Определение № 2764 от 24.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2764 гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901360 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Овергаз мрежи“ АД срещу решение №163/12.03.2024г., ведно с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №178/15.03.2024г. по в.т.д.№453/2023г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 285 от 28.02.2023г. по т.д.

№ 1447/ 2022 г. на Софийския градски съд, VІ - 3 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявени от „Овергаз мрежи“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД за сумата 1 023 362,07 лева, с включен ДДС, представляваща заплатени без основание суми по твърдяна за нищожна клауза на чл. 7.3 от договор № 494-214 от 21.12.2020 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа, както следва за м. октомври 2021г. - 772 940.03 лева, с включен ДДС, за м. ноември 2021 г. - 64 016.20 лева, с включен ДДС и за м. декември 2021 г.

- 186 405.84 лева, с включен ДДС.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Поддържа, че неправилно апелативният съд, позовавайки се на действителната обща воля на страните е приел, че размерът на неустойката е адекватен на очакваните от неизпълнението вреди. Сочи, че приетото не било съобразено с чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ, която е в систематично единство с чл. 17, ал. 3 от НРЦПГ, изводът от които разпоредби е, че разходите, които „Булгаргаз“ ЕАД извършва за закупуване следва да бъдат утвърдени от КЕВР и калкулирани в цената на обществения доставчик, дори и да са реципрочни допълнителни суми от 10%. Поддържа, че въззивникът не е доказал да е имал такива разходи, нито е обосновал да е имал право да ги прехвърли на крайния снабдител – „Овергаз мрежи“ АД. Касаторът поддържа, 1 че клаузата на т. 7.3 от договора, предвиждаща заплащането на допълнителни суми, противоречи на чл. 30, ал.1, т.7 от ЗЕ във връзка с чл. 2, т.1 и чл. 17, ал.1 и 3 от НРЦПГ и чл. 5, ал.3 от ПТПГ, както и на влезли в сила решения на КЕВР. Поддържа и че в раздел 8 от договора е предвидена възможност и процедура за изменение на месечните и дневни количества газ, като за процесния период ответникът е отхвърлял направените от ищеца исканията за увеличаване на договорените дневни количества. Сочи, че той снабдява над 70 000 битови потребители, които не подават заявки за своето потребление, поради което е абсолютно невъзможно да направи предварителни годишни, тримесечни или месечни прогнози за количеството газ, но е упражнил правото си за промяна на дневните заявени количества, като вместо да уважи искането му, ответникът е доставял над заявените количества, но начислявайки 10% допълнително, с което не е действал като добросъвестен търговец. Касаторът поддържа и че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд, приемайки, че плащането по т. 7.3 е неустойка, не е разгледал евентуалния му иск за противоречието й с чл. 26, ал. 2 от ЗДДС. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаване на претенцията в пълен размер.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават, в подкрепа на тезите си, и които имат значение за решението на делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС по ТР1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., решение №55/03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г., 1 т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д.№674/20134г., 2 т.о. и мн.др.;

2. „Налице ли е валидно формулирано искане в допълнителната искова молба, в писмените бележки пред първоинстанционния съд, в отговора на въззивната жалба и в писмените бележки пред въззивната инстанция, депозирани в законоустановените срокове от „Овергаз Мрежи“ АД, в случай, че съдът приеме, че по своята същност клаузата на т.7.3 от процесния договор за доставка на природен газ между ищеца и ответника е договорна неустойка, то да бъде осъден „Булгаргаз“ ЕАД да върне като недължимо платено при начална липса на основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД, начисленото от него и платено от ищеца ДДС върху тази неустойка в противоречие на императивната норма на чл. 26, ал.2 ЗДДС, по което искане въззивният съд не се е произнесъл?“, за който се сочи противоречие с ТР 1/04.01.2001г. по т.д.1/2000г. на ОСГК, т.15.

Ответникът по касационната жалба – „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД оспорва жалбата по съображения, изложени в подадения писмен отговор чрез процесуалните си пълномощници – адв. Георгиева и Д., и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е възприел от фактическа страна, че съгласно сключения договор № 494214 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа, от 21.12.2020 г., „Булгаргаз“ ЕАД се задължило да доставя на клиента „Овергаз Мрежи“ АД природен газ в периода от 1.01.2021 г. до 1.01.2022 г. в съответствие с годишна програма, в която са посочени годишното количество за доставка, дневното договорено количество газ за всеки месец, броя на дните във всеки месец, в които клиентът ще приема доставяния газ и пунктовете за предаване – приемане, а стойността на доставения природен газ - да се заплаща от клиента по цени в лева, определени за 1 мегаватчас, в съответствие с действащите нормативни актове и условията на договора. САС е посочил, че в чл. 4.1 от договора е уговорено със съгласувана от страните и приложена към същия годишна програма за доставка на природен газ да се уточняват параметрите на договора: годишното количество; месечните количества и дневните количества за всеки месец, включително и броя на дните във всеки месец, в който клиентът ще приема доставяния газ. Съгласно чл. 7.1 от договора дневното договорено количество се определя, като месечното количество газ се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, като доставчикът не е длъжен да осигурява на клиента количество газ, което го надвишава (чл.7.2). В чл. 7.3 от договора е постигнато съгласие, че за приетото количество газ над 105 % от дневното договорено количество (ДДК) през всеки ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на 10 % от цената на това количество природен газ, определена по действащата цена в месеца, в който е прието.

САС е посочил, че за периода били определени цени от КЕВР с описаните решения. Прието е от въззивния съд, че по дебитно известие № **********/ 9.11.2021 г. към фактура № 2100005175/ 4.10.2021 г., с дата на падеж 12.11.2021 г., на основание чл. 7.3 от договора било начислено доставено дневно количество газ над 105 % от договореното количество в размер на 58 551.657 MWh на стойност 553 547.37 лева, при единична цена 9.454 лева, без включен ДДС; по дебитно известие № 2100006846/ 9.12.2021 г. към фактура № 2100005797/ 3.11.2021 г., с дата на падеж 13.12.2021 г., на основание чл. 7.3 от договора било начислено доставено дневно количество газ над 105 % от договореното количество в размер на 5 722.933 MWh на стойност 53 332.01лева, при единична цена 9.319 лева, без включен ДДС, и по дебитно известие № 2100007352/ 7.01.2022 г. към фактура № 2100006531/ 3.12.2021 г., с дата на падеж 12.01.2022 г., на основание чл. 7.3 от договора било начислено доставено дневно количество газ над 105 % от договореното количество в размер на 15 159.069 MWh на стойност 155 122.75 лева, при 3 единична цена 10.233 лева, без включен ДДС. Въззивният съд подробно е коментирал разменената между страните кореспонденция.

САС е приел, че спецификата на договорните отношения между страните произтича от предмета на договора, а именно договор за доставка на природен газ, чиято правна регламентация е в Глава дванадесета, Раздел ІІІ от Закона за енергетиката и в подзаконови актове, издадени в неговото изпълнение. Счел е, че страните по договора са търговци, които в качеството си на обществен доставчик на природен газ, по смисъла на чл.175, ал.1, т. 1, вр. с чл. 177 от ЗЕ, и краен снабдител на природен газ, по смисъла на чл.175, ал.1, т.10, вр. с чл. 178а от ЗЕ, са уговорили доставката на природен газ с определено качество, при регулирана цена, която доставка съгласно чл. 178б, пр. 2 от ЗЕ е услуга от обществен интерес, по смисъла на §1, т. 66 б от ДРЗЕ, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Въззивният съд е приел, че от уговорените в договора клаузи се установява, че действителната обща воля на страните е била спазването от клиента на задължението да получи точно определеното в договора дневно количество газ, да бъде скрепено със санкция за неговото неизпълнение в случаите, когато то надвишава допустимия толеранс от 5%, независимо от това дали става дума за прието в повече или за неприето количество газ. Счел е, че включването на такава санкционна разпоредба в съдържанието на договора е изрично предвидено в чл.5, ал.2, т. 5 от Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ, бр. 59 от 4.08.2015 г.) и така уговорената неустойка би противоречала на нормата на чл. 30, ал. 1, т. 7 от ЗЕ само в случай, че единичната цена, по която клиентът ще следва да заплати извъндоговореното количеството газ, е по висока от регулираната цена на природния газ, но от данните, отразени в издадените от доставчика фактури и от кредитните известия, било видно, че дължимата като неустойка сума е била начислена по утвърдените от КЕВР в цитираните по-горе решения цени, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ, за месеците октомври, ноември и декември на 2021 г. и противоречие не е налице. САС е посочил, че неустойката не противоречи и на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2 от 2013 г., в която е регламентирана методиката, по която се образува цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 13, ал. 9 от ЗЕ изброените по - горе решения на комисията е можело да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност, но по делото данни за такова обжалване няма, което означава, че те са породили правните последици на стабилен административен акт. САС е счел, че липсата на сочените от ищеца основания за нищожност на въпросната неустоечна клауза в хипотезата на чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, означава, че тя не противоречи и на добрите нрави - чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като единствената цел, за която е била уговорена, не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. За да възприеме този извод е посочил, че неустойката обезпечава изпълнението на парични задължения със значителен размер, което не е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др., и че тя е уговорена като компенсаторна - за съществено неизпълнение на задължението. САС е приел, 4 че размерът на неустойката е адекватен на размера на очакваните от неизпълнение на задължението вреди, тъй като според неоспорените от ищеца данни в месечните актове за доставка на природен газ, конкретните параметри са следните: за м.октомври при договорено дневно количество за всеки пункт за предаване/ приемане - 90 363.873 MWh, приетото количество на всички пунктове за предаване/ приемане е 151 848.711 MWh, като стойностното изражение на неизпълнението е 5 812 776.58 лева; за м.ноември при договорено дневно количество за всеки пункт за предаване/ приемане - 102 437.262 MWh, приетото количество на всички пунктове за предаване/ приемане е 106 452.743 MWh, като стойностното изражение на неизпълнението е 374 202.67 лева ; за м.декември при договорено дневно количество за всеки пункт за предаване/ приемане - 123 197.866 MWh, приетото количество на всички пунктове за предаване/ приемане е 137 481.893 MWh, като стойностното изражение на неизпълнението е 1 461 684.48 лева. С оглед горното е прието, че уговорката по чл. 7.3 не е нищожна.