Решение № 569 от 14.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ищеца в първоинстанционното производство „ДРАКИ“ ЕООД, ЕИК:101641227, със седалище и адрес на управление гр. „Сандански“ , ул.“Младост“ № 12, чрез процесуалния представител адв. С. С. от ХАК, против Решение № 624/05.05.2025г., постановено по т.д. №897/2024г., по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените в условие на евентуалност искове, главен иск с пр. основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД във връзка с чл.26, ал,.2, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 65 297,05лв., платена без основание неустойка по т. 5.2. от договора за доставка № 448-231/18.11.2022г., сключен с ответника „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 64 015,95 лв., представляваща разликата между действително дължимата неустойка в размер от 1281.10 лв. и начислената и платена от ищеца неустойка в размер на 65 297,05 лв. по договора за доставка № 448-231/18.11.2022г.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на 1 обжалваното решение, изряваща се в материална незаконосъобразност и необоснованост, както и нарушение на съдопрозводствените правила, при твърдения за нарушения както на основните начала в гражданския процес, регламентирани в чл.5 от ГПК, така и на процесуалното правило на чл.236, ал.2 от ГПК, тъй като съдът не бил обсъдил и тълкувал всички събрани, приети и неоспорени от страните доказателства, не е мотивирал ясно, точно и безпротиворечиво правните си изводи, поради което е отхвърлил предявените искове. Излагат се съображения за наличие на логически притиворечия в мотивите касателно формираните правни изводи на съда, поради неправилно установени фактически изводи, предвид погрешно обсъждане на докатателствата по делото и по конкретно процесния договор.

Жалбоподателят обосновава съображенията си за нищожност на процесната клауза за неустойка, визирана в т. 5.2 от договора на първо място с аргумент за нарушаване принципа на равнопоставеност на страните по сключения договор за продажба на природен газ, поради нееквивалентност на предвидената отговорност за неизпълнение, като излага, че такава отговорност е предвидена само по отношение на клиента, което представлявало злоупотреба с господстващо положение от страна на ответното дружество в сферата на търговия с природен газ, като с оглед на пазарния му дял, същото цели извличане на стопански облаги, чрез установяване в търговските договори на неравнопоставени клаузи със санкционен характер, които го поставят в по-благоприятно положение, спрямо съконтрахентите му. На второ място излага, че двете неустоечни клаузи за неизпълнение са уговорени в тежест само на едната страна, а именно дружеството-купувач, като същите представляват кумулиране на неустойка за едно и също неизпълнение на задължение, тъй като и двете се изчисляват на базата на едно неприето и договорено количество газ, без значение дали същото се изчислява на годишна или на месечна база, предвид съдържанието на уговорката на т.7.1 от Договора за начина, по който се формират годишното договорено количество като сбор от месечните, съответно дневните договорени количества. Излага се, че предвидената формула за изчисление на договореното минимално годишно количество, което клиентът е задължен да приеме за годината на доставка и което служи за основа за определянето на неустойката по т. 5.2. следва да се прилага при отчитане на отправено и прието от дружеството-доставчик предложение за изменение по т. 8.2.2, във 2 вр. с т..8.2 на минимални дневни количества газ, а противното би означавало, че неустойките по т.5.2 и т. 7.4. се налагат за едно и също неприето количество, но при различна начална база и начин на изчисляване, което води до тяхното кумулиране. Сочи като допълнителен аргумент, че отправеното в хода на процеса от страна на дружеството- доставчик предложение,/ обективирано в писмо с изх. № ТТ-178/29.11.24г. неоспорено от ответника и прието като доказателство по делото/ за приемане на неприетото количество газ, за което е начислена и заплатена процесната неустойка по т. 5.2 от договора, има характер на признание досежно недължимостта на същата, което по същество е признание на исковата претенция. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно, немотивирано и постановено при нарушение на основните начала на гражданския процес и на съдопроизводствени правила регламентирани в императивната правна норма в разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, предл.3, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД да прогласи нищожността на процесната клауза за неустойка по т. 5.2 от договора и да осъди въззиваемото дружество-доставчик „Булгаргаз“ ЕАД да възстанови заплатената на 12.02.2024г. сума в размер на 65297.05 лв., начислена като неустойка по т. 5.2 от договора като недължимо платена поради начална липса на основание, а в условие на евентуалност да осъди дружеството да възстанови сумата в размер на 64 015.95лв., представляваща разликата между измененото годишно количество, чрез приетото изменение на дневните договорени количества и реално потребеното количество газ, ведно със законната лихва върху сумите, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираното вземане. Претендират се сторените по делото. Представя списък по чл.80 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемото дружество-ответник в първоинстанционното производство „Булгаргаз“ ЕАД, чрез процесуалните предствители адв. Г.а и адв. Д. от САК, с който се оспорват твърденията на жалбоподателя като се излагат съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Излага се, че първоинстанционния съд е формирал правилен извод относно валидността на клузата за неустойка по чл.5.2., като уговорената санкция е в съответствие с императивната уредба, предвидена в закона и подзаконовите нормативни актове, регулиращи обществените отношения в сферата на търговия с 3 природен газ. Поддържа се, че не е налице злоупотреба с господстващо положение от страна на ответното дружеството, тъй като клиентът не е ограничен в избора си на доставчик и не е бил задължен да сключи процесния договор, което опровергава аргумента за липса на ефективна конкуренция на пазара, докато за обществения доставчик, притежаващ лиценз за осъществеване на тази дейност от обшествен интерес, не може да откаже да сключи договор с клиент и съотвено да достави договорените количества газ.

Сочи, че процесният договор е сключен по свободно договорени цени, като в конкретния случай не е лице задължение за страните при тяхното определяне да се ръководят и съобразяват с определената от КЕВР цена за съответната година, а определянето и е въпрос на пазарни условия и договаряне. Излагат се подробни аргумени досежно правната природа, вида и функциите на процесната клауза за неустойка в подкрепа на извода за нейната действителност, предвид спецификата и характера на задължението, чието изпълнение същата обезпечава и неговата функционална обвързаност с поетите от страна на „Булгаргаз“ ЕАД, в качеството му на обществен доставчик задължения, по сключените от него договори с доставчици на газ, по които същият е купувач. Поддържа се неоснователност на съображенията на жалбоподателя „Драки“ ЕООД що се отнася до изводът, че неустойката е начислена за едно и също неприето количество газ, поради което кумулирането на двете неустойки-тази по т.5.2. и т.7.4 е недопустимо, като се посочват аргументи в подкрепа на правните изводи на първоинстанциония съд касателно липсата на законова забрана за кумулиране на неустойки, уговорени за обезпечение на различни по вид задължения, незвисимо, че предметът на неизпълнение в случая неприетото количество газ/, служещ за основа на тяхното начисляване, е един и същ. Моли съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба като постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като валидно, допустимо и правилно. Отправя искане за присъждане на разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

В производството пред настоящата инстанция, с молба вх.№ 21306 от 05.08.2025г., депозирана от жалбоподателя „Драки“ ЕООД е обективирано пред съда волеизявление за оттегляне на учредената до момента представителна власт в полза на адв. С. и новоучредена такава за осъществяване на процесуално представителство пред настоящата инстанция 4 в полза на адв. К. М. от АК-Стара Загора, като същият е уведомил съда за промяната на съдебения адрес за връчване на съобщения и съдебни книжа. С молба вх. №25087 от 25.09.2025г., подадена от процесуалния представител адв. М. е отправено искане с пр. осн. чл.214, ал.2 от ГПК за уточняване на петитума на исковата молба чрез заявяване допълнително и на мораторната лихва върху платената сума и по двата, предявени в евентуалност иска, дължима от датата на плащането -12.02.2024г., до датата на подаване на исковата молба. С определение в о.с.з., обективирано в Протокол от 06.10.2025г., съдът е оставил без уважение искането по чл.214, ал.2 от ГПК като неоснователно, при мотиви, че заявяването на двете допълнителни искови претенции за мораторна лихва за първи път пред въззивната инстанция е недопустимо, предвид преклузията на чл.266 от ГПК, като същите следва да бъдат предмет на отделно производство, своевременно заявени с исковата молба, установени по основание и размер, по отношение на същите следва да бъде заплатена държавна такса. Във въззивното производство не са правени други нови доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

За да отхвърли предявените в условие на евентуалност искове, Софийски градски съд при анализ на събраните по делото доказателства е формирал следните правни изводи: Клаузата на т.5.2. от договора обективира предварително постигнато съгласие между страните за обезщетяване на ответното дружество за вредите от неизпълнението на договорното задължение на ищеца да приеме уговореното минимално количество газ, както и за начина по-който се определя размера на обезщетението и същата е действителна. Предвид факта, че „Булгаргаз“ ЕАД е лицензиран обществен доставчик на природен газ на територията на Република България, то същият не може да откаже сключването на договор с клиент и доставката на уговорените количества газ, докато клиентът не е задължен да сключи такъв с дружеството-обществен доставчик, поради което в процесния договор са заложени механизми за стимулиране на клиента към изпълнение на заложените в договора задължения за приемане на договорените минимални количества газ. Функциите на ответното дружество като обществен доставчик и дейностите, включени в предметния обхват на издадената лицензия, не включват задължение за балансиране на потреблението на природен газ от страна на клиентите. Съдът е приел за неоснователни твърденията на ищцовото дружество за злоупотреба с господстващо положение от страна на 5 ответника, тъй като предвидените в договора санкционни последици на клаузите за неустойка са уговорени в съответствие с действащата нормативна уредба- Закона за енергетиката и Правилата за търговия с природен газ/ чл.5, ал.3/, като подобно едностранно уговорено задължение за приемане на договорени количества и обезпечаващи неговото неизпълнение клаузи за неустойки са включени и в договорите, по които ответното дружество има качеството на купувач. Не е налице неравнопоставено положение на страните в облигационното отношение, тъй като уговорената клауза за неустойка по т.5.2 обезпечава риска от неизпълнение на задължението за приемане на договорените дневни количества газ на годишна база, който не следва да се носи от обществения доставчик, предвид факта, че това неизпълнение би могло да повлияе на сигурността на доставките на газ по отношение на останалите дружества, крайни снабдители и клиенти и напрактика да постави ответното дружество в риск от неизпълнение на сключените с неговите доставчици договори, по които то дължи също съответните санкции, начисляване на дневна база в качеството си на купувач. Съдът е приел, че доставката на природен газ е услуга от обществен интерес по смисъла на §1, т.66б от ЗЕ, която ответникът няма право да откаже дори и при неизпълнение от страна на ищеца да приеме договорените количества, поради което в сключваните договори с клиентите са предвидени механизми за стимулиране на клиентите да спазват поетите задължения за приемане на договорените количества газ под формата на неустойки. Съдът е приел, при тълкуване на клаузите на договора за доставка съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, че неустойките по т.5.2/5.3, както и тези по т. 7.4/7.5 от договора за доставка обезпечават изпълнението на различни по естеството си задължения.