Решение № 1943 от 01.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1943 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100505896 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20240279 от 30.10.2020 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 72828/2018 г. е осъдил „Овергаз Мрежи“ АД да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ сумата от 13 677,65 лв.стойност на неприети количества природен газ съгласно уведомление за допълнително плащане № 9000002472 от 12.09.2017 г., дължима съгласно т.7.4. и 7.5. от договор № 494-2013 от 30.12.2016 г. за доставка на природен газ ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба /09.11.2018 г./ до окончателното заплащане; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ вр. т.12.14 от договора сумата от 1 607,12 лв.-договорна неустойка върху главницата, начислена за периода от 13.09.2017 г. до 09.11.2018 г.С решението са отхвърлени предявените от „Булгаргаз“ ЕАД против „Овергаз Мрежи“ АД искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ за разликата над 13 677,65 лв. до пълния претендиран размер от 16 392,69 лв., която разлика в размер на 2 715,04 лв. представлява стойност на неприети количества природен газ съгласно уведомление за допълнително плащане № 9000003355 от 08.03.2018 г., както и по чл.чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ за разликата над 1 607,12 лв. до пълния претендиран размер от 1 789,65 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Овергаз Мрежи“ АД в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно като 1 постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивникът твърди, че по делото не е доказано, че „Булгаргаз“ ЕАД действително е доставило в обеми повече от реално приетите от „Овергаз Мрежи“ АД, за които претендира, че не са приети.Твърди, че първоинстанционният съд е взел под внимание единствено изложеното от „Овергаз Мрежи“ АД позоваване на непреодолима сила в писмо рег.№ ОМ-Д001-1406/12.09.2017 г., което неправилно е квалифицирал като признание на ответника за неприемане на доставени от ищеца количества природен газ.Излага доводи, че не може да се приеме, че с това писмо ответникът признава, че не е приел количествата, които ищецът е доставил в пункта за предаване-приемане /т.е. хипотезата на т.7.5 от договора/.Единствената цел на писмото е да посочи, че ответникът няма вина за неприети обеми, че това неприемане не се дължи на поведението на дружеството, а на причини, несвързани с него и е резултат от извършена вътрешна проверка относно причините, на които може да се дължи твърдяното от „Булгаргаз“ ЕАД неприемане на обеми.Твърди, че първоначалният извод е бил в посока прекъсване на преноса през газопреносната мрежа от страна на ищеца, което обстоятелство към този момент е определено като най-вероятната причина.Впоследствие обаче анализите са показали, че действителната причина за неприемането не е свързана с поведението на оператора на газопреносната мрежа и извършения от него ремонт, а всъщност е поведението на самия доставчик „Булгаргаз“ ЕАД, който не е изпълнил основното си задължение да достави договорения газ, което е установено от показанията на средствата за търговско измерване, измерили размера на доставения от ищеца газ, което е послужило като основание на въззивника с последващите писма, приложени от ищеца към исковата молба, да поиска от доставчика да предостави съответните доказателства, че е изпълнил задължението си да достави количествата природен газ, които претендира, че не са приети от „Овергаз Мрежи“ АД, която кореспонденция не е обсъдена от съда.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил процесуалното бездействие на ищеца, като не е съобразил, че той не е доказал обстоятелства, за които му е указано че са в негова доказателствена тежест-че е осигурил доставката на договореното количество природен газ, за което твърди, че не е прието от ответника, което представлява нарушение на съдопроизводствените 2 правила.Излага твърдения и за допуснато нарушение на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване и като е отказал да провери служебно действителността на т.7.5 от договора, съдът е допуснал съществено нарушение на чл.5 ГПК.Твърди, че в нарушение на диспозитивното начало първоинстанционният съд е обсъдил факт, на който страните не са се позовали-извънсъдебно признание на ответника, като писмото от 12.09.2017 г. е коментирано от ищеца единствено в исковата молба в контекста на направеното от ответника възражение срещу допълнително начислената сума в размер на 13 677,65 лв. и посоченото от ответника, че неприемането на количеството не е по вина на газоразпределителното дружество, а е в резултат на непреодолима сила, без да се позовава на извънсъдебно признание на неприемането на количества от клиента по смисъла на т.7.5 от договора.Твърди, че за да отхвърли иска в размер на 2 715,04 лв. и производната му неустойка съдът е приел за доказано, че месечните актове, издадени от ищеца, не съдържат данни за доставеното количество газ, както изисква т.10.13 от договора, както и че доставеното количество газ през м.февруари 2018 г. е това, което е измерено, т.е. което е преминало през отчитане през средствата за търговско измерване /СТИ/ в съответствие с т.10.2 от договора.Няма логическа причина същите фактически констатации да не се приложат и към доставеното количество през м.август 2017 г., за които са валидни същите договорни клаузи, месечният акт не съдържа данни за доставеното количество, които да обвързват страните, като доставеното количество е отчетено от СТИ, което количество е прието изцяло от „Овергаз Мрежи“ АД.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Булгаргаз“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че с исковата молба е представил доказателства за реално потребеното количество природен газ за м.08.2017 г. и м.02.2018 г. /месечните актове/.Излага твърдения, че годишната програма съдържа количествата природен газ, договорени между страните за доставка през годината и че от представените по делото доказателства е видно, че ремонтът, обявен от „Булгартрансгаз“ ЕАД е планов и „Булгаргаз“ ЕАД не е уведомявало писмено клиентите си, че за дните 29.08.2017 г., 30.08.2017 г. и 03.02.2018 г. ще 3 ограничи доставката на природен газ.Твърди, че видно от представените с писмо от 11.12.2019 г. доказателства на посочените дати заявените от ответника и потвърдени и осигурени от ищеца количества, са в рамките на разполагаемия капацитет за деня.За разликата между договореното и реално потребеното количество природен газ от клиента, за м.08.2017 г. доставчикът е издал кредитни известия, тъй като клиентът „Овергаз мрежи“ АД, е потребил по-малко количество природен газ от договореното, като кредитното известие и данъчните фактури не са предмет на исковата молба, тъй като за м.08.2017 г. са платени за разлика от фактурите, предмет на исковата молба.Твърди, че УДП № 9000002472/07.09.2017 г. на стойност 13 677,65 лв. с падеж 12.09.2017 г. се отнася към съответния месец на доставката /м.08.2017 г./, като дължимата сума е изчислена на база на месечния акт за м.08.2017 г. на основание т.7.5 от договора за неприето количество газ в размер на 365.273 хнм3 при неравномерна доставка />10% ДДК/.Твърди, че УДП № 9000003355/08.03.2018 г. е на стойност 2 715,04 лв. с падеж 12.03.2018 г. и се отнася към съответния месец на доставка /м.02.2018 г./, като дължимата сума е начислена на база на Месечния акт за м.02.2018 г. на основание т.7.5 от договора за неприето количество газ в размер на 812.642 MWh при неравномерна доставка />10% ДДК/.Въпреки временното ограничаване на преносния капацитет за 29.08.2017 г., ответникът е заявил, а ищецът е потвърдил доставката на природен газ в обем от 424,759 хнм3 /около 4 519 436 кВтч/, което е в рамките на разполагаемия капацитет за деня, а за 30.08.2018 г. ответникът е заявил, а ищецът е потвърдил доставката на природен газ в обем от 33,105 хнм3 /около 352 237 кВтч/, което също е в рамките на разполагаемия капацитет за деня.Т.е. ищецът е осигурил доставката, а ответникът е следвало да потреби заявеното от него количество газ през процесните дати.Оспорва твърденията на въззивника, че измереното количество от СТИ е точно доставеното, тъй като „Булгаргаз“ ЕАД доставя до пункта за предаване-приемане, а измерването се извършва от комбинирания оператор, който е собственик на СТИ по силата на чл.195, ал.1 ЗЕ-„Булгартрансгаз“ ЕАД.За измерените количества се съставя месечен протокол по дни, който се подписва от представители на „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД.На основание т.10.13 от договора въз основа на получените данни за доставените дневни количества природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД се изготвя месечен акт за съответния месец от годината за количествата природен газ, който се изпраща по електронна поща или факс, 4 като до края на работния ден след получаването му клиентът изпраща подписания от него Месечен акт по електронна поща или факс или подписан с електронен подпис, като е прието, че ако доставчикът не получи подписания от клиента Месечен акт в срок, едностранно подписаният от доставчика Месечен акт се счита за валиден.На основание т.12.16.1 от договора доставчикът издава фактура на клиента на база на договорените по годишна програма количества природен газ за месеца на доставка.На следващия месец въз основа на подписан от страните месечен акт за съответния месец доставчикът издава и изпраща на клиента дебитно писмо или кредитно известие за доставените и потребени количества природен газ от клиента за предходния месец и издава документите по т.7.3, т.7.4 и т.7.5 от договора.В случаите, когато клиентът е потребил по-голямо количество от фактурираното /заявеното/ през месеца се издава дебитно известие, а когато клиентът е потребил по-малко количество природен газ от фактурираното през месеца се издава кредитно известие.За неприетото количество газ намират приложение т.7.4 и т.7.5 от договора.Поради това въззиваемият счита за неоснователно възражението на въззивника за липса на валидно възникнало вземане по процесните данъчни документи в полза на ищеца, тъй като няма допусната забава на кредитора по чл.95 ЗЗД, защото доставчикът доставя заявените количества природен газ до съответния пункт за предаване-приемане, а от клиента зависи какви количества ще потреби и ще бъдат измервани от СТИ.Заявява, че възражението по чл.95 ЗЗД и за нищожност на т.7.5 от договора са направени за първи път с въззивната жалба и поддържа, че е изпълнил задължението си по договора.Позовава се на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ и твърди, че ответникът не се е възползвал от клаузата на т.10.11 от договора да оспори мотивирано данните от месечния акт, поради което мълчанието му представлява презумирано съгласие за наличие на воля за потвърждение.Моли съда да потвърди решението като правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД.Ищецът - „Булгаргаз“ ЕАД твърди, че с 5 ответника „Овергаз мрежи“ АД е сключил договор № 494-2013 от 30.12.2016 г. за доставка на природен газ, с който страните са се договорили ищецът да доставя заявените количества природен газ съгласно подписаната между страните Годишна програма за договорените количества природен газ през текущата година, а клиентът „Овергаз мрежи“ ЕАД се е задължил да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора.Договорът влиза в сила на 01.01.2017 г. и е със срок на действие до 01.01.2019 г.Страните са договорили предвидено и приемането на природния газ от доставчика и приемането му от клиента да се извършва в пункт за предаване-приемане, като измерването на доставения природен газ да се осъществява чрез средствата за търговско измерване /СТИ/, монтирани в пункта за предаванеприемане.Съгласно т.10.4 от договора количествата природен газ, измерени от СТИ, са задължителни за страните, като доставеното количество през всеки един от дните на месеца се отразява в Месечен акт.На основание т.4.1 от договора подписаната между страните Годишна програма съдържа информация за количествата, които ще се доставят общо през годината, през всяко от тримесечията, в т.ч. по месеци; брой на дните във всеки месец, в които клиентът ще приема доставяния газ; пунктове за предаване-приемане и т.н.Съгласно т.10.13 от договора са съставени месечни актове, отразяващи количеството природен газ, доставено и реално прието от „Овергаз мрежи“ АД през всеки от дните на съответния месец за процесния период, които съдържат информация за задължението на „Булгаргаз“ ЕАД за доставка и задължението на „Овергаз мрежи“ АД за приемане на природен газ.Съгласно т.10.14 от договора „Булгаргаз“ ЕАД съставя и подписва месечния акт и го изпраща по електронната поща на „Овергаз мрежи“ АД, който в определен в договора срок го връща на доставчика подписан.В случай, че „Булгаргаз“ ЕАД не получи подписания от клиента месечен акт в посочения срок или по един от определените в договора начини, едностранно подписаният такъв се счита за валиден.Съгласно т. 7.4. и 7.5. от договора за неприето количество газ при равномерна и неравномерна доставка, съответно повече от 20% и повече от 10% от договореното дневно количество през всеки ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане, като сумите се изчисляват на база на месечния акт.За тези задължения доставчикът издава на клиента уведомление за допълнително плащане /УДП/.Ищецът твърди, че през м. август 2017 г. и през м. февруари 6