Решение № 18472 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18472 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110115734 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Е. К. Т., ЕГН **********,с адрес:

*****************А, съдебен адрес: ******************, чрез адв. М. В. М., срещу „Н“ ООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: *************** (********* *****), ********, с която се иска да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № *************/*******.

При условията на евентуалност се иска съдът да обяви за нищожна клаузата на чл. 6,ал. 1 от Договор за потребителски кредит № *************/*******.

Твърди се, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит №*************/*******. с „***********“ ООД. Съгласно чл.11 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 444лева, съгласно условията на договора. ГПР по кредита е в размер на 43.67 %, а ГЛП в размер също на 36.79 %. В чл.6 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение по чл.4 ал.3 от Договорът, то той дължи неустойка в размер на 384 лева Твърди се, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. . В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Поддържа се, че Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП.

При условията на евентуалност, се поддържа че клаузата на чл.6 ал.1 от договор за потребителски кредит № *************/*******. предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК „Н“ ООД е депозирало отговор на исковата молба, с който се 1 признава сключването на *********** г. на договор за кредит № ************* между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 400.00 лева.

Оспорва се недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, заобикаля закона и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, 1 ал. ЗЗП.

Поддържа се, че неустойката по чл. 6, ал.1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил сключен, за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание), понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит Поддържа се, че В процесния случай, преди сключването на договора за кредит, финансовата институция е оценила кредитоспособността на потребителя въз основа на информация, получена от потребителя (данни за трудовата му заетост - вид заетост, позиция, трудов стаж, нетен месечен доход, работодател, извършена е и справка в Ц******************

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на *********** г. между страните по делото е сключен договор за кредит № *************, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 400.00 лева.

По делото е представено и копие на договора, съгласно който заемодателят е предоставил на ответника заем в размер на 400 лева, които последният се е съгласил да върне в срок до 03.03.2023 г. на вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора; брой вноски – 6; размер на вноската- 74 лева; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 36.79 %, ; обща сума дължима от заемателя – 440 лева, годишен процент на разходите по заема – 43.67 %.

Не е спорно по делото получаването на сумата от ищеца.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за заем, в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 444.00 лева със срок на валидност до 04.03.2023 г.

Съобразно клаузите на чл. 6 от договора в случай че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 384 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е пократък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в 2 потребителски договори.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 43.67%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В Решение от 21.04.2016г. по дело № С-377/2014г. на СЕС и др. е разяснено, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Следва да се подчертае, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя

В случая в чл. 6 във вр. чл. 4.3 само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна най-късно в следващия ден от сключване на договора да му предостави 3 двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия, а дори и да намери кредиторът има право едностранно и без да дава обяснение да не приеме предоставеното обезпечение. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция или гаранция от финансова институция в размер за цялото задължение. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 1 ден, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице, което има средства в размера дължимата за връщане сума за заплащане на банкова гаранция в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с небанкова финансова институция.

Налага се извод, че и двете опции по чл.6.1 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да бъдат изпълнени кредитодателят без да се мотивира може отново едностранно да начисли неустойка