Решение № 21293 от 25.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16933/2024
- Вид
- Решение № 21293
- Подписан
- 25.11.2024
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 38ж · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 21293 гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110116933 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесетa, раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото първоначално е било образувано е по искова молба, подадена от А. В. Д., EГН **********, чрез адв. К. Г., с която срещу ****** е предявен отрицателен установителен иск за сумата 4872,08 лева по издадена от ответника фактура № ******/08.03.2024 г.
Постъпил в срок отговор на исковата молба, с която ответникът е заявил искане за съединяване за общо разглеждане в едно производство на образуваните по искови молби на ищеца срещу ответника гр.д. № 16934/2024 г. по описа на 159 с-в, гр.д. № 16935/2024 г. по описа на 31 с-в и гр. д.№ 16936/2024 г. по описа на 157 с-в.
Служебно са изискани справки относно страните, предмета и етапа на производствата по посочените дела, както и на екземпляри от исковите молби, по които тези дела са били образувани. Такива са предоставени по настоящото дело, като въз основа на същите, съдът e приел, че са били образувани различни производства между едни и същи страни във връзка с издадени от ответника фактури за ел.енергия, начислена за един и същ кл. № ****** - вилен имот на ищеца в гр. ******. Ищецът отрича да дължи сумите на ответника на едни и същи основания. Като е констатирал, че се касае за едно и също правоотношение и тъй като делата са се намирали на един и същ етап, за процесуална икономия съдът с определение № 22864/03.06.2024 г. е съединил за разглеждане в общо производство и издаване на общо решение под номера на настоящото дело гр.д. № 16933/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в. следните висящи граждански дела между същите страни, които имат връзка помежду си, а именно: гр.д. № 16934/2024 г. по описа на 159 с-в, гр.д. № 16935/2024 г. по описа на 31 с-в и гр. д.№ 16936/2024 г. по описа на 157 с-в.
В исковите молби се твърди, че при справка за дължими суми ищецът е 1 установил, че от страна на ответника са издадени фактура с № ******/08.03.2024 г. на стойност 4872,08 лева; фактура № ******/08.03.2024 г. за задължение от ищеца в размер на 2358,36 лева; фактура № ******/08.03.2024 г. на стойност 4872,08 лева; фактура № ******/08.03.2024 г. за сумата 4867,27 лева. Твърди се, че фактурите не са били изпратени на ищеца и той не е бил уведомен за издаването им. Посочено е, че партида с кл. № ****** е била открита на името на ищеца за вилен имот на адрес в гр.
******, който не се ползва, като ел. енергия се консумирала единствено за включване на СОТ и дежурно осветление. До момента на издаване на процесните фактури регулярно се заплащали дължимите суми. С оглед изложеното, ищецът оспорва да е ползвал посоченото във фактурите количество ел. енергия, като твърди, че сумите са начислени незаконосъобразно. Оспорва начина и методиката, по които са определени посочените количества кВт/ч. Ищецът /в качеството си на потребител/ счита, че не дължи процесните суми поради начална липса на основание. Във фактура № ******/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 04.12.2023 г. – 03.01.2024 г., във фактура № ******/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 04.02.2024 г. до 18.02.2024 г., във фактура № ******/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 04.01.2024 г. до 03.02.2024 г., във фактура № ******/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 03.11.2023 г. до 03.12.2023 г. Ищецът поддържа, че не било възможно за посочените периоди да бъде начислена фактурираното количество енергия, оспорва същата да е реално консумирана. Поддържа, че е изправна страна по правоотношението, както и че доставчикът на ел. енергия не е представил конкретни данни и доказателства, че в процесния обект електрическата енергия се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона заизмерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване (СТИ) – електромер, нито кой точно от намиращите се на улицата пред дома му електромери касае абонатния номер и партида на ищеца. На следващо място, ищецът твърди, че ответникът претендира суми, за които били съставени частни изходящи от ЕРП и доставчика на ел. енергия документи, изготвени в отсъствие и без знание и съгласие от страна на абоната. Въведено е възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли се за постановяване на решение, с което да се признае за установено несъществуването на задълженията, за които са издадени горепосочените фактури. Претендират се разноски.
Ответникът не оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия с кл. № ****** относно процесния имот. Твърди се, че ищецът е потребител на ел. енергия за имота преди започването на упражняване на лицензионна дейност от страна на ****** /01.01.2007 г./ и между страните за периода до 18.03.2023 г. са действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ******, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, а след 18.03.2023 г. действали Общи условия за продажба на ел. енергия на ******, одобрени с Решение № ОУ-3/10.03.2023 г. на КЕВР, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, в сила от 18.03.2023 г., като ответникът посочва, че съгласно разпоредбите на ЗЕ /чл. 98а, ал. 4, чл. 98б, ал. 4, отм. в редакцията преди ДВ, бр. 54/, договорът обвързва страните и без изричното му писмено приемане.
Твърди се, че за процесния обект е било монтирано СТИ, но до него не е имало достъп, тъй като имотът, в който се намирало, бил ограден и заключен. Посочва се, че за периода от края на 2015 г. до 19.02.2024 г., до СТИ не е бил осигуряван достъп, не е бил подаван самоотчет от потребителя. Ответникът твърди, че на 19.02.2024 г. при 2 оператора на електроразпределителната мрежа е постъпил сигнал за липса на електрозахранване. При отстраняване на причините за тази липса и съответно при осигурен достъп, бил извършен демонтаж на СТИ – видно от констативен протокол № ******/19.02.2024 г., съставен съгласно изискванията на чл. 49, ал. 2 от Правилата за търговия с ел. енергия. Видно от протокола, СТИ било демонтирано при следните показания – дневна тарифа – 054 050 кВтч и нощна тарифа – 029 788 кВтч. Отчетеното количество /77 318 кВтч/ било подадено за фактуриране към крайния снабдител ******, в резултат на което били издадени процесните 4 бр. данъчни фактури.
Поддържа, че ищецът не е оспорил Общите условия, в които е посочено как се формира задължението за ел. енергия, като допълва, че във фактурите е отразена реално доставената и отчетена от СТИ ел. енергия. Твърди се, че за времето през което не е бил осигурен достъп до СТИ, изчисленията са правени на базата на средноаритметичната величина на потребеното количество. Посочва се, че отразените задължения касаят години, през които е консумирана ел. енергия, която не е била заплащана. Ответникът сочи, че не притежава лицензия за дейността по разпределение на ел. енергия, поради което в предмета на дружеството не попадат дейности по измерване на ел. енергия, отчитане на показания, проверка, подмяна и монтаж на средства за търговско измерване, включително преустановяване и възстановяване на електрозахранването на обекти, а издава фактури въз основа на предоставените от оператора на електроразпределителната мрежа данни за измереното количество ел. енергия. Оспорва се задълженията на ищеца да са погасени по давност, тъй като не се касае за бездействие от страна на кредитора, а за обективна невъзможност да се установи задължението на ищеца. Счита, че отразените във фактурите кратки периоди на потребление са ирелевантни, като следва да се съобрази действителното потребено количество ел. енергия. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: че между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия за битови нужди за обект с клиентски номер ******, регистриран на името на ищеца за вилен имот в гр. ******. Не е спорно също така, че на 22.03.2024 г. ответникът е издал процесните четири фактури, като със същите за периода 03.11.2023 г. – 18.02.2024 г. вкл. е фактурирал наличието на вземане за цена на електроенергия в общ размер на сумата 16 969,79 лева.
От страна на ответника е представена справка от информационна система относно показанията на СТИ № ****** за потребител с аб. № ****** за клиент А. Д..
За периода 19.11.2015 г. 02.11.2023 г. периодично е отбелязвано, че се касае за имот със сезонна консумация, че няма достъп до СТИ в обитаем обект, съответно не са отчитани реалните показания на електромера в същия.
Ищецът не оспорва, че ответникът (с предходно търговско наименование******) притежава лиценция за обществено снабдяване с електрическа енергия, както и че ****** (сега ******) въз основа на лицензия от 2004 г. е осъществявало дейността по разпределение на електрическа енергия за имота през исковия период.
По делото като писмени доказателства са приети общите условия, приложими към договора за продажба на електроенергия, респ. общите условия за ползване на електроразпределителната мрежда, собственост на ******.
От приетия по делото констативен протокол № ******/19.02.2024 г. се установява, че на посочената дата в присъствие на представител на потребителя 3 служители на ****** са извършили проверка на адреса на имота, като е бил демонтиран електромер фабричен № ******, произведен 2009 г., монтиран през 2015 г. с година на последна проверка 2015 г., с показания относно дневна консумация ******, нощна консумация ******. Като забележка в протокола е отбелязана констатация за стопяване на клемния блок на СТИ.
Събрани пред настоящата инстанция са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. В. и Ю М., служители на ******.
Св. В. е заемала длъжността „отчетник“ в района на гр. ****** от 2016 г. За процесния имот е сподила, че при посещенията си на адреса не е отчитала СТИ, тъй като същото се намирало в касета в границите на имота, а същият е бил ограден.
Правила е опити да влезе в имота, но никога не е засичала обитатели. Вратата е била заключена с катинар. Не й е известно друг нейн колега да е отчитал показанията на електромера или от страна на потребителя да са предоставяни данни за показанията на СТИ за периода, през който работи като отчетник. При посещенията си в имота е оставяла бележка на мрежата, че потребителят следва да осигури достъп до електромера за отчитането му или да се свърже по телефон за предоставяне на данни за показанията му. На свидетеля не е известно защо СТИ за конкретния обект не е изнесен извън границите на имота.
Св. М. също е заемал длъжността „отчетник“ в периода 2010 г. – 2018 г., а след него – длъжността „техник мерене на ниско напрежение“ в района на гр. ******.
Известен му е недвижимият имот, във връзка с който се води спорът. През м.02.2024 г. е бил изпратен от началника си за подмяна на електромер по подаден сигнал, че намиращият се на място бил неизправен и данни за наличие на шунт на една от фазите (електроенергията, преминаваща през същата не се измервала и отчитала от СТИ съгласно показанията на свидетеля). На място и в присъствието на представител на потребителя в разпределителната касета, намираща се в имота, е бил установен трифазен електромер, чиято средна (втора) фаза е била шунтирана, а самият електромер е бил стопен, според свидетеля, от висока консумация. Съставили протокол за подмяна на електромера и в същия вписали отчетените киловати, които показвало СТИ. Съгласно показанията на свидетеля СТИ може да се разтопи освен при претоварване (превишаване на максималната мощност), също и при по-хлабави връзки при монтаж, който обаче се извършвал с реглаж. В показанията си свидетелят е посочил, че има електромери, които могат да се ползват 15-20 години без да се констатира проблем. Конкретният електромер бил статичен с вградена електроника. В съставения протокол свидетелят е посочил, че наличието на шунт не е било отразено, тъй като това се правело от колеги от друга дирекция. Същевременно в началото на разпита си свидетелят заяви пред съда, че в задълженията му влиза „установяване на нерегламентирани присъединявания, както проверка за изправност на схемата на свързване в електрическото табло“. Докато е бил отчетник, свидетелят е отчитал това СТИ, тъй като до един момент оградата е била компрометирана и се влизало през нея.