Решение № 456 от 09.08.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Разград, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20263330100710 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от Б. А. Х. с ЕГН ********** против „Енерго-Про Продажби“ АД за заплащане на сумата 19,70 EUR (38,00 лв.), представляваща платена при начална липса на основание сума по Фактура № 3301991676/14.07.2025 г. и Фактура № 3302020072/10.11.2025 г., начислена като такса за възстановяване на електрозахранване на недвижим имот, находящ се в гр. Разград, ул. „Бели Лом“ № 45, вх. А, ап. 7, клиентски № 1800037826 ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Исковата молба е редовна, а искът е допустим.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия. Твърди, че на 02.12.2025 г. е заплатил сумата от 38,00 лв., начислена по двете посочени фактури като такса за възстановяване на електрозахранване след прекъсване поради неплащане на задължения за потребена електрическа енергия.

Поддържа, че сумата е платена без основание, тъй като клаузата на чл. 37 от Общите условия на ответното дружество противоречи на чл. 122 – чл. 124 ЗЕ и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП, поради което е нищожна. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява цена за мрежова услуга, дължима при възстановяване на продажбата на електрическа енергия след преустановяване поради виновно неизпълнение на задълженията на потребителя. Поддържа, че клаузата на чл. 37 от Общите условия не противоречи на Закона за енергетиката и не представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Твърди, че начислената сума има 1 основание в Общите условия и в публично оповестения ценоразпис на дружеството. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е съществувало облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия за процесния обект; че електрозахранването на обекта е било преустановено, поради неплатени задължения за потребена електрическа енергия и впоследствие е било възстановено; че на ищеца са издадени Фактура № 3301991676/14.07.2025 г. и Фактура № 3302020072/10.11.2025 г. за суми по 19,00 лв., начислени като такса за възстановяване на електрозахранване; че на 02.12.2025 г. ищецът е заплатил общо сумата от 38,00 лв., предмет на настоящото производство.

Съдът е указал на страните, че в тежест на ищеца е да докаже извършеното плащане на процесната сума. В тежест на ответника е да докаже съществуването на правно основание за начисляване и получаване на процесната сума, включително приложимостта на чл. 37 от Общите условия към процесното правоотношение и съответствието на тази клауза с действащата нормативна уредба.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по продажба и доставка на електрическа енергия за процесния обект на потребление. Безспорно е също, че поради неизпълнение на задълженията на ищеца за заплащане на доставената електрическа енергия електрозахранването е било преустановено, а след погасяване на задълженията – възстановено.

Не се спори между страните, че във връзка с възстановяването на електрозахранването ответното дружество е издало Фактура № 3301991676/14.07.2025 г. и Фактура № 3302020072/10.11.2025 г., по които е начислена сума в общ размер на 38 лв., представляваща такса за възстановяване на електрозахранването, която сума ищецът е заплатил на 02.12.2025 г. Не е спорно и обстоятелството, че начисляването на процесната сума е извършено на основание чл. 37, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

В настоящия случай плащането на сумата от 38 лв. не е спорно между страните, а спорът е изцяло правен и се свежда до въпроса дали разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Общите условия представлява годно правно основание за получаването от ответника на сумата от 38 лв., начислена като такса за възстановяване на електрозахранването.

Съгласно чл. 124 от Закона за енергетиката електроснабдяването се възстановява след отпадане на причините, довели до неговото преустановяване. Законът не предвижда като допълнително условие за възстановяването на електрозахранването предварителното заплащане на такса за повторно включване или на други разходи, определени едностранно от доставчика. Ответното дружество поддържа, че процесната сума не представлява цена за възстановяване на електроснабдяването, а 2 възнаграждение, свързано с възстановяването на продажбеното правоотношение между страните, като прави разграничение между понятията „пренос“, „снабдяване“ и „продажба на електрическа енергия“.

Настоящият съдебен състав намира такова разграничение за лишено от практическо значение от гледна точка на крайния потребител. За потребителя е без значение дали ответното дружество определя процесната сума като цена за възстановяване на продажбата, на преноса или на снабдяването. От значение е единствено обстоятелството, че след заплащането на просрочените задължения електрозахранването не се възстановява, докато не бъде заплатена и процесната такса. Следователно именно заплащането на тази сума фактически се явява допълнително условие за възстановяване на достъпа до електрическа енергия.

Съдът приема, че чрез подобно договорно разграничение не може да бъде заобиколена императивната разпоредба на чл. 124 ЗЕ, която поставя единствено изискване за отпадане на причините, обусловили преустановяването на снабдяването.

Действително, ответното дружество може да понася организационни и технически разходи във връзка с преустановяването и последващото възстановяване на електрозахранването. Това обстоятелство обаче не обосновава правото му да поставя предварителното заплащане на фиксирана такса като условие за възстановяване на услугата, доколкото подобна възможност не е предвидена в закона. Не може да бъде споделен и доводът на ответника, че процесната сума представлява възстановяване на конкретно извършени разходи. Размерът на таксата е определен предварително и едностранно от дружеството, без да е обвързан с действително извършените действия и с конкретно направените разноски във всеки отделен случай. Да се приеме противното би означавало чрез разпоредбите на общите условия да бъдат въведени допълнителни предпоставки за възстановяване на електрозахранването, които законът не предвижда.

Поради изложените съображения съдът приема, че разпоредбата на чл.

37, ал. 1 от Общите условия не представлява годно правно основание за получаването на процесната сума, поради което платените от ищеца 38 лв. са получени от ответника при начална липса на основание. В исковата молба ищецът е заявил претенция за сумата от 19,70 EUR, като е посочил, че същата представлява равностойността на заплатените 38 лв. По делото е безспорно, че действително платената от ищеца сума е 38 лв. При официалния фиксиран курс 1 EUR = 1,95583 лв. левовата сума от 38 лв. съответства на 19,43 EUR, а не на посочените в исковата молба 19,70 EUR. Съдът намира, че разликата произтича от неправилно извършено аритметично превалутиране. Независимо от това, доколкото петитумът е формулиран за присъждане на 19,70 EUR, съдът е обвързан от заявения размер на търсената защита и не може служебно да замени посочената в петитума сума с друга. Ето защо искът следва да бъде уважен до размера на действително дължимата левова равностойност от 19,43 EUR, а за разликата над този размер до претендираните 19,70 EUR – да бъде отхвърлен като неоснователен. Частичното отхвърляне не се дължи на недоказаност на основанието на претенцията, а единствено на неправилно математическо изчисление на eвровата равностойност на безспорно платените 38 лв.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат разпределени 3 съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Ищецът е претендирал сумата от 19,70 EUR, като искът е уважен до размер на 19,43 EUR и е отхвърлен за разликата. Ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер на 25,56 EUR. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени 25,21 EUR за държавна такса. Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА. Ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за неоснователно.

От представените по делото доказателства, включително банковия платежен документ, се установява, че ответното дружество е заплатило на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение в общ размер на 245,42 евро с включен ДДС или 204,52 евро без ДДС. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Поради това не са налице основания претендираното възнаграждение да бъде намалявано поради прекомерност под посочения размер. Доколкото обаче искът е уважен частично, възнаграждението по чл.

38, ал. 2 ЗА следва да бъде присъдено съразмерно на уважената част от претенцията. При съотношение 19,70 EUR към 204,52 EUR, както 19,43 EUR към дължимото възнаграждение, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 201,72 EUR. Не следва да се начислява допълнително ДДС върху така определеното възнаграждение, доколкото по делото не са представени доказателства процесуалният представител на ищеца да е регистриран по ЗДДС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Доказаните от него разноски за адвокатско възнаграждение са 245,42 EUR, поради което съразмерно с отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени в размер на 3,36 EUR.

Така мотивиран, Районен съд – Разград

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: р.

Варна, п.к. 9009, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.

ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано заедно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Х. с ЕГН ********** от

*************************************, сумата от

19,43

EUR

(деветнадесет евро и 43 цента), представляваща платена без основание такса за възстановяване на електрозахранването, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2026 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 19,70 EUR ведно със законната лихва върху сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: р. Варна, п.к. 9009, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано заедно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, ДА 4

ЗАПЛАТИ на

Б.

А.

Х. с

ЕГН

********** от

******************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,21 EUR, представляваща разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: р. Варна, п.к. 9009, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано заедно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, ДА ЗАПЛАТИ на мл. адв. Х. С. при АК – Варна, с личен № 4000029490, сумата от 201,72 EUR, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.