Акт № 20727 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20727 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110151997 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил кумулативно обективно съединени искове срещу И. С. А. и К. С. А. всеки, както следва:

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 36,18 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 22.08.2024г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,31 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.10.2021г. – 22.08.2024г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорва да е налице облигационна връзка между страните.

Въвежда възражение за давност. Счита, че разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ на Топлофикация е неприложима в случая по подробни съображения. Оспорва и претенцията за лихва върху сумите за дялово разпределение.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да имат качеството на потребител и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответниците има качеството на „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата молба имот.

Съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че ответниците са притежатели на правото на собственост върху топлоснабдения имот.

Съдът с Определение от 04.11.2025г. е постановил да бъдат издадени СУ по проект на ищеца, представен в седмичен срок. Това определение е било редовно връчено на страната на 06.11.2025г. Въпреки това страната не е представила проекти за съдебни удостоверения в определения седмичен срок, изтичащ на 13.11.2025г. Такива ищецът не е представил и в проведено на 16.12.2025г. открито съдебно заседание, а е поискал допълнителен срок за изготвянето им. С протоколно определение от същото заседание съдът поради неизпълнение на дадените указанията е отменил определението си от 04.11.2025г., с което е разпоредил да се издадат съдебни удостоверения на ищеца.

Съдът намира, че последиците от този процесуален пропуск на страната следва да останат в неин ущърб. По тези съображения съдът е счел, че не следва да се издава удостоверение след неспазване от страната на определените срокове и съответно не следва да се забавя неоправдано производството по делото.

Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в 2 условията на пълно и главно доказване, че ответниците са притежатели на съответни идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството им на потребители на топлинна енергия през процесния период.

По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на материална легитимация на ответниците.

Следва да се добави още, че основателността на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година, в случая на 2020 г./ е изтекъл в случая на 14.06.2021 г. и 14.06.2022г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2021г. и 31.07.2022г. да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху прогнозните фактури.

Следователно, за да бъде поставен в забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което обстоятелство не са представени доказателства по делото.

Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг. от чл. 20а ЗЗД/.

Така се приема например и в Решение № 260586 от 15.10.2020 г. на СГС по в. гр. д.

№ 15700/2019 г. ; Решение № 289 от 16.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 870/2024 г.; Решение № 261427 от 26.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2093/2021 г.; Решение № 7056 от 19.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10028/2023 г. и др.;

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли исковете за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ.

3

Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на претенцията, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от съдебното предявяване на претенцията до окончателното изплащане.

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли исковете за обезщетение за забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“.

Последно следва да се отчете, че мораторните лихви върху начислените суми за ТЕ за периода от м.05.2020г. до м.06.2021г. в размер на 50,73 лв. са погасени по давност. Такова е заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, към което съдът се присъединява.

По разноските:

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете, се дължат разноски на ответниците.

Ответниците не са реализирали разноски по делото.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., осъдителни искове срещу И. С. А. с ЕГН: **********, с адрес гр. ...., както следва:

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 36,18 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 22.08.2024г., като неоснователен;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,31 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.10.2021г. – 22.08.2024г., като неоснователен;

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., осъдителни искове срещу К. С. А. с ЕГН: **********, с адрес гр. ..., както следва:

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 36,18 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 22.08.2024г., като неоснователен;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,31 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.10.2021г. – 22.08.2024г., като неоснователен;

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на «Т.С.»ЕАД - „Д.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5