Решение № 117 от 09.06.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Габрово, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20254200100631 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от „БАНКА ДСК“ АД срещу Д. В.

М. за установяване дължимостта на посочените от ищеца суми.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на 25.09.2025г. със съобщение по ч.гр.д 29/2025г. по описа на Районен съд Габрово, „Банка ДСК“ АД получила препис от разпореждане № 2354 от 12.09.2025г., с което съдът уведомява Банката, в качеството на заявител, че срещу издадената заповед за изпълнение от длъжника Д. В. М. е депозирано в срок възражение. На кредитора е указано, че в едномесечен срок, считано от датата на получаването му, може да предяви иск относно вземането си. За „Банка ДСК“ АД е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземане срещу Д. В. М., присъдено със Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 29/2025г. по описа на Районен съд - Габрово. Правоотношението между страните е възникнало по договор за кредит от 22.05.2023г. , по който кредитополучател е „МП Габрово Транс“ЕООД и ответникът като съдлъжник. Размерът на кредита за оборотни средства е 50 000лв. за срок от 24 месеца. – до 22.05.2025 година. Посочени са параметрите на договора. Твърди се , че на 26.04.2024г. е изпратено уведомление , че ползването на кредита се прекратява. Поради неплащане на месечните вноски по кредита ищецът е предприел действия по обявяване за предсрочно изискуем на основание т.23, ал.1, т.3 от ОУ към договора за кредит от 22.05.2023 г. Изпратена е чрез ЧСИ покана – уведомление до кредитополучателя и съдлъжника, като връчването на ответника е извършено лично на 20.11.2024г. Към датата на предсрочната изискуемост не са погасени пет вноски, посочени в исковата молба. По подаденото от ищеца заявление по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя и съдлъжника заповедният съд е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

1

Претендира се да бъде постановено решение, с което се признае за установено, че ответникът Д. В. М., ЕГН **********, в качеството си на съдлъжник по Договор за кредит от 22.05.2023г., отпуснат на „МП - Габрово Транс“ ЕООД, дължи на Банка ДСК АД към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 03.01.2025г. , следните суми:

- главница от 47 222,22 лв.;

- договорна (възнаградителна) лихва: 1141,98 лв. за периода от 10.08.2024 г. до датата на настъпване на изискуемост 10.12.2024 г. включително;

- обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост: 1146,54 лв. за периода от 10.08.2024 г. до 10.12.2024 г., включително;

- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след датата на настъпване на изискуемост: 427,32 лв. за периода от 11.12.2024 г. до 02.01.2025 г., включително; законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 03.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Да бъде постановено решение, с което ответникът Д. В. М., ЕГН **********, в качеството си на съдлъжник по Договор за кредит от 22.05.2023г., отпуснат на „МП Габрово Транс“ ЕООД, да заплати на „Банка ДСК“ АД сума в размер на 240 лв., представляваща направени разноски по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, на основание чл.415, ал.З, вр. чл.415, ал.1, т.З ГПК.

Претендирани са разноски за заповедното производство от 998,80 лв. заплатена държавна такса и в размер на 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и за исковото производство .

В подадения от ответника писмен отговор искът е оспорен по основание и размер. Направено е възражение , че договорът за кредит е сключен поради крайна нужда; условията на договора са били явно неизгодни и се иска на това основание договорът да бъде унищожен. Твърди се ,че договорът е нищожен като противоречащ на закона и като накърняващ добрите нрави. Били нарушени ЗПП и ЗЗП. За част от претенциите за главници, лихви ,такси и др, е изтекла погасителната давност. Твърди се ,че в претенцията са включени и суми, представляващи недопустимо присъединяване на просрочени лихви към главница, както и че не е спазен редът за погасяване на различните по вид задължения.

Съдът, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното :

Исковите претенции са предявени в законния срок по чл.415, ал.4 ГПК, като съгласно данните по делото разпореждане №2354/12.09.2025г. на заповедния съд с дадените указания на заявителя за предявяване на иск, е връчено на страната на 25.09.2025г., а исковата молба е депозирана в съда на 16.10.2025 г.

Предмет на заявените с исковата молба претенции е дължимостта от ответника Д. В.

М. като съдлъжник по договор за кредит от 22.05.2023 г. на сумите по издадената заповед за 2 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК рег.

№14/07.01.2025г. по ч.гр.д.№29/2025 г. на РС-Габрово , с която е разпоредено длъжникът „МП-ГАБРОВО ТРАНС“ЕООД и длъжникът Д. В. М. да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“АД сумата от 47 222,22 лв. главница, ведно със законната лихва от 03.01.2025г. до сумата от 1141,98 лв. договорна

/възнаградителна/ лихва за периода от 10.08.2024 г. до датата на настъпване на окончателното изплащане на вземането; изискуемост 10.12.2024 г. включително; сумата от 1146,54 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.08.2024 г. до 10.12.2024 г., включително; сумата от 427,32 лв. обезщетение за забава за периода от 11.12.2024 г. до 02.01.2025 г., включително; както и за присъждане сумата от 240 лв. направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, за която е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК от заповедния съд.

Неоснователно е възражението на ответника, че има несъответствие между основанието, на което е образувано производството по чл.417 ГПК и основанието за образуване на исковото производство. Такова не е налице, предвид изложените обстоятелства в подаденото заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.

№29/2025г. на РС-Габрово и тези в обстоятелствената част на исковата молба по настоящото дело. Процесните вземания са претендирани от „БАНКА ДСК“АД като дължими по договор за кредит от 22.05.2023г., сключен с „МП-ГАБРОВО ТРАНС“ЕООД като кредитополучател и Д. В. М. като съдлъжник, обявен за предсрочно изискуем , на основание чл.23, ал.1, т.3 ОУ към договора и изпратени покани-уведомления до кредитополучателя и съдлъжника, с позоваване на конкретни 5 бр. вноски с настъпил падеж, които не са били погасени към дата на настъпване на предсрочната изискуемост 10.12.2024 г. , както и предвидените в чл.20 от ОУ санкции.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 22.05.2023 г. между „БАНКА ДСК“ АД като кредитор и кредитополучателят „МП – Габрово Транс“ООД / тогава с правноорганизационна форма на дружество с ограничена отговорност/, представлявано от Д. В. М. като управител, е сключен договор за банков кредит под формата на кредитна линия. По този договор Д. В. М. е встъпил като съдлъжник. Съгласно клаузите на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия в размер до 50 000лв., с цел : рефинансиране на активна кредитна линия в размер на 30 000лв. съгласно договор за кредит от 22.06.2022 г., и за оборотни средства. Крайният срок за ползване на кредита е до 22.05.2025г. След изтичане на срока за ползване, кредитът се погасява на 35 равни месечни вноски, с краен срок 22.05.2028 г. Падежната дата е 10-то число на месеца. В чл.6 от договора е уговорено ,че кредиторът може да прекрати ползването на кредита с едностранно писмено уведомление всяка година след ежегодно извършване на цялостен преглед на финансовото и икономическо състояние на кредитополучателя. При прекратяване на ползването кредитополучателят следва да погаси усвоената сума на 35 равни месечни вноски, считано от първата падежна дата. Договорната лихва е уговорена в чл.11 от договора . В т.12 е уговорена годишна такса управление и такса 3 ангажимент. Съгласно чл.15 неразделна част от договора са ОУ на „Банка ДСК“АД към договори за кредити и договори за издаване на банкови гаранции на клиенти от сигмент „Малък бизнес“.В чл.20, т.1 ,т.2 и т.3 от ОУ са уговорени санкциите, които се прилагат при неиздължаване в срок на главницата, на лихвата и при предсрочна изискуемост, като в чл.14, т.1 и т.2 от договора е посочен конкретният процент на наказателната надбавка при просрочие на главницата и на лихвата.

Неоснователно е възражението на ответника , че процесният договор за кредит е сключен при крайна нужда , при неизгодни условия. Договорът е сключен между търговци и е търговска сделка , като кредитополучателят е търговско дружество , а не физическо лице.

С оглед на това по отношение на процесния договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.297 ТЗ, която предвижда, че търговска сделка, сключена между търговци не може да бъде унищожена поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Възражението на ответника за нищожност на процесния договор за кредит е бланкетно, като позоваването ,че противоречи на закона и накърнява добрите нрави не е обосновано с конкретно наведени доводи. От данните по делото не се установява сключеният на 22.05.2023г. договор за кредит между ищеца „БНКА ДСК“АД като кредитор и кредитополучателя „МП – Габрово Транс“ООД, със съдлъжник Д. В. М., да противоречи на императивни законови разпоредби или да съдържа клаузи, от които да е изводимо, че накърняват добрите нрави.

Неоснователно е и възражението на ответника ,че вземанията по процесния договор за кредит са погасени по давност, тъй като визираните в чл.110 и чл.111 ЗЗД срокове не са изтекли от датата на сключването му : 22.05.2023г. до предявяване на исковата претенция – 03.01.2025г. / подаване на заявлението по чл.417 ГПК съгласно чл.422, ал.1 ГПК /.

От писмените доказателства по делото се установява, че страните са обвързани от валидно сключен на 22.05.2023 г. договор за банков кредит, по който ответникът Д. М. като съдлъжник, на основание чл.101 ЗД и чл.121 ЗЗД е солидарно отговорен заедно с кредитополучател „МП – Габрово Транс „ООД за поетите с този договор задължения.

За да се ползва ответникът М. от защитата по ЗПК и ЗЗП, следва да има качеството „потребител“. Преценка за неравноправния характер на клаузите в договор за кредит и ОУ към него не се извършва, ако кредитополучателят, респективно съдлъжникът или поръчителят не са потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, аналогичен чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО, каквато е и установената съдебна практика. В случая ответникът не притежава качеството „потребител“ съгласно §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно тази разпоредба „ потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги , които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С процесния договор от 22.05.2023 г. е предоставен кредит на търговско дружество: „МП – Габрово Транс“ООД, за осъществяване на негова търговска дейност съгласно чл.3 от същия. Към момента на сключване на договора Д. В. М. е бил управител на дружеството и съдружник, 4 притежаващ 99% от капитала , видно от извършените вписвания по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. С оглед на това е имал връзка от функционално и професионално естество с това дружество, поради което няма качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите ,което обуславя и неприложимостта на чл.7,ал.3 от ГПК относно процесния договор за кредит / опр. по т.д.№2294/2020г., ІІ т.о, опр. по т.д.№156/2021г., ІІ т.о.,и др./.