Решение № 4077 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4077 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100509820 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 205741/21.06.2024г., подадена от „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ срещу решение № 9724 от 22.05.2024г. по гр.дело № 42575/2021г. по описа на СРС, 71 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ответницата Г. И. В. искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 979,35 лв., представляваща ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 08.12.2019г. до 09.03.2020г., ведно със законната лихва от 12.10.2020г. до окончателното плащане, както и сумата 50,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.02.2020г. до 24.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 49115/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на формираните от районния съд изводи, както и поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилен извода на районния съд, че ответницата Г. И. В. не е потребител на електрическа енергия. Излага доводи, че ответницата никога не е отправяла искане за прекратяване на облигационното правоотношение с ищеца и прекъсване на ел.снабдяването. От това следвало, че договорът за доставка на електрическа енергия до процесния имот с клиентски номер 300027274911 е действащ и страните са обвързани от него. Това правоотношение се регулирало от Общи условия, срещу които ответникът не е внесъл заявление с предложени специални условия в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ. В тези общи условия изрично било уговорено задължението на потребителя да заплаща стойността на доставената електрическа енергия. Неправилно съдът приел още, че ответницата не се явява потребител след даряване на процесния имот на 29.12.2011г.

Принадлежността на правото на собственост не било задължителна предпоставка за 1 възникване на облигационно правоотношение. Ирелевантно било обстоятелството, че Г. И.

В. е дарила на трето лице процесния имот. Излага твърдения, че ответницата не е уведомила ищеца, че е прехвърлила правото на собственост върху имота в полза на друго лице.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени. Страната претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Г. И. В. е подала отговор на въззивната жалба с вх. № 252529/05.08.2024г., с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, като излага съображения за липса на доказателства за наличие на съществуващо между страните облигационно правоотношение. Моли решението да бъде потвърдено. В случай че решението бъде отменено, а исковете – уважени, Г. И. В. моли да бъде уважен предявеният от нея обратен иск срещу третото лице-помагач М. Б..

Страната претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба с вх. № 262048/14.08.2024г. и от третото лице-помагач /ответник по предявения обратен иск/ М. Р. Б., с който се оспорва нейната основателност. Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно, поради което страната моли същото да бъде потвърдено. Страната претендира разноски.

Отговор на въззивната жалба не е подаден от третото лице-помагач В. Р. Й..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на ищеца „Електрохолд продажби“ ЕАД /предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с която е предявил по реда на чл. 422 ГПК срещу Г. И. В. установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 979,35 лв., представляваща ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 08.12.2019г. до 09.03.2020г., ведно със законната лихва от 12.10.2020г. до окончателното плащане, както и сумата 50,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.02.2020г. до 24.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 49115/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Г. И. В. въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода от 08.12.2019г. до 09.03.2020г. електрическа енергия до обект, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, с клиентски № 300027274911, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Сочи, че за претендираната електрическа енергия са издадени 3 броя фактури, като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия сумите по тях са платими в 10дневен срок. Допълва, че на основание чл. 107 ЗЕ е издал справка за възникнали задължения, която съдържа всички претендирани суми. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който ответникът Г.

И. В. оспорва иска като недопустим, тъй като не е индивидуализиран обектът, до който е доставяна енергията. Към момента на адреса е построена жилищна сграда със самостоятелни обекти, за които има индивидуални партиди. Оспорва иска и като неоснователен. Поддържа, че не е налице облигационно правоотношение между страните и няма качеството потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. ****. Сочи, че имотът е прехвърлен на трето лице още през 2011г. и именно то е задължено да заплаща доставената енергия. Твърди, че не е поискала смяна на партидата, тъй като това е било задължение на 2 новия собственик, но поради бездействието му клиентският номер е останал на нейно име.

Оспорва доставянето на електрическа енергия до имота, както и нейното количество, в т.ч. че начинът на отчитане на количеството не е законоустановен. Твърди, че фактурите не са надлежно връчени. Поддържа, че през 2020г. е открита нова партида за имота. Оспорва претенцията за лихва. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски В отговора на исковата молба е обективирано искане по чл. 219 ГПК за конституиране на М. Р. Б. и В. Р. Й. като трети лица – помагачи на страната на ответницата, което е уважено с разпореждане разпореждане № 60436/05.07.2022г.

Едновременно с това Г. И. В. е предявила и обратен иск срещу М. Р. Б. с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1030,40 лв. - незаплатена цена на ел.енергия, потребена от ответницата, ведно с мораторна лихва, с която същата се е обогатила за сметка на ищеца по обратния иск Г. В.-ответник по главния иск, предявен от „Електрохолд продажби“ ЕАД /предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2020г. до окончателното плащане. Ищецът по обратния иск Г. И. В. поддържа, че от 2015г. собственик на процесния имот е М. Р. Б., която е построила сграда в парцела, за която са открити нови партиди за доставка на ел. енергия. Сочи, че това е лицето, което дължи заплащане на доставената до имота електрическа енергия, като потребявайки я, неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца по главния иск.

Третото лице - помагач В. Р. Й. е депозирал отговор на исковата молба, подадена от „Електрохолд продажби“ ЕАД, с който оспорва исковете като недопустими, доколкото не се установява кой е конкретния обект, до който се твърди да е доставена електрическа енергия.

Сочи, че на процесния адрес е имало къща с гараж, а към момента е построена жилищна сграда със самостоятелни обекти, за които има индивидуални партиди. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между „Електрохолд продажби“ ЕАД и Г. И. В.. Оспорва количеството доставена електрическа енергия като недоказано. Оспорва приложените от ищеца справки и фактури.

В срока по чл. 131 ГПК М. Р. Б. не е подала отговор на исковата молба на „Електрохолд продажби“ ЕАД, нито отговор по предявения срещу нея обратен иск.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

По същество на спора съдът приема, че атакуваният съдебен акт е правилен.

Предявени са от „Електрохолд продажби” ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД) по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на стойността на доставена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. **** за периода от 08.12.2019г. до 09.03.2020г., както и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.02.2020г. до 24.09.2020г.

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално 3 предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. изпадането на ответника в забава по отношение на задължението си за заплащане на търсената главница, както и началния момент на забавата, както и размера на обезщетението за забава.

Не е спорно пред въззивния съд, че от 29.12.2011г. ответницата Г. И. В. не е собственик на имота, находящ се в гр. София, ул. ****, като това се установява от приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №114, том I, рег. №2535, дело 108/2011 г. от 29.12.2011 г., съгласно който Г. И. В. е дарила на сина си В.Х.В. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. София, район Надежда, ул.

**** с площ 199 кв.м. заедно с построените в него Масивна сграда на един етаж с предназначение друг вид сграда за обитаване с площ 59 кв.м. и Гараж със застроена площ 16 кв.м. Установява се също така от приетия Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №189, том II, рег. №6596, дело №288/2015 г., че на 27.11.2015 г. синът на ответницата В.Х.В. е продал на М. Р. Б. дарения му имот, описан по-горе.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство е спорен въпросът дали през исковия период е съществувало облигационно правоотношение, независимо че имотът е бил прехвърлен преди това от ответницата на трето лице, както и дали липсата на уведомяване за това прехвърляне оказва влияние върху облигационното правоотношение.

По тези въпроси съдът приема следното:

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.