Акт № 20952 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20952 гр. *********, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИНА БР. МАРИНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110105084 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „*********“ ЕАД е депозирал искова молба срещу Д. К. Г. и К. Н. Г. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат на топлофикационното дружество сумите, за които срещу същите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2771/2025 г. по описа на Райноне съд – *******, начислени за топлоснабден имот с абонатен № 355392, находящ се на адрес: гр. *********, ул. „******“, № 69, ет. 2, ап. 23, както следва: спрямо ответника Д. К. Г. 1/2 част от общо начислените суми или 137,58 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва от 28.11.2025 г. до изплащане на вземането, 8,62 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 26.11.2025 г., 3,66 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2023 г. до 30.06.2024 г., ведно със законна лихва от 28.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 0,17 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2023 г. до 26.11.2025 г.; спрямо ответника К. Н. Г. Г. 1/2 част от общо начислените суми или 137,58 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва от 28.11.2025 г. до изплащане на вземането, 8,62 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 26.11.2025 г., 3,66 евро, представляваща 1 главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2023 г. до 30.06.2024 г., ведно със законна лихва от 28.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 0,17 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2023 г. до 26.11.2025 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответниците по силата на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са му заплатили дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия ответниците са в забава, поради което претендира законна лихва. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът К. Н. Г. прави възражение за давност.

Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди с конкретни съображения, че партидата при ищеца е открита на името на другия ответник по делото. Прави възражение, че сумите са погасени с плащане от Д. Г..

Позовава се на решение на ВАС, с което формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, е отменена. Оспорва исковите претенции на ищеца със съображения за отсъствието на доказателства за метеорологичната годност на измервателните уреди, въвеждането на абонатната станция в експоатация, извършеното отчитане на индивидуалните уреди и публикуването на дължимите суми на сайта на дружеството, както и уговарянето и съобщаването на клиентите на реда и начина за заплащане на услугата дялово разпределение съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ. Възразява, че ищецът не е активно легитимиран да търси вземането за цената на услугата дялово разпределение, поради това, че не е доставчик на същата. Иска от съда да отхвърли исковете, като й присъди разноски.

Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът Д. К. Г. навежда правопогасяващи възражения за плащане и давност. Позовава се на решението на ВАС за отмяна на формулата за изчисление на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация. Възразява, че ищецът не доказва датата на публикуване на дължимите суми на интернет сайта на дружеството, откъдето извежда извод за недължимост на мораторна лихва. Твърди, че доколкото трето лице е доставчик на услугата по дялово разпределение, ищецът не е легитимиран да търси цената й.

Твърди, че редът и начинът за заплащане на услугата „дялово разпределение“ не е съобщен на клиентите в нарушение на чл. 36, ал. 2 от ОУ. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди разноски.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

Съгласно разпоредбата на чл. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.

С оглед на изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване /чл. 8, ал. 1 ЗЗД/. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните 3 насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно за преценката с кого дружеството ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

От ангажираните по делото доказателства – нотариален акт № ******* г., том ******, дело 12726/1997 г., нотариален акт № ******* г., том *****, дело 1804/1994 г., както и удостоверение, издадено от „************* – *********“ ЕООД, се установява, че ответниците К. Н. Г. и Д. К. Г. са придобили процесния имот – ап. 23, находящ се в гр. *********, ул. „******“ № 69, ********, при равни квоти от по 1/2 идеални части, доколкото от представените по делото писмени доказателства не следва друго. Следователно ответниците съсобственици дължат разноските за вещта съобразно дяловете си. При това положение и на основание чл. 153 ЗЕ се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между 4 страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди всички или някой от ответниците да е отчуждил идеалните си части от процесния имот преди исковия период в полза на трето за спора лице или в полза на другия съсобственик.

Неоснователно е възражението на ответника К. Н. Г., че същата не притежава качеството на клиент на топлинна енергия. След възникване на съсобствеността, за да бъдат дължими месечните вноски само от единия съсобственик, то той следва да сключи договор с топлопреносното предприятие при общи условия, като до сключването на такъв договор двамата съсобственици дължат стойността на потребената топлинна енергия съобразно дяловете си. В настоящия случай не се установява такъв договор да е бил сключен само с единия от съсобствениците. По делото липсва прието заявление-декларация от другия съсобственик и ответник – Д. К.

Г., за откриване на партида, поради което е невъзможно да се приеме, че съществува правоотношение по продажба на топлинна енергия за процесния обект единствено с него. Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота нито от това кой е титуляр на партидата за имота и на чие име се издават фактурите и изравнителните сметки или кое лице е вписано в списъка на етажните собственици. В настоящия случай по делото липсват данни партидата да се води на името само на Д. Г. и изравнителните сметки да са били издавани на негово име. Но дори при наличието на такива данни установяването единствено на факта, че Д. Г. е вписан като титуляр на индивидуална партида, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане /заявление за откриване на партида/, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за отпадане на договорната отговорност на ответника К. Г.. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че ответникът Д. Г. е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като единствено това заявление би представлявало по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Такива доказателства не са ангажирани. Ето защо, клиент на топлинна енергия се явява и ответникът К. Г., като възраженията й за противното, изложени в отговора на исковата молба, са неоснователни. С оглед на изложеното следва да се приеме, че задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период са двамата съсобственици – К. Г. и Д. Г..

Разпечатката съдържа 26 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/304b1f4d-4f3b-41ae-b54f-4cb8307c95fd