Определение № 1534 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. Варна, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20263100900379 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Херос Норд“ ООД, с която срещу „Енерго-Про продажби“ АД е предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

По допустимостта:

Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна искова молба, обективираща осъдителен иск, предявен от и срещу правосубектна страна. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове включват установяването на застрахователно правоотношение, което съставлява абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Размяната на книжа, предвидена в чл. 367 – 373 ГПК, е приключила. На основание чл. 374, ал. 2 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 374, ал. 2 ГПК:

Производството по делото е образувано по предявен от „Херос Норд“ ООД срещу „Енерго-Про продажби“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 129,97 евро, представляваща сбор от дължимо обезщетение по чл. 34 от Договора при Общи условия за ДПЕЕ в размер от по 4376,65 евро за оставането без електрическа енергия за периода 01.06.2023 г. – 31.12.2023 г. за всеки един от трите обекта, собственост на ищеца с УИН: ****Мотел ТР; УИН: **** - Канцелария Масларево и УИН: **** – Овчарник.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е клиент на „Енерго-про продажби“ АД, който в качеството си на краен снабдител с електрическа енергия (§ 1, т. 28а, б. „а“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ)) доставя електрическа енергия до няколко обекта на ищеца в село Масларево на основание чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ във връзка с чл. 98а от ЗЕ, а именно: УИН: **** Мотел TP.14 Масларево/Херос норд - предоставена мощност от 62 KW; УИН: **** – Канцелария Масларево - предоставена мощност от 6 KW и УИН: **** – Овчарник ТР.4 Масларево - предоставена мощност от 6 KW. След 01.07.2020 г.

1 ответникът започнал да начислява на ищеца неоснователни мрежови услуги върху присъединена мощност в размер на 1570 KW. Ищецът оспорил тези фактури с жалба до КЕВР и между страните се водили няколко гражданскоправни спора досежно дължимостта на тези вземания. От средата на 2021 година ответникът поетапно във връзка с правото му чл. 123 от Закона за енергетика бил отправил искане до оператора на разпределителната мрежа в Северна България „Електроразпределение север“ ЕАД да преустанови захранването на ищеца за задължения по фактурите, които ответникът издал след 01.07.2020 г. За тези задължения между страните възникнали два правни спора гр.д. 6426 / 2021 г. и гр. д. 9405 / 2022 г. по описа на PC - Пловдив. По тези дела PC - Пловдив и ОС Пловдив признали за недължими всички суми по издадените фактури от страна на „Енерго-про продажби” АД за претендирани вземания от „Херос Норд“ ООД.

Практически преносът на електрическа енергия за ищеца е преустановен за признато недължими вземания в периода месец януари 2021 г. - 06.06.2024 г., от която дата „Електроразпределение север“ АД възстановил предноса. Сочи, че преносът на електрическа енергия бил неоснователно преустановен както следвало: за УИН: **** в периода 06.01.2021 г. - 06.06.2024 г., УИН: **** в периода 23.02.2021 г. - 06.06.2024 г., УИН: **** - Овчарник ТР.4 Масларево в периода 26.04.2021 г. - 06.06.2024 г. Твърди, че съгласно чл. 20, ал. 5 от Общите условия на договора между „Енерго-про продажби“ АД и „Х е р о с Норд“ ООД е регламентирано, че в случай на съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя (както е в случая), „Енерго-Про Продажби“ АД няма право да поиска прекъсване на снабдяването с електрическа енергия по отношение на спора. До решаване на спора потребителят следва да заплаща текущите си задължения. Сочи, че многократно бил канил „Енерго-Про Продажби“ АД да му възстанови преноса на електрическа енергия, който е бил преустановен по тяхно искане от „Електроразпределение север“ АД, но това се случило едва след окончателния край на гр.д. № 6426/2021 г. PC - Пловдив. Първата покана за възстановяване била изпратена на 30.12.2020 г., след което ищецът имал разменена огромна по обем кореспонденция с ответника по тази тема. Сочи, че нарушението било особено фрапантно в периода след 28.03.2024 г., когато било постановено окончателно влязлото в сила решение по в.гр.д. 1491/2023 по описа на ОС Пловдив. Позовава се на клаузата на чл. 34, ал. 1 от Договора при общи условия, съществуващ между него и ответника, според който в случай че потребителите останат без електрическа енергия по вина на „Енерго-Про Продажби“ АД повече от 24 часа след получаването от „Енерго-Про Продажби“ АД на уведомление от потребителя, „Енерго- Про Продажби" АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Уточнява, че процесните обекти били останали без снабдяване на основание искане на ответника, отправено до оператора на разпределителната мрежа от началото на 2021 г. Допълва се, че между страните е налице влязло в законна сила решение по отношение на дължимостта на обезщетението за друг период – Решение № 231/02.06.2025 г. по т.д. № 611/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 367 ГПК по делото от ответника „Енерго-Про продажби“ АД е постъпил отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на исковата претенция, но за нейната неоснователност. Излага, че ищцовото дружество е неизправна страна по договор при общи условия по причина, че не е заплащало задълженията си по договора в срок. Оспорва твърденията, че ищцовото дружество е останало без електрическа енергия за периода 01.06.2023 г. – 31.12.2023 г. Излага, че „Енерго Про Продажби “ АД не е преустановявало преноса на електрическа енергия до обектите на ищцовото дружество, тъй като не е оправомощено да преустановява преноса на електрическа 2 енергия на потребителите, а е натоварено единствено с процесите по продажба, фактуриране, и заплащане на потребената електрическа енергия от потребителите.

В посоченият смисъл ответникът и не разполага с достоверни данни и документи, както за конкретните дати, на които снабдяването на потребителя е било преустановено, така и за възстановяването му. Излага, че в случай че се установи, че през посочения период за посочените в исковата молба обекти е бил преустановен преносът на електрическа енергия, то „Енерго - Про Продажби“ АД не носи вина за прекъсването на снабдяването с електрическа енергия. Твърди, че прекъсването на снабдяването с електрическа енергия е последица от неизпълнение на задължението на потребителя да заплаща текущите си задължения за потребена електрическа енергия, за което ответното дружество издава фактури. Поддържа, че нормативно регламентирана последица от непогасяване на задълженията на потребителя в срок е правомощието на продавача на електрическа енергия да отправи искане за ограничаване на снабдяването с електрическа енергия съгласно ОУДПЕЕ. Дори и ищцовото дружество да установи твърдяното прекъсване на снабдяването с електрическа енергия, то същото е било извършено правомерно и като последица от неизпълнението на вмененото задължения на потребителя да заплаща задълженията си в указаните във фактурите срокове. Въпреки, че към настоящия момент с влезли в сила съдебни актове вземенията на ответното дружество били отречени, към момента на заявяване на претенциите, основание за ограничаване на снабдяването с електрическа енергия било налице, като ищецът бил своевременно информиран за прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. Твърди, че хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ОУДПЕЕ не е приложима в настоящия случай. Посочената клауза представлявала нормативно уредена защита на клиента при технически и организационни прекъсвания по вина на доставчика на електрическа енергия. Разпоредбата уреждала задължението на доставчика на ел. енергия да отстранява повредите по мрежата в срок от 24 часа, а смисълът на уведомяването е, че доставчикът може да не знае за повредата. Уговорената в чл. 34 ОУДПЕЕ неустойка компенсирала вредите на потребителя за периода без електроенергия, без да е необходимо да се доказват, и без ограничение на максималния период и съответно размер на неустойката поради прогласяване на клаузата за срока за неравноправна.

Разпоредбата, обаче, не намирала приложение в случаите, при които електроснабдяването било прекъснато неправомерно поради неизпълнение от потребителя на задължението за заплащане на електрическата енергия.

Прекъсването на ел. снабдяването на ищцовото дружество за целия процесен период, е закономерна последица, от несъобразеното с договора поведение.

Твърди, че ищецът смесвал претенциите за вреди по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 от ОУДПЕЕ и тези по чл. 92 ЗЗД , вр. чл. 34 , ал. 1 от ОУДПЕЕ. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 372 ГПК по делото от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора и поддържа вече изложеното в исковата молба.

В срока по чл. 373 ГПК по делото от ответника е постъпил отговор на допълнителна искова молба, с който се прави признание на предявения иск по смисъла на чл. 237 ГПК. Релевира се възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

С молба с вх. № 26434/14.08.2026 г. ответникът излага, че е заплатил дължимите суми, ведно със законна лихва върху претендираната главница, въпреки че не е предмет на делото, с цел избягване на бъдещи възможни претенции.

Представя преводно нареждане за извършеното плащане и поддържа възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С молба с вх. № 28398/03.09.2026 г. ищецът признава извършеното 3 плащане на исковата сума и законната лихва към нея, като твърди, че разноските за процеса са останали незаплатени. Моли за решение при признание на иска. Счита, че ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело, като аргументира становището си с процесуалното поведение на ответната страна в предходно водените между страните дела и оспорването на иска с отговора на исковата молба в настоящото производство.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало между страните облигационно отношение във връзка с предоставяне на електрическа енергия за процесните обекти; 2) осъщественото прекъсване на електрозахранването на обекти на ищеца и неговата продължителност; 3) наличието на договорна клауза за дължимост на неустойка в твърдяния размер и при посочената хипотеза – оспорено вземане на ответника срещу ищеца. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.

Предвид направеното признание на иска от ответника съдът намира, че не следва да му бъде разпределяна доказателствена тежест.

С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК следва да бъде обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че в исковия период между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по Договор за за продажба на електроенергия за следните обекти: УИН: ****- Мотел ТР; УИН ****- Канцелария Масларево; УИН****- Овчарник; че електроподаването в обектите е било прекъснато от ответника за исковия период 01.06.2023 г. – 31.12.2023 г., поради неплатени задължения за периода о т 01.07.2020 г. до 28.02.2021 г., като електрозахранването е възстановено на 06.06.2024 г., които задължения са оспорени от ищеца и с решение по по в.гр.д. № 1491/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив исковете на ответника са били отхвърлени; както и че в хода на настоящото производство ответникът е заплатил исковата претенция за дължима неустойка по чл. 34, ал. 1 от Договора при общи условия в размер на 13 129,97 евро.