Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 02.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45785/2022
Вид
Решение № 45
Подписан
02.01.2025
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110145785 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 29.05.2024 г.

(на лист 113 от делото) на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Х. Г. и Ч. В.

Х., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците при условията на солидарна отговорност, че дължат на дружеството следните суми – 2230,57 лева – цена за доставена за периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к.

„С. Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2022 г. г., до окончателното плащане; 250,18 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 10.05.2022 г.;

73,08 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2022 г. г., до окончателното плащане, и 13,60 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 01.07.2019 г. – 10.05.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 33310/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за 1 енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Д. Х. Г. и Ч. В. Х., чрез адв. Д. С., с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че искът бил недопустим, защото чл. 153 ЗЕ не бил правна конструкция, а догматична, и затова не можело да се прилага, тъй като не отговарял на твърдяното от ответниците изискване да има индивидуално изявление за сключване на договор, а и не било посочено къде било мястото на продажба на топлинната енергия, като ако било абонатна станция, то нямало индивидуални потребители. Твърди се и че заповедта за изпълнение била нищожна, тъй като нямало отделно разпореждане на съда, което да урежда издаването

. Искът бил неоснователен, защото сумите били

„монополни“ и не отговаряли на „реалната им потребност“. Това било така, защото общите условия на ищеца били форма на недопустима държавна помощ, и не можело административен орган да определя цени. Оспорва и съдържанието на общите условия на ищеца като неравноправно, а също така и че формулите на Наредбата за топлоснабдяването не следвало да се прилагат, защото противоречали на закона. Не следвало да се допускат експертизи, а ищецът сам да представи изчисленията си, като се вземат предвид и обективни закономерности при обмяната на топлина. Счетоводната експертиза била безсмислена при неправилна техническа такава. Оспорва се и действието на Наредбата за топлоснабдяването на основание, че била издадена от некомпетентен орган и не отразявала физичните закони, нарушавала правата на собственост и предвиждала несправедливо разпределение на разходи. По отношение на цената за услуга „дялово разпределение“ поддържа, че се дължи на топлинния счетоводител, а не на ищеца. Възразява, че топломерите в абонатната станция не са технически изправни, както и че същата е технически изправна. Възразява се срещу претенциите за лихва, тъй като били върху прогнозни сметки. Иска се отхвърляне на исковете.

Конституираното трето лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, поддържа с писмена молба основателност на иска.

В съдебното заседание ищецът поддържа основателност на иска, ответникът не взема становище по същество. Преди това е оспорил техническата експертиза по делото, като основаваща се изцяло на данни, изхождащи от ищеца, поради което последните не могат да се ползват като 2 доказателство по делото.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 14 от делото Нотариален акт № ***/**.**.**** г., том ***, рег. № ****, нот. дело № ***/***** г. на нотариус С. Д. с регистрационен № 358 от регистъра на Нотариалната камара, ответниците Ч. В. Х. и Д. Х. Г., по време на брака си, за закупили недвижим имот – жилище, представляващо апартамент с адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ***, вход *, ет. *, ап. № **, заедно с мазе № 32 и 1,854 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. Съгласно представен на лист 16 – 19 от делото Нотариален акт № */**.**.**** г., том **, рег. № *****, нот. дело № **/***** г. на нотариус Л. Л. с регистрационен № 151 от регистъра на Нотариалната камара, ответниците са учредили на последната дата ипотека върху същия апартамент в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

На лист 117 – 120 от делото да представени два констативни акта за установяване на годността на строеж от 21.04.2024 г., с които ищецът е приел изпълнението на подмяна на абонатната станция на адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл.

***, вход *.

Съгласно представен на лист 23 – 24 от делото Договор от 12.09.2002 г. и представен на лист 25 – 26 от делото Протокол от общо събрание от 02.08.2002 г. етажните собственици на сградата с адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл.

***, вход *, ет. *, ап. № **, са се съгласили топлинната енергия, доставяна до сградата им, да се отчита от третото лице – помагач по делото. Срещу апартамент 32 от списъка на собствениците предишната собственица на жилището по описания по-горе нотариален акт от **** г. – Л. В. К., е заявила, че в апартамента има пет радиатора и три разпределителя на енергия.

Съгласно представени на лист 129 – 130 от делото Свидетелства за проверка на средство за измерване с №№ 49Т-26 и 49Т-27 от 28.09.2017 г. на „Енбра тест“ ЕООД на последнта дата е установено, че двата измерителя, монтирани в абонатната станция в жилищна сграда с адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл.

***, вход * – изчислителни блокове №№ 55313747 (долен кръг) и 55376154 (горен кръг), са преминали метрологична проверка и съответстват на изискванията за тип и отклонения при измерването. Показанията на двата измерителя към датата на връщането им в абонатната станция – 28.09.2017 г. са съответно 336 820 кВтч и 431 285 кВтч. Съгласно представени на лист 125 – 128 от делото четири свидетелства за проверка – с №№ С1-661-1; С1-661-2;

С1-644-1, и С1-644-2, всички от 22.04.2021 г. на лаборатория „Арттест – Б“ същите изчислителни блокове с посочени по-горе номера и двойки термопреобразуватели са преминали метрологична проверка, отново с резултат за съответствие, като измерванията за двата измерителя при демонтажа им от абонатната станция през април 2021 г. са съответно 1 365 287 кВтч и 1 892 766 кВтч. На лист 131 – 132 от делото е представен лист с ежемесечни отчети на двата топломера, за които към началото на месец май 3

2019 г. са отчетени съответно 866 266 кВтч и 1 151 671 кВтч, а след края на април 2021 г. – съответно 1 366 809 кВтч и 1 895 719 кВтч, които се установяват и от таблица за отчетени стойности, представена от ищеца на лист 205 от делото.

Настоящият съдебен състав приема, че доколкото свидетелствата за метрологична проверка се издават от натоварени за това съгласно чл. 38 и 50 ЗИ специализирани сертифицирани лаборатории и същите не са оспорени по делото, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК същите представляват официални свидетелстващи документи, които, доколкото не са оспорени от ответниците, имат обвързваща съда доказателствена сила по отношение на отчетените количества топлинна енергия.

Стойностите от сертификатите са удостоверени и от служител на ищеца с протоколи за демонтаж на измервателните уреди, представени на лист 183 – 185 от делото.

Съгласно представен на лист 192 от делото от третото лице – помагач отчет за имот с адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ***, вход *, ет. *, ап. № **, който не носи подпис на потребител, на 13.05.2021 г. в процесния апартамент са отчетени индивидуални топломери на два радиатора и е посочено, че в апартамента има две щранг-лири.

Действително този документ не е подписан и не може да се кредитира като признание по делото, но доколкото отразява приблизително точни отчети, съдът не може да го игнорира напълно при преценката си. В молба на лист 189 от делото, придружаваща доказателството, третото лице – помагач посочва, че в имота има топломери с дистанционен отчет.

Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото, прието в откритото заседание на 26.06.2024 г. (на лист 197 от делото), а в писмен вид – на лист 172 – 180 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, се установява, че за процесния период – от началото на месец май 2019 г. до края на месец април 2021 г. е определена за разпределение в целия блок (от абонатната станция) топлинна енергия в количество от 1 245 050 кВтч. Съдът констатира, че липсват данни от метрологична проверка, но чрез интерполации и пропорционално пресмятане се установява, че за периода от малко над три години и половина от 28.09.2017 г. до 22.04.2021 г. отчетената по данни от метрологичните проверки енергия в абонатната станция е равна на разликата между два сбора – този на отчетените при последната проверка общи количества по двата топломера – на събираемите 1 365 287 кВтч и 1 892 766 кВтч, или 3 258 053 кВтч, от който се изважда сбора при предходното измерване – на събираемите 336 820 кВтч и 431 285 кВтч, или 768 105 кВтч, като тази разлика, отразяваща общото потребление за три години и половина с всички загуби е 2 489 948 кВтч. Процесният период е двугодишен, т.е. около 57 % от продължителността на сигурните отчети, като 57 % от 2 489 948 кВтч е около 1 419 270 кВтч. Според вещото лице (таблица към експертизата) отчетените загуби са 12 171 кВтч, като така сумата на постъпилата енергия по данни от ищеца и със загубите е сбора от 1 245 050 кВтч и 12 171 кВтч, или 1 4

257 221 кВтч, което е число, което се приближава до приблизителните аритметнични изчисления на съда за разход за същия период от 1 419 270 кВтч. Съгласно заключенията на вещото лице отчетите са съставени според формулите в Наредбата за топлоснабдяването, действала в периода, като на ответниците след изравняване са начислени за сезона от май 2019 г. до април 2020 г. 995,52 лева обща сметка за потребена енергия, а за сезона от май 2020 г. до април 2021 г. – 1235,08 лева, или общо 2230,60 лева. В имота има две щранг-лири, за които изравняването не е направено по данни от индивидуални топломери в апартамента, а по отопляема кубатура. От данните в експертизата цената на топлинната енергия, определена от КЕВР за регулирания пазар е: за периода от май – юни 2019 г. – 92,80 лева без ДДС, или 111,36 лева с ДДС; за периода от юли 2019 г. до март 2020 г. включително – 85,07 лева без ДДС, или 102,08 лева с ДДС; за април 2020 г. – 70,32 лева без ДДС, или 84,38 лева с ДДС; за май – юни 2020 г. – 66,70 лева без ДДС, или 80,04 лева с ДДС, а за периода от юли 2020 г. до април 2021 г. – 82,09 лева без ДДС, или 98,81 лева с ДДС. За тези периоди потреблението на сградата в кВтч е: за периода от май – юни 2019 г. – 61 122 кВтч; от юли 2019 г. до март 2020 г. – 485 838 кВтч; през април 2020 г. – 57 341 кВтч, през май – юни 2021 г. – 56 489 кВтч, а от от юли 2020 г. до април 2021 г. – 584 260 кВтч. В откритото заседание (на лист 195 – 197 от делото) вещото лице обяснява, че нормативно определените температури на почва и външен въздух имат малко значение за отчитане на потреблението, като по-важна е температурата вътре в помещението, където е абонатната станция, но каква ще е тя зависи от поддръжката на това помещение от етажните собственици (да няма счупени прозорци). Била е поискана корекция на начислените количества топла вода по искане на ответниците. Основните загуби са при преминаване на водата през сградната отоплителна инсталация, които са били отразени в стари методики. Случва се да се подава и повече енергия от минимално необходимата, но това се преодолява чрез настройки на абонатната станция.