Решение № 9447 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9447 гр. С. 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110137217 по описа за 2023 година

„..............“ ЕАД е предявило срещу Р. С. М. и С. М. М. кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 2521,82 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл. ..................., аб. № ..............., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, сумата от 433,96 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сума в размер н а 8,77 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г.

- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, както и сумата от 1,56 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 17.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 68195/2022г. по описа на СРС, 69 състав, при квоти, както следва:

-Р. С. М. – ½ част, а именно сумата от 1260,91 лв., представляваща цена 1 за потребена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл. ..................., аб. № ..............., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, сумата от 216,98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сума в размер н а 4,39 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г.

- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, както и сумата от 0,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 17.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 68195/2022г. по описа на СРС, 69 състав.

- С. М. М. – ½ част, а именно сумата от 1260,91 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С. ж.к. „Р.“, бл. ..................., аб. № ..............., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, сумата от 216,98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2020 г. до 17.11.2022 г., сума в размер н а 4,39 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2022г.

- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, както и сумата от 0,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 17.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 68195/2022г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в 2 случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.

Ответниците, чрез адв. Н. о..............К, в срока по чл. 131 ГПК, са подали отговор на исковата молба. Оспорват исковете при твърдения, че не са доказани, поради липса на облигационно отношение с ищеца.

Позовава.............. на неравноправни клаузи на договора при общи условия, на който се позовава ищецът, доколкото в тях не е предвидена възможност за отказване на потребителя от договора. По същество се иска цялостно отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

На първо място, от ответната страна се сочи, че искът е недопустим, доколкото има разминаване между основанието по издадената заповед за изпълнение и исковата молба, а именно в заповедта е посочено цена на доставена топлинна енергия, а в исковата молба-цена за извършена услуга за дялово разпределение. Съдът отчита, че действително по отношение на претенцията в размер на 2521,82 лв. е налице такова разминаване, но в съдебно заседание е направено уточнение от ищцовата страна, като съдът е възприел, че следва да се счита, че претенциите са предявени съобразно подадената заповед за изпълнение, с уточнение, че от всеки от ответниците се претендира по 1260,91 лв. главница и по 4,38 лв. цена на услуга дялово разпределение. Предвид изложеното, съдът намира, че разминаването в 3 основанието между заповедта за изпълнението и исковата молба е преодоляно и не е налице недопустимост на иска за главница доставена топлинна енергия.

От ответната страна са наведени доводи за недопустимост на иска, изразяващи се в липса на конкретизация дали доставената топлинна енергия е реално отчетена или служебно начислена, липса на индивидуализация на компонентите топлинната енергия, чиято стойнос.............. претендира, както и липса на индивидуализация на измервателните уреди. Съдът намира, че това не води до нередовност на исковата молба. В последната са посочени конкретни стойности на исковите претенции, посочени са обстоятелствата, на които се основава иска, формулиран е петитум и сочените от ответниците липси в индивидуализацията и конкретизацията са правно ирелевантни за редовността на исковата молба, като това са въпроси, които евентуално биха се разгледали по същество.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.02.1991г., се установява, че процесният имот въз основа на Заповед № ДИ-03-520/90 от 12.12.1990г. на председателя на ИК на ОбНС „...............“ е продаден на 4 ответниците. По този начин категорично се установява, че същите са носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР, ответниците като собственици на процесния имо.............. явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество.

По отношение валидността на това облигационно правоотношение обаче са наведени редица аргументи о..............рана на ответниците, които следва да бъдат разгледани.

Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани (чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия (чл.

150, ал.3 от ЗЕ).

Съдът не споделя твърдението на ответника, че ответниците не са обвързани от Общите условия, доколкото на същите не е предоставена възможност да ги приемат, както и да се откажат от договора. Според ответниците разпоредбите на чл. 150, ал.2 и ал.3 от ЗЕ са в противоречие с тези на чл. 150, ал.2 и ал.3 от ЗЕ с чл. 17, чл. 19, ал.1 и ал.2, чл. 30, ал.1 и чл.

56 от Конституцията на Р България, предвид което правилата на ЗЕ по отношение на Общите условия не следва да се прилагат.

Настоящия..............дебен състав намира, че не е в неговите правомощия да оказва контрол за конституционност на текстове от ЗЕ. В този смисъл Решение № 2706 от 23.02.2012 г. по адм.дело № 15450/2011 г. на ВАС.

Упражняването на такъв контрол би нарушило принципа за разделение на властите и възложените правомощия на конституционно определен орган за установяване на противоконституционост на законите. Що се отнася до твърдяното противоречие с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа, същото е бланкетно.

Що се отнася до твърдението, че Общите условия не са публикувани, съдът намира за необходимо да отбележи, че за исковия период са били 5 приложими общите условия, одобрени с решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във вестник "..............." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Последното е ноторно известно обстоятелство.

На следващо място, твърди се неравноправност на клаузи от Общите условия. Такава ответниците считат, че е налице с оглед невъзможността потребител да се откаже от договора, като в ЗЕ има възможност единствено на колективен отказ, съгласно чл. 153, ал.2 ЗЕ. Твърдението е неоснователно.

О..............браните писмени доказателства се установява, че процесният имо.............. намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа, а и това не се оспорва о..............раните. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена о..............радната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).