028110/21.12.2022 г. в присъствието на С.К.П. – независим свидетел, която не била служител на дружеството. При проверката било установено, че липсвала пломба на щита на електромерното табло, нарушена била пломбата на капачката на клемния блок на електромера. С еталонен уред била измерена грешка от минус 71,911 %, с която електромера измерва консумираната електрическата енергия в момента на проверката. След сваляне на капачката на клемния блок се установило, че деривационните пластмаси на фази R и S първа и втора са отместени и фиксирани в крайно дясно положение. Нарушена била връзката между токова и напреженова електрическа верига на фази R и S. Установена била промяна на схемата на свързване.

Отразено било, че служителите на ЕРМ Запад АД са отстранили нарушението Посочва, че въз основа на КП и на основание чл. 83, ал.1, т. 6 и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ била преизчислена сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от 22.09.2022 г. до датата на извършената проверка, т.е. за период, съответстващ на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и била издадена фактура.

Поддържа, че КЕВР е преценил, че разпределителното дружество следва да фактурира сумите след извършена корекция, тъй като тази сума компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди, поради което корекцията се извършва по цена на ел. енергията за покриване на технологични разходи на самия мрежови оператор. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно техническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд, в мотивите на обжалваното решение, е приел, че въз основа на приложимите правни норми – Закон за енергетиката, ПИКЕЕ и общите условия на дружеството, ответното дружество е легитимирано да извърши корекция на сметка и да издаде фактура за дължимата сума. Приема, че е установено по предвидения ред констатиранато въздействие върху средството за търговско измерване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 4 решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното от ответника вземане не съществува.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича оспореното от ищеца вземане – че за него е възникнало право да извърши едностранно корекция в сметката за потребена електрическа енергия на ищеца, т.е. съществува ли такова право и възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване, както и дали са приложени правилата за неговото изчисляване.