Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 359 от 01.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 390/2025
Вид
Решение № 359
Подписан
01.12.2025
В сила
07.02.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Александър Стойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000390 по описа за 2025 година

С решение № 468/3.12.24 г., постановено по т.д. № 656/23 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД ЕИК 115552190 е осъдено да заплати на „ОЕМП - 2002“ ООД ЕИК 115769144 сумата от 30 707.10 лв. /тридесет хиляди седемстотин и седем лева и 10 ст/, представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа по Договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа от 01.10.2012 г., за което са издадени двадесет и четири броя фактури, платена за периода 30.11.2021 г. - 31.10.2023 г. без основание поради нищожността на договора поради липса на основание и невъзможен предмет, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2023 г. до окончателното плащане, ведно със сумата 4239.50 лв - разноски по делото.

С определение № 173/29.01.25 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с определение № 714/13.05.25 г., постановени по същото първоинстанционно дело, горното решение е допълнено в частта му за разноските, като “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е осъдено да заплати на “ОЕМП- 2002“ ООД сумата от 1 228,28 лв. - представляваща 1 заплатена държавна такса, като се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 41985/19.12.2024 г., подадена от “ОЕМП- 2002“ ООД ЕИК 115769144 чрез адв. Г. Г. в частта й, с която се иска да се измени постановено решение № 468/03.12.2024 г. в частта за разноските, като се присъди на ищеца в пълен размер заплатеното адвокатско възнаграждение от 18 000 лв, както и претендираните разноски за платени банкови комисионни за направените банковите преводи за държавна такса и депозити за вещи лица в общ размер от 24 лева.”

Въззивна жалба против решение № 468/3.12.24 г. по т.д. № 656/23 г. е подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на съществени процесуални правила. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявения срещу дружеството иск да бъде отхвърлен като неоснователен с произтичащите от това последици относно разноските. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна „ОЕМП - 2002“ ООД, като се излагат конкретни доводи по отношение на направените оплаквания в депозирания отговор. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по представен списък на разноските.

Постъпила е и частни въззивни жалби от „ОЕМП - 2002“ ООД срещу определение № 173/29.01.25 г. и определение № 714/13.05.25 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, и двете п о т.д. № 656/23г. на ОС Пловдив,с които е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъди на ищеца в пълен размер заплатеното адвокатско възнаграждение от 18 000 лв. и претендираните разноски за платени банкови комисионни за направените банкови преводи за ДТ и депозити за вещи лица в общ размер на 24 лв. Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска в обжалваната част същото да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което в полза на страната се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и банкови комисионни.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото и във връзка с изложените оплаквания и възражения 2 на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск, предявен от „ОЕМП - 2002“ ООД против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД с правна квалификация чл.

55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен на 01.10.2012 г. Договор за достъп и пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа, по силата на който ответникът, в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителната мрежа, предоставя на ищеца правото на ползване на тази мрежа с цел снабдяване на негови обекти с електроенергия. В договора изрично е посочено, че предоставените по силата на договора услуги са достъп до мрежата, пренос през мрежата и допълнителни услуги. Според чл.25 от договора мрежовият клиент /ищцовото дружество/ заплаща на оператора на мрежата изчислените суми за ползваните мрежови услуги по одобрени от КЕВР цени за ползване на мрежата и респ. установените по действащ ценоразпис цени за евентуално ползвани други услуги.

Установено е, че за процесния период м. ноември 2021 г. до м. октомври 2023 г. е начислена и заплатена от ищцовото дружество общо сумата 30 7070.10 лв. като цена за услугата - достъп до разпределителната мрежа.

Тезата, поддържана от ищцата, е била, че горните суми са заплатени недължимо, тъй като още преди сключването на договора е бил присъединен със собствени кабели към подстанция „Пълдин“ в ЖР „Тракия“, гр. Пловдив, която не е собственост на „ЕР ЮГ“ ЕАД, респ. договорът е без основание и с невъзможен предмет затова, че още към момента на сключването му ответникът не е имал възможност да предостави нито една от двете услуги, предмет на договора - достъп и пренос, по причина, че собствените на ищеца съоръжения са били свързани директно с преносната мрежа, т.е. не е имало връзка с разпределителната мрежа, на която оператор е ответното дружество.

На база прието заключение на СТЕ първоинстанционният съд е 3 приел за установено следното:

Ищецът е собственик на трафопост, ведно със съоръженията, монтирани в него и на кабелни линии 20КV - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“, които кабелни линии са присъединени към електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД към килия № 35 и килия № 14 от подстанция „Пълдин“.

Границата на собственост между енергийните съоръжения на електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД и енергийните съоръжения, собственост на „ОЕМП - 2002“ ООД, е точката на присъединяване на кабелните накрайници на КЛ 20КV - „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“ в килия № 35 и килия № 14 на подстанция „Пълдин“. Точката на присъединяване на посочените кабели към електропреносната мрежа и кабели 20КУ - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи" не са част от електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ“ ЕАД.

Електрозахранването на трафопоста, собственост на „ОЕМП 2002” ООД, се осъществява от КЛ 20КV - „Ксерокс” и КЛ 20 КВ „Флопи”, собственост на „ОЕМП - 2002” ООД. Няма други кабелни линии, по които да се подава електрическа енергия за захранване на трафопоста, собственост на „ОЕМП - 2002“ ООД.

„ЕР ЮГ“ ЕАД не се явява оператор в точката на присъединяване на КЛ 20КV - „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“ и на кабелни линии 20 К V „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“, които не са част от електроразпределителната мрежа. Съгласно Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г., т. 3.1.3 елементите на мрежата, чрез които лицензиантът осъществява дейността по лицензията, са негова собственост или лицензиантът има вещно право на ползване върху тях.

„ЕР ЮГ" ЕАД не е собственик на трафопост и на кабелни линии 20 КV “Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“, нито има учредено вещно право на ползване върху тях.

По цялата схема на свързване за осигуряване на електрозахранване на клиент „ОЕМП - 2002“ ООД няма елементи и съоръжения, които да са част от електроразпределителната мрежа или наети по договор за предоставяне на вещно право на ползване. По тази причина на „ОЕМП - 2002“ ООД по никакъв начин не е осигурен достъп до електроразпределителната мрежа за периода м. октомври 2021 г. до момента на изготвяне на заключението.

4

Килия № 14 и килия № 35 са части (прилежащи) от подстанция „Пълдин“ която е собственост на „ЕСО“ ЕАД и представлява част от електропреносната мрежа. Килия № 14 и килия № 35 от подстанция „Пълдин“ не са собственост на „ЕР ЮГ“ ЕАД, не са част от електроразпределителната мрежа и „ЕР Юг“ ЕАД не може да оперира върху тях. Точките на присъединяване на кабел 20КV - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи" се явяват граници на собственост между енергийните съоръжения, собственост на „ЕСО“ ЕАД, и енергийните съоръжения, собственост на клиента „ОЕМП 2002“ ООД, и не са част от не са част от електроразпределителната мрежа.

Килия 14 и килия 35 са част от подстанция „Пълдин“, чиято дейност е трансформиране на напрежението от високо към средно напрежение и която дейност попада в обхвата на дейността на електропреносната мрежа.

Вещото лице не е открило писмени доказателства за фактически и физически действия на „ЕР ЮГ“ ЕАД да предоставя на „ОЕМП - 2002“ ООД услугата достъп до електроразпределителната мрежа.

„ОЕМП - 2002“ ООД е присъединено за захранване с електрическа енергия на ниво средно напрежение - 20 КУ посредством собствени кабелни линии 20 К V - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи", присъединени към електропреносната мрежа в килия № 35 и килия № 14 на подстанция „Пълдин“.

„ЕР ЮГ“ ЕАД е монтирало в РУ20 КV на трафопоста, собственост на „ОЕМП - 2002“ ООД, средства за търговско измерване на електроенергията, потребена по кабелни линии 20 К V - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“ напреженови трансформатори, измервателни токови трансформатори. “ЕР ЮГ“ ЕАД е поставило 2 броя електромери в електромерно табло, монтирано на външната фасада на трафопоста. На база показанията на тези електромери от „ЕР ЮГ” ЕАД са начислявани ежемесечно за заплащане от „ОЕМП - 2002“ ООД цена достъп до електроразпределителната мрежа.

Няма данни обектите на ищеца да са свързани към електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ“ ЕАД. В схемата на свързване за електрозахранване обектите на „ОЕМП - 2002“ ООД няма елементи и съоръжения, които да са част от електроразпределителната мрежа. Килия 14 и килия 35 са части /прилежащи/ от подстанция „Пълдин“, която е собственост 5 на „ЕСО“ ЕАД и представлява част от електропреносната мрежа. Килия 14 и килия

35 от подстанция

„Пълдин“ не са собственост на електроразпределителното дружество, не са част от електроразпределителната мрежа и „ЕР ЮГ“ ЕАД не може да оперира върху тях.

С обжалваното решение са споделени доводите на ищеца за нищожност на процесният договор за достъп и пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа от 01.10.2012 г. поради липса на основание и невъзможен предмет, поради което и платените суми като цена за предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната система подлежат на връщане на осн. чл. 55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Прието е, че с договора не е осъществена типичната му непосредствена цел, която се преследва със сключването му и обуславя обвързването на страните, а именно реално и възможно предоставяне на услуга от мрежови оператор при спазване на законовите изисквания за това. Прието е, че ако мрежовия оператор /ответникът/ не е собственик на електроразпределителна мрежа, захранваща с електроенергия обекта на ищеца, същият обективно не може да осъществи типичната цел на договора - реално престиране на услугата, а такова качество собственик на електроразпределителната мрежа по отношение обекта на ищеца, той не е притежавал включително и към момента на възникване на облигационната връзка. Предвид посоченото е обоснован извод, че в случая липсва основание /кауза/ за сключване на такъв договор между страните по делото, респ. същият е нищожен и не породил действие, вкл. не е порадил задължение за плащане на фактурираната цена за достъп.

Във въззивната жалба се оспорват горните изводи като незаконосъобразни. Излагат се доводи, че обектите на ищцовото дружество са присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ“ АД, а не към електропреносната мрежа на „ЕСО“ АД, като доводи от това се черпят от обстоятелството, че присъединяването е на „ниво средно напрежение“.

Жалбоподателят счита, че за отговор на въпроса дали се дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, водещо е не собвеността на съоръженията, а това на какво ниво на напрежение клиентът е присъединен към мрежата. Твърди се противоречие на решението с Наредба № 166 57/28.01.08 г., решение от 22.05.2008 по дело С-439/06 г. на СЕС вр. с Директива 2003/54/ЕО, както и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.