Решение № 2296 от 03.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8108/2025
- Вид
- Решение № 2296
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2296 гр. София, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100508108 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение №8364/10.05.2025 г., постановено по гр. д. №65056/2024 г.
Софийски районен съд е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени в условията на кумулативност искове срещу А. Л. Т., ЕГН ********** за признаване на установено, че ответницата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: сумата 1 486, 83 лв., с която ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за топлоснабден имот: магазин, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 334887, за периода м.11.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 11.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 387, 45 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2021 г. – 27.05.2024 г.; сумата 1,13 лв., с която ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца, като е спестила разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 11.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 0, 66 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. – 27.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д.
№ 35426/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с разпореждане от 05.11.2024 г./
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу първоинстанционното решение в неговата цялост. Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, моли се същият да бъде отменен, а предявеният от дружеството иск да бъде уважен. Счита, че по делото се е доказало реално доставената до имота топлинна енергия, с неплащането на цената на която дружеството се е обеднило. Поддържа, че ответницата не е ангажирала доказателства, че имотът не е бил ползван от нея. Смята, че фактическото ползване на имота подлежи на доказване от топлоснабдителното дружество единствено при липса на доказателства, че ответникът е собственик или ползвател. При тези съображения счита, че претенцията му по чл. 59 е доказана, както по основание, така и по размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна от А. Т.-С., чрез особен представител М. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Въззиваемата страна поддържа становище, че по делото не са събрани доказателства за реална доставка на топлинна енергия, тъй като от писмените доказателства се установявало, че е същата е начислена при неосигурен достъп. С тези доводи намира жалбата за неоснователна.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнА.не в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени в условията на кумулативност искове, предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията на „Топлофикация София“ ЕАД и А. Л. Т., че ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: магазин, находящ се в гр. София, ул.
****, аб. № 334887, с оглед на което в полза на ищеца са налице вземания към ответницата за: сумата 1486,83 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 387,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода 2
31.07.2021 г. – 27.05.2024 г.; сумата 1,13 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 0,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. – 27.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35426/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав /с отстранена ОФГ с разпореждане от 05.11.2024 г./.
За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реално извършена доставка на топлинна енергия до топлоснабденият имот. Намерил е, че за присъждане на търсените суми на извъндоговрно основание не е достатъчно в хода на процеса да бъде доказано, че ответницата е собственик на имота, тъй като презумпцията за количеството доставена енергия, отчетена при неосигурен достъп, е приложима единствено при наличие на договорна връзка между страните.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.
По предявените искове с правна квалификация чл. 59 вр. чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия, както и за цената на услугата дялово разпределение, съдът намира следното.
Правопораждащите и правнорелевантни факти от състава на неоснователното обогатяване включват установяването на имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като обогатяването и обедняването възникват от общи факти, като липсва правно основание за имущественото разместване и липсва друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/, увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и извършване на разходи /включително и в труд/.
Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива- придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погА.ване или намаляване на задължения; спестяване на разходи. В настоящия случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване при условията на пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до стойността на доставената в имота, управляван и ползван от ответника през исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, 3 обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спествяането на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесния имот се обслужва от една абонатна станция с общ топломер, показанията на който се събират и общото количество топлинна енергия се разпределя между всички абонати. Сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. За отчетния период има служебно изчислена топлоенергия за битово горещо водоснабдяване на база един потребител по 140 л дневен разход, като същата е начислена служебно, поради неосигурен достъп до помещението за реален отчет, за което са изготвени два броя констативни протоколи. Вещото лице е констатирало на общия топломер в абонатната станция, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол.
По делото липсват доказателства относно монтирани в процесния имотмагазин радиатори, щранг-лири, както и водомери. Предвид така установените факти, съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване за извършена реална доставка на топлинна енергия в процесния имот. В действителност липсват доказателства и дали изобщо последният е топлоснабден. С оглед изложеното следва да бъде прието, че ответникътвъззивник не е потребявал топлоенергия в имота за стопански нужди, доколкото такава доставка не се установява да е била извършена за исковия период.
Целта на иска по чл. 59 ЗЗД е да възстанови настъпило без основание имуществено разместване в патримониума на страните, каквото обаче в случая липсва. Следва да се отбележи, че доколкото ответникът не е потребител на топлинна енергия, не съществува правна възможност в настоящия случай за служебно начисляване на количество топлинна енергия за сградна инсталация и за общи части по Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, предвид това, че наредбата е приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато се претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание.
Правилото, поддържано устойчиво и в съдебната практика, е че при липса на валидно възникнало и съществуващо договорно правоотношение не могат да намерят приложение специалните правила на Наредбата за разпределение на топлоенергия за сградна инсталация въз основа на кубатурата на индивидуалния обект. Тези правила са приложими само при наличие на валидно облигационно правоотношение.
С оглед изложеното дотук, предявените главни искове се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
4
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД съдът приема следното.
Предвид неоснователността на главните искове, респ. липсата на доказване относно дължимостта на главните вземания, то недължими са и акцесорните такива за обезщетение за забава предвид тяхната положителна обусловеност от първите.
По отговорността за разноски:
С оглед на изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба на ищеца- въззивник в настоящото производство не се следва присъждането на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №8364/10.05.2025 г., постановено по гр. д.
№65056/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5