Решение № 4 от 05.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Перник, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720102163 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 200, във вр. с чл. 183 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.

Образувано е по иск, предявен от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 28, сграда Изток Плаза, представлявано от Георги Миков и Виктор Станчев – членове на управителния съвет против У. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул.

**** №**, чрез назначения и особен представител адв. Н. Г..

Ищецът твърди, че е дружество, което притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и е собственик на разпределителната мрежа.

Сочи, че в съответствие с притежаваната лицензия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия на обекта, собствен на ответницата, находящ се на адрес: с. *********, общ. ******, с клиентски номер ************ е направена проверка, при която е констатирано, че потребената електрическа енергия не е измерена. За дължимата за нея сума в размер на 4565.68 лв. е издадена данъчна фактура № ***********/27.05.2022 г.

Излага, че с Решение № 317/27.03.2023 г. по гр. д. № 5524/2022 г. по описа на ПРС, потвърдено с Решение № 412/03.11.2023 г. по ВГД № 502/2023 г. по описа на ПОС е отхвърлен искът на ответницата за признаване на установено по отношение на ищеца, че не дължи вземането, обективирано в данъчна фактура № ***********/27.05.2022 г. Счита, че по тази причина вземането, за което е издадена фактурата е дължимо и подлежи на плащане 1 от ответника.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4565.68 лв., представляваща стойността на доставената, използвана и неизмерена електрическа енергия в обект, клиентски номер ************, с адрес: с. *********, общ. ******, за което е издадена фактура № ***********/27.05.2022 г., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 1735.14 лв. за периода 08.06.2022 г. до 04.06.2025 г., както и законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 10.06.2025 г. до окончателното плащане.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба е връчена на ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Н.

Г..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени по основание и по размер. Ответникът твърди, че ищеца не доказва, че при проверката на електромера е констатирано реално неизмерване, причинено от действия на ответницата. Счита, че липсват доказателства за присъствие на клиента при извършване на проверката, както и за връчване на констативния протокол. Излага, че не е установено техническото средство за измерване да е преминало метрологична проверка, както и начина на изчисляване на вземането, чието плащане се иска.

Ответникът оспорва основателността и на акцесорния иск. Счита, че не е доказана датата на настъпване на падежа на задължението му.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен и да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Г., оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

С исковата молба е представена лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР, от която е видно, че ищецът - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран да извършва дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия.

От фактура № ***********/27.05.2022 г. се установява, че същата е издадена от ищеца срещу ответника и обективира начислена сума по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ в размер на общо 4565.68 лв., включваща изчисление по констативен протокол, съгласно ПИКЕЕ в размер на 2590.09 лв., задължение към обществото в размер на 141.67 лв., достъп до разпределителната мрежа в размер 119.37 лв., достъп до електропреносната мрежа в размер на 9.67 лв., пренос през разпределителната мрежа НН в размер на 717.42 лв., пренос през електропреносната мрежа в размер на 226.51 лв. и ДДС в размер на 760.95 лв.

2

Във фактурата е отразен краен срок за плащане по нея – 07.06.2022 г.

Видно от приложения заверен препис от Решение № 317/27.03.2023 г. по гр. д. № 5524/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, потвърдено с Решение № 412/02.11.2023 г. по ВГД № 502/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, влязло в сила на 03.11.2023 г. е отхвърлен, предявеният на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от У. И. Г. иск за признаване на установено, че не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата в размер на 4565.68 лв., представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия за мрежови услуги, начислена въз основа на констативен протокол № 2002168 от 21.05.2022 г. по фактура № *********** от 27.05.2022 г. по партида клиентски № ************ за периода от 22.02.2022 г. до 21.05.2022 г. за недвижим имот, находящ се в с. *********, общ.

******.

При така установените факти, настоящият състав приема от правна страна следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Неоснователно е оплакването на ответника за процесуална недопустимост на исковата претенция, поради разрешаването на правния спор между страните с друго влязло в сила съдебно решение - Решение № 317/27.03.2023 г. по гр. д. № 5524/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, потвърдено с Решение № 412/02.11.2023 г. по ВГД № 502/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

Съгласно чл. 299, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Идентичност на споровете, обуславящо процесуална недопустимост на повторно заведеното дело е налице когато има съвпадане на страните, фактическите основания, от които те черпят правата си и субективното право, за което се търси защита.

Настоящият иск е за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на доставената на първия, ползвана и неизмерена електрическа енергия. Видно от приложените по делото съдебни актове, страните по гражданско дело № 5524/2022 г. по описа на ПРС са идентични със страните по настоящия правен спор, но разгледаният между тях спор е за установяване, че ответникът по настоящото дело не дължи на ищеца вземането, за плащането на което се води сегашното производство. Доколкото с Решение № 317/27.03.2023 г. по гр. д. № 5524/2022 г. по описа на ПРС, потвърдено с Решение № 412/03.11.2023 г. по ВГД № 502/2023 г. по описа на ПОС този иск е отхвърлен, то на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК спорът за съществуване на процесното вземане е разрешен между ищеца и ответника с обвързваща сила и не следва да бъде разглеждан повторно.

Предмет на настоящия спор, обаче е правото на ищеца да получи изпълнение на вземането си. То не е било предмет на съдебно производство и затова предявеният иск за защитата му е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът е основателен.

3

Ищецът е лицензиран да осъществява разпределение на електрическа енергия и съотевтно е „оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на чл. 88а от ЗЕ, във вр. с чл. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

С влязло в сила на 03.11.2023 г. Решение № 317/27.03.2023 г. по гр. д. № 5524/2022 г. по описа на ПРС, потвърдено с Решение № 412/03.11.2023 г. по ВГД № 502/2023 г. по описа на ПОС е отхвърлен иска на ответника, предявен в качеството му на „битов клиент“ по смисъла на на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ за признаване на установено, че не дължи на ищеца по настоящото дело сумата в размер на 4565.68 лв., представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия за мрежови услуги, за което е издадена фактура № *********** от 27.05.2022 г.

С цитираното решение спорът между страните за съществуване на вземането от 4565.69 лв. по фактура № *********** от 27.05.2022 г. е разрешен със силата на пресъдено нещо и на основание чл. 299 от ГПК не може да бъде пререшаван в настоящото производство.

Затова всички аргументи, наведени от ответника за недължимост/несъщесвуване на заявеното от ищеца вземане не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.

Това е така тъй като съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 8/2012 г., ОСГТК в производството по отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, като преценката за това е свързана с допустимостта на иска. При наличието на правен интерес от предявяването на този иск ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право, защото само неговото право се обхваща от предмета на спора, като трябва да изчерпи всички основания, на които то е могло да се породи.

От изложеното следва, че предмет на съдебното производство, приключило с отхвърляне на отрицателния установителен иск на настоящия ответник за недължимост/несъществуване на вземането на настоящия ищец, е било съществуването на вземането на последния. С влязлото в сила решение със сила на пресъдено нещо е установено, че това вземане съществува. Постановеният съдебен акт на основание чл. 297 от ГПК е задължителен за настоящия съдебен състав.

Вземането на ищеца е за заплащане на цена на преизчислено количество електрическа енергия за мрежови услуги, поради което то се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Срокът за плащането му е отразен в издадената за него фактура и е 07.06.2022 г. Затова на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава от следващия ден – 08.06.2022 г. и съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва от тази дата. Изчислен служебно от съда с помощта на електронен калкулатор размерът на обезщетението за забава за периода от 08.06.2022 г. до датата до която то се претендира – 04.06.2025 г. е 1753.14 лв.

Предвид изложеното предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да 4 бъдат присъдени направените от него разноски – държавна такса в размер на 252.04 лв., възнаграждение за назначения на ответника особен представител в размер на 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 200, във вр. с чл. 183 от ЗЗД и 86 от ЗЗД У. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. **** №**, чрез назначения и особен представител адв. Н. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Цариградско шосе № 28, сграда Изток Плаза, представлявано от Георги Миков и Виктор Станчев – членове на управителния съвет сумата от 4565.68 лв./четири хиляди петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на доставената, използвана и неизмерена електрическа енергия в обект, с клиентски номер ************, с адрес: с. *********, общ. ******, за което е издадена фактура № ***********/27.05.2022 г., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 1735.14 лв./хиляда седемстотин тридесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ за периода 08.06.2022 г. до 04.06.2025 г., както и законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 10.06.2025 г. до окончателното плащане.