Решение № 820 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500839 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЕВН България Топлоснабдяване“ЕАД против решение № 391/30.01.2025г. по гр.д.№ 10169/2023г. на ПдРС, XXIV гр.с., с което са отхвърлени предявените против въззиваемия М. В. Г. исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за това да бъде признато за установено, че той им дължи сумата от 621,93 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, начислена за периода 01.05.2022г.- 31.10.2022г. за обект на потребление ап. 3, находящ се в град *****, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и сумата от 42,40 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2022г.- 03.05.2023г.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

На първо място се набляга на това, че безспорно е установено качеството на въззиваемия на потребител на топлинна енергия за горепосочения обект на потребление, като собственик на същия. Твърди се, че по първоинстанционното дело е прието неоспорено от страните заключение по съдебна техническа експертиза, от което се установявало количеството доставена топлинна енергия. Неоснователно първоинстанционинят съд се позовал в мотивите си на чл. 52, ал.3 от ОУ на дружеството- жалбоподател, тъй като същата била приложима само в случаите, в които топлопреносното предприятие извършва и услугата „дялово разпределение“. По делото категорично било установено, че тази услуга се извършва от фирмата за топлинно счетоводство „Нелбо“АД. Твърди се, че се установява и 1 основанието, на което на въззиваемия са начислени количества топлинна енергия, а именно факта, че не е осигурил достъп за отчитане на водомера, а също така, че водомерът бил с изтекла метрологична годност, за което той бил надлежно уведомен. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените установителни искове.

От въззиваемия М. Г., чрез назначения му служебен представител адв.Д. З., е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. На първо място се сочи, че по делото не са налице доказателства М. Г. да притежава вещни права върху обекта на потребление- апартамент № 3, находящ се в гр.*****. Оспорва се наличието на основание за начисляване на количества битова гореща вода по норматив. Поддържа се изводът на РС, че процедурата по уведомяване не е спазена нито по повод осигуряване достъп за отчет, нито за подмяна на водомера. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 10169/2023г. на ПдРС, XXIV гр.с. е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против М. В. Г., с която са предявени обективно съединени исковете по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за това да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 621,93 леваглавница, представляваща стойност на топлинна енергия, начислена за периода 01.05.2022г.31.10.2022г. за обект на потребление ап. 3, находящ се в град *****, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и сумата от 42,40 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2022г.- 03.05.2023г. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот в гр. ***** и има качеството на клиент на топлинна енергия. Ищецът доставил в имота ТЕ за битова гореща вода на стойност 621,93 лева за периода 01.05.2022г.31.10.2022г. Тъй като ответникът не заплатил стойността на доставената му ТЕ, той дължал и обезщетение за забава за периода 02.07.2022 – 03.05.2023г. в размер на 42,40 лева. За процесните вземания ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, но ответникът възразил, поради което възникнал правен интерес от предявяване на исковете за признаване дължимостта на посочените суми. Начисленията за битово горещо водоснабдяване били извършени по реда на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването поради неосигурен достъп за отчет и неизпълнение предписание за подмяна на водомер с изтекла годност.

С подадените от М. Г. отговори на исковата молба- лично и чрез назначения му особен представител, исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че претендираната сума за БГВ е нереална, недействителна, като не е формирана на база действителни показания на средство за търговско измерване, а на принципа на загубите в абонатната станция. Години наред за апартамента се начислявало максимално количество ТЕ, без действително да е изразходвано. Твърди се, че не е възможно да се установи дали до процесния имот е доставена и разпределена ТЕ, като липсват документи, установяващи начина на определяне на количеството потребена енергия. Не било посочено какви видове консумация се твърди да е осъществена и как е остойностена. Липсвали фактури, както и 2 документи за наличие и вид на изградена и работеща на адреса отоплителна станция. Не била представена изравнителна сметка за съответната година, доколкото се касаело за задължение с въведена система за дялово разпределение. Не ставало ясно дали претенцията е за ТЕ за отопление, за битова гореща вода (БГВ) или за енергия, отдадена от сградната инсталация. Липсвали и доказателства за наличие на вещни права на ответника върху имотаобект на потребление. Не били представени доказателства за сключен договор с търговец, извършващ дялово разпределение на ТЕ. Счита, че сумите са некоректно формирани, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗЕ, ТЕ, доставена в сградата, се разделя на ТЕ, отдадена от сградната инсталация за отопление на общите части и за отопление на имотите. Липсвали доказателства относно спазване на изискванията за откриване на партида на абонатите във връзка с изискването на чл. 58, ал. 1 от ОУ на ищеца.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От приетата по първоинстанционното дело справка от Служба по вписванията- гр. *** се установява, че въззиваемият е собственик на ап. 3, находящ се в град *****, тъй като за негови задължения по искане на частен съдебен изпълнител е наложена възбрана върху този имот. Същото обстоятелство се потвърждава и от приетото удостоверение от Община - гр. **** за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ. От приетите справка за доставена топлинна енергия по количества и стойности по партидата на М. Г. и заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.В. С. се установява, че през процесния период на въззиваемия М. Г. е начислена ТЕ единствено за БГВ.

Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал.

6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. В конкретния случай като причина за начислението на количества потребена БГВ по норматив се сочи, както неосигуряването на достъп за отчитане на водомера за топла вода, така и липсата на годен водомер. Както се сочи и в мотивите към Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о., ГК, „Когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик“. Следователно за правилното решаване на спора по делото не е необходимо да се установи, дали в жилището на въззиваемия реално е ползвана БГВ през процесния период 01.05.2022г.- 31.10.2022г. От жалбоподателя се сочат и две основания по разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2- неосигуряване на достъп за отчитане и 3 неизправен водомер.

По първоинстанционното дело са приети договор от 27.05.2022г., сключен между „ЕВН България Топлофикация“ЕАД и „Нелбо“АД за извършване от второто дружество на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и решение от 26.01.2002г. на етажните собственици в сградата на ул.“***** за възлагане на същата услуга на ТАЕС“Нелбо инженеринг“ООД, на база на които може да се приеме, че „Нелбо“АД е търговското дружество, което е извършвало дяловото разпределение на ТЕ в посочената сграда. С молба от 10.10.2024г. в изпълнение на свое задължение като трето неучастващо по делото лице от „Нелбо“АД са представени констативен протокол за неосигурен достъп за отчитане за месец май 2022г., отчетни карти за периода 01.05.2022г.- 31.10.2022г. и уведомително писмо до въззиваемия от 23.06.2022г. за изтекла валидност на метрологичната проверка на водомера за БГВ в жилището му, ведно с обратна разписка за доставяне на уведомлението. От констативния протокол и отчетните карти се установява, че през месец май и юни М. Г. не е осигурил достъп за отчитане на водомера му за БГВ. В отчетните карти за месец юни са вписани показания на водомера, но липсва подпис на въззиваемия. За останалите месеци до месец октомври включително са извършени отчитания на водомера. Уведомителното писмо от 23.06.2022г. е връчено лично на въззиваемия на 30.06.2022г. В същото е вписано следното бланкетно указание: „в срок до 30 дни от датата на настоящето уведомително писмо следва да се извърши подмяна или периодична проверка на водомерите или индивидуални/ите топломер/и в оправомощена лаборатория съгл. чл.52, ал.7 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването /НТ/, ако е налице едно от следните условия:“. Отдолу са изброени седем условия, между които „изтекла валидност на метрологична проверка“ и „повреден уред“. Маркирано е „изтекла валидност на метрологична проверка“, което не означава, че водомерът е бил неизправен и е подлежал на подмяна. Съгласно чл. 34а, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, към която препраща чл.52, ал.6, т.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради- етажна собственост, се извършват през 10 години.; периодичните проверки по ал. 1 се извършват по искане и за сметка на потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ; резултатите от периодичните проверки на индивидуалните водомери се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003г.

С уведомителното писмо не е дадено изрично указание за подмяна на водомера за БГВ, като маркирането на условието „изтекла валидност на метрологична проверка“ навежда на извода, че е бил изтекъл 10- годишният срок по чл.34а, ал.1, но не и непременно, че водомерът е подлежал на подмяна. Разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването предвижда изразходваното количество гореща вода 4 да се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, когато не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4. Тези изисквания са следните: индивидуалните водомери за гореща вода в имотите на клиентите да отговарят на едно от следните изисквания: 1. да бъдат вписани в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване; 2. да притежават сертификат, издаден от държава – членка на Европейския съюз; 3. да имат нанесена маркировка за съответствие и допълнителна метрологична маркировка, а също така за индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите да се извършват периодични проверки, съгласно изискването н а Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Също така разпоредбата на чл.34а, ал.5 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи предвижда, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите да е три месеца, и в случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода да се начислява по реда на чл. 39, ал.6, т.е. по норматив. От събраните по делото доказателства не се установява в резултат от извършена проверка на водомера за БГВ на въззиваемия да е била констатирана негодност на същия. С уведомителното писмо евентуално му е дадено указание за извършване на периодична проверка на водомера, но даденият 30- дневен срок е по- кратък от 3- месечният срок по чл.34а, ал.5 от Наредба № 4 от 2004г.. Тримесечният срок изтича в края на месец септември 2022г., като при приложение на разпоредбата на чл.34а, ал.5 би могло да се приеме, че е налице основание за начисляване на количества ТЕ за БГВ по норматив за месец октомври.

Разпечатката съдържа 20 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87120bfd-97f6-4210-bf55-cb41fd917ad3