Закон за защита на потребителите (ЗЗПотр)

Чл. 1

(1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.

(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:

1. право на информация за стоките и услугите;

2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

3. право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при, нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия;

4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;

5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;

6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;

7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;

8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

Чл. 2

При провеждане на държавната политика в отделните отрасли и сектори на икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на потребителите.

Чл. 3

(1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна.

(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.

(3) Всяка клауза в договор, която посочва за приложим закона на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или на закона на държава - членка на Европейския съюз, е нищожна.

(4) Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна.

Чл. 4

(1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация, освен ако тя е ясна от контекста или от естеството и характера на стоката или услугата:

1. основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка;

2. името/наименованието на търговеца, седалището и адреса на управление, неговия телефонен номер, както и електронния адрес и интернет страницата, ако има такива;

3. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя;

4. когато е приложимо, се посочват условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугата, и предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;

5. напомняне по видим начин чрез хармонизираното съобщение съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 2 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 304/64 от 22 ноември 2011 г.), наричана по-нататък „Директива 2011/83/ЕС“, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;

5а. посочване от търговеца, че за стоката е предоставена търговска гаранция, когато производителят предоставя търговска гаранция за трайност на стоката без допълнителни разходи, чийто срок е по-дълъг от две години, и предоставя тази информация на търговеца, и напомняне по видим начин, чрез хармонизирания етикет, съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката;

5б. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на цифровото съдържание и цифровите услуги;

5в. когато е приложимо, се посочват наличието и условията за извънгаранционно обслужване и на търговската гаранция;

5г. за стоките, съдържащи цифрови елементи, за цифровото съдържание и цифровите услуги, когато производителят или доставчикът предоставя информация на търговеца, той посочва минималния срок, чрез позоваване на срок или дата, за който производителят или доставчикът осигурява актуализации на софтуера по смисъла на чл. 45а;

6. срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване, условията за неговото прекратяване;

7. когато е приложимо, се посочва функционалността на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги, включително приложимите мерки за техническа защита;

8. когато е приложимо, се посочва всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;

8а. когато е приложимо, се посочва показателят за възможностите за ремонт за стоките;

8б. когато не е приложим показателят за възможностите за ремонт за стоките и когато производителят предоставя такава информация на търговеца, се посочва информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части, необходими за запазване съответствието на стоките, информация за наличието на указания за ремонт и поддръжка и за ограниченията по отношение на ремонта;

9. наличност на стоката или услугата;

10. опасностите, свързани с обичайната употреба, използване или поддръжка на стоката или услугата;

11. условията за употреба на стоката или услугата, влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или използване;

12. срока на годност на стоката – когато е приложимо.

(2) Информацията по ал. 1 е неразделна част от договора.

(3) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1 се носи от търговеца.

(4) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато тези стоки не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, както и за договори за централно отопление и за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.

Чл. 5

(1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.

(2) Информацията трябва да бъде вярна, пълна четлива, ясна и разбираема.

(3)

Чл. 6

Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага:

1. употребявани стоки;

2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;

3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;

4. стоки с намалени цени.

Чл. 7

Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4 - 6 дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя.

Чл. 8

(1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация:

1. фирмата и адреса на управление на търговеца;

2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;

3. работното време на търговския обект.

(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.

(3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.

Чл. 9

(1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.

(2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба.

(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.

(4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.

(5) При предлагането на стоки освен етикети могат да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12.

Чл. 10

(1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава - върху самата стока.

(2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос - за предоставянето на тази информация отговаря вносителят.

(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката й или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.

Чл. 11

Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.

Чл. 12

Министерският съвет приема наредби за:

1. изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики;

2.

Чл. 13

(1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.

(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.

(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.

Чл. 14

При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие.

Чл. 15

(1) Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.

(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.

Чл. 16

Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.

Чл. 17

В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.

Чл. 18

Търговецът може предварително да информира потребителя за готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от обявените й елементи.

Чл. 19

(1) Цената на стоката трябва да бъде посочена в евро.

(2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.

(3)

(4) продажната цена и цената за единица мярка трябва да включват:

1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и

2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца.

(5) Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6.

Чл. 20

(1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.

(2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на:

1. стоки, които се влагат при извършването на услуга;

2. стоки, продавани на търг и/или на аукцион;

3. антики и произведения на изкуството.

(3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.

Чл. 21

Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка.

Чл. 22

(1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.

(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.

(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена.

Чл. 23

За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.

Чл. 24

(1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й.

(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.

(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26.

Чл. 25

(1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът трябва да информира потребителя за цената на услугата.

(2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи цената по разбираем начин и на място, което е лесно видимо извън търговския обект.

Чл. 26

(1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално.

(2) Офертата трябва да включва:

1. името и адреса на търговеца;

2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени;

3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил;

4. срока на действие на офертата.

(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето й.

Чл. 27

(1) Продажната цена на услугата се посочва в евро.

(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.

(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.

Чл. 28

Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа.

Чл. 29

Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е построена бензиностанцията или газостанцията.

Чл. 30

Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или услугата и цената.

Чл. 31

Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава наредби за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на цените на определени видове стоки или услуги.

Чл. 32

(отменен)

Разпоредбите на тази глава имат за цел да защитят търговците и потребителите от заблуждаваща реклама и от нейните вредни последици и да определят условията, при които сравнителната реклама е разрешена.

Чл. 33

(отменен)

(1) Реклама е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения.

(2) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.

Чл. 34

(отменен)

(1) Рекламодателят и рекламната агенция, изготвила рекламата, носят отговорност за заблуждаваща и за неразрешена сравнителна реклама.

(2) Всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, може да поиска писмено от Комисията за защита на потребителите да забрани реклама, която смята за заблуждаваща, или неразрешена сравнителна реклама.

(3) Комисията за защита на потребителите се произнася по направеното искане и уведомява лицето по реда на чл. 180.

Чл. 35

(отменен)

(1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че рекламата е заблуждаваща или неразрешена сравнителна реклама, председателят на комисията издава заповед, с която:

1. забранява разпространението на рекламата, преди да е станала публично достояние, когато рекламата не е разпространена още, но разпространението й е предстоящо и неизбежно;

2. спира разпространението на рекламата.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи рекламодателя да докаже съдържащите се в рекламата твърдения, а при сравнителна реклама - да разпореди представянето на доказателствата да се извърши в определен от него кратък срок.

(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди на рекламодателя и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин заповедта по ал. 1 или част от нея, както и съответната коригирана реклама.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане по чл. 34, ал. 2.

Чл. 36

(отменен)

(1) В заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите задължително се посочват основанието и мотивите за забрана или спиране на разпространението на рекламата.

(2) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 37

(отменен)

Заповедта по чл. 35, ал. 1 не е пречка за предявяване на иск пред съда по реда на глава девета, раздел III за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, или на иск за обезщетяване на вредите от заблуждаваща, или неразрешена сравнителна реклама.

Чл. 38

(отменен)

(1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.

(2) За да се прецени дали една реклама е заблуждаваща, трябва да се имат предвид всички нейни страни, включително:

1. характеристиките на стоките и услугите като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;

2. цената или начинът на формирането й и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите;

3. данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма; адрес или седалище; адрес на управление; имущество; права върху индустриална и интелектуална собственост; получени награди или отличия.

Чл. 39

(отменен)

Непочтена е всяка реклама, която:

1. съдържа елементи на дискриминация или накърнява човешкото достойнство;

2. цели да предизвика безпокойство или страх или използва тези чувства и липсата на опит от страна на потребителите;

3. обещава лесни печалби;

4. чрез представянето й по начин, подобен на този на известни производители, създава объркване сред потребителите на стоката или услугата;

5. може да причини морални или умствени смущения у деца;

6. използва данни за превъзходството на рекламираните стоки или услуги, които не могат да бъдат проверени;

7. използва елементи на насилие.

Чл. 40

(отменен)

Сравнителна реклама е всяка реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги.

Чл. 41

(отменен)

Сравнителната реклама е разрешена, когато:

1. не е заблуждаваща по смисъла на чл. 38 и по смисъла на чл. 68д, 68е, 68ж;

2. сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел;

3. сравнява обективно една или повече характерни черти на стоките и услугите, които са съществени, сравними и представителни за тези стоки и услуги, включително техните цени;

4. не води до объркване на рекламодателя с неговите конкуренти или на търговски марки, търговски имена, други отличителни белези, стоки или услуги на рекламодателя с тези на неговите конкуренти;

5. не води до дискредитиране или опетняване на търговските марки, търговските имена, други отличителни белези, стоките, услугите, дейностите или положението на конкурентите;

6. сравнява стоки с едно и също наименование за произход;

7. не извлича нелоялно предимство от известността на търговската марка, търговското име или други отличителни белези на конкурентите или от наименованието за произход на конкуриращи се стоки;

8. не представя стоките или услугите като имитация или копие на стоки или услуги със запазена търговска марка или име.

Чл. 42

(отменен)

Всяко сравняване на стоки, отнасящо се до предлагане на стоки и услуги при специални условия, трябва да посочи по ясен и категоричен начин датата, от която започва предлагането на стоките и услугите по специални цени или други специфични условия, датата, до която е в сила предлагането, или че предлагането е валидно до изчерпване на стоките и услугите, когато това е необходимо.

Чл. 43

Разпоредбите на тази раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите при сключване на договори извън търговския обект и на договори от разстояние.

Чл. 44

Договор извън търговския обект e всеки договор между търговец и потребител:

1. сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;

2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1;

3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;

4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.

Чл. 45

Договор от разстояние e всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Чл. 45а

Актуализация на софтуера за целите на чл. 4 и на този раздел е безплатна актуализация, включително актуализация във връзка със сигурността, която е необходима, за да се поддържа съответствието на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.

Чл. 46

Разпоредбите на чл. 4 и на този раздел не се прилагат за договори:

1. за социални услуги, включително социално настаняване, грижи за деца и оказване на помощ за семейства и лица, които са постоянно или временно в нужда, включително оказване на помощ при дългосрочни грижи;

2. за здравни услуги, предоставяни от медицински специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;

3. за хазартни дейности, които включват залози с материална стойност в игри на късмета, лотарии, игри в казина и трансакции по залагане;

4. за финансови услуги от разстояние, с изключение на чл. 45, 47а, чл. 49, ал. 7, чл. 52а, 59 и 59а;

5. за придобиване или прехвърляне на недвижимо имущество или за учредяване, придобиване или прехвърляне на ограничени вещни права върху недвижимо имущество;

6. за строеж на нови сгради, съществено преустройство на съществуващи сгради и отдаване под наем на жилища за жилищни нужди;

7. за туристически пакети по смисъла на Закона за туризма, с изключение на чл. 47, ал. 7, чл. 49, ал. 2, 3 и 7 и чл. 62в – 62д;

8. за разпределено във времето право на ползване на собственост, договори за дългосрочни ваканционни продукти и договори за препродажба и замяна;

9. сключени от лице, осъществяващо публични функции, което по закон е длъжно да е независимо и безпристрастно и като предоставя изчерпателна правна информация, гарантира, че потребителят сключва договора след внимателно обмисляне и след като се е запознал с правния му характер и значение;

10. за доставка на храни, напитки или други стоки за текущо потребление в домакинството, които се доставят от търговеца при чести и редовни доставки до дома, жилището или работното място на потребителя;

11. за услуги за превоз на пътници, с изключение на разпоредбите на чл. 49, ал. 2 и 3 и чл. 62в – 62д;

12. сключени чрез автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти;

13. сключени с телекомуникационни оператори чрез обществени телефони за използването на тези телефони или сключени с цел осъществяване от потребителя на единично свързване по телефон, интернет или факс.

Чл. 47

(1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:

1. основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите;

2. името/наименованието на търговеца;

3. седалището и адресът на управление на търговеца, телефонният му номер и адресът на електронната му поща; когато търговецът предоставя други средства за онлайн комуникация, които гарантират, че потребителят може да съхранява на траен носител всяка писмена кореспонденция с търговеца, включително датата и часа на тази кореспонденция, информацията съдържа също и подробно описание на тези други средства; средствата за комуникация, предоставени от търговеца, трябва да дават възможност на потребителя да установи бързо контакт с търговеца и да общува ефективно с него; когато е необходимо, търговецът предоставя също и седалище и адрес на управление, както и данни, идентифициращи търговеца, от чието име действа;

4. адреса на мястото, където търговецът осъществява стопанската си дейност, и когато е приложимо – адреса на мястото, където търговецът, от чието име действа той, осъществява стопанската си дейност, на който потребителят може да изпрати евентуални жалби – когато седалището и адресът на управление на търговеца не съвпадат с тези по т. 3;

5. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя; в случай на безсрочен договор или на договор, съдържащ абонамент, в крайната цена се включват всички разходи за периода на фактуриране; когато тези договори предвиждат фактуриране по фиксирана тарифа, в крайната цена се включват и всички месечни разходи; когато общата сума на разходите не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената;

6. разходите за използване на средството за комуникация от разстояние за сключване на договора, когато тези разходи са изчислени на база, различна от основната тарифа;

7. условията за плащане, доставка, включително когато са налични възможности за доставка, зачитащи околната среда, начина на изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да предостави услугите, и когато е приложимо, предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;

8. когато потребителят има право на отказ от договора, търговецът предоставя информация относно условията, срока и начина за неговото упражняване съгласно чл. 52, ал. 1 и 2 и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6; когато е приложимо, търговецът предоставя на потребителя информация за наличието и раздела в онлайн интерфейса, където се намира функцията за упражняване правото на отказ, съгласно чл. 52а;

9. когато е приложимо, се посочва обстоятелството, че потребителят трябва да поеме разходите за връщане на стоките в случай на упражняване правото на отказ; при договорите от разстояние, ако поради естеството си стоките не могат да бъдат върнати по обичаен начин по пощата, се посочват разходите за връщането им;

10. указание, в случай че потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9, че е длъжен да плати на търговеца разходи по чл. 55, ал. 5 и 6, определени в разумни граници;

11. когато не е предвидено право на отказ съгласно чл. 57, търговецът уведомява потребителя, че няма право на отказ или когато е приложимо, се посочват обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ от договора;

12. напомняне по видим начин чрез хармонизираното съобщение съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 2 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;

12а. посочване от търговеца, че за стоката е предоставена търговска гаранция, когато производителят предоставя търговска гаранция за трайност на стоката без допълнителни разходи, чийто срок е по дълъг от две години, и предоставя тази информация на търговеца, и напомняне по видим начин, чрез хармонизирания етикет, съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката;

12б. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие за цифровото съдържание и цифровите услуги;

12в. за стоките, съдържащи цифрови елементи, за цифровото съдържание и цифровите услуги, когато производителят или доставчикът предоставя информация на търговеца, той посочва минималния срок, чрез позоваване на срок или дата, за който производителят или доставчикът осигурява актуализации на софтуера;

13. когато е приложимо, се посочва наличието на възможност за оказване на помощ на потребителя след продажбата, наличието на извънгаранционно обслужване и на търговска гаранция, както и условията по тях;

14. когато е приложимо, се посочва дали има кодекси за добра търговска практика, къде могат да бъдат намерени и по какъв начин може да бъде получен екземпляр от тях;

15. срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване – условията за неговото прекратяване;

16. когато е приложимо, се посочва минималният срок, за който потребителят има задължения по договора;

17. когато е приложимо, се посочва дали е необходимо да се предоставят депозити или други финансови гаранции, които се заплащат или дават от потребителя по искане на търговеца, и условията по тях;

18. когато е приложимо, се посочва функционалността на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и цифровите услуги, включително приложимите мерки за техническа защита;

19. когато е приложимо, се посочва всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и цифровите услуги с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;

20. когато е приложимо, се посочва възможността за използване на извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове и за обезщетяване, в които търговецът участва, и условията за достъп до тях.

21. когато е приложимо, се посочва, че цената е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решение.

22. когато е приложимо, се посочва показателят за възможностите за ремонт за стоките;

23. когато не е приложим показателят за възможностите за ремонт за стоките и когато производителят предоставя такава информация на търговеца, се посочва информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части, необходими за запазване съответствието на стоките, за наличието на указания за ремонт и поддръжка и за ограниченията по отношение на ремонта.

(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, и на договори за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.

(3) При публични търгове информацията по ал. 1, т. 2 – 4 може да се замени със съответната информация за лицето, провеждащо търга.

(4) Информацията по ал. 1, т. 8 – 10 може да се предостави чрез стандартните указания за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 7. Търговецът е изпълнил задължението си за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 8 – 10, ако е предоставил на потребителя надлежно попълнени стандартните указания за упражняване правото на отказ.

(5) Информацията по ал. 1 е неразделна част от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и не може да бъде променяна, освен ако страните по договора изрично уговорят друго.

(6) Ако търговецът не изпълни изискванията за предоставяне на информация за допълнителните разходи или за другите разходи, посочени в ал. 1, т. 5, или за разходите за връщане на стоките, посочени в ал. 1, т. 9, потребителят не дължи тези разходи.

(7) Информацията в договора за продажба от разстояние и в договора извън търговския обект се предоставя на български език.

(8) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1 се носи от търговеца.

Чл. 47а

(1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от предложение за сключване на договор чрез онлайн място за търговия, доставчикът на онлайн мястото за търговия предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин и във форма, която е съобразена със средството за комуникация от разстояние, следната допълнителна информация относно:

1. обща информация за основните параметри, определящи класирането на направените предложения на потребителите в отговор на тяхното търсене, както и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри; информацията се предоставя в специален раздел на онлайн интерфейса, до който има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени предложенията;

2. това дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или не, въз основа на декларация на третата страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия;

3. това, че потребителите нямат правата, произтичащи от този закон и от други закони, въвеждащи изисквания на правото на Европейския съюз за защита на потребителите, когато третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, не е търговец;

4. разпределението на задълженията по договора между третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчика на онлайн мястото за търговия, ако е приложимо.

(2) Информацията по ал. 1, т. 4 не засяга отговорността, която доставчикът на онлайн мястото за търговия или третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, носят във връзка с договора съгласно националното законодателство или правото на Европейския съюз.

Чл. 47б

(1) Когато търговецът не е предоставил на онлайн мястото за търговия информацията по чл. 47, ал. 1, т. 2 – 4 или предоставената информация е невярна или непълна, или длъжностно лице на Комисията за защита на потребителите не може да установи контакт с търговеца чрез някое от предоставените от него средства за комуникация повече от три пъти в рамките на 10 работни дни, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда преустановяване на нарушението.

(2) Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на издаването й. Лицата, за които тази заповед се отнася, се смятат за уведомени в деня на публикуването й и са длъжни да отстранят нарушенията, посочени в ал. 1.

(3) Когато в тридневен срок от публикуването на заповедта лицето не преустанови нарушението, комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до посочените в заповедта интернет страници.

(4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му.

(5) Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на комисията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуването на разпореждането на съда.

(6) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвана.

Чл. 47в

(1) Когато стоките и услугите, предлагани на онлайн място за търговия, са забранени за предлагане и/или продажба с нормативен акт, по който контролни правомощия има Комисията за защита на потребителите, председателят на Комисията за защита на потребителите издава заповед, с която разпорежда преустановяване на нарушението.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 47б, ал. 2 – 6.

Чл. 59б

(1) Разпоредбите на този раздел и на чл. 45, 47а, чл. 49, ал. 7, чл. 52а, 59, 59а, 62, 62в, чл. 62г, ал. 1 и 3 и чл. 62д се прилагат за договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

(2) При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които съдържат първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга, последвано от последователни операции или от поредица от операции от същото естество, които се извършват през определени интервали от време, се прилагат разпоредбите по ал. 1 само по отношение на първоначалното споразумение. Разпоредбите на чл. 62г, ал. 1 и 3 се прилагат и при последващите операции.

(3) Когато договорът не съдържа първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга от разстояние, но последователните или отделните операции от същото естество се изпълняват между страните по договора през определени интервали от време, разпоредбите на чл. 59в и 59е се прилагат само по отношение на първата операция.

(4) Когато между страните по договора в продължение на повече от една година не е извършвана операция от същото естество, следващата операция се приема за първа от нова поредица от операции и за нея се прилагат разпоредбите на чл. 59в и 59е.

Чл. 59в

(1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от предложение за сключване на договор от разстояние, търговецът е длъжен своевременно да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:

1. наименование, правна форма и основна дейност на търговеца и когато е приложимо, наименование и основна дейност на търговеца, от чието име той действа;

2. седалище и адрес на управление на търговеца, телефонен номер и адрес на електронна поща или подробна информация за всяко друго средство за комуникация, предлагано от търговеца, и когато е приложимо, информация за търговеца, от чието име действа; всички средства за комуникация, предлагани от търговеца, трябва да предоставят възможност на потребителя да се свърже бързо с търговеца, да общува ефективно с него и да съхранява на траен носител всяка писмена кореспонденция с търговеца;

3. актуални данни за контакт, които позволяват на потребителя да изпраща жалби до търговеца, и когато е приложимо, до търговеца, от чието име действа;

4. единен идентификационен код, с който търговецът е вписан в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

5. наименование, адрес, уебсайт и други данни за контакт на компетентния регулаторен или надзорен орган, когато за дейността на търговеца се прилага разрешителен или лицензионен режим за упражняване на търговска дейност;

6. описание на основните характеристики на финансовата услуга;

7. общата цена, която потребителят заплаща на търговеца за финансовата услуга, включително всички свързани с нея комисиони, такси и разходи и всички данъци, които се заплащат чрез търговеца, или когато не е възможно да бъде посочена точна цена, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената, за да може потребителят да я провери;

8. когато е приложимо, се посочва информация за последствията от забавени или пропуснати плащания;

9. когато е приложимо, посочване, че цената е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения;

10. когато е приложимо, информация, че финансовата услуга е свързана с инструменти, съдържащи специфични рискове, свързани с техните специфични характеристики, или с операциите, които се извършват, или чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, върху които търговецът не може да влияе, и информация, че постигнатите до момента резултати не гарантират постигането на резултати в бъдеще;

11. информация, че е възможно да има други такси, комисиони или разходи, които не се заплащат чрез търговеца или не се начисляват от него;

12. периода от време и/или крайния срок, за който предоставената информация е валидна;

13. начин на плащане и изпълнение на услугата;

14. всички допълнителни разходи за потребителя, свързани с използване на средството за комуникация от разстояние, когато се начисляват такива допълнителни разходи за потребителя;

15. всички екологични или социални цели, които се преследват с финансовата услуга, когато в инвестиционната стратегия на финансовата услуга са включени екологични или социални фактори;

16. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор съгласно чл. 59г; когато потребителят има право да се откаже от договора, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 59д, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване на това право;

17. минималния срок на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние при договори за продължително или периодично предоставяне на финансови услуги;

18. правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно съгласно условията на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в т.ч. предвидените в договора неустойки при неизпълнение на условията;

19. практически указания за упражняване на правото на отказ съгласно чл. 59г, ал. 1, в които се посочват телефонният номер и адресът на електронна поща на търговеца или подробна информация за всяко друго приложимо средство за комуникация за изпращане на уведомлението за отказ, а за договорите за финансови услуги, сключени чрез онлайн интерфейс – информация за наличието и местоположението на функцията за отказ от договора, посочена в чл. 52а;

20. приложимия закон към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и/или за компетентната юрисдикция;

21. езика/езиците, на който/които се предоставят условията на договора и преддоговорната информация по този член, както и езика или езиците, които търговецът се задължава със съгласието на потребителя да използва за комуникация по време на действие на договора от разстояние;

22. наличието или липсата на извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове при предоставяне на финансови услуги от разстояние и за обезщетяване на потребителите, както и за достъпа на потребителите до такива способи;

23. съществуването на гаранционен фонд или на други подобни способи за обезщетяване на потребителите, различни от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от Фонда за компенсиране на инвеститорите.

(2) Когато договорът за финансова услуга се сключва на територията на Република България или финансовата услуга се предоставя на територията на Република България, информацията по ал. 1 се предоставя на български език или и на български език.

(3) При използването на телефон или на друго средство за гласова комуникация от разстояние търговецът е длъжен още в началото на разговора да се представи на потребителя с името/наименованието си и когато е приложимо, с името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането. Когато обаждането се записва или може да бъде записано, търговецът уведомява потребителя за това.

(4) В случаите по ал. 3, когато потребителят изрази изрично съгласие и преди да бъде обвързан от договора от разстояние, търговецът може да му предостави на траен носител само следната информация:

1. наименование, правна форма и основна дейност на търговеца и когато е приложимо, наименование и основна дейност на търговеца, от чието име той действа;

2. описание на основните характеристики на финансовата услуга;

3. общата цена, която потребителят заплаща на търговеца за финансовата услуга, включително всички свързани с нея комисиони, такси и разходи и всички такси, начислявани чрез търговеца, или когато не е възможно да бъде посочена точна цена, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената, за да може потребителят да я провери;

4. информация, че е възможно да има други такси, комисиони или разходи, които не се заплащат чрез търговеца или не се начисляват от него;

5. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор; когато потребителят има право да се откаже от договора, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 59д, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване на това право.

(5) В случаите по ал. 4 търговецът уведомява потребителя за наличието и естеството на цялата информация, посочена в ал. 1. Търговецът е длъжен да предостави на траен носител информацията по ал. 1, извън вече предоставената по ал. 4, незабавно след сключване на договора.

(6) Когато информацията по ал. 1 е предоставена по-малко от един ден преди потребителят да бъде обвързан от договора от разстояние, търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмено уведомление за възможността да се откаже от договора и за начина за упражняване на правото на отказ съгласно чл. 59г. Уведомяването на потребителя се изпраща на траен носител в срок от един до седем дни от датата на сключване на договора от разстояние.

(7) Търговецът предоставя информацията по ал. 1 на траен носител по начин, който е лесен за четене. При поискване търговецът предоставя информацията по ал. 1 в подходящ и достъпен формат на хората с увреждания, включително на тези с нарушено зрение.

(8) При предоставяне на информацията по ал. 1 търговецът може да организира информацията на различни нива, когато прави това по електронен път, с изключение на информацията по ал. 1, т. 1, 6, 7, 11 и 16. Когато информацията по ал. 1 е организирана на различни нива на средството за комуникация от разстояние, трябва да се осигури възможност за преглеждане, запазване и отпечатване на информацията като един документ. В този случай търговецът е длъжен да обезпечи, че потребителите получават цялата преддоговорна информация по ал. 1 преди сключване на договора от разстояние.

(9) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1 – 8 се носи от търговеца.

(10) Информацията, която търговецът предоставя на потребителя съгласно ал. 1 – 7, трябва да бъде пълна, вярна и разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение.

Чл. 59г

(1) Потребителят има право да се откаже от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, без да посочва причина, без да дължи неустойки или обезщетение и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, в 14-дневен срок, считано от:

1. датата на сключване на договора, или

2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора.

(2) Потребителят може, без да дължи обезщетение и/или неустойка, без да посочва причина и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, да се откаже от договора от разстояние за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или за застраховка „Живот“ в срок 30 дни, считано от:

1. датата на сключване на договора, или

2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора.

(3) Когато търговецът не е предоставил на потребителя условията на договора и информацията по чл. 59в, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок една година и 14 дни, считано от датата на сключване на договора.

(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 59в, ал. 1, т. 16, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок 14 дни, считано от датата на предоставяне на тази информация.

(5) Правото на отказ от договора не се прилага за:

1. финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които могат да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора, и върху които търговецът не може да влияе, като услуги, свързани със:

2. застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори със срок, по-кратък от един месец;

3. договори, които са изпълнени от двете страни по изричното искане на потребителя, преди той да е упражнил правото си на отказ от договора.

(6) При упражняване на правото си на отказ от договора от разстояние потребителят уведомява доставчика преди изтичането на срока по ал. 1 или 2. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението е било изпратено преди изтичането на съответния срок.

(7) Когато във връзка с договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се предоставя допълнителна услуга от търговеца или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и търговеца и потребителят упражни правото си на отказ по ал. 1 или 2 от първоначалния договор, потребителят не е обвързан от допълнителния договор и може да го прекрати, без да дължи обезщетение и/или неустойка.

Чл. 59д

(1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно чл. 59г, ал. 1 или 2, той заплаща на търговеца без неоправдано забавяне само стойността на действително предоставените финансови услуги по договора. Сумите, дължими от потребителя, не могат да превишават стойността на предоставените финансови услуги спрямо общата стойност на финансовите услуги, предвидени по договора, като размерът им не може да представлява по своя характер обезщетение и/или неустойка.

(2) Когато търговецът е започнал изпълнението на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние преди изтичането на срока за упражняване на правото на отказ и не може да докаже, че потребителят е бил надлежно уведомен, че може да дължи плащане съгласно чл. 59в, ал. 1, т. 16, търговецът не може да изисква от потребителя заплащане за предоставената услуга.

(3) Потребителят не дължи заплащане за предоставената услуга, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичането на срока за упражняване правото на отказ по чл. 59г, ал. 1 и 2 без неговото изрично предварително съгласие.

(4) Търговецът връща на потребителя всички заплатени от него суми, с изключение на сумите по ал. 1, не по-късно от 30 дни, считано от получаването на уведомлението на потребителя за упражняване правото му на отказ.

(5) Потребителят връща на търговеца получените суми по договора не по-късно от 30 дни, считано от изпращането до търговеца на уведомлението за упражняване правото на отказ.

Чл. 59е

(1) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя подходящи разяснения относно предложените договори за финансови услуги, които предоставят възможност на потребителя да прецени дали предложеният договор и допълнителните услуги са съобразени с неговите потребности и финансово положение.

(2) Разясненията по ал. 1 се предоставят безплатно на потребителя преди сключване на договора и включват:

1. задължителната преддоговорна информация по чл. 59в;

2. основните характеристики на предлагания договор, включително възможните допълнителни услуги, ако има такива;

3. конкретните последици, които предлаганият договор може да има за потребителя, включително когато е приложимо, последиците при липса на плащане или забавено плащане от страна на потребителя.

(3) Когато търговецът използва онлайн средство за комуникация, потребителят има право да поиска и търговецът е длъжен да осигури човешка намеса преди сключване на договора, а когато това е необходимо, и след сключване на договора от разстояние, на същия език, на който е предоставена преддоговорната информация по чл. 59в, ал. 2.

(4) Тежестта на доказване за изпълнението на задължението за предоставяне на подходящи разяснения се носи от търговеца.

Чл. 59ж

(1) При сключване на договори от разстояние за предоставяне на финансови услуги търговците нямат право да проектират, организират или управляват своите онлайн интерфейси по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, по начин, който заблуждава или манипулира потребителите, получатели на тяхната услуга, или който по друг начин съществено нарушава или ограничава тяхната способност за вземане на свободно и информирано решение.

(2) Забраняват се следните практики при използване на онлайн интерфейс от търговците за предоставяне на финансови услуги от разстояние:

1. по-силно открояване на някои възможности за избор в момента, в който потребителите, на които се предлага услугата, трябва да вземат решение;

2. повтарящо се искане до потребителите, на които се предлага услугата, да направят избор, след като такъв вече е направен, особено чрез показване на изскачащ прозорец, който пречи на потребителското изживяване;

3. настройка на онлайн интерфейса, при която процедурата за отказ от услугата е по-трудна от процедурата за абонирането за нея.

Чл. 59з

Когато в друг нормативен акт, уреждащ конкретни финансови услуги, се съдържат правила относно предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договора или предоставянето на срок за размисъл преди сключване на договора, или предоставянето на подходящи разяснения на потребителите, за съответните финансови услуги се прилагат разпоредбите на другия нормативен акт.

Чл. 48

(1) При договор извън търговския обект търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1 на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. Информацията трябва да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език.

(2) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя копие от подписания договор или потвърждение на договора на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. При договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, търговецът предоставя потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.

(3) Когато потребителят желае предоставянето на услугата или доставянето на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора извън търговския обект по чл. 50 и договорът предвижда задължение за потребителя да плати, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това на траен носител и да потвърди, че след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца, потребителят няма да има право на отказ.

Чл. 49

(1) При договори от разстояние търговецът предоставя информацията по чл. 47, ал. 1 на потребителя или я предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език. Когато информацията се предоставя на траен носител, тя трябва да бъде четливо написана.

(2) При договор от разстояние, който се сключва по електронен път чрез интернет сайт и който предвижда задължение за потребителя да извърши плащане, търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1, т. 1, 5, 12а, 15 и 16 по ясен и очевиден начин в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителят прави поръчката си. Търговецът е длъжен да обезпечи, че когато потребителят прави своята поръчка, изрично потвърждава, че поръчката е свързана със задължение за плащане от негова страна. Ако извършването на поръчка е свързано с активиране на бутон или на подобна функция, върху бутона или върху тази подобна функция се изписват четливо само думите „поръчка със задължение за плащане“ или друга съответна недвусмислена формулировка, от която става ясно, че извършването на поръчка води до задължение за плащане от страна на потребителя.

(3) Когато търговецът не спази изискванията на ал. 2, потребителят не е обвързан от договора или поръчката.

(4) В интернет страниците за електронна търговия търговците посочват по ясен и четлив начин най-късно при започване на процеса на поръчване дали има ограничения за доставката на стоките и какви платежни средства се приемат.

(5) Когато договорът е сключен чрез използване на средство за комуникация от разстояние, което е с ограничено пространство или време за представяне на информация, преди сключването на договора търговецът предоставя на потребителя чрез използваното средство за комуникация най-малко преддоговорната информация по чл. 47, ал. 1, т. 1, 2, 5, 8 и 15, с изключение на стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6. Преди сключването на договора търговецът предоставя на потребителя останалата информация по чл. 47, ал. 1, включително стандартния формуляр за упражняване правото на отказ, по подходящ начин съгласно ал. 1.

(6) Когато търговецът използва телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, освен информацията по ал. 5 в началото на разговора търговецът се представя на потребителя с името/наименованието си и когато е приложимо – името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането.

(7) При сключване на договор от разстояние по телефона търговецът е длъжен да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител. Потребителят е обвързан от предложението, едва след като го подпише или след като е изпратил писменото си съгласие за приемане на предложението.

(8) Търговецът предоставя на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор в рамките на разумен срок след сключване на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди да е започнало изпълнението на услугата. Потвърждението от страна на търговеца трябва да съдържа цялата информация по чл. 47, ал. 1, освен ако търговецът е предоставил тази информация на потребителя на траен носител преди сключването на договора от разстояние и при договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител – потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.

(9) Когато потребителят желае предоставянето на услуга или доставянето на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора от разстояние по чл. 50 и договорът предвижда задължение за потребителя да плати, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това на траен носител и да потвърди, че след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца, потребителят няма да има право на отказ.

(10) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1 – 9 се носи от търговеца.

Чл. 50

Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на:

1. сключване на договора – при договор за услуги, а в случаите по чл. 228а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения – считано от датата, на която потребителят потвърди съгласието си със сключения договор.;

2. приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба, или:

3. сключване на договора – при договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, и при договори за доставяне на централно отопление и на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.

Чл. 51

(1) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 47, ал. 1, т. 8, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл. 50.

(2) Когато търговецът предостави на потребителя информацията за правото на отказ в срок една година от датата по чл. 50, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок 14 дни, считано от датата на получаване на информацията по чл. 47, ал. 1, т. 8.

Чл. 52

(1) Когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50.

(2) За да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора.

(3) Потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, ако е изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50, а когато търговецът не е предоставил информация за правото на отказ – съгласно срока по чл. 51.

(4) За упражняване правото на отказ търговецът може да предостави на потребителя възможност за избор да попълни и да изпрати по електронен път чрез интернет страницата на търговеца стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или друго недвусмислено заявление. В тези случаи търговецът е длъжен незабавно да изпрати на потребителя потвърждение за получаване на отказа му на траен носител.

(5) Тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.

Чл. 52а

(1) При договори от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, търговецът е длъжен да предостави на потребителя възможност да се откаже от договора, като използва функция за отказ.

(2) Функцията за отказ по ал. 1 се обозначава с думите „откажете се от договора тук“ или с подобен недвусмислен израз, който е лесен за четене. Функцията за отказ трябва да бъде на разположение постоянно през целия период, през който потребителят има право да се откаже от договора. Функцията за отказ се показва в онлайн интерфейса на търговеца по начин, който е видим и е леснодостъпен за потребителя.

(3) Функцията за отказ по ал. 1 трябва да предостави възможност на потребителя да изпрати онлайн изявление за отказ, с което информира търговеца за решението си да се откаже от договора. Онлайн изявлението за отказ позволява на потребителя да предостави лесно или да потвърди следната информация:

1. име на потребителя;

2. данни, идентифициращи договора, от който желае да се откаже;

3. данни за електронното средство, чрез което потвърждението за отказ от договора ще бъде изпратено на потребителя.

(4) След попълване на онлайн изявлението за отказ по ал. 3 търговецът предоставя на потребителя възможност да го изпрати чрез функцията за потвърждаване на отказа. Функцията за потвърждаване на отказа се обозначава по начин, който е лесен за четене само с думите „потвърждавам отказа“ или с подобен недвусмислен израз.

(5) След като потребителят активира функцията за потвърждаване на отказа, търговецът изпраща на потребителя, без неоправдано забавяне, но не по-късно от края на работния ден, на траен носител потвърждение за получаването на отказа и информация за неговото съдържание и датата и часа на подаването му.

(6) Счита се, че потребителят е упражнил правото си на отказ в рамките на съответния срок за отказ от договора, ако е подал онлайн изявлението за отказ по ал. 3 преди изтичането на съответния срок.

Чл. 53

Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект, или в случаите, когато потребителят е направил предложение да сключат договор от разстояние или договор извън търговския обект.

Чл. 54

(1) Когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52 и 52а.

(2) Търговецът е длъжен да възстанови получените суми, като използва същото платежно средство, използвано от потребителя при първоначалната трансакция, освен ако потребителят е изразил изричното си съгласие за използване на друго платежно средство и при условие че това не е свързано с разходи за потребителя.

(3) Търговецът няма задължение да възстанови допълнителните разходи за доставка на стоките, когато потребителят изрично е избрал начин на доставяне на стоките, различен от най-евтиния вид стандартна доставка, предлагана от търговеца.

(4) При договор за продажба, когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, той може да задържи плащането на сумите на потребителя по ал. 1, докато не получи стоките или докато потребителят не представи доказателство, че е изпратил стоките обратно, в зависимост от това, кое от двете се е случило по-рано.

(5) Търговецът е длъжен да спазва изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, и на Закона за защита на личните данни.

(6) Търговецът е длъжен да се въздържа от използване на всяко съдържание, което е различно от лични данни и което е предоставено или създадено от потребителя при използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено от търговеца, с изключение на случаите, когато съдържанието:

1. няма приложение извън контекста на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца;

2. се отнася само до дейността на потребителя при използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца;

3. е било обобщено с други данни от търговеца и не може да бъде отделено от другите данни или може да бъде отделено от тях само посредством непропорционални усилия, или

4. е било създадено съвместно от потребителя и от други лица и други потребители могат да продължат да го използват.

(7) При искане от страна на потребителя търговецът предоставя на негово разположение всяко цифрово съдържание, което не съставлява лични данни, предоставено или създадено от потребителя по време на използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца, с изключение на случаите по ал. 6, т. 1 – 3. Потребителят има право да получи това цифрово съдържание безплатно, без да бъде възпрепятстван от търговеца, в рамките на разумен срок и в широко използван машинночетим формат.

(8) При упражняване правото на отказ от договора от страна на потребителя търговецът може да възпрепятства всяко следващо използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, като например направи цифровото съдържание или цифровата услуга недостъпни за потребителя или като блокира профила на потребителя.

(9) Алинея 7 се прилага независимо от ал. 8.

Чл. 54а

При сключването на договор от разстояние по телефона договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението от деня, в който доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма.

Чл. 55

(1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52 и чл. 52а. Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок.

(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя.

(3) При договор извън търговския обект, когато стоките са били доставени в дома на потребителя в момента на сключването на договора, търговецът е длъжен да прибере стоките за своя сметка, ако естеството на стоките е такова, че не позволява те да бъдат върнати по обичаен начин по пощата.

(4) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8.

(5) Когато потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9, той заплаща на търговеца пропорционалната сума на това, което действително му е било предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняване правото на отказ.

(6) Пропорционалната сума по ал. 5, която потребителят трябва да заплати на търговеца, се изчислява въз основа на крайната цена, уговорена в договора. Ако крайната цена е прекомерно висока, пропорционалната сума се изчислява въз основа на пазарната стойност на това, което действително е било предоставено.

(7) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той не дължи разходи за:

1. предоставяне на услуги или за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или за централно отопление, изцяло или отчасти, извършени по време на срока за отказ, когато:

2. доставянето изцяло или отчасти на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато:

(8) Потребителят не носи отговорност за упражняване правото на отказ, освен в случаите по ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 54, ал. 3.

(9) След упражняване правото на отказ от договора потребителят се въздържа от използване на цифровото съдържание или цифровата услуга и предоставянето им на трети лица.

Чл. 56

(1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да дължи каквито и да е разходи, обезщетения и/или неустойки, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на чл. 28 от Закона за потребителския кредит.

Чл. 57

Разпоредбите на чл. 50 – 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори:

1. за предоставяне на услуги, при които услугата е предоставена напълно, когато договорът предвижда задължение за потребителя да плати, и изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие и потвърждение на потребителя, че знае, че ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца;

2. за доставка на стоки или услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ;

3. за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания;

4. за доставка на стоки, които поради своето естество могат да влошат качеството си или имат кратък срок на годност;

5. за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето;

6. за доставка на стоки, които след като са били доставени и поради естество им са се смесили с други стоки, от които не могат да бъдат отделени;

7. за доставка на алкохолни напитки, чиято цена е договорена при сключването на договора за продажба, при които доставката може да бъде извършена в срок не по-рано от 30 дни, считано от сключването на договора, и чиято действителна стойност зависи от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца;

8. при които потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му с цел извършване на неотложни дейности за ремонт или поддръжка; когато при такова посещение търговецът предоставя и други услуги в допълнение към тези, поискани от потребителя, или достави стоки, различни от резервните части, необходими за извършване на ремонта или на поддръжката, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки;

9. за доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан компютърен софтуер, които са разпечатани след доставката;

10. за доставка на вестници, периодични издания или списания с изключение на договори за абонамент за доставката на такива издания;

11. сключени по време на публичен търг;

12. за предоставяне на услуги за настаняване, които нямат за цел живеене, транспорт на стоки, отдаване на автомобили под наем, услуги за хранене или предоставяне на услуги, свързани с развлекателни дейности, ако договорът предвижда конкретна дата или срок за изпълнение;

13. за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, когато изпълнението е започнало и договорът задължава потребителя да плати, в случаите, когато:

14. за предоставяне на услуги, които задължават потребителя да плати, когато потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му за извършване на дейности за ремонт, след като услугата е предоставена напълно и изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя.

Чл. 58

(1) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори от разстояние за продажба на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.

(2) Изискванията на Закона за храните по отношение на производството и търговията с храни в страната се прилагат и за договорите от разстояние за доставка на храни, различни от тези по чл. 46, т. 10.

Чл. 59

(1) Когато за договор от разстояние или за договор извън търговския обект е приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, правата на потребителите по този закон не може да бъдат ограничавани.

(2) Потребителят не може да бъде лишен от защитата, която му се предоставя от законодателството на държава – членка на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива 2011/83/ЕС, на Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ, L 328/7 от 18 декември 2019 г.) и на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО (ОВ, L 2023/2673 от 28 ноември 2023 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2023/2673“, когато договорът от разстояние или договорът извън търговския обект има тясна връзка с територията на тази държава членка. Тясна връзка с територията на тази държава членка е налице, когато е изпълнено някое от следните условия:

1. договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя;

2. търговецът насочва своята дейност към територията на държава – членка на Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя;

3. договорът е предшестван от предложение или от реклама, направени в тази държава членка, и от действия, извършени от потребителя, необходими за сключване на договора;

4. договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, от потребител по време на пътуване или на престой, предложен или организиран от търговеца, имащ за цел пряко или косвено да насърчи сключване на договора.

(3) Всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по този закон, е недействителна.

Чл. 59а

(1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект.

(2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за тяхното съдържание.

Чл. 60

(отменен)

Комисията за защита на потребителите информира потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект.

Чл. 61

(отменен)

Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за тяхното съдържание.

Чл. 61а

(1) Разпоредбите на чл. 62 – 62д имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител.

(2)

Чл. 62

(1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.

(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.

(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.

Чл. 62а

(1) Срочен договор се продължава само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. Потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.

(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.

Чл. 62б

Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения.

Чл. 62в

Забранява се начисляването от страна на търговците на такси, дължими от потребителите за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за използване на същото платежно средство.

Чл. 62г

(1) Когато търговецът използва телефонна линия за свързване с него във връзка със сключения договор, потребителят заплаща стойността на разговора, без да дължи допълнителна такса, съгласно изискванията на наредбата по чл. 133а от Закона за електронните съобщения.

(2) В случай че търговецът е начислил на потребителя допълнителна такса във връзка с предоставената услуга, той е длъжен да възстанови на потребителя неправомерно начислената такса.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не лишава доставчиците на телекомуникационни услуги от правото им да таксуват такива разговори.

Чл. 62д

(1) Преди потребителят да бъде обвързан с договор или с предложение за сключване на договор, търговецът трябва да получи изричното му съгласие за всяко допълнително плащане, което превишава уговорената цена по основното договорно задължение на търговеца.

(2) Когато търговецът не е получил изричното съгласие на потребителя по ал. 1, но е приел, че такова е налице, поради това, че потребителят не е отхвърлил предварително изготвените от търговеца предложения, които са свързани със задължение за плащане и не са били поискани от потребителя, той има право заплатените от него допълнителни суми да му бъдат възстановени.

(3) Тежестта на доказване за полученото изрично съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания се носи от търговеца.

Чл. 63

Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:

1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;

2. условията, при които се извършва намалението на цените;

3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.

Чл. 64

Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:

1. чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана, или

2. чрез думите “нова цена” и “предишна цена”, последвани от съответните суми, или

3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана.

Чл. 65

(1) Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа предишната цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената.

(2) Предишна цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената в същия търговски обект, интернет страница или приложение.

(3) Алинея 2 не се прилага за храни и други бързо развалящи се стоки.

(4) За стоки, които подлежат на бързо разваляне или които имат кратък срок на годност, или които се предлагат на пазара за период, по-кратък от 30 дни, срокът по ал. 2 е не по-кратък от 7 дни преди датата на намалението на цената.

(5) При прогресивно намаление на цената предишната цена е цената без намаление преди първото намаление на цената.

Чл. 66

(1) Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.

(2) Съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца, в следните случаи:

1. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на търговския обект;

2. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през последните три години;

3. извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни;

4. прехвърляне на предприятието или неговата ликвидация.

Чл. 67

(отменен)

Забранява се предлагането на две или повече стоки или услуги с една обща цена, без наличието на съществена връзка между предлаганите стоки или услуги, освен в случаите, когато:

1. всяка от стоките или услугите, предлагани заедно, може да бъде закупена в търговския обект поотделно на своята обичайна цена, и

2. потребителят е информиран за възможността по т. 1, както и за индивидуалната цена на всяка от стоките или услугите.

Чл. 68

Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.

Чл. 68а

(отменен)

(1) Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, посочено в Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите - членки на Европейския съюз.

(2) Министерският съвет приема решение за определяне на органите, които отговарят за защита на икономическите интереси на потребителите, по смисъла на Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите - членки на Европейския съюз.

(3) Министерският съвет приема наредба за реда и условията за участието на органите по ал. 2 в административното сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.

Чл. 68б

(1) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.

(2) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на всички стоки и услуги, включително цифрово съдържание и цифрови услуги недвижимо имущество, права и задължения.

(3) Продукт по смисъла на този раздел е всяка стока или услуга, включително недвижимо имущество, цифрово съдържание и цифрови услуги, както и права и задължения.

(4) Актуализация на софтуера по смисъла на този раздел е актуализация, която е необходима, за да се поддържа съответствието на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, включително актуализация във връзка със сигурността, или актуализация на функционалностите.

Чл. 68в

Забраняват се нелоялните търговски практики.

Чл. 68г

(1) Търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

(2) Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена.

(3) Преценката по ал. 2 не се прилага за реклама, която съдържа преувеличени изявления или изявления, които не са предназначени да бъдат разбрани буквално.

(4) Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.

Чл. 68д

(1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:

1. съществуването или естеството на стоката или услугата;

2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които съдържа, изпълнение, състав, екологични или социални характеристики, принадлежности, аспектите, свързани с кръговата икономика, като трайност, наличие на възможност за ремонт или рециклиране, извънгаранционно обслужване и разглеждане на жалби, начин и дата на производство или предоставяне, доставка, пригодност за използване по предназначение, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху стоката или услугата;

3. обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа;

4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;

5. необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката;

6. вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: името, постоянния адрес на физическите лица и наименованието, адреса на управление на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия;

7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.

(3) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, и когато тя включва:

1. всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент;

2. неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила.

3. всяко предлагане на стока в държава – членка на Европейския съюз, като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави – членки на Европейския съюз, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако това не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори, като:

4. всяко твърдение за екологосъобразност, свързано с бъдещи екологични показатели, без ясни, обективни, публично достъпни, поети задължения, които може да бъдат проверени и които са посочени в подробен и реалистичен план за изпълнение, включващ измерими и обвързани със срокове цели и други съществени елементи, необходими за неговото изпълнение, като предоставянето на ресурси; планът се проверява редовно от независим експерт на трета страна, чиито заключения се предоставят на потребителите;

5. всяка реклама на ползи за потребителите, които не са от значение и не произтичат от характеристики на стоките и услугите или на стопанската дейност.

(4) Заблуждаващият характер на предлагането на стоки по ал. 3, т. 3 се преценява, като се вземе предвид дали средният потребител може да установи лесно разликата в стоките въз основа на проверка на предоставената от търговеца информация и нейната адекватност.

Чл. 68е

(1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

(3) Когато използваното средство за комуникация, чрез което се прилага търговската практика, налага ограничения във времето или пространството, при извършване на преценка дали е използвана заблуждаваща търговска практика по ал. 2, се вземат предвид тези ограничения, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства.

(4) При отправяне на покана за покупка за съществена по смисъла на ал. 1 се смята, освен ако не е очевидна, информацията за:

1. основните характеристики на стоката или услугата в зависимост от използваното средство за комуникация и от съответната стока или услуга;

2. търговеца – името и постоянния адрес на физическите лица, и наименованието, адреса на управление – на юридическите лица, и ако е необходимо, адреса, името, съответно наименованието на търговеца, за чиято сметка действа;

3. цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде изчислена предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо, се посочват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя;

4. условията за плащане, доставка и изпълнение, ако те се отклоняват от изискванията за добросъвестност и професионална компетентност;

5. стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати - информацията за наличието на това право.

6. за продукти, предлагани на онлайн местата за търговия, информация за това дали третата страна, която предлага продуктите, е търговец или не, въз основа на декларация от третата страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия.

(5) Когато на потребителите е предоставена възможност да търсят продукти, които се предлагат от различни търговци или от потребители, въз основа на търсене под формата на ключова дума, фраза или други въведени данни независимо от мястото, на което се сключват сделките, общата информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите, предоставени на потребителя в отговор на търсенето, както и тяхната относителна тежест в сравнение с други параметри се счита за съществена. Тази информация се предоставя на потребителите в отделен раздел на онлайн интерфейса, до който потребителите имат пряк и лесен достъп от страницата, на която са предоставени резултатите от търсенето.

(6) Алинея 5 не се прилага за доставчици на онлайн търсачки, посочени в чл. 2, т. 6 от Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ, L 186/57 от 11 юли 2019 г.).

(7) Когато търговец предоставя достъп до потребителски отзиви за продукт по смисъла на чл. 68б, ал. 2, той предоставя информация дали търговецът гарантира, че публикуваните отзиви за продукт са на потребители, които действително са закупили продукта, и ако гарантира това – за начина на извършване на проверка за автентичността на потребителските отзиви, и предоставя ясна информация на потребителите за начина на обработване на потребителските отзиви, като посочва дали са публикувани всички отзиви, дали те са положителни или отрицателни, дали са били обект на спонсорство или са повлияни от договорно отношение с търговец. Информацията, позволяваща да се установи дали и как търговецът гарантира, че публикуваните отзиви за продукт са на потребители, които действително са използвали или закупили продукта, се счита за съществена.

(8) Съществена по смисъла на ал. 1 е и задължителната информация, предвидена в законодателството на Европейския съюз за търговските съобщения, включително по отношение на рекламата и маркетинга, която е включена в Приложение II на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.

(9) Когато търговец предоставя услуга, която сравнява стоки и услуги и предоставя информация на потребителя относно екологичните или социалните характеристики на стоките и услугите или относно аспекти, свързани с кръговата икономика, като трайност, наличие на възможност за ремонт или за рециклиране на стоките и услугите, или на доставчиците на тези стоки и услуги, информацията за начина на сравняване, за стоките и услугите – предмет на сравнението, за доставчиците на тези стоки и услуги, както и предприетите мерки за актуализиране на тази информация, се счита за съществена по смисъла на ал. 1.

Чл. 68ж

Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

1. да се твърди от страна на търговец, че се е присъединил към кодекс за добра търговска практика, когато това не е вярно;

2. да се показва удостоверение, знак за качество или техен еквивалент, когато не е получено необходимото разрешение за това;

3. да се твърди, че даден кодекс за добра търговска практика е одобрен от обществен или друг орган, когато това не е вярно;

4. да се твърди, че търговец е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг орган, когато това не е вярно или когато търговецът не спазва условията, при които е било издадено разрешението, одобрението или лицензът;

5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

6. покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът:

7. да се твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея;

8. поемане на ангажимент от търговеца за предоставяне на извънгаранционно обслужване на потребителите, с които той е общувал на език, който не е официален език в държавата - членка на Европейския съюз, където се намира седалището на търговеца преди сключване на договора, а впоследствие при предоставяне на извънгаранционното обслужване търговецът използва друг език, без да е уведомил за това потребителя, преди потребителят да се задължи да сключи договор;

9. да се твърди или да се създава впечатление, че продажбата на дадена стока или услуга е разрешена от закона, когато това не е вярно;

10. да се представят правата на потребителите, предоставени им от закона, като специфична част от предложението на търговеца за продажба на стоки или услуги;

11. използване на редакционен материал в медиите в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга, без това да се посочва в съдържанието на материала, или с помощта на образи или звуци, които могат да бъдат ясно установени от потребителя;

12. изказване на твърдения, които съдържат неверни факти за естеството и степента на рисковете, на които се излага потребителят по отношение на неговата лична безопасност или тази на неговото семейство, ако той не закупи стоката или услугата;

13. насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно;

14. създаване, използване или насърчаване на пирамидални продажби, чиято основна цел не е продажбата или потреблението на стоки и услуги, а включването на други потребители в системата за продажба, при които потребителят плаща, за да участва, като получава възможност да си възстанови заплатената от него сума главно чрез привличането на други потребители в системата;

15. да се твърди, че търговецът преустановява своята дейност или се установява на друго място, когато това не е вярно;

16. да се твърди за дадена стока, че увеличава възможностите за печалба при лотарии и други хазартни игри;

17. изказване на неверни твърдения, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти;

18. съобщаване на информация, която съдържа неточни факти за условията на пазара или за възможността стоката или услугата да се намери на пазара с цел да се накара потребителят да закупи стоката или услугата при по-неблагоприятни условия от нормалните;

19. да се твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда, безпо-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност;

20. да се представя, че дадена стока или услуга се предоставя “безплатно”, “безвъзмездно”, “без разходи” или с други подобни названия, когато потребителят трябва да заплати някаква сума за стоката или услугата освен неизбежните за него разходи, необходими, за да отговори на търговската практика, да влезе във владение на стоката или разходите за нейната доставка;

21. прибавяне към рекламния материал на фактура или на друг подобен документ, изискващ плащане, който създава впечатление у потребителя, че вече е поръчал стоката или услугата, когато това не е вярно;

22. изказване на неверни твърдения или създаване на впечатление, че търговецът не действа в рамките на своята търговска дейност, или невярно представяне на търговеца като потребител;

23. създаване на невярно впечатление, че е предоставено извънгаранционно обслужване на стоката в друга държава - членка на Европейския съюз, различна от тази, в която се продава стоката.

24. да се предоставят резултати от търсене в отговор на онлайн търсене на потребител без ясно уведомяване на потребителя за всяка платена реклама или за всяко плащане, извършено с цел да се постигне по-добро класиране на продукти в резултатите от търсенето;

25. да се препродават билети за събития на потребители, ако търговецът ги е придобил чрез използване на автоматизирано средство, за да заобиколи всяко наложено ограничение относно броя на билетите, които може да закупи едно лице, или всички други изисквания, приложими към покупката на билети;

26. да се твърди, че отзивите за продукт са изпратени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без да бъдат предприети разумни и пропорционални мерки за проверка, че отзивите са направени от тези потребители;

27. да се предоставят фалшиви потребителски отзиви или препоръки или да се възлага на друго физическо или юридическо лице да предоставя фалшиви отзиви или препоръки на потребители, или да се преправят отзиви на потребители или обществени препоръки с цел насърчаване продажбата на продуктите.

28. да се поставя маркировка за устойчивост, която не се основава на система за сертифициране или не е създадена от публични органи;

29. да се заявява общо твърдение за екологосъобразност, за което търговецът не е в състояние да докаже признати отлични екологични показатели, свързани с твърдението;

30. да се заявява твърдение за екологосъобразност за цялата стока или услуга или за цялата стопанска дейност на търговеца, когато екологосъобразността се отнася само за определен аспект на стоката или услугата или за конкретна част от стопанската дейност на търговеца;

31. да се твърди, въз основа на компенсиране на емисиите на парникови газове, че дадена стока или услуга има неутрално, намалено или положително въздействие върху околната среда от гледна точка на емисиите на парникови газове;

32. да се представят предвидените със закон изисквания за всички стоки и услуги от съответната група, приложими за пазара в Европейския съюз, като отличителна характеристика на предложението на търговеца;

33. да не се предоставя информация на потребителите относно факта, че актуализацията на софтуера ще окаже отрицателно въздействие върху функционирането на стоките с цифрови елементи или върху използването на цифрово съдържание или цифрови услуги;

34. да се представя актуализацията на софтуера като необходима, когато тя подобрява само функционалните характеристики на стоката или услугата;

35. всяко търговско съобщение във връзка със стока, съдържаща елемент, въведен с цел ограничаване на трайността на стоката, независимо от факта, че търговецът разполага с информация за този елемент или част и неговото въздействие върху трайността на стоката;

36. да се твърди, че при нормални условия на употреба дадена стока има определена трайност от гледна точка на срок или интензивност на ползването, когато това не е вярно;

37. да се представя, че дадена стока позволява извършването на ремонт, когато това не е така;

38. да се насърчава потребителят да замени или да възстанови консумативите на дадена стока по-рано от необходимото по технически причини;

39. да не се предоставя информация за нарушаване функционалността на дадена стока, когато се използват консумативи, резервни части или принадлежности, които не са доставени от производителя, или да се твърди, че ще настъпи нарушаване на функционалността на стоката, когато това не е така.

Чл. 68з

Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

Чл. 68и

При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:

1. периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост;

2. използването на заплаха или обида - чрез думи или действия;

3. използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата;

4. налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец;

5. всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.

Чл. 68к

Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики:

1. оставянето на впечатление у потребителя, че той не може да напусне помещението, докато не се сключи договор;

2. извършването на посещения от страна на търговеца в дома на потребителя, пренебрегвайки искането на потребителя търговецът да напусне помещението или да не се връща отново, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение;

3. отправянето на настойчиви и непоискани търговски съобщения до потребителя по телефон, факс, електронна поща или всяко друго средство за комуникация от разстояние, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение и без да се нарушават изискванията за защита на личните данни и на чл. 6 от Закона за електронната търговия;

4. да се задължи потребителят, който иска да получи обезщетение съгласно условията на сключения договор за застраховка, да представи документи, които не са необходими за установяване основателността на неговото искане или непредоставянето повече от два пъти на отговор на съществени въпроси, поставени от потребителя, с цел да бъде разубеден да търси правата си по договора;

5. при реклама - пряко насърчаване на децата да закупят или да убедят своите родители или други възрастни да им закупят стоката или услугата, която е предмет на рекламата;

6. да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя,;

7. изрично уведомяване на потребителя, че ако не закупи стоката или услугата, работата или средствата за съществуване на търговеца ще бъдат поставени под заплаха;

8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато:

Чл. 68л

(1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна.

(3) В случаите по чл. 68г, ал. 4 и когато нелоялната практика произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител.

(5) Мерките по ал. 1 – 3 подлежат на незабавно изпълнение независимо дали са обжалвани.

Чл. 68м

(1) Потребителят има право на намаляване на цената или да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира обезщетение за претърпени вреди по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на съда, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.

(2) Влязлото в сила решение на съда, което потвърждава заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и законосъобразна. Обвързваща сила за гражданския съд като валидна и законосъобразна има и заповедта за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите, която не е обжалвана или жалбата срещу нея е оттеглена.

(3) Правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на съда, на заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите, когато не е обжалвана, или от датата, на която жалбата срещу нея е оттеглена.

(4) Комисията за защита на потребителите публикува на интернет страницата си влезлите в сила решения на съда, които потвърждават заповеди за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика или заповедта, когато тя не е била обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.

(5) Извън случаите по ал. 1 потребителят има право на намаляване на цената или разваляне на договора с търговеца, сключен в резултат на използвана нелоялна търговска практика, и на обезщетение за претърпени вреди по общия ред.

Чл. 69

Продуктите се пускат на пазара, когато отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“.

Чл. 70

(1) Разпоредбите на глава I, глава III, раздел 2, глава IV, глава VI и глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 относно задълженията на икономическите оператори и доставчиците на онлайн местата за търговия се прилагат и по отношение на продукти в секторното законодателство на Европейския съюз съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент 2019/1020“.

(2) Изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 се прилагат и за продуктите по ал. 1 само в случаите на рискове или категории рискове, които не са обхванати от секторното законодателство за безопасност.

Чл. 71

(1) Производителите изпълняват задълженията по чл. 9 от Регламент (ЕС) 2023/988.

(2) Производителите предоставят информацията по чл. 9, параграф 3 и параграф 7 от Регламент (ЕС) 2023/988 на български език.

(3) Производителите поддържат регистър на жалбите, който съдържа информация за:

1. инциденти относно безопасността на продукти, за които се твърди, че са опасни;

2. изземвания на продукти;

3. предприетите коригиращи мерки за привеждане на продукта в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988.

Чл. 72

(1) Вносителите предоставят информацията по чл. 11, параграф 4 и параграф 6 от Регламент (ЕС) 2023/988 на български език.

(2) Вносителите спазват изискванията на чл. 11, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2023/988, като:

1. извършват проверки по постъпили жалби и получена информация за инциденти относно безопасността на продуктите, които са предоставили на пазара и за които жалбоподателят твърди, че са опасни;

2. поддържат регистър за жалби за опасни продукти, за изземването на продукти и за предприетите коригиращи мерки;

3. вписват жалбите за опасни продукти, за изземване на продукти и за предприетите коригиращи мерки в регистъра по чл. 71, ал. 3 или във водения от тях регистър;

4. информират своевременно производителя, дистрибуторите и когато е приложимо – доставчиците на услуги за обработка на поръчки и доставчиците на онлайн местата за търговия за извършените проверки и за резултатите от тях.

Чл. 73

Икономическите оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 и изпълняват задълженията по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2023/988.

Чл. 74

(1) Продукт, който не отговаря на изискванията на чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/988 за наличието на икономически оператор, установен в Европейския съюз, който да изпълнява задачите, посочени в чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020, не се пуска на пазара.

(2) Икономическият оператор по ал. 1 предоставя по искане на органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 писмени доказателства за извършените проверки по чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988.

(3) За целите на административното и административнонаказателното производство икономическият оператор по ал. 1 предоставя информацията по ал. 2 на български език в определения от органа за надзор на пазара срок.

Чл. 75

Икономическите оператори предоставят информацията по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2023/988 върху продукта или когато това е невъзможно – върху неговата опаковка или в документ, придружаващ продукта на български език и в достъпен формат за хората с увреждания.

Чл. 76

(1) Доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по чл. 22 от Регламент (ЕС) 2023/988.

(2) Доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по чл. 11 и 12, чл. 23, чл. 30 и 31 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/1 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“.

(3) В изпълнение на задълженията по чл. 22, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 доставчиците на онлайн места за търговия се регистрират в портала Safety Gate и определят единна точка за контакт, която предоставя възможност:

1. на потребителите да комуникират пряко и бързо с тях във връзка с въпроси, свързани с безопасността на продуктите;

2. за пряка комуникация по електронен път с органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 във връзка с въпроси, свързани с безопасността на продуктите, както и с цел нотифициране на издадени заповеди по ал. 6.

(4) Доставчиците на онлайн места за търговия изпълняват задълженията по чл. 22, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно наличието на вътрешни процедури за безопасност на продуктите и предприемането на мерки за получаване и изпълнение на заповедите по ал. 6.

(5) В изпълнение на задълженията по чл. 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по отношение безопасността на продуктите доставчиците на онлайн местата за търговия използват портала Safety Gate.

(6) В случаите по чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988, когато бъде установено конкретно съдържание, отнасящо се до предлагане на опасен продукт на онлайн интерфейс, органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 разпореждат със заповед на доставчиците на онлайн местата за търговия да:

1. премахнат от своя онлайн интерфейс установеното конкретно съдържание, както и всяко идентично съдържание, отнасящо се до опасния продукт;

2. блокират достъпа до установеното конкретно съдържание, или

3. поставят изрично предупреждение, при условие че търсенето на съответното съдържание е ограничено до информацията, посочена в заповедта, и не изисква от доставчика на онлайн мястото за търговия да извършва независима оценка на това съдържание, както и че търсенето и премахването на това съдържание може да бъдат извършени по пропорционален начин от надеждни автоматизирани инструменти.

(7) Заповедта по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.

(8) Доставчиците на онлайн местата за търговия предприемат мерки по ал. 6, като в рамките на два работни дни от получаването на заповедта информират по електронен път органа за надзор на пазара, издал заповедта за предприетите действия, чрез портала Safety Gate.

Чл. 77

Надзорът на пазара за обща безопасност на продуктите се организира и извършва съгласно глава V от Регламент (ЕС) 2023/988.

Чл. 78

Надзорът за спазване на изискването за обща безопасност на продуктите се осъществява от органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 съгласно Регламент (ЕС) 2023/988, доколкото в Регламент (ЕС) 2019/1020 няма специални разпоредби, които уреждат конкретни случаи за надзора на пазара за продуктите, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020.

Чл. 79

(1) Органи за надзор на пазара са:

1. Комисията за защита на потребителите;

2. контролните органи, определени като органи за надзор на пазара за прилагането на Регламент (EС) 2019/1020 за продуктите в секторното законодателство на Европейския съюз съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 – за прилагане на глава I, глава III, раздел 2, глава IV, глава VI и глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988.

(2) Комисията за защита на потребителите координира дейността на органите по ал. 1, т. 2.

(3) Органите по ал. 1 предоставят на своята интернет страница връзка към портала Safety Gate при спазване на изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2023/988.

Чл. 80

(1) Комисията за защита на потребителите е единно национално звено за контакт в системата за бързо предупреждение за обмен на информация за коригиращи мерки за опасни продукти Safety Gate по смисъла на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988.

(2) Органите по чл. 79, ал. 1 подават нотификации в системата за бързо предупреждение Safety Gate за предприетите от тях или от икономическите оператори коригиращи мерки съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 2023/988, както и за всяка актуализация, изменение или оттегляне на предприетите коригиращи мерки.

(3) В случаите по чл. 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/988 органите по чл. 79, ал. 1 извършват проверки и ако приемат коригиращи мерки, ги нотифицират в портала Safety Gate.

Чл. 81

В случаите по чл. 28 от Регламент (ЕС) 2023/988 органите по чл. 79, ал. 1 предприемат всички мерки за прилагане, необходими за гарантиране на ефективното изпълнение на решението на Европейската комисия, изискващо от държавите членки да предприемат мерки за забрана, спиране или ограничаване пускането или предоставянето на пазара на продукти, представляващи сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, и информират Европейската комисия за предприетите мерки за прилагане.

Чл. 82

Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията изпълнява задълженията по чл. 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988.

Чл. 83

Органите по чл. 79, ал. 1 извършват своите дейности в съответствие с чл. 11, параграфи 1 – 7 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

Чл. 84

(1) Органите по чл. 79, ал. 1 имат право да:

1. извършват планови или внезапни проверки на място и физически проверки на продукти;

2. получават достъп до всички помещения, терени или превозни средства, които икономическите оператори използват за целите на своята търговска дейност, занаят или професия, с цел установяване на несъответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и събиране на доказателства;

3. изискват от икономическите оператори да представят съответните документи, технически спецификации, данни или информация относно съответствието и техническите характеристики на продукта с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988, включително достъп до вградения софтуер, доколкото този достъп е необходим, с цел да се оцени съответствието на продукта с изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз, в каквато и да е форма или формат, независимо от техния носител за съхранение или мястото, където се съхраняват такива документи, технически спецификации, данни или информация, и да правят или да получават копия от тази информация;

4. изискват от икономическите оператори да предоставят информация за веригата на доставка, дистрибуторската мрежа, за количествата от продукти на пазара и за други модели на продукти, които имат същите технически характеристики като въпросния продукт, когато това е от значение за съответствието с изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз;

5. вземат проби от продукти, включително под прикрита самоличност, с цел извършване на проверки и лабораторни изпитвания за откриване на несъответствия и получаване на доказателства;

6. изискват от икономическите оператори да предоставят информация, необходима за установяване на собствеността върху интернет страниците, когато информацията е свързана с предмета на проверката;

7. започват проверки по собствена инициатива с цел установяване на несъответствия с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и преустановяването им;

8. изискват от икономическите оператори да предприемат действия за отстраняване на несъответствията или на риска;

9. предприемат мерки, когато икономическият оператор не предприеме коригиращи мерки или несъответствието или рискът продължават да са налице, включително може да забранят или да ограничат предоставянето на съответния продукт на пазара, или да разпоредят изтеглянето или изземването му;

10. съставят актове за установяване на административни нарушения;

11. искат съдействие от други компетентни органи.

(2) Когато няма други ефективни средства за отстраняване на сериозен риск, органите по чл. 79, ал. 1 със съдействието на други компетентни органи може:

1. да изискват от доставчиците на онлайн местата за търговия премахването на съдържание от онлайн интерфейс, което се отнася до свързаните с този риск продукти, или да изискват изрично показването на предупреждение до потребителите при достъпа им до онлайн интерфейса;

2. когато не е изпълнено изискването по т. 1, да изискват от доставчиците на онлайн местата за търговия да ограничат достъпа до онлайн интерфейса, включително да изискат от съответна трета страна да приложи такива мерки.

(3) Когато при определени условия продуктът може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, органите по чл. 79, ал. 1 може да:

1. разпоредят на икономическите оператори да направят предупреждение за рисковете, които продуктът може да съдържа;

2. обвържат пускането на продукта на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще го направи безопасен;

3. изискат от икономическите оператори да маркират продукта с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с неговата употреба.

Чл. 85

(1) Когато в резултат на проверката за безопасност на продукт се установи, че той е безопасен, разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта са за сметка на органа по чл. 79, ал. 1.

(2) Когато в резултат на проверката за безопасност на продукт се установи, че той е опасен, разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта са за сметка на икономическия оператор.

(3) Разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта по ал. 1 и 2 включват разходите за закупуване на проби от продукта, за извършване на изпитвания, разходите за предприемане на мерки съгласно чл. 28, параграф 1 и 2 от Регламент (EС) 2019/1020, разходите за съхранение и разходите за дейности във връзка с продукти, за които е установено, че не съответстват на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и подлежат на коригиращи мерки преди допускането им за свободно обращение или пускането им на пазара.

Чл. 86

Когато за даден продукт се установи, че може да застраши здравето и безопасността на потребителите или не съответства на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988, органите по чл. 79, ал. 1 предприемат мерки по чл. 16 от Регламент (EС) 2019/1020.

Чл. 87

(1) Мерките по чл. 86 се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на органите по чл. 79, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(2) Доколкото не е предвидено друго в този закон, за издаването, оспорването и изпълнението на заповедите по ал. 1 се прилага Административнопроцесуалният кодекс.

(3) При предприемане на мерките по ал. 1 органите по чл. 79, ал. 1 спазват изискванията на чл. 18 от Регламент (EС) 2019/1020.

Чл. 88

При сериозен риск и когато няма други средства за отстраняването му, ръководителят на съответния орган по чл. 79, ал. 1 предприема мерки по чл. 19, параграф 1 от Регламент (EС) 2019/1020, като със заповед разпорежда изтегляне, изземване или забранява предоставянето на пазара на съответния продукт и незабавно уведомява Европейската комисия за това.

Чл. 89

Извършването на изпитвания за безопасност на продуктите се осъществява съгласно чл. 21 от Регламент (EС) 2019/1020.

Чл. 90

Органите по чл. 79, ал. 1 изпълняват задълженията по чл. 22, 23 и 24 от Регламент (EС) 2019/1020 относно осъществяването на сътрудничество и обмен на информация между органите за надзор на пазара на държавите членки.

Чл. 91

(1) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно:

1. общата безопасност на продукти извън обхвата на секторното законодателство на Европейския съюз и дейностите за контрол и надзор на пазара;

2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.

(2) Комисията за защита на потребителите уведомява писмено жалбоподателя за всички действия по жалбата.

Чл. 92

При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от Комисията за защита на потребителите, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.

Чл. 93

(1) Икономическите оператори и доставчиците на онлайн местата за търговия предоставят информация на потребителите за изземването на продукт или предупреждение за безопасното му използване.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на български език.

Чл. 104

(отменен)

(1) Продавач е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята професионална или търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки.

(2) Производител е лицето, което произвежда стоката, вносителят на стоката на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и всяко лице, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак.

(3) Потребителска стока е всяка движима материална вещ, с изключение на вещите втора употреба - обект на публична продажба, когато потребителят е имал възможност да участва в продажбата.

(4) Поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в съответствие с договора за продажбата й, когато има несъответствие между тях.

Чл. 105

(отменен)

(1) Продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба.

(2) Продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието.

Чл. 106

(отменен)

За да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да:

1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид;

2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец;

3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача;

4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.

Чл. 107

(отменен)

Продавачът не е обвързан с публичните изявления по чл. 106, т. 4, ако докаже, че:

1. не е знаел и не е могъл да знае за направените публични изявления, или

2. публичните изявления са били коригирани в момента на сключването на договора, или

3. решението на потребителя за закупуване на потребителската стока не е било повлияно от публичните изявления.

Чл. 108

(отменен)

Всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.

Чл. 109

(отменен)

Потребителят не може да оспори съответствието на потребителската стока с договора за продажбата й, когато:

1. при сключването на договора е знаел или не е могъл да не знае за несъответствието;

2. несъответствието се дължи на материали, предоставени от потребителя.

Чл. 110

(отменен)

(1) Продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, дължащо се на неправилно монтиране или инсталиране на стоката, когато договорът предвижда монтирането или инсталирането й да бъде извършено от продавача или на негова отговорност.

(2) Продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба и когато стоката е монтирана или инсталирана от потребителя, но несъответствието се дължи на неправилни указания за монтиране или инсталиране.

Чл. 111

(отменен)

(1) Всяко споразумение или договор, сключени с продавач преди появата на несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което ограничава или изключва отговорността на продавача по този раздел, е нищожно.

(2) Всяко споразумение, с което потребителят заявява, че знае за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба преди неговото сключване, в което не е посочено естеството на несъответствието, е нищожно.

Чл. 112

(отменен)

(1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.

(2) Смята се, че даден начин за обезщетяване на потребителя е непропорционален, ако неговото използване налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин на обезщетяване са неразумни, като се вземат предвид:

1. стойността на потребителската стока, ако нямаше липса на несъответствие;

2. значимостта на несъответствието;

3. възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него.

Чл. 113

(отменен)

(1) Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.

(2) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114.

(4) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства.

(5) Потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди.

Чл. 114

(отменен)

(1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности:

1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума;

2. намаляване на цената.

(2) Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя.

(3) Търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

(4) Потребителят не може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е незначително.

Чл. 115

(отменен)

(1) Потребителят може да упражни правото си по този раздел в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока.

(2) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.

(3) Упражняването на правото на потребителя по ал. 1 не е обвързано с никакъв друг срок за предявяване на иск, различен от срока по ал. 1.

Чл. 116

(отменен)

Продавачът, който отговаря за несъответствието на потребителската стока, има право на иск за обезщетение за претърпените вреди срещу лицето, което е причинило несъответствието, ако се намира в пряка или косвена договорна връзка с него, както и срещу производителя, когато той отговаря за несъответствието на стоката. Всяка клауза в договор, която ограничава или изключва тези права на търговеца, е нищожна.

Чл. 117

(отменен)

(1) Търговска гаранция е всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди сключване на договора.

(2) Търговската гаранция обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея. Изпълнението на поетите от търговеца задължения по търговската гаранция не е свързано с разходи за потребителя.

Чл. 118

(отменен)

Търговската гаранция се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него.

Чл. 119

(отменен)

(1) Заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа задължително информация за:

1. правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 – 115, и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 – 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 – 115;

2. съдържанието и обхвата на търговската гаранция;

3. съществените елементи, необходими за нейното прилагане, и по-специално: начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската гаранция, и име и адрес на лицето, пред което може да бъде предявена търговската гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаранция.

(2) В случай че търговската гаранция се предоставя от производител, който няма представител на територията на страната, и в заявлението за предоставяне на търговска гаранция липсва информацията по ал. 1, т. 1, тази информация се предоставя на потребителя по подходящ начин от продавача.

(3) Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, разбираема и лесна за четене. Информацията задължително се предоставя на български език.

Чл. 120

(отменен)

В заявлението за предоставяне на търговска гаранция се посочва, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно този закон.

Чл. 121

(отменен)

Неспазването на някои от изискванията на чл. 118 и 119 не води до недействителност на търговската гаранция и потребителят може да се позове на нея и да претендира за изпълнение на посоченото в заявлението за предоставяне на търговска гаранция.

Чл. 122

(1) Търговецът предоставя на потребителя услуга, която съответства на договора за предоставяне на услуги.

(2) За да съответства на договора, услугата трябва:

1. да отговаря на описанието, количеството и качеството, предвидени в договора;

2. да отговаря на информацията, съдържаща се в рекламата или предоставена по друг начин преди сключване на договора, и да не противоречи на информацията, предоставена от търговеца при предоставяне на услугата, в случай че тази информация може да окаже влияние върху решението на потребителя;

3. да притежава обичайните характеристики на услугите от същия вид;

4. да притежава специалните характеристики и да е годна за конкретната цел, търсена от потребителя, за която потребителят е уведомил търговеца най-късно в момента на сключване на договора и по отношение на която търговецът се е съгласил;

5. да отговаря на разумните очаквания на потребителите предвид естеството на услугата и всички публични изявления, направени от търговеца или от други лица или направени от името на търговеца или от името на тези лица, съдържащи се например в рекламата или в етикета, освен ако търговецът не докаже, че:

6. да се предостави заедно с всички принадлежности и указания, които потребителят може да очаква разумно да получи, когато е приложимо.

Чл. 123

(1) Търговецът отговаря за всяка липса на съответствие на услугата, която съществува при предоставяне на услугата и се прояви до две години след предоставянето й, но не по-късно от 14 дни от установяване на несъответствието с договора.

(2) Когато услугата не съответства на договора, потребителят има право да получи услуга, която съответства на договора.

(3) Когато изпълнението на услугата в съответствие с договора не е възможно напълно или частично или е незаконно, или би причинило непропорционални разходи за търговеца, потребителят има право на намаляване на цената при частично изпълнение на услугата или да развали договора.

(4) Търговецът отговаря за съответствието на услугите, предоставени от лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Чл. 124

(отменен)

(1) При предявяване на рекламацията на стока потребителят може да претендира за възстановяване на заплатената сума, за заменяне на стоката с друга, съответстваща на договореното, за отбив от цената или за безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114.

(2) При предявяване на рекламацията за услугата потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване на заплатената сума.

Чл. 125

(1) Потребителят има право да предяви рекламация на услуга, когато тя не съответства на договора, пред търговеца или упълномощено от него лице.

(2) Рекламацията се подава устно или писмено.

(3) При предявяване на рекламация потребителят може да претендира за привеждане на услугата в съответствие с договора, за намаляване на цената или за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.

(4) При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт.

(5) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията:

1. касова бележка или фактура;

2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на услугата с договореното;

3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер.

Чл. 126

(отменен)

(1) Рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното. Рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.

(2) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.

(3) Ако търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и срокът на гаранцията е по-дълъг от сроковете за предявяване на рекламацията по ал. 1, рекламацията може да се предяви до изтичането на срока на търговската гаранция.

Чл. 127

(1) Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.

(2) Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4.

(3) При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията.

(4) Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.

Чл. 128

(1)

(2) Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя.

Чл. 129

Предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване на иск.

Чл. 129а

Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие на потребителите в случай на спор между потребител и търговец, възникнал от прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2 март 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (EC) 2018/302“.

Чл. 130

(1) Този раздел се прилага за отговорността на производителите, дистрибуторите и търговците за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока.

(2) Стока е всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството.

(3) Производител е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Европейския съюз стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на Съюза.

(4) Дистрибутор или търговец е всяко лице, различно от производител, което пуска стока в обръщение. Стоката е пусната в обръщение, когато производителят се е освободил от нея доброволно. Стоката може да бъде пусната в обръщение само веднъж.

Чл. 131

(1) На обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от:

1. смърт или телесна повреда на физическо лице;

2. повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 500 евро, когато вещта е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по предназначение.

(2) Увреденото лице може да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред.

Чл. 132

(1) Стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със:

1. представянето на стоката по отношение на следните елементи: качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея, и

2. момента на пускане на стоката в обръщение.

(2) Стоката не се смята за дефектна поради единствената причина, че впоследствие е пусната в обръщение друга стока с по-добри показатели.

Чл. 133

(1) Производителят носи отговорност за вредите, причинени от дефект на неговата стока, независимо дали има вина за дефекта й.

(2) Производителят носи отговорност за дефекта дори когато стоката е произведена при спазване на съществуващите стандарти и добри практики или нейното пускане в обръщение е резултат от разрешение, издадено от административен орган.

Чл. 134

(1) Когато производителят на стоката,, или лицето, внесло стоката на територията на Европейския съюз, не могат да бъдат установени, отговорността по чл. 133 се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато дистрибуторът или търговецът представи в 14-дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката.

(3) Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България.

Чл. 135

(1) Когато две или повече лица отговарят за една и съща вреда, отговорността им е солидарна.

(2) При вреда, причинена от дефект на стока, включена в друга стока, производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа, са солидарно отговорни.

Чл. 136

Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях.

Чл. 137

(1) Производителят не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че:

1. не е пускал стоката в обръщение, или

2. след като бъдат взети предвид всички обстоятелства, е вероятно дефектът, причинил вредата, да не е съществувал към момента, в който производителят е пуснал стоката в обръщение, или дефектът се е появил впоследствие, или

3. не е произвел стоката за продажба или друга форма на разпространение с търговска цел и не е произвел или разпространил стоката в рамките на своята професионална дейност, или

4. дефектът се дължи на съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи, или

5. състоянието на научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обръщение не е позволявало установяването на дефекта.

(2) Производителят на съставна част не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че дефектът на съставната част се дължи на разработването или проектирането на стоката, в която тази част е включена, или на указания за стоката, дадени от производителя.

Чл. 138

(1) Производителят може да бъде освободен от отговорност по чл. 133 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.

(2) Отговорността на производителя не може да бъде намалена, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от действие или бездействие на трето лице.

Чл. 139

Нищожна е всяка клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване отговорността на производителя към увреденото лице за вреди, причинени по този раздел.

Чл. 140

(1) Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя.

(2) За спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 141

Правата на увреденото лице по този раздел се погасяват с изтичането на 10 години от датата, на която производителят е пуснал в обръщение стоката, причинила вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу производителя.

Чл. 142

Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон.

Чл. 143

(1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

(2) Неравноправна е клаузата, която:

1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;

2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;

3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;

4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;

5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;

6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;

7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;

9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;

10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;

11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;

13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;

14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;

15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;

16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;

17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;

18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;

19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;

20. поставя други подобни условия.

Чл. 144

(1) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото прекратяване.

(2) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 не се прилага за клаузи, при които:

1. доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;

2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора.

(3) Разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не се прилагат по отношение на:

1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;

2. договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.

(4) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.

Чл. 145

(1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

(2) Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

Чл. 146

(1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.

(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.

(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

Чл. 147

(1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.

(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за исковете по чл. 186, ал. 1.

Чл. 147а

(1) При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.

(2) Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.

(3) Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя.

(4) Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.

(5) Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.

Чл. 147б

(1) Търговецът е длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция.

(2) Когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия.

(3) Потребителят упражнява правото си по ал. 2, като изпраща до търговеца писмено уведомление в едномесечен срок от получаването на съобщението по ал. 1. Алинея 2 не се прилага в случаите, когато изменението в общите условия е вследствие на разпореждане или указание на компетентен орган на власт.

(4) Измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато потребителят е уведомен за тях при условията на ал. 1 и не е упражнил правото си по ал. 2 и 3.

(5) Търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за изменение в общите условия.

Чл. 148

(1) Комисията за защита на потребителите:

1. изготвя насоки или препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност;

2. препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност;

3. води преговори с представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност.

4. сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 или ал. 4 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци.

(2) Когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители и последващите изменения в тях, те се изпращат на Комисията за защита на потребителите за становище за наличието на неравноправни клаузи. Държавният орган одобрява общите условия на договорите с потребители само ако Комисията за защита на потребителите одобри предоставените й общи условия и след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава.

(3) Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение.

(4) Когато Комисията за защита на потребителите прецени, че общите условия съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава, тя предоставя на търговеца 14-дневен срок от уведомяването му да ги отстрани.

Чл. 148а

(отменен)

Исковете по тази глава се разглеждат по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 149

Разпоредбите на тази глава имат за цел да осигурят защита на потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и замяната на права и/или услуги по договори за предоставяне на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.

Чл. 150

(1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при договори, сключени между търговец и потребител.

(2) Потребител е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.

(3) Търговец е всяко физическо или юридическо лице, както и всяко лице, действащо от името и за сметка на търговеца, което действа за цели, свързани с търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.

(4) Разпоредбите на тази глава не изключват и не ограничават прилагането на правила, регламентирани в закон, относно:

1. вписването на движима собственост или недвижим имот в специален регистър или прехвърлянето на имоти;

2. установяването на търговеца и изискванията на разрешителен, лицензионен или друг режим за упражняване на търговска дейност.

Чл. 151

Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване.

Чл. 152

Договор за дългосрочни ваканционни продукти е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки или други предимства при настаняване за определен период от време заедно със или без предоставяне на транспорт или други услуги.

Чл. 153

Договор за препродажба е договор, по силата на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.

Чл. 154

Договор за замяна е договор, чрез който потребител срещу заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка или други услуги.

Чл. 155

Допълнителен договор е договор, въз основа на който потребител получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти, като тези услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договор между третото лице и търговеца.

Чл. 156

Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор по тази глава, търговецът му предоставя своевременно точна и достатъчна информация, необходима за вземане на информирано решение, във формата на стандартен формуляр за предоставяне на информация за:

1. договори за разпределено във времето право на ползване на собственост съгласно приложение № 1;

2. договори за дългосрочни ваканционни продукти съгласно приложение № 2;

3. договори за препродажба съгласно приложение № 3;

4. договори за замяна съгласно приложение № 4.

Чл. 157

Информацията по чл. 156 се предоставя на потребителя безвъзмездно, по ясен и разбираем начин, на хартиен или на друг леснодостъпен за потребителя траен носител.

Чл. 158

Информацията по чл. 156 се предоставя на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.

Чл. 159

Всяка реклама на договор или група договори по тази глава посочва възможността за получаване на информацията по чл. 156 и откъде може да бъде получена.

Чл. 160

(1) Когато на потребителя се предлага договор по тази глава по време на събитие, организирано с цел промоция или продажба, търговецът задължително посочва в отправената до потребителя покана търговската цел и характера на събитието.

(2) Търговецът е длъжен да направи информацията по чл. 156 достъпна за потребителя във всеки момент по време на събитието по ал. 1.

Чл. 161

Забранява се предлагането или продаването като инвестиция на разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.

Чл. 161а

При изчисляване срока на договора за разпределено във времето право на ползване на собственост и на договора за дългосрочни ваканционни продукти се взема предвид всяка клауза на договора за мълчаливо подновяване или продължаване.

Чл. 161б

(1) Договорите по тази глава се сключват в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.

(2) Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска или професионална дейност на територията на Република България, договорът се изготвя на езика по ал. 1 и на български език.

(3) При договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, касаещи конкретен недвижим имот, търговецът предоставя на потребителя договора на езика по ал. 1 и в заверен превод на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която се намира имотът, при условие че това е официален език на Европейския съюз.

Чл. 161в

(1) Преддоговорната информация по чл. 156 представлява неразделна част от договора. Търговецът не може да променя съдържанието на предоставената информация по чл. 156 с изключение на случаите, когато:

1. страните изрично уговорят друго, или

2. направените промени се дължат на необичайни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на търговеца, чиито последици не могат да бъдат избегнати от него, дори ако положи всички необходими грижи.

(2) Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал. 1, се съобщава на потребителя на хартиен или на друг леснодостъпен за него траен носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора.

Чл. 161г

Договорите по тази глава съдържат:

1. имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;

2. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца – юридическо лице, или имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец) и адрес за кореспондеция за физическо лице;

3. информацията за съответния вид договор съгласно чл. 156;

4. извършените промени в предоставената информация по чл. 156 за съответния вид договор;

5. отделен стандартен формуляр за улесняване упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор съгласно приложение № 5;

6. дата и място на сключването на договора и подписите на страните.

Чл. 161д

(1) Преди сключването на договор по тази глава търговецът изрично информира потребителя, че има право на отказ от договора, за продължителността на срока, в който може да упражни правото си на отказ, и за забраната за извършване на авансово плащане по време на срока за отказ.

(2) Информацията по ал. 1 се включва в договора и тези договорни клаузи се подписват от потребителя отделно.

(3) Потребителят получава екземпляр от договора в момента на сключването му.

Чл. 161е

(1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба или за замяна, в срок 14 календарни дни, считано от датата на:

1. сключване на договора или сключване на обвързващ предварителен договор, или

2. получаване на договора или на обвързващия предварителен договор, когато потребителят ги получава след тяхното сключване.

(2) Когато търговецът не попълни и/или не предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител стандартния формуляр за отказ от сключения договор по чл. 161г, т. 5, потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване.

(3) Когато търговецът попълни и предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ от сключения договор на хартиен или на друг траен носител в рамките на една година от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата, на която потребителят получи формуляра по чл. 161г, т. 5.

(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156, потребителят има право да се откаже от договора в срок от три месеца и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване.

(5) Когато търговецът предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156 в рамките на три месеца, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 156.

(6) Когато потребителят сключи едновременно договор за разпределено във времето право на ползване на собственост и договор за замяна, към двата договора се прилага само един срок за упражняване правото на отказ от договора, който започва да тече съгласно изискванията на ал. 1.

Чл. 161ж

(1) Потребител, който желае да упражни правото си на отказ от сключения договор, е длъжен да уведоми за това търговеца на хартиен или на друг траен носител преди изтичане на сроковете по чл. 161е. Потребителят може да използва и стандартния формуляр за улесняване упражняване правото на отказ по чл. 161г, т. 5.

(2) Упражняването на правото на отказ на потребителя от сключения договор прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не дължи разноски и заплащане на услуги, предоставени му преди отказа.

Чл. 161з

Забранява се изискването и получаването на авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице при договори за:

1. разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти и за замяна – преди изтичане на сроковете за упражняване правото на отказ от сключения договор по чл. 161е;

2. препродажба – преди осъществяване на действителната продажба или прекратяване на договора за препродажба по друг начин.

Чл. 161и

(1) При договорите за дългосрочни ваканционни продукти плащането се извършва по предварително изготвен график за разсрочено плащане. Плащанията, включително членските вноски, се разделят на равни по стойност годишни вноски.

(2) Забранява се плащане на цената, посочена в договора, по друг начин, който не съответства на графика за разсрочено плащане по ал. 1.

(3) Търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмена покана за плащане на хартиен или на друг траен носител най-малко 14 календарни дни преди настъпване на всяка дата на падеж.

(4) При получаване на покана за плащане на втората и на всяка следваща годишна вноска потребителят има право да прекрати договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие до търговеца в срок 14 календарни дни считано от датата на получаване на поканата за плащане на всяка годишна вноска.

Чл. 161к

(1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор за разпределено във времето право на ползване на собственост или от договор за дългосрочни ваканционни продукти, всеки договор за замяна, свързан с тези договори, или всеки друг допълнителен договор се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.

(2) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор по тази глава, цената по който е изцяло или отчасти покрита от кредит, предоставен на потребителя от търговеца или от трето лице въз основа на договор между търговеца и третото лице, договорът за кредит се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.

Чл. 161л

(1) Когато по договор по чл. 151 – 154 е приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по тази глава, е нищожна.

(2) Когато по договор по чл. 151 – 154 е приложимо правото на държава, която не е член на Европейския съюз, потребителите имат правата по тази глава в следните случаи:

1. когато предметът на договора е свързан с недвижим имот или имоти, някой от които се намира на територията на държава – членка на Европейския съюз, или

2. когато предметът на договора не е свързан с недвижим имот, но търговецът упражнява търговска или професионална дейност в държава – членка на Европейския съюз, или по какъвто и да е начин дейността му е насочена към държава – членка на Европейския съюз, и съответният договор попада в обхвата на тази дейност.

Чл. 161м

(1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите за техните права и задължения при предлагането и сключването на договори по тази глава, за възможностите за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове и разглежда жалби, сигнали и предложения на потребителите и сдруженията на потребителите.

(2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците и техните браншови организации да информират потребителите за своите кодекси за добра практика и за наличието на възможности за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове, свързани с договори по тази глава.

Чл. 161н

Помирителните комисии и медиаторите, създадени по реда на глава девета, раздел III, съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, възникнали във връзка с договори по тази глава.

Чл. 161о

(1) Всяка уговорка между търговец и потребител, която противоречи на разпоредбите на тази глава и води до увреждане интересите на потребителя или до ограничаване отговорността на търговеца по този закон, е нищожна.

(2) Когато не са спазени изискванията на чл. 158, 161, 161б, 161в, 161г, 161з и 161и, съответният договор е недействителен.

Чл. 161п

(1) Разпоредбите на тази глава не изключват използването от потребителя на други правни средства за защита на неговите права и интереси.

(2) За неуредените по тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 162

Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите.

Чл. 163

Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията предприема мерки за интегриране на политиката за защита на потребителите при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики.

Чл. 164

(1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията:

1. прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на защитата на потребителите;

2. издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на потребителите в случаите, предвидени в закон;

3. дава становища по нормативни актове, имащи отношение към защитата на потребителите;

4. ръководи работата на Националния съвет за защита на потребителите;

5. координира дейността на другите административни органи, имащи отношение към защитата на потребителите;

6. осъществява сътрудничество с административни органи за защита на потребителите на други държави и представлява Република България в международните организации за защита на потребителите.

7. признава квалифицираните организации в Република България, имащи право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.

(2)

(3)

Чл. 165

(1) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията с регионални звена на територията на страната.

(2) Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист.

(3) Комисията за защита на потребителите:

1. приема годишна план-програма и периодични планове за извършване на контролна дейност;

2. осъществява контрол върху нелоялните търговски практики;

3. предявява искове за колективна защита на потребителите;

4. изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договорите;

5. осъществява контрол за безопасност на продуктите в съответствие с изискванията на този закон.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите:

1. представлява комисията и упълномощава лица, които да я представляват;

2. ръководи заседанията на комисията;

3. организира и ръководи дейността на комисията;

4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудови правоотношения;

5. сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната администрация, или оправомощава лица за тяхното сключване;

6. издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни актове случаи.

(5) Председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите трябва да отговарят на следните условия:

1. да са български граждани;

2. да имат висше образование със степен “магистър”;

3. да имат най-малко 5 години трудов стаж;

4. да не заемат длъжност или да не извършват дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията;

5. да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.

(6) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.

(7)

(8) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт или предсрочно:

1. по тяхно писмено искане;

2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

3. при влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер за което органът по назначаване следи служебно;

4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца.

5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

(9) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя и назначава нов член до изтичане на съответния мандат.

(10) Дейността, структурата и организацията на работа и численият състав на Комисията за защита на потребителите и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 166

Кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което:

1. осъществява контрол по глава втора, глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели II и III;

2. консултира потребителите относно правата им по този закон;

3. предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки;

4. сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите.

Чл. 167

(1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите.

(2) Не могат да са членове на управителните органи на сдруженията на потребителите:

1. служители в държавните органи и в органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите;

2. производители, вносители, търговци и доставчици;

3. лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество или кооперация;

4. лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.

Чл. 168

(1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които:

1. действат изключително в интерес на потребителите;

2. не са свързани с определена политическа партия;

3. са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици;

4. са вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, като сдружения за осъществяване на общественополезна дейност.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация.

Чл. 169

(1) Сдруженията на потребителите имат право да:

1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите, и да дават становища по тях;

2. информират контролните органи за случаи, в които са нарушени правата на потребителите;

3. получават информация от държавните и общинските органи за проекти на методики за формиране цените на обществените услуги, свързани с топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, транспорт, пощенски съобщения и електронни съобщения;

4. предлагат на всички контролни органи извършването на проверки, анализи и изпитвания на стоки и услуги;

5. съдействат за разрешаване на спорове, възникнали между потребители и търговци;

6. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон;

7. сключват колективни споразумения със сдруженията на търговците.

(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдруженията на потребителите в дейността им, свързана със защита на потребителите.

Чл. 170

(1) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните условия:

1. има за цел защита на правата на потребителите;

2. вписано е като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието;

3. осъществявало е дейност за защита на потребителите през последната една година;

4. има поне една функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областен град на страната;

5. поддържа актуална интернет страница;

6. извършва ефективно най-малко 4 от изброените обществени дейности за защита на интересите на потребителите, като:

(2) Сдруженията на потребителите се признават за представителни по смисъла на ал. 1 по тяхно искане от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

Чл. 170а

(1) За да бъдат признати за представителни по смисъла на чл. 170, ал. 1, сдруженията на потребителите подават до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията заявление, придружено със:

1.

2.

3.

4.

5. декларация от членовете на управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, ал. 2 и декларация от представляващия сдружението по чл. 168, ал. 1;

6. годишен доклад за осъществяваните дейности и за постигнатите резултати за защита на правата и интересите на потребителите през предходната година;

7. информация за функциониращата приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областен град на страната с посочени адрес, работно време, телефони за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната;

8. информация за електронния адрес на интернет страницата на сдружението;

9. информация по чл. 170, ал. 1, т. 6 съобразно дейностите, осъществявани от сдружението.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочва единен идентификационен код на сдружението с цел извършване на необходимите справки в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

(3) Декларациите по ал. 1, т. 5 се подават в оригинал. Документите по ал. 1, т. 6 – 9 се подписват от лицата, които представляват организацията.

(4) Когато се установят нередовности в представените документи, Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 14-дневен срок.

(5) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.

Чл. 170б

(1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията със заповед признава за представително сдружение на потребителите, което отговаря на изискванията на чл. 167, 168 и 170 или отказва да признае за представително сдружение, което не отговаря на някое от посочените изисквания.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок два месеца от постъпване на документите по чл. 170а в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. В случаите по чл. 170а, ал. 4 срокът спира да тече.

(3) Със заповедта за признаване на представителност по ал. 1 сдружението на потребителите се признава за представително на национално равнище за срок три години.

(4) Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни сдружения на потребителите.

Чл. 170в

Признатите за представителни сдружения на потребителите са длъжни да уведомят министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 170а, ал. 1 не по-късно от 14 дни от настъпването й.

Чл. 170г

(1) Представителните сдружения на потребителите подават заявление до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за иницииране на нова процедура по признаване на сдруженията на потребителите за представителни три месеца преди изтичането на срока на заповедта по чл. 170б, ал. 3. Към заявлението се прилагат информацията и документите по чл. 170а, ал. 1.

(2) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава заповед по чл. 170б, ал. 1 по реда на чл. 170а и 170б.

Чл. 170д

(1) Оправомощени от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията длъжностни лица могат да извършват проверки за наличието на критериите за представителност на всяко от представителните сдружения на потребителите. Резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се представя на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

(2) В рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на потребителите по чл. 172 се извършва проверка за наличието на критериите за представителност.

(3) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 и 2 Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията може да отмени заповедта по чл. 170б, ал. 3 преди изтичането на тригодишния срок, когато:

1. сдружението на потребителите, признато за представително, не представи при поискване актуалните документи по чл. 170а, ал. 1;

2. сдружението на потребителите, признато за представително, не е уведомило за промяна в обстоятелствата в срока по чл. 170в;

3. се установи, че сдружението не отговаря на критериите за представителност по чл. 170, ал. 1 или някоя от декларациите по чл. 170а, ал. 1, т. 5 е с невярно съдържание.

Чл. 171

(1) Представителните сдружения на потребителите участват в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.

(2) Представителните сдружения на потребителите правят мотивирано предложение до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за определяне представители на потребителските организации, които да участват в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.

Чл. 172

(1) Държавата може да финансира представителни сдружения на потребителите по реда на чл. 196 съобразно обема и общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите.

(2) Средствата по ал. 1 се разпределят със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията по негова преценка, съобразно дейността и при спазване принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението є, освен ако съдът разпореди друго.

(3) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията съгласувано с министъра на финансите издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите.

Чл. 173

(1) Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

(2) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател, заместник-председател и 12 членове.

(3) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на икономиката, инвестициите и индустрията, а заместник-председател е заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията, отговарящ за политиката за защита на потребителите.

(4) Националният съвет за защита на потребителите включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите, определени от съответните министри, и шестима представители на представителните сдружения на потребителите.

(5) Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на изготвено от тях мотивирано предложение до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

(6) Поименният състав на Националния съвет за защита на потребителите се определя със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

(7) В заседанията на Националния съвет за защита на потребителите може да вземат участие и представители на сдружения на потребителите по чл. 168, ал. 1, на сдружения на търговците и производителите и представители на други министерства, ведомства и регулаторни органи, които имат отношение към защитата на потребителите и не са членове на съвета, в зависимост от темите, предвидени за обсъждане в дневния ред на заседанието.

Чл. 174

(1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава правилник за работата на Националния съвет за защита на потребителите.

(2) Административното обслужване на дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.

Чл. 175

(1) Националният съвет за защита на потребителите:

1. консултира министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за провеждане на ефективна потребителска политика;

2. изготвя програми за провеждане на потребителска политика;

3. прави предложения чрез министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите;

4. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;

5. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите;

6. насърчава сключването на споразумения между сдружения на потребителите и сдружения на търговците;

7. обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите.

(2) По решение на Националния съвет за защита на потребителите към него могат да се създават комисии и работни групи за решаване на отделни проблеми.

Чл. 176

Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията най-малко веднъж на 4 месеца и може да взема решение, когато на заседанията присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му. Националният съвет за защита на потребителите може да се свиква и от половината от членовете му.

Чл. 177

Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не получават възнаграждение за работата си в него.

Чл. 178

(1) За нарушаване на правата, предоставени им по този закон, потребителите и сдруженията на потребителите имат право да подават жалби, сигнали и предложения до контролните органи, изпълняващи функции за защита на потребителите. Преписи от жалбите, сигналите и предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

(2) Жалбите, сигналите и предложенията се подават до Комисията за защита на потребителите в писмена форма на хартиен носител или по електронен път.

(3) Жалбата трябва да съдържа:

1. наименование на органа, до който се подава жалбата;

2. името, пощенски и/или електронен адрес на жалбоподателя;

3. срещу кого се подава жалбата, като се посочи името/наименованието на търговеца или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление;

4. оплакванията и исканията на жалбоподателя;

5. подпис на лицето, което я подава, когато се подава на хартиен носител, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата е подадена чрез пълномощник, се прилага пълномощно; в случай че жалбата е подадена по електронен път, не се изисква тя да бъде подписана с електронен подпис;

6. доказателства, с които жалбоподателят разполага – копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си.

(4) Ако жалбата не отговаря на изискванията на ал. 3, Комисията за защита на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образува производство по разглеждането й до отстраняване на нередовностите.

(5) Сигналите и предложенията на потребителите трябва да отговарят на изискванията на ал. 3, т. 1 – 5.

(6) Жалбите, сигналите и предложенията, подадени до некомпетентен орган, се препращат най-късно 7 дни от датата на постъпването им на компетентния орган, като се уведомят техните податели. Жалбата, сигналът или предложението не се препраща, когато има данни, че въпросът е отнесен и до компетентния орган.

Чл. 179

(1) Държавните органи са длъжни да регистрират подадените до тях жалби, сигнали и предложения на потребителите и да образуват производство за разглеждането им. По анонимни сигнали производство не се образува.

(2) Органът, до който е подаден жалба, сигнал или предложение, е длъжен да насочи потребителя и да му разясни неговите права и задължения.

(3) На лицата, чиито искания са незаконосъобразни или неоснователни или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват съображенията за това.

Чл. 180

(1) Когато по жалбата, сигнала или предложението не е нужно да се извършва проверка, компетентният орган е длъжен да разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи - в едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата, сигнала или предложението. При случаи с фактическа или правна сложност срокът за извършване на проверката може да бъде удължен с още един месец.

(2) Решението по жалбата, сигнала или предложението се съобщава писмено на подателя и на другите заинтересовани лица и организации, ако има такива, в 7-дневен срок от датата на постановяването му.

(3) Решения с голямо обществено значение могат да се разгласяват чрез печата или по друг подходящ начин по преценка на органа, който ги е постановил.

(4) Когато в жалба, сигнал или предложение е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това.

Чл. 181

(1) Жалби, сигнали и предложения, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.

(2) Жалбите, сигналите и предложенията, които не се разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това.

(3) На жалби, сигнали и предложения по въпроси, на които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на новите обстоятелства.

Чл. 182

(1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията създава общи и секторни помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите, които са органи за алтернативно решаване на потребителски спорове и отговарят на изискванията на раздел II.

(2) Общите помирителни комисии съдействат за разрешаване на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци във връзка с договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, договори за продажба на стоки, в т.ч. на стоки, съдържащи цифрови елементи, договори за предоставяне на услуги, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги, неравноправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики, предоставяне на съществена информация, туристически услуги и договори, сключвани с потребители.

(3) Общите помирителни комисии разглеждат и спорове между потребители и търговци в сектори на икономиката, в които няма орган за АРС.

(4) Секторните помирителни комисии разглеждат национални и трансгранични спорове между потребители и търговци в следните сектори на икономиката: енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги.

(5) Спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти във връзка с прилагането на Закона за платежните услуги и платежните системи, на подзаконовите актове по прилагането му, на Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно презграничните плащания в рамките на Съюза (ОВ, L 274/20 от 30 юли 2021 г.) и на Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.) се разглеждат от Помирителната комисия за платежни спорове съгласно глава десета, раздел II от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(6) Всяка секторна помирителна комисия в сектор енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги формира различни състави в зависимост от обхвата на дейност на съответния регулаторен или надзорен орган.

(7) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията определя със заповед седалището и района на действие на общите и на секторните помирителни комисии, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта се публикува на интернет страниците на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и на Комисията за защита на потребителите.

(8) Председателят на Комисията за защита на потребителите одобрява със заповед списък на председателите, заместник-председателите и останалите членове на общите и секторните помирителни комисии, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.

Чл. 183

(1) Общите помирителни комисии са в тричленен състав: председател, един представител на сдружение на потребителите и един представител на сдружение на търговците, браншови организации или камара на търговците от съответния сектор.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите, съобразно предмета на спора, определя председателите на общите помирителни комисии, които трябва да са юрисконсулти или други служители с юридическо образование на Комисията за защита на потребителите.

(3) Останалите членове на общите помирителни комисии трябва да притежават подходяща квалификация съобразно предмета на спора, да не са осъждани за престъпления от общ характер и да не са лишени от правото да упражняват професия или дейност в областта на разглежданите спорове.

(4) Общите помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 един представител на сдруженията на потребителите и един представител на сдруженията на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.

(5) Ако обща помирителна комисия не може да се сформира поради липса на представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците или на сдружение на потребителите, председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед друга обща помирителна комисия, която да разрешава спорове в района, в който не може да се създаде обща помирителна комисия.

Чл. 183а

(1) Секторните помирителни комисии са в тричленен състав: председател, определен от съответния регулаторен или надзорен орган, един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, съгласно предмета на спора.

(2) Съответните регулаторни и надзорни органи определят председателите на секторните помирителни комисии за всеки сектор, включен в обхвата на регулираните от тях дейности.

(3) Членовете на секторните помирителни комисии трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да имат висше юридическо, икономическо, техническо образование или друго висше образование и поне три години професионален опит в съответния сектор;

2. да не са осъждани за престъпления от общ характер;

3. да не са лишени от правото да упражняват професията или дейността си в съответната професионална област, в която ще разглеждат спорове.

(4) Секторните помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружениe на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.

(5) Ако секторни помирителни комисии не могат да се сформират поради липса или несъгласие за участие на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, помирителното производство се провежда в състав от председателите на секторните помирителни комисии и двама представители на Комисията за защита на потребителите.

Чл. 183б

(1) Общите и секторните помирителни комисии включват и заместник-председатели, които изпълняват правомощията на председателите в тяхно отсъствие, при отстраняването им поради конфликт на интереси или несъвместимост или в случаите, когато им е възложено образуването на помирителни производства по постъпили заявления.

(2) Заместник-председателите трябва да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 2 за общите помирителни комисии или на изискванията на чл. 183а, ал. 3 за секторните помирителни комисии.

(3) Броят на заместник-председателите се определя от председателя на Комисията за защита на потребителите за общите помирителни комисии и от съответните надзорни или регулаторни органи за секторните помирителни комисии в зависимост от предмета на спора.

Чл. 183в

(1) Председателят на Комисията за защита на потребителите включва в списъка по чл. 182, ал. 8 най-малко по трима представители на:

1. Комисията за защита на потребителите (за секторните помирителни комисии);

2. сдруженията на потребителите;

3. сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор.

(2) Разходите за възнаграждения на членовете, предложени за участие в общите и в секторните помирителни комисии по този раздел, се поемат от Комисията за защита на потребителите, съответния регулаторен или надзорен орган, сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците, които са ги определили.

Чл. 183г

(1) Общите и секторните помирителни комисии отговарят на изискванията за процедурите за алтернативно решаване на национални и трансгранични спорове и спазват принципите на доброволност, експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, заложени в глава девета, раздел II на този закон.

(2) Общите и секторните помирителни комисии предоставят информация на потребителите и търговците за дейността си, насърчават ги да решават споровете си извънсъдебно, сътрудничат и обменят опит с други органи за АРС на национално ниво, както и с органи за АРС на други държави – членки на Европейския съюз, при решаване на трансгранични спорове.

(3) Общите и секторните помирителни комисии предоставят информация на потребителя за компетентния орган за алтернативно решаване на спорове, когато получат заявление на потребител срещу търговец и предметът на спора не е от тяхната компетентност.

(4) Общите и секторните помирителни комисии спазват изискванията за защита на личните данни.

Чл. 183д

(1) В случай на спор потребителят трябва да го отнесе за разглеждане директно към търговеца и страните да се опитат да го решат помежду си.

(2) Когато страните по ал. 1 не са решили спора помежду си, потребителят може да сезира общите или секторните помирителни комисии в зависимост от предмета на спора с подаване на заявление в писмена форма до Комисията за защита на потребителите, която администрира дейността на общите и секторните помирителни комисии.

(3) Заявлението и придружаващите го документи могат да бъдат подадени и по електронна поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.

(4) Помирителното производство е неприсъствено за страните по спора и обменът на документи може да се извършва както онлайн, така и на място в деловодството на Комисията за защита на потребителите и териториалните й поделения, по пощенски път или по факс (офлайн).

Чл. 183е

Участието на търговеца или на упълномощен негов представител в процедурата за АРС е доброволно и се осъществява чрез оказване на съдействие и предоставяне на помирителната комисия на необходимата информация, документи, становища, експертизи за постигане на споразумение с потребителя.

Чл. 183ж

(1) Общите и секторните помирителни комисии съдействат за разрешаване на спорове между потребители и търговци, като изготвят помирително предложение за страните, което, след като бъде одобрено от тях, има сила на споразумение между тях.

(2) Когато страните по спора са сключили споразумение, но някоя от тях не изпълнява задълженията си по него, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението.

(3) Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, постигнато в помирителното производство, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд.

(4) Общите и секторните помирителни комисии не разглеждат повторно спорове между потребители и търговци, за които е изготвено помирително предложение, независимо дали страните са го приели или не.

Чл. 183з

Надзорните и регулаторните органи оказват съдействие и си сътрудничат с общите и секторните помирителни комисии при изпълнение на техните задължения в хода на помирителното производство.

Чл. 183и

Председателят на Комисията за защита на потребителите изготвя годишен доклад за дейността на общите и на секторните помирителни комисии въз основа на получената информация от председателите на съответните общи и секторни помирителни комисии и го предоставя на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Годишният доклад се публикува на интернет страниците на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и на Комисията за защита на потребителите.

Чл. 184

(1) Председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед медиатори, които са служители на комисията и съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци.

(2) Съдействието се осъществява по искане на потребител с подаване на заявление до Комисията за защита на потребителите, като производството пред медиатор се провежда в населено място, посочено измежду населените места, в които Комисията за защита на потребителите има териториални поделения.

Чл. 184а

(1) Производството пред общите и секторните помирителни комисии и медиатор не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда.

(2) Давност спира да тече, когато е образувано производство пред общите и секторните помирителни комисии или медиатор.

Чл. 185

Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава правилник за дейността на общите и секторните помирителни комисии и правилник за дейността на медиаторите в съответствие с изискванията на раздел II.

Чл. 186

(1) Сдруженията за защита на потребителите включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс.

1. преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси;

2. средства за правна защита, като обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.

(2) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на:

1. глава четвърта, раздел I „Договори извън търговския обект и договори от разстояние“ и раздел III „Нелоялни търговски практики“, глава пета, раздел II „Доставка на стоки“ и раздел III „Съответствие на услугите“, глава шеста „Неравноправни клаузи в потребителски договори“ и глава седма „Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост раздел II „Алтернативно решаване на потребителски спорове“ и раздел III „Помирителни комисии за решаване на потребителски спорове“ от тази глава. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна“;

2. глава седма, раздел II „Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги“ от Закона за туризма;

3. глава четвърта „Търговски съобщения“от Закона за радиото и телевизията;

4. глава единадесета „Реклама на лекарствените продукти“от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

5. Закона за електронната търговия;

6. Закона за потребителския кредит;

7. Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;

8. Закона за дейностите по предоставяне на услуги;

9. Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;

10. други закони, имащи отношение към защитата на потребителите.

11. националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, което въвежда следните директиви:

11. Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители).

12. Регламент (ЕС) 2018/302.

р) Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (OB, L 136/1 от 22 май 2019 г.).

Доставчик по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740, който не изпълнява задълженията си по чл. 5 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Доставчик на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия, който не изпълнява задълженията си по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2020/740, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.

(3) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, може да предявява и Комисията за защита на потребителите,.

(1) При нарушение на колективните интереси на потребителите квалифицираните организации може да предявят национален или трансграничен представителен иск за:

(2) Колективните интереси на потребителите са общият интерес на потребителите и, особено за целите на средствата за правна защита – интересите на група потребители.

(3) Представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите може да бъдат предявени за нарушения на актовете на Европейския съюз, посочени в Приложение I на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2020/1828“, включително на разпоредбите, чрез които тези актове са въведени в законодателството на Република България, когато тези нарушения увреждат или може да увредят колективните интереси на потребителите.

(4) Квалифицирана организация е:

1. организация, включена в списъка по чл. 186б, ал. 1;

2. Комисията за защита на потребителите;

3. организация или публичен орган, признати от държава членка, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.

(5) Преди да предяви представителен иск по ал. 1, т. 1, квалифицираната организация предоставя на търговеца 14-дневен срок от писменото му уведомяване да преустанови нарушението. Когато търговецът не преустанови нарушението в рамките на посочения срок, квалифицираната организация може да предяви представителен иск за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.

Чл. 186а

(1) Иск по чл. 186, ал. 1 може да предяви и квалифицирана организация на държава - членка на Европейския съюз, на територията на която са настъпили последиците от нарушението на колективните интереси на потребителите, извършено на територията на Република България.

(2) Квалифицирана организация може да предяви иск по ал. 1, при условие че:

1. нарушението накърнява интересите, които са обект на защита от тази квалифицирана организация;

2. организацията е включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от Европейската комисия и публикуван в “Официален вестник” на Европейския съюз.

(3) Съдът преценява дали предметът на дейност на квалифицираната организация, включена в списъка по ал. 2, т. 2, й позволява да предяви иска за защита на колективните интереси на потребителите.

(1) Квалифицираните организации по чл. 186, ал. 4, т. 1 и 2 имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективния интерес на потребителите. В тези случаи колективният интерес на потребителите е интересът на всички потребители, различен от сбора от техните индивидуални интереси, от спазване на разпоредбите на всички закони, имащи отношение към защита на потребителите.

(2) Искът се предявява и разглежда по реда на глава тридесет и трета от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от един ищец, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.

(4) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.

Чл. 186б

(отменен)

(1) Съдът разглежда незабавно иска по чл. 186, ал. 1, като се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпването на исковата молба. В деня на постъпване на исковата молба въз основа на мотивирано и подкрепено с доказателства искане съдът налага обезпечителни мерки за преустановяване на нарушението по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) Решението на съда подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

(3) В 7-дневен срок от произнасянето съдът изпраща препис от решението на министъра на икономиката и енергетиката.

(1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията със заповед одобрява списъка на квалифицираните организации, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.

(2) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията публикува на интернет страницата на министерството списъка по ал. 1 и го предоставя на Европейската комисия заедно с информация за наименованието, предмета на дейност, единния идентификационен номер и правноорганизационната форма на включените в него квалифицирани организации.

(3) При настъпване на промени министърът на икономиката, инвестициите и индустрията актуализира списъка по ал. 1 и го предоставя на Европейската комисия заедно с актуалната информация.

Чл. 187

Когато приеме, че определена търговска практика или действие съставлява нарушение по чл. 186, съдът може да:

1. задължи производителя, вносителя, търговеца и доставчика да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед отстраняване на ефекта от нарушението;

2. разпореди на производителя, вносителя, търговеца и доставчика да преустанови незаконната търговска практика или да отстрани от договора неравноправната клауза в определен срок;

3. постанови други подходящи мерки за преустановяване на нарушенията по искане на лицата по чл. 186, ал. 1.

1. броя, вида, предмета и персоналния обхват на представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите;

2. актуалното състояние и движението по тези искове;

3. резултатите от предявените искове, включително влезлите в сила съдебни актове за тяхното недопускане или отхвърляне.

(1) Организациите, включени в списъка по чл. 186б, ал. 1, са длъжни да спазват принципа на прозрачност, като публикуват на своята интернет страница информация относно:

(2) Организациите предоставят на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията в срок до 31 януари на всяка година доклад за дейността си по предявяване на национални и трансгранични представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите за предходната година.

(3) Докладът по ал. 2 съдържа информация за:

1. броя и вида на предявените представителни искове, включително по които съдебното производство е приключило;

2. вида на нарушенията по чл. 186, ал. 3, както и страните в съдебното производство;

3. решенията на съда по исковете по т. 1.

Чл. 188

(1) Сдруженията на потребителите имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите.

(2)

(3)

(4) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от едно сдружение на потребителите, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.

(5) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.

(1) Комисията за защита на потребителите оказва съдействие между квалифицираните организации за осъществяване на обмен на информация, правни анализи, добри практики и опит във връзка със случаи на национални и трансгранични нарушения по чл. 186, ал. 3.

(2) В случаите по ал. 1 Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, чиито функции са свързани със защита на потребителите, спазват изискванията за защита на личните данни.

(3) Комисията за защита на потребителите, държавните органи по ал. 2 и квалифицираните организации спазват изискванията за опазване на служебната, производствената или търговската тайна, както и не разгласяват други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.

Чл. 189

(1) Когато са причинени вреди на двама или повече потребители, сдруженията на потребителите могат да предявят от тяхно име иск пред съда за обезщетение на претърпените от потребителите вреди, при условие че:

1. потребителите могат да бъдат установени;

2. потребителите са претърпели индивидуални вреди, причинени от един и същ производител, вносител, търговец или доставчик, и вредите имат един и същ произход;

3. сдружението на потребителите е било упълномощено с изрично писмено пълномощно за процесуално представителство поне от двама потребители да заведе иск за обезщетение от името на тези потребители и да ги представлява в процеса.

1. броя и вида на предявените представителни искове, съдебните производства по които са приключили;

2. вида на нарушенията по чл. 186, ал. 3 и страните по съответните представителни искове;

3. постановените решения на съда по исковете по т. 1.

(2)

(3)

(4) Условията по ал. 1 трябва да са налице и за предявяването на граждански иск в наказателен процес по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(5)

Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията ежегодно предоставя информация на Европейската комисия за:

Чл. 190

Исковете по този раздел се предявяват по мястото на извършване на нарушението или по постоянния адрес или седалището на ответника.

Давност за предявяване на представителен и индивидуален иск за средства за правна защита при нарушение по чл. 186, ал. 3 не тече в случаите по чл. 115 от Закона за задълженията и договорите, както и до приключване на съдебния процес по представителен иск за преустановяване или забрана на практика в нарушение на колективните интереси на потребителите, освен за изключените лица.

Чл. 190а

(отменен)

Доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.

Влязъл в сила акт на съдебен или административен орган на държава членка за преустановяване или забрана на практика в нарушение на колективните интереси на потребителите е задължителен за всички съдилища и учреждения, включително по индивидуални и представителни искове за средства за правна защита.

Чл. 186

Чл. 186а

Чл. 186б

Чл. 186в

(1) Право да бъде включена в списъка по чл. 186б, ал. 1 има организация, която:

1. има за цел защита на колективните интереси на потребителите в съответствие с актовете на Европейския съюз, посочени в Приложение I на Директива (ЕС) 2020/1828;

2. е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност;

3. поддържа актуална интернет страница на организацията;

4. е извършвала дейности за защита интересите на потребителите през последната една година преди подаване на заявлението, включващи най-малко оказване на съдействие за решаване на потребителски спорове и предоставяне на съвети и информация на потребителите;

5. има функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите;

6. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

7. е независима и не се влияе от търговци, които имат икономически интерес от предявяване на представителен иск, включително в случай на финансиране от трето лице, и за тази цел е установила процедури за предотвратяване на такова влияние, както и на конфликт на интереси между организацията, лицата, които й предоставят финансиране, и интересите на потребителите;

8. оповестява публично на български език и в достъпен формат за хора с увреждания чрез подходящи средства, включително на своята интернет страница, информация, доказваща, че организацията отговаря на критериите по т. 1 – 7, и информация за източниците на финансиране на организацията, нейната организационна, управленска и членска структура, нейния предмет на дейност и за извършваните дейности.

(2) Организация, която отговаря на изискванията по ал. 1 и желае да бъде включена в списъка по чл. 186б, ал. 1, подава писмено заявление до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, което включва наименование и Единен идентификационен код на организацията. Към заявлението се прилагат:

1. годишен доклад за дейността на организацията за защита интересите на потребителите през последната една година;

2. информация за електронния адрес на интернет страницата на организацията;

3. информация за приемната по ал. 1, т. 5 с посочени адрес, работно време, телефон за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната;

4. декларация, че са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 6 и 7 от представляващия организацията;

5. информация за източниците на финансиране на организацията, включително данни за финансирането през съответната година и съотношението му спрямо бюджета за предходната година;

6. вътрешни правила на организацията, съдържащи процедури за избягване на влияние и конфликт на интереси между организацията, лицата, които й предоставят финансиране, и интересите на потребителите.

(3) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката, инвестициите и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя, като му предоставя тридневен срок за отстраняване на нередовностите заедно с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.

Чл. 186г

(1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията със заповед признава организацията за квалифицирана и я включва в списъка по чл. 186б, ал. 1, когато тя отговаря на изискванията по чл. 186в, ал. 1, или отказва да я признае и да я включи в списъка, когато тя не отговаря на тези изисквания.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава в двумесечен срок от постъпване на документите по чл. 186в, ал. 2 в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. В случаите по чл. 186в, ал. 3 срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

Чл. 186д

При промяна на обстоятелствата по чл. 186в, ал. 1 организацията уведомява в 14-дневен срок министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за настъпилите промени.

Чл. 186е

(1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията може по всяко време да изиска от организациите да предоставят доказателства, че отговарят на изискванията по чл. 186в, ал. 1.

(2) Когато държава членка или Европейската комисия изрази съмнение, че организация не отговаря на изискванията по чл. 186в, ал. 1, министърът на икономиката, инвестициите и индустрията разпорежда извършването на проверка, която да установи дали тази организация продължава да отговаря на изискванията.

(3) Когато министърът на икономиката, инвестициите и индустрията установи, че организация, включена в списъка по чл. 186б, ал. 1, не отговаря на изискванията на чл. 186в, ал. 1, издава заповед за заличаване на организацията от списъка.

(4) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 186ж

Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията извършва проверка най-малко на всеки 5 години от включването в списъка по чл. 186б, ал. 1 дали организацията продължава да отговаря на изискванията на чл. 186в, ал. 1.

Чл. 186з

Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията или определени от него длъжностни лица са контактна точка по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2020/1828, като данните за връзка на тези длъжностни лица се предоставят на Европейската комисия.

Чл. 187

Чл. 188

Чл. 189

Чл. 190

Чл. 190а

Чл. 190б

Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на нарушения на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/2394“.

Чл. 190в

Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди техните интереси.

Чл. 190г

Компетентни органи по смисъла на чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 са:

1. Комисията за защита на потребителите – по отношение прилагане разпоредбите на:

2. Изпълнителната агенция по лекарствата – по отношение прилагане разпоредбите на глава единадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

3. Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение прилагане на чл. 261 от Закона за електронните съобщения;

4. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – по отношение прилагане разпоредбите на:

5. Комисията за защита на конкуренцията – по отношение прилагане разпоредбите на чл. 32 – 34 от Закона за защита на конкуренцията;

6. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.);

7. Съвета за електронни медии – по отношение прилагане разпоредбите на глава четвърта от Закона за радиото и телевизията;

8. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010;

9. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);

10. Българската народна банка – по отношение прилагане на чл. 13 – 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл. 102 – 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи;

11. Министерството на туризма – по отношение прилагане разпоредбите на глава седма, раздел III от Закона за туризма.

Чл. 190д

(1) Комисията за защита на потребителите е Единна служба за връзка по смисъла на чл. 3, т. 7 от Регламент (ЕС) 2017/2394.

(2) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си във връзка с упражняваните от тях правомощия за разследване и за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2394, при условията и по реда на същия регламент.

(3) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си и с компетентните органи на държавите членки и с Европейската комисия за предприемане на координирани действия за преустановяване на широко разпространени нарушения и на широко разпространени нарушения със съюзно измерение при условията и по реда на глава IV от Регламент (ЕС) 2017/2394.

Чл. 190е

(1) Компетентните органи по чл. 190г упражняват пряко правомощията за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.

(2) Държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите оказват съдействие и сътрудничат на компетентните органи по чл. 190г във връзка с изпълнение на предоставените им правомощия по разследване и прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент (ЕС) 2017/2394.

Чл. 190ж

(1) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на компетентен орган по чл. 190г, т. 1, упражнява пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394, като правомощията й по чл. 9, параграф 4, буква „ж“ от същия регламент се осъществяват чрез издаване разпореждане на:

1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;

2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или

3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.

(2) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 упражняват пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви „а“ – „е“ и „з“ от Регламент (ЕС) 2017/2394.

(3) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 отправят писмено искане до Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки по ал. 1, когато предприетите от тях действия за прилагане на законодателството, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви „а“ – „е“ и „з“ от Регламент (ЕС) 2017/2394, не са довели до преустановяване или забрана на нарушението с цел предотвратяване на риска от сериозни вреди на колективните интереси на потребителите. Искането трябва да бъде мотивирано.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите въз основа на отправено писмено искане по ал. 3 издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушение, да премахне съдържание от онлайн интерфейс или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.

(5) При неизпълнение на заповедта по ал. 4 председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.

(6) Когато предприетите от Комисията за защита на потребителите мерки по ал. 4 и 5 не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а регистраторът на домейн се уведомява незабавно по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, когато името на домейна на търговеца попада в областта „.bg“. Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.

(7) Председателят на Комисията за защита на потребителите създава условия за извършване на автоматизирана проверка от страна на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за издадените заповеди по ал. 5.

(8) Регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от Комисията за защита на потребителите при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който има издадена заповед по ал. 6.

(9) Заповедите по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.

(10) Комисията за защита на потребителите уведомява компетентния орган, отправил искането по ал. 3, за резултатите от предприетите от нея действия.

Чл. 190з

(1) Компетентните органи по чл. 190г могат да започнат по собствена инициатива разследване или процедура за преустановяване или за налагане на забрана на нарушения на законодателството, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394.

(2) Компетентните органи по чл. 190г могат да публикуват всяко окончателно решение, всеки поет от търговеца ангажимент или всяка заповед, приети или издадени във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2394, включително да публикуват самоличността на търговеца, отговорен за нарушение на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на същия регламент.

Чл. 190и

(1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията предоставя на Европейската комисия информация относно:

1. списъка на компетентните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях, правомощия и отговорности;

2. Единната служба за връзка – данните за контакт, правомощия и отговорности.

(2) При промяна в информацията по ал. 1 Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията уведомява незабавно Европейската комисия за настъпилите промени.

Чл. 190к

(1) Европейският потребителски център, представителните сдружения на потребителите и когато е необходимо, сдружения на търговците, могат да подават сигнали до компетентните органи по чл. 190г и до Европейската комисия за предполагаеми нарушения на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, като предоставят информацията, посочена в чл. 26, параграф 3 от същия регламент, с която разполагат. Информацията, която се предоставя, трябва да бъде вярна, актуална и точна и при необходимост да бъде коригирана или оттегляна.

(2) Компетентните органи по чл. 190г не са длъжни да откриват процедура или да предприемат действия във връзка с отправен до тях сигнал от органите и организациите по ал. 1.

(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите предоставя на Европейската комисия списък на органите и организациите по ал. 1, имащи право да подават сигнали за предполагаеми нарушения на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях и информация за органите и организациите.

Чл. 190л

При осъществяване на своята дейност по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи по чл. 190г могат да използват като доказателство всеки документ, информация, констатация, декларация, заверени с оригинала копия на документи, предоставени от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, събрани по надлежния й законов ред, независимо от носителя, на който се съхраняват.

Чл. 190м

Информацията, която се събира от компетентните органи по чл. 190г и която им се предоставя във връзка с изпълнение на техните правомощия, се използва единствено за целите на Регламент (ЕС) 2017/2394 и може да бъде разкривана само при условията на чл. 33 от същия регламент.

Чл. 191

(1) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите.

(2) Контролът по глава пета, раздел I “” се осъществява от органите по чл. 79, ал. 1.

(3) Контролът по глава втора, глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели II и III се осъществява и от звената за защита на потребителите в общинските администрации.

(4) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009 (ОВ, L 177/1 от 5 юни 2020 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2020/740“.

(5) Комисията за защита на потребителите е орган по надзор на пазара по чл. 18 от Регламент (ЕC) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 272/1 от 18 октомври 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕC) № 1007/2011“, и осъществява контрол за спазване изискванията на посочения регламент.

(6) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013.

(7) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/302 в случаите, когато клиентът е потребител.

(8) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128.

Чл. 192

Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право:

1. на свободен достъп в производствените и търговските обекти;

2. да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;

3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;

4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;

5. да съставят актове за установяване на нарушения.

Чл. 192а

(1) Длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите имат право и:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа;

2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;

3. да извършват проверки на място.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.