Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 19.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 179/2026
Вид
Решение № 150
Подписан
19.10.2026
В сила
19.10.2026
Състав
Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Петър Даниелов Дамянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104а · Закон за енергетиката
  • чл. 95а · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. К., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20265100500179 по описа за 2026 година

С решение № 154 от 22.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1165/2025 г., Районен съд – К. е признал за установено, че „Я.Д.“ ЕООД гр. К. дължи на „Е.В.Н.Б.Е.” ЕАД гр. П. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 301/25.06.2025 г. по ч. гр. д. № 908/2025 г. по описа на РС-К., а именно: сумата 745.63 евро /с равностойност 1458.33 лв./, представляваща стойността на начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.06.2023 г. до 30.09.2023 г. по партида с клиентски № **********, отнасяща се за обект на потребление: М., ИТН *******, които задължения са обективирани в издадени от ищеца фактури в периода 12.06.2023 г. и 11.09.2023 г., и в размер на сумата 186.22 евро /с равностойност 364.21 лв./, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от 22.06.2023 г. до 24.06.2025 г., за което парично вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 301/25.06.2025 г. по ч. гр. д. № 908/2025 г. по описа на Районен съд К., ведно със законната лихва от датата на подаденото заявление по чл. 410 ГПК /25.06.2025 г. / до окончателното изплащане на вземането. С решението съдът е осъдил „Я.Д.“ ЕООД да заплати на „Е.В.Н.Б.Е.“ ЕАД сумата от 524.07 евро /с равностойност 1025 лева/ – сторени от ищеца разноски в исковото производство, както и сумата от 44.20 евро /с равностойност 86.45 лева/ – сторени от заявителя разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1

908/2025 г. по описа на Районен съд К..

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Я.Д.“ ЕООД, който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените пправила. Твърди, че претендираната от ищеца за заплащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която се формира на база заявена/предоставена мощност, е недоказана, както и че извода на съда, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа в процесния период, не съответства на доказателствата по делото. Излагат се и съображения, че въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа за чужди обекти, които не са негова собственост, какъвто бил и процесния обекст М.. Счита, че новият собственик на този обект дължи мрежовите услуги за обекта от датата на придобиването му, което обстоятелство било известно на ищеца. Недоказана била и претенцията за обезщетение за забавено плащане. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия „Е.В.Н.Б.Е.” ЕАД гр. П., чрез представител по пълномощие, с който същият оспорва жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от 2

ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че съществува вземане на „Е.В.Н.Б.Е.” ЕАД гр. П. от „Я.Д.“ ЕООД гр. П. за следните суми: 1 458.33 лева (745.63 евро), представляващи стойността на начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.06.20223 г. до 30.09.2023 г., и 364.21 лева (186.22 евро), представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 22.06.2023 г. до 24.06.2025 г., за които суми е издадена заповед № 301/25.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 908/2025 г. на Районен съд – К..

Искът е подаден в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК след възражение от ответника, в срока по чл. 414 ГПК, срещу заповед № 301/25.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 908/2025 г. на Районен съд – К., издадена за сумите, предмет на установяване.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните по делото е сключен договор № А6371079-1/08.08.2017 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника електрическа енергия и мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за обект: М., находящ се в гр. К., с рег. номер от оператора на електроразпределителната мрежа

BG552190066000000000000000*******, заведен при ищеца с клиентски № ********** и

ИТН

*******.

Видно от удостоверение

№

**********/10.02.2025 г. предоставената мощност за обекта е 394 кВт.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства – препис – извлечение от сметка за периода от 01.06.2023 г. до 30.09.2023 г., дебитни известия и фактури с номера: 2000396428/12.06.2023 г., 1292756900/11.07.2023 г., 2000438915/11.07.2023 г., 1294415164/ 14.08.2023 г., 2000489796/14.08.2023 г., 1296052636/11.09.2023 г., 2000520774/11.09.2023 г., 1297736216/11.10.2023 г., всички издадени от ищеца на ответника като получател на доставката с клиентски номер: **********, с място на потребление гр. К., М., се установява, че общата дължима сума по тях за периода от 01.06.2023 г. до 30.09.2023 г. е 1 458.33 лв., представляваща цена на достъп до разпределителната мрежа. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури и дебитни 3 известия са осчетоводени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като във фактурите за съответния период (месец) е отразено етапно плащане на база стойност на документ (дебитно известие) от предходен период (предходен месец).

Установява се също, че в дебитните известия е калкулирана цена за достъп до разпределителната мрежа за съответния период (месец), като във всички дебитни известия е начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за 394 кВт, както и че сумарно изчислените задължения на „Я.Д.“ ЕООД са получени като произведение от 394 кВт и единичната цена за достъп до разпределителната мрежа, като получените крайни стойности са коректно изчислени.

От назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че процесния обект

„М.“ е присъединен към електроразпределителната мрежа, като са налични три заявления от „Я.Д.“ ЕООД за възстановяване на преноса на електрическа енергия, като последното такова е от 28.02.2022 г. Установява се също, че за процесния период няма данни за преустановяване достъпа до мрежата, за което се съди от заявлението на „Я.Д.“ ЕООД от 07.09.2023 г. за прекратяване на Договора за достъп и пренос. Съгласно експертизата, предоставената мощност за процесния обект е 394 кВт, която съвпада с фактурираната такава. От допълнителното заключение на назначената съдебно – техническа ексепертиза се установява също така, че на процесния обект (М.) е бил монтиран електромер с фабричен номер 54599744, който съгласно констативен протокол от 17.06.2020 г. е с премината оценка за съответствие, като на същия са поставени необходимите прломби за премината проверка. Експертизата изрично установява, че за процесния период от 01.06.2023 г. до 30.09.2023 г. е бил монтиран на обекта именно електромер с фабричен номер 54599744, като съгласно констативен протокол от 23.05.2024 г. същият е бил подменен и е поставен електроменр с фабричен номер 56155386.

С оглед на горното, безспорно се установява, че за процесния период обектът на ответника има достъп до електроразпределителната мрежа, при което е дължима и цената на тази мрежова услуга, при липса на доказателства същата да е заплатена, поради което освен цената й от 1 458.33 лева (745.63 евро), дължимо е и обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва за периода от 22.06.2023 г. до 24.06.2025 г., възлизащо на 4

364.21 лева (186.22 евро), съгласно заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна еспертиза. И това е така, защото цената за достъп се дължи докато обектът е присъединен към мрежата, независимо дали към него има или няма пренос на електроенергия с оглед вида на обекта – небитов. Тази цена се формира на база на предоставената/заявената от клиента мощност и не зависи от консумацията на електроенергия, в каквато насока са и подробно изложените в исковата молба съображения за приложението на разпоредбите на чл. 95а, чл. 104а от ЗЕ, §1, т.33а /сега 33в/от ДР на ЗЕ и приложимите в процесния период ПТЕЕ. Тази цена се дължи и независимо от това дали обектът е собственост на титуляра, на който се води партидата, щом това обстоятелство не е станало известно на дружеството, което го снабдява с електроенергия както в случая, защото смяната на собствеността е заявена едва на 07.09.2023 г., като по делото не са налични данни договорът за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия N A6371079-1/08.02.2017г., сключен между страните, да е прекратен за процесния период. Ето защо, неоснователен е ка поддържания във въззивната жалба довод в тази насока.

Във връзка с изложеното, несонователни са и доводите във въззивната жалба, че претендираната от ищеца за заплащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която се формира на база заявена/предоставена мощност, е недоказана, както и че извода на съда, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа в процесния период, не съответства на доказателствата по делото. Напротив, от гореизложеното изрично се установява, че за процесния прериод обектът е бил присъединен към мрежата, поради което доколкото се касае за небитов клиент се дължи цена за достъп, независимо дали към него има или няма пренос на електроенергия. Установи се също така, че тази цена е формирана като произведение от 394 кВт (предоставената/заявената от клиента мощност) и единичната цена за достъп до разпределителната мрежа, като получените крайни стойности са коректно изчислени – видно от заклъчението на съдебно – счетоводната експертиза. Правилно е определен и размера на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дълживмата главница за периода от от 22.06.2023 г. до 24.06.2025 г.

Ето защо предявените искове са основателни, поради което като е приел горното и ги е уважил в претендирания размер, първоинстанционният 5 съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото – неоснователност на въззивната жалба, в полза на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро (200 лева), определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.

3, т. 1 от ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 22.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1165/2025 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА „Я.Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Б.“ №**, ВХ.*, АП.**,, ЕИК **********, да заплати на „Е.В.Н.Б.Е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № **, ЕИК **********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.