Решение № 372 от 04.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Пазарджик, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500219 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д.№ 3440 по описа за 2020 година е осъдено Министерство на енергетиката ЕИК 176789460 с адрес за призоваване : гр. София, *** да заплати на К. А. Д. ЕГН ********** от град **** сумата от 3306,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и двете произтичащи от нарушение на правото на Европейския съюз / чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/, от страна на Министерство на енергетиката в Приложение към чл.61 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. / в редакцията преди изменението от 2013 г. / за топлоснабдяването - т.6.1 от Методиката за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск против Министерство на енергетиката за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 3000,00 лв. до претендирания размер от 5100,00 лв. ведно със законната лихва за забава- като неоснователен. Осъдено е Министерство на 1 енергетиката ЕИК 176789460 с адрес за призоваване : гр. София, ул.

„Триадица „ № 8 да заплати на К. А. Д. ЕГН ********** от град **** сторените в настоящото производство разноски в размер от 25,00 лв. за внесени държавни такси. Осъдено е Министерство на енергетиката ЕИК 176789460 с адрес за призоваване : гр. София, *** да заплати на адв. А. С. със служебен адрес : гр. **** адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв в размер от 1000,58 лв. Осъдено е Министерство на енергетиката ЕИК 176789460 с адрес за призоваване : гр. София, ул.

„Триадица „ № 8 да заплати по сметка на РС Пазарджик разноски за възнаграждение на вещи лица в размер от 1046,47 лв. Осъден е К. А. Д. ЕГН ********** от град **** да заплати на Министерство на енергетиката ЕИК 176789460 с адрес за призоваване : гр. София, *** сторените в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от претенцията за неимуществени вреди в размер от 41,15 лв. Отхвърлени са предявените от К. А. Д. ЕГН ********** от град **** против Народно събрание на Република България- гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2 и Окръжен съд - Пловдив БУЛСТАТ 000471760 с адрес : гр. Пловдив, бул. „ Шести септември „ № 167 искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 3306,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 5100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и двете произтичащи от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2019 г. до окончателното изплащане.

Осъден е К. А. Д. ЕГН ********** от град **** да плати на Народно събрание на Република България- гр.София, пл. „Народно събрание“ № 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. Осъден е К. А. Д. ЕГН ********** от град **** да плати на Окръжен съд - Пловдив БУЛСТАТ 000471760 с адрес : гр. Пловдив, бул. „ Шести септември „ № 167 юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

В законоустановения срок по чл.259 ал.1 от ГПК, решението е обжалвано от К. Д. в частта, с която предявения иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди против Министерство на енергетиката е частично отхвърлен, и в частта, с която са отхвърлени претенциите против Окръжен съд - Пловдив и Народното събрание на Република България 2

./въззивна жалба с вх.№1451 от 18.01.2024г.-л.48/ Счита в тази част решението за неправилно.

I.За да отхвърли иска против Окръжен съд Пловдив съдът неоснователно ограничил обхвата на правото на ЕС до Директива 2006/32/ЕО. В случая била приложима и Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО. Съгласно чл. 28 срокът за транспониране на директивата бил 05.06.2014 г. Позовават се на Решение от 27 октомври 2016г. по дело С-439/16 на СЕС (Наказателно производство срещу Е. М., ЕСЕ1:ЕС:С:2016:818) според което в срока за транспониране на директива държавите членки трябва да се въздържат да приемат разпоредби, които биха могли да застрашат сериозно постигането на предписания от нея резултат С Решение от 4 юли 2006 г. на СЕС по дело С 212/04 било дадено конкретно тълкуване на СЕС по въпроса за задължението на държавите членки и нейните органи, включително съдебни, да тълкуват вътрешното право в светлината на влязла в сила директива, но за която не е изтекъл срокът за транспонирането й: С решението по съединени дела С-6/90 и С-9/90 в параграф 39 се приемало, че правото на Общността изисква от държавите-членки да компенсират вредите, причинени на лица чрез нетранспониране на тази директива, при условие че са изпълнени три условия. Първо, целта на въпросната директива трябва да бъде да предостави права на физически лица. Второ, трябва да е възможно да се идентифицира съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата. И накрая, трябва да има причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата-членка и претърпената вреда.

Задължението националното право да се тълкува в съответствие с правото на Общността произтичало от член 10, втора алинея ЕО, трета алинея на член 249 ЕО и самата въпросна директива е наложено по-специално, когато разпоредба на директива няма пряко действие, независимо дали съответната разпоредба не е достатъчно ясна, точна и безусловна, за да предизвика пряко действие или че спорът е изключително между физически лица. Твърди се, че съгласно чл.29 от Директива 20120/27/ЕО тя влиза в сила на 20-та ден след публикуването й в Официалния вестник на ЕС или в случая след влизане в сила на дрективата .-05.06.2014г.. Освен това според чл. 9 от Директива 3

2012/27/ЕС: „Член 9 Отчитане 1. Държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия, при крайните клиенти за електроенергия, природен газ, районно топлоснабдяване, районно охлаждане и гореща вода за битови нужди се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отразяват действителното енергопотребление на крайния клиент и дават информация за реалния период на потребление. Такъв индивидуален измервателен уред на конкурентна цена се осигурява, когато: а) се подменя съществуващ уред, освен в случаите, когато това е технически невъзможно или нерентабилно по отношение на очакваните потенциални икономии в дългосрочен план; б) се прави свързване на нова сграда или основен ремонт на съществуваща сграда, както е посочено в Директива 2010/31/ЕС. 3) В случаите, когато топлинната и охлаждащата енергия или топлата вода за дадена сграда се подават от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, при топлообменника или точката на доставка се монтира топломер или водомер за топла вода. В многофамилни и в многофункционални сгради, които са с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, до 31 декември 2016 г. се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно и разходно ефективно. Когато използването на индивидуални измервателни уреди за отчитане на отоплението не е технически осъществимо или разходно ефективно, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, освен ако въпросната държава членка не докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било разходно ефективно. В такива случаи можело да се помисли за използване на алтернативни разходно ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия.

Твърди, че когато многофамилните сгради се снабдяват от районна отоплителна или охладителна система или когато за такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки могат да въведат прозрачни 4 правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за топлинна енергия и/или топла вода, както следва: топла вода за битови нужди: топлинна енергия, излъчвана от инсталацията на сградата с цел отопление на общите помещения (когато стълбищата и коридорите са оборудвани с радиатори); с цел отопляване на апартаментите. “ Жалбоподателят тълкува нормата в смисъл, че основополагащият принцип на Директивата, според който фактурите за консумация на топлинна енергия се изчисляват въз основа на реално потребеното количество енергия. За гарантиране правата на потребителите били очертани няколко стъпки: Осигуряването на индивидуални измервателни уреди, отчитащи точно действителното количество топлинна енергия и точното време на нейното потребление; (вж. чл.13, т. 1 от Директивата, чл. 9. т. 1 от Директива 2012/27) Изготвяне на ясни и разбираеми сметки за дължимите суми въз основа на реалното енергийно потребление, от страна на доставчика на топлинна енергия, а не от трето лице;

(вж.чл.13. т.2 от Директивата, сега чл. 9, т 2 от Директива 2012/27 ) Дефиниране на точното съдържание на изготвяните сметки, в което е посочено и действително потребеното количество енергия. Според въззивника правилно съдът приемал, че държавата, в лицето на министъра на енергетиката, е приел т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение /отм./ в противоречие с правото на ЕС. Неправилно обаче съдът приел, че Окръжен съд - Пловдив е изпълнил задълженията си на национален съд, който трябва да приложи правото на ЕС и да даде ефективна защита на предоставените на субектите права. Позовава се на практика на СЕС, за да обоснове, че националният съд, сезиран от лице, което се е позовало на разпоредбите на директива, с искане да не се прилага национална разпоредба, несъвместима с директива, която не е транспонирана във вътрешния правен ред, трябва да уважи това искане, ако конкретното задължение е ясно и достатъчно точно. Трайна била практиката на СЕС, че при прилагането на вътрешното право обаче националната юрисдикция е длъжна да тълкува националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на съответната директива, за да се постигне търсеният от нея резултат и следователно да се съобрази с член 249, трета алинея ДЕО, сега чл. 288. трета алинея ДФЕС (вж. в този смисъл Решение от 5 октомври 2004 г. по дело 5

Pfeiffer и др., С-397/01 — С-403/01, точка 113). Това задължение за съответстващо на директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани. Акцентира се и върху задължението за комформно тълкуване на всички разпоредби на националното право, което се ограничава от общите принципи на правото и по специално от принципа на правната сигурност , като този принцип изисква от националната юрисдикция да вземе в предвид националното право като цяло, за да прецени доколко то може да с приложи така, че да не доведе до резултат,кото противоречи на резултат, цел на Директивата. Изложеното относно принципите, които следва да бъдат приложени от съда при тълкуване на националното право водело до изискването националната юрисдикция, в случая Окръжен съд - Пловдив, да осигури, в рамките на своята компетентност и като вземе предвид националното право като цяло, полезното действие на Директива 2006/32/ЕО. за да се избегне положение, при което на потребители са начислява енергия по формули и правила, които не отразяват действителното потребление на топлинна енергия. Тоест, в производството по в. гр. д. № 2953/2014 г., Окръжен съд Пловдив е следвало да прецени дали може да тълкува: чл. 38. ал. 3 от Закон за енергийната ефективност (обн., ДВ. бр. 98 от 14.11.2008 г., в сила от 14.11.2008 г., отм., ДВ, бр. 3 5 от 15.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г.), според който: „ За осигуряване проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийни услуги лицата по чл.