Решение № 610 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300500426 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ***********против решение № 5244/28.11.2025 г., постановено по гр.д.

№ 5433/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав, което се обжалва в частта му, с която на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Автолинк“ ООД, ЕИК *********сумата от 616,67 лв., представляваща заплатена от ищеца сума за извършване на услуга по изготвяне на становище и предварителен договор за присъединяване за изграждане на енергиен обект в поземлен имот с идентификатор № *** в **************, за което е издадена фактура № 5000526869/13.06.2022 г., поради неосъществяване на заявената услуга, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че в тази му осъдителна част решението е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Сочи, че от една страна съдът е приел да е налице невъзможност за присъединяване на енергиен обект за собствено потребление на електроенергия от възобновяеми източници, но въпреки този правилен извод съдът е постановил неправилно решение, като е приел, че процесната такса за проучване се заплаща за осъществяване на няколко действия и етапа, а именно проучване и изготвяне на становище, подготовка и 1 сключване на предварителен договор. Поддържа, че в този етап от проучване не се включват никакви други дейности. Процедурата обхваща преглед на документи, извършване на техническо проучване, издаване на становище за присъединяване или отказ за издаване на такова, а процедурата по проучване не гарантира и не завършва винаги с издаване на положително становище за присъединяване. Поддържа, че подготовката по сключването на предварителен договор не е част от дейността по проучване, а представлява отделен, последващ етап от процедурата по присъединяване, като за издаване на проект на предварителен договор и подписването на такъв между страните не се дължи такса или цена. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба „Автолинк“ ООД оспорва същата като неоснователна.

Подадена е насрещна въззивна жалба от „Автолинк“ ООД срещу същото първоинстанционно решение, което се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Автолинк“ ООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск за разликата над уважения размер от 616,67 лева до пълния предявен размер от 925 лева. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно и моли за неговата отмяна и за постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба „Електроразпределение Юг“ ЕАД оспорва същата като неоснователна.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са е подадени в предвидения от закона срок за обжалване, изхождат от надлежни страни и са процесуално допустими.

Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

Ищецът „Автолинк“ ООД е изложил твърдения в исковата си молба, е собственик на недвижим имот с идентификатор *** в ***********, в който възнамерява да изгради енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници /ВИ/ с мощност от 950 киловата. В тази връзка на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/ е подал заявление по образец на оператора на разпределителната мрежа – ответника „Електроразпределение юг" ЕАД, за проучване на условията и начина на присъединяване на предвидения за изграждане енергиен обект. Съобразно предвидените варианти в т. 4 от заявлението, е посочил, че част от произведената електрическа енергия от енергийния обект ще се използва за собствени нужди и излишъкът ще се 2 отдава в електроразпределителната мрежа. В т. 5 е декларирал, че няма да ползва преференциалните цени по чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ. След приемане на заявлението, по искане на ответника и по издадена от него фактура № 5000526869/13.06.2022 г. за услугата по проучване на условията за присъединяване и изготвяне на становище/договор за начина на присъединяване, на 14.06.2022 г. му е заплатил по банков път такса в размер на 925.00 лева. Позовава се на разпоредби от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и счита, че операторът на електроразпределителната мрежа е следвало да извърши проучване и да изготви становище, предварителен и окончателен договор за условията и начина на присъединяване в срок от 30 дни. След като е получил заплащането, ответника е отказал да извърши услугата на формално основание, определил е процедурата (искането) като недопустима и не е изпълнил нито един от етапите на нормативно определената процедура.

Поддържа, че „Електроразпределение юг" ЕАД е следвало да определи заявлението като допустимо по реда на чл. 80 ал. 10 от Наредба № 6 и съгласно чл. 80 ал. 13 от същата наредба и да извърши проучване и издаде писмено становище за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни, но нито е изпратил на заявителя мотивирано становище за допустимостта на заявлението, нито е извършил проучване и не издал писмено становище за условията и начина на присъединяване. Счита, че като не е сторил това и е отказал да стартира процедурата, ответникът е поискал и получил заплащане на услуга, която не е извършил, а платената авансово такса се явява недължимо платена и подлежи на връщане. Предвид тези твърдения моли за осъждането на ответника да му заплати сумата от 925 лева.

С отговора на исковата молба ответникът е признал, че за процесната процедура е издал фактура № 5000526869/13.06.2022 г. на стойност 925 лв., а сумата по фактурата му е заплатена от ищеца на 14.06.2022 г. Заявил е, че за да започне да се работи по съответното искане, следва да е заплатена цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. На електронната му страница е публикуван одобрен ценоразпис, от който е видно, че за искане за обект за производство с мощност над 400 kw, какъвто е процесният случай, цената за проучване е в размер 925 лв. с ДДС. Със заявлението за проучване, подадено от ищцовото дружество, ЕР Юг е сезирано да извърши всички необходими проверки и дейности, свързани с определяне на допустимостта и техническите параметри на бъдещото присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.

В рамките на услугата негови експерти следвало да проучат юридическите, техническите и другите относими условия за присъединяване и ако са налице всички условия е следвало да издаде становище за присъединяване.

След заплащане на цената за проучване на условията и реда на присъединяване служителите на ЕР Юг са започнали работа по заявената услуга. Преди да извършат проучване на посочените технически характеристики на обекта и съществуващата мрежа, както и други технически параметри, следвало първо да извършат документална проверка на 3 допустимостта на заявената процедура и в хода на същата е било констатирано, че бъдещият обект на производство е заявен като такъв, който ще използва за собствено потребление произведената от него електрическа енергия и ще отдава излишната енергия в електроразпределителната мрежа.

От приложените документи по преписката било видно, че в ПИ *** няма присъединен обект на потребление към електроразпределителната мрежа, тъй като същият не е застроен. Предвид това е приел, че заявената процедура е недопустима и на 16.06.2022 г. същата е била прекратена. Счита, че сумата от 925 лв. е основателно заплатена и той е предприел всички необходими и дължими действия по процедурата, а неиздаването на положително становище е единствено и само в резултат на заявените от ищеца условия и инвестиционни намерения.

Или, предвид твърденията на ищеца в исковата молба и становището на ответника в отговора, спорът между страните се състои в това дължимо ли е било заплащането на сумата от 925 лв., заплатена от ищеца на 14.06.2022 г. на ответното енергийно дружество и представляваща такса за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор, извършени ли са от ответника дейности във връзка с отправеното заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на предвидения за изграждане енергиен обект и подлежи ли същата на връщане.

В чл. 22, ал.1 от Закона за енергетиката е предвидено, че Комисията за енергийно и водно регулиране разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Ал.7 от чл.22 на същия закон гласи, че редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60.

Въз основа на посочената разпоредба е издадена Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., в която в чл.2 т.2 е предвидено, че производството пред Комисията за енергийно и водно регулиране се открива по жалба, или по искане за доброволно уреждане на спор по чл. 22 от Закона за енергетиката .

Чл. 147 от същата наредба гласи, че когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката. Когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им.

В чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката е предвидено, че при осъществяване на правомощията си Комисията за енергийно и водно регулиране прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за 4 неуредените в него случаи – правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.13, ал.9 ЗЕ, решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването им.

Или, предвиден е специален административен ред, по който следва да бъдат разгледани жалбите на ползувателите на електрическа енергия, какъвто е и настоящият случай, като предвид съдържаниието на исковата молба съдът приема, че същата има характера на жалба от ползувател на електрическа енергия против действия на електроразпределително дружество.

Ето защо се приема от въззивния съд, че решението е недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а производството пред съда – прекратено. След стабилизирането на прекратяването на производството копие от исковата молба, имаща характера на жалба и приложенията към същата следва са се изпратят на компетентния орган - Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно с препис от настоящото решение.

Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора от компетентния орган.

По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът РЕШИ: